№ 574
гр. Русе, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Г.ева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20234520104617 по описа за 2023 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно
такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София,
ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4
срещу В. Б. О., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
8134,40 лева, представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит
№PLUS-16799652; 14472.52 лева – договорна лихва за периода от 20.04.2019г. до
10.01.2020г., 1216.93 лева- обезщетение за забава, считано от 21.04.2019г. до
03.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 03.02.2020г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 260019/02.10.2020г. по ч.гр.д. № 121/2020г. по описа
на РС-Никопол.
В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за
потребителски паричен кредит №PLUS-16799652/19.02.2019г. по силата на който му
бил отпуснал и револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта. Размерът на предоставения с този договор кредит е 8000.00 лева. Страните са
постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която
1
застрахователната премия да бъде платена директно на застрахователния агент
„Директ Сървисис" ЕАД. Застрахователната премия е в размер на 3763,20 лв. и е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле
„Брой погасителни вноски", част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в
поле „месечна погасителна вноска" и съгласно погасителния план на договора за заем е
включена в размера на договорната лихва. Съгласно условията на сключената
застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния
падеж на погасителната вноска застрахователното покритие се прекратява
автоматично, предвид което за периода считано от 20.04.2019г. по задължението не са
начислявани месечни застрахователни премии, съответно не се претендират и с
настоящото заявление.
Предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на
задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за
Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в
поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски".
Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата
по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и
обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора,
като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 26235,72лв. Така,
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 18235,72лв.
На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е
задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.03.2026 г., на 84 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 312,33 лв., при първа погасителна вноска
20.04.2019 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е
посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.03.2026 г.
/дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е
изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е
приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно
чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки
цитираната разпоредба до длъжника е изпратено Уведомително писмо, с което е
2
уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост считано от дата 10.01.2020 /получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост/. Съгласно разпоредбите на сключения договор за потребителски кредит,
всички съобщения с изявления на кредитора отправени към Кредитополучателя се
считат за получени и узнати от Кредитополучателя ако бъдат изпратени на адрес,
съответно изпратени по факс или на електронна поща или съобщени по телефон,
посочени от Кредитополучателя, като Кредитополучателят подписвайки договора за
кредит удостоверява изричното си съгласие за получаване на съобщенията отправени
от Кредитора по посочените начини. На това основание изпратеното уведомление за
предсрочна изискуемост следва да се счита за получено от Кредитополучателя.
Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в
плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.04.2019 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 1216,93 лева, като
за периода 13.03.2020 г. -14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка,
в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Предвид изложеното за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възникнал
правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано
Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410
от ГПК срещу В. Б. О., с ЕГН ********** в деловодството на Районен съд - Никопол.
Съдът е уважил претенцията ни и по образуваното ч.гр.д. № 121/2020 г., е издадена
заповед за изпълнение. Длъжникът е подал възражение срещу издадения съдебен акт,
което от своя страна обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова
молба.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. Б. О., чрез процес.си представител,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност
на исковете. Не оспорва, че страните са сключили договор за потребителски заем.
Счита, че не е спазена разпоредбата на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от ЗПК и процесния
договор е недействителен. Моли съда да отхвърли иска.
По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №
121/2020г. по описа на РС-Никопол, приета е и неоспорена от страните съдебно-
икономическа експертиза.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното ч.гр. дело № 121/2020г. по описа на РС-Никопол.
, в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 260019/02.10.2020г. срещу В. Б. О. за сумите: 8134,40 лева,
представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит №PLUS-
3
16799652; 14472.52 лева – договорна лихва за периода от 20.04.2019г. до 10.01.2020г.,
1216.93 лева- обезщетение за забава, считано от 21.04.2019г. до 03.02.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 03.02.2020г., както и разноски. Длъжникът не е открит на установените му
постоянен и настоящ адрес и Заповедта за изпълнение му е връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, като съда е предоставил на заявителя 1-месечен срок, съгласно чл.415,
ал.1, т.2 ГПК за предявяване на иск срещу ответника.
С оглед установяване претенциите по основание и размер е възложена и
приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието
заключение съдът цени като пълно, ясно, всестранно и компетентно. След извършена
проверка на приетите по делото доказателства и документацията предоставена от
счетоводствата на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, вещото лице е установило, че ответникът не е заплатил по процесния
договор нито една вноска и размерът на неплатената главница е в размер на 8.000 лева.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
Искът е частично основателен.
Видно от приложения по делото договор за потребителски паричен кредит
№PLUS-16799652/19.02.2019г. , сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и В. Б. О., е бил отпуснал на последния и револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта. Размерът на предоставения с този договор
кредит е 8000.00 лева. Поради неизпълнението му от страна на ответника, договора за
кредит е обявен за предсрочно изискуем считано от дата 10.01.2020г.
Съдът на европейския съюз многократно е подчертавал, че националният съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в обхвата на Дитектива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, а аргументи в този смисъл са
изложени в решенията по делата С-243/08, т. 3; С-40/08, т.32; С-168/05, т.38 и други. И
в по-нови дела на СЕС се преповтарят и доразвиват посочените разбирания, като в
подкрепа на необходимостта от служебна проверка за неравноправност на договорните
клаузи се сочи аргумента, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
продавача или доставчика, както от гледна точка на възможността да преговаря, така и
от степента на информираност, което може да го накара да приеме условията
установени предварително от продавача или доставчика (дела С-32/14, С-377/14). Сочи
се в практиката на СЕС (решение по дело С-497/13), че съществува немалък риск
поради незнание потребителят да не се позове на правна норма, предназначена да му
предостави защита, а това би довело до липса на ефективна защита на потребителя,
ако националния съд не преценява служебно спазени ли са изискванията, произтичащи
от нормите на Съюза в областта на защитата на потребителите.
