№ 10718
гр. С., 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д. Б. А.А
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д. Б. А.А Гражданско дело № 20231110102752
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. С. С. против
/фирма/, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК за установяване недължимост на сумата от 973,74 лева.
Ищецът твърди, че на 16.01.2023 г. получил уведомление за прехвърляне чрез
договор за цесия между /фирма/ и /фирма/ за заплащане на сумата от 973,74 лв. като
задължение по клиентски номер № 15557397001. Твърди още, че отношенията му с /фирма/
били прекратени, считано от 11.06.2021 г. Поддържа, че към момента на прекратяването не
бил уведомен за просрочени задължения или начислени неустойки. Навежда твърдения, че
за цитираната партида научил от полученото писмо, както и че след посещение на
26.06.2021 г. в офис на /фирма/ заплатил неустойка в размер на 554,51 лв. Моли съда да
признае за установено, че не дължи сумата в размер на 973,74 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК процесуалният представител на ответника навежда
твърдения, че е цесионер по договор за цесия с предмет процесното вземане. Твърди още, че
ищецът е бил в облигационни правоотношения с цедента въз основа на договор за
предоставяне на съобщителни и телекомуникациоонни услуги, по силата на който /фирма/
предоставило на ищеца услуги. Сочи, че ищецът не е изпълнил задължението си за плащане
на дължимите суми за ползвани услуги за процесния период. Навежда твърдения, че
договорът за цесия е произвел своето действие с връчването на уведомлението на ищеца.
Поддържа, че индивидуалните правоотношения за предоставените услуги са прекратени
предсрочно, поради неплащане на задълженията от клиента съобразно приложимите ОУ на
оператора към определена услуга.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът твърди отрицателни
факти - че не дължи процесната сума и че не са спазени изискванията на закона, поради
1
което в тежест на ответника е да установи дължимостта на сумата, включително нейния
размер.
По делото не е налице спор, поради което с доклада по делото съдът е отделил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е било налице валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на съобщителни и
телекомуникационни услуги между ищеца И. С. С. и трето за спора лице – цедентът
“/фирма/” ЕАД.
Не се установява обаче активната материална легитимация на ответника “/фирма/”
ЕООД.
Ответникът не доказа, че действително процесното вземане му е цедирано от
“/фирма/” ЕАД. По делото не бяха ангажирани доказателства, които да установят наличието
на надлежно осъществено прехвърляне на спорното вземане, по силата на което ответникът
“/фирма/” ООД да е активно легитимиран да получи изпълнение.
В представения по делото договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2022
г., сключен между “/фирма/” ЕАД, в качеството му на цедент, и ответника “/фирма/” ООД, в
качеството му на цесионер, е посочено, че неразделна част от договора е Приложение № 1 –
списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията
по т. 1.1.1 (вземанията, предмет на прехвърляне при условията на договора, посочени в
приложение № 1, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, ако има такива с възраст до 36 месеца) или т. 1.1.2
(вземанията, предмет на прехвърляне при условията на договора, ведно с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, ако има
такива, които цедентът периодично, до средата на декември 2022 г., след сключване на
договора, по своя преценка, прехвърли на цесионера чрез изпращане на уведомление,
придружено от съответното приложение 1, съдържащо данни за вземанията и длъжниците).
Съгласно дадените в договора за цесия дефиниции, “Приложение № 1” означават
заедно и поотделно, в зависимост от случая, Приложения № 1 по т. 1.1.1 и/или т. 1.1.2,
съдържащи списък/таблица в електронна форма с информация за вземанията и съответно за
всеки един от длъжниците по тях, както следва: име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес
на длъжника (ако и какъвто е наличен), с които разполага цедентът, фактурирани вземания
на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от договора.
Видно от представения по делото приемо-предавателен протокол от 31.10.2022 г., в
изпълнение на договор за прехвърляне на вземания /цесия/, подписан на 31.10.2022 г. между
“/фирма/” ЕАД и “/фирма/” ООД, представителят на мобилния оператор е предал на
представителя на ответното дружество приложение № 1 към договора за цесия от 31.10.2022
г.