4
От цитираните решения на СЕС следва недвусмислено, че националните
съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските
договори.
Съдът намира, че процесният договор за потребителски паричен кредит
№PLUS-16799652/19.02.2019г. нарушава няколко разпоредби от Закона за
потребителския кредит, поради което е недействителен.
Нарушено е законовото изискване за минимален размер на шрифта, с който
следва да бъде отпечатан договора и преддоговорната информация. В съображение 31
от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е посочено, че „За да се
даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за
кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин.“
От една страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин,
който е достъпен за средния потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на
шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се
избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. В тази връзка
чл. 10, ал.1 от ЗПК изисква всички елементи на договора за кредит да са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това
изискване се санкциониран с недействителност на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК.
В конкретния случай договорът е отпечатан с шрифт по-малък от 12, което е в
нарушение на изискването по чл. 10, ал. 1 ЗПК и води до недействителност на
договора и на това основание. За извършване на подобно визуално сравняване на два
текста, очевидно различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не са
необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК. Разпознаването на вид
и размер на шрифта на документ не изисква специални знания извън техническите
такива, които притежава всеки магистрат с оглед характера на работата, която
извършва. Сравняването на различни по размер шрифтове на текстове, пренесени на
хартиен носител е лесно установимо посредством визуален анализ и за това не са
необходими специални знания. Тъй като не са спазени горепосочените изисквания,
според чл.22 ЗПК договорът е недействителен и заемополучателя дължи чистата
стойност, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита /чл.23 ЗПК/.
Освен това, в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1
начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
5
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както в
договора, така и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация
липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР,
което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. Това от своя страна е друго самостоятелно основание за
нищожност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
Последиците от недействителността на договора (в случая на две различни
основания) са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва
или други разходи по кредита.
Съдът намира, че кредитополучателят не дължи и сумата 134.40 лева –
застрахователна премия (която съставлява част от претендираната главница), тъй като
не са налице доказателства за наличие на валидно застрахователно правоотношение,
както и такива, обуславящи извод, че кредиторът е заплатил тази премия. Приложен е
„Сертификат“, според който застрахователят се е съгласил да застрахова
кредитополучател, но не е представен договор за застраховка. Съобразно разпоредбата
на чл.344 КЗ, действала към момента на сключване на договора за потребителски
кредит: „Застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна
полица или друг писмен акт“. В хода на производството писмен застрахователен
договор не е представен, поради което съдът приема, че не е установено наличие на
валидно застрахователно правоотношение, във връзка с което ответникът следва да
заплати начислената застрахователна премия.
От приетата експертиза се установява, че дължимата се главница възлиза на
8000.00лв., предвид което иска да се уважи до този размер, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК – 03.02.2020г. до окончателното й изплащане, а в останалата част да се
отхвърли, като неоснователен.
Предвид частичното уважаване на иска и съобразно дадените задължителни
указания с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените по заповедното производство разноски в
размер на 176.63 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и по заповедното производство. В. Б.
О. е направил разноски в общ размер от 125.00 лева, от които в тежест на ищеца са
разноски в размер на 83.02 лева.
В исковото производство направените от ищеца разноски възлизат на 1176.48
лева (заплатена държавна такса 476.48лв., възнаграждение за процесуално
6
представителство 1300 лева и вещи лица 450лв.). Съобразно уважената част от иска, в
тежест на ответника са разноски в размер на 747.66 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът дължи на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В. Б. О.
е заплатил: адвокатско възнаграждение – 2500 лева и 150 лева – възнаграждение на
вещо лице, общо 1650 лева, от които в тежест на ищеца са разноски в размер на
1760.12 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че В. Б. О.,
ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата: 8000.00 лева – главница
за периода 05.02.2019г. – 05.06.2021г. по Договор за потребителски паричен кредит
№PLUS-16799652/19.02.2019г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
и В. Б. О., ведно със законната лихва, считано от 03.02.2020г. до окончателното й
изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №
260019/02.10.2020г. по ч.гр.д. № 121/2020г. по описа на РС-Никопол.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* срещу В. Б. О., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.422 ГПК за признаване установено дължимостта на сумите: над 8000.00
лева до предявените 8134.40 лева – главница по Договор за потребителски паричен
кредит №PLUS-16799652/19.02.2019г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и В. Б. О.; 14472.52 лева – договорна лихва за периода от 20.04.2019г.
до 10.01.2020г., 1216.93 лева- обезщетение за забава, считано от 21.04.2019г. до
03.02.2020г., предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
260019/02.10.2020г. по ч.гр.д. № 121/2020г. по описа на РС-Никопол.
ОСЪЖДА В. Б. О., ЕГН ********** от гр.Р., ул.“.“№. да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис – сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 сумата в размер на 176.63 лв. – разноски по ч.гр.д № 121/2020г. по описа
на РС-Никопол, както и сумата в размер на 747.66 лв.- разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 да заплати на В. Б. О., ЕГН
7
********** от гр.Р., ул.“.“№. сумата в размер на 83.02 лв. – разноски по ч.гр.д №
121/2020г. по описа на РС-Никопол, както и сумата в размер на 1760.12 лв.- разноски
за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8