В отговора на исковата молба сред изброените писмени доказателства ответникът е
посочил извадка от електронно приложение, индивидуализиращо прехвърлените вземания
по договора за цесия. По делото обаче не са представени нито в електронен вариант, нито на
хартиен носител, както приложение № 1 към договора за цесия, така и посочената извадка от
електронно приложение. С оглед на изложеното по делото не се доказа с договора за цесия
от 31.10.2022 г. в полза на ответника “/фирма/” ООД /цесионер/ да е прехвърлено вземане на
“/фирма/” ЕАД към ищеца И. С. С., а още по-малко процесното вземане в размер на 973,74
лева.
Предвид изричното оспорване от страна на ищеца и доколкото ответното дружество
не ангажира доказателства в тази връзка /не представи приложение № 1 към договора за
цесия/, съдът намира, че легитимацията на ответника остава недоказана по делото /вж.
Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 ОСГК на ВС/, според което за да докаже
легитимацията си цесионерът следва да представи писмени доказателства, от които тя
2
произтича, и което не е загубило сила в тази му част/. В представения по делото договор за
цесия не се съдържа информация относно отделните вземания, които се прехвърлят,
включително липсва такава и относно процесното вземане.
Дори да се приема за доказана материалната легитимация на ответника, цесията
следва да бъде съобщена на длъжника съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Законът изисква това да
стори цедентът. Касае се за правна сигурност пак според постановките на посоченото
тълкувателно решение. Действително съдебната практика отмени мълчаливо същото в тази
му част, като допуска цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане – факт, настъпил в хода на процеса по чл. 235, ал. 3 ГПК /вж. решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., решение № 123/24.06.2009 г. по т. д.
№12/2009 г., II т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №1711/2013 г. на ВКС, I т. о./.
Настоящият състав споделя тази практика, тъй като единственото значение на задължението
по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е да узнае длъжника на кого да изпълнява занапред. Това задължение
може да се извърши и от цесионера, но за да стори това е необходимо предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по
волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се
определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД.
В случая ищецът не оспорва, че е уведомен за извършена между ответника и трето за
спора лице – “/фирма/” ЕАД цесия, като към исковата молба е приложено полученото
уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, в което е посочено, че считано от дата 12.12.2022 г.
дългът на ищеца по клиентски номер 15557397001 към Виваком в размер на 973,74 лв. с
ДДС, натрупан по договор за телекомуникационни услуги, е прехвърлен с договор за цесия
към “/фирма/” ООД. Изложеното обуславя извода, че е налице надлежно съобщаване на
ищеца за цесията.
Към отговора на исковата молба са представени в заверен препис бланки на
пълномощно за изпращане на уведомително писмо и на уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В
пълномощното липсват данни за упълномощени лица, както и подпис на упълномощител
/представител на цедента/. В уведомителното писмо липсват данни за неговия адресат и
подпис на автора, като посоченият договор за цесия не е конкретизиран. Единствено за
представените по делото потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД и
приемо-предавателен протокол от 31.10.2022 г. може да се заключи, че се отнасят до
процесния договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2022 г., сключен
между ответника “/фирма/” ООД и “/фирма/” ЕАД, тъй като същите носят подписите на
лицата, представляващи цедента и цесионера. С оглед на изложеното настоящият съдебен
състав намира, че по делото не се доказа цедентът да е упълномощил новия кредитор
/цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
Дори да се приеме, че съществува вземане в полза на “/фирма/” ЕАД към ищеца И. С.
С., то по делото не установи същото да е било предмет на договора за цесия от 31.10.2022 г.,
съответно не се доказа ответникът да е активно материалноправно легитимиран да
претендира процесното вземане. Съдът намира, че тъй като в случая се касае за отношения с
потребител, то е необходимо особено да се следи по отношение на относимите към
прехвърлянето на вземанията доказателства, както за тяхната убедителност, така и за
степента, в която същите създават сигурност в насрещната страна за това кой се явява
действителният кредитор по вземанията.
Предвид изложеното съдът намира, че в случая ответникът не установи, че е
материалноправно легитимиран кредитор по процесното вземане съгласно изискването на
чл. 154, ал. 1 ГПК, което е достатъчно основание за уважаване на предявения иск.
3
За прецизност и пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи,
че по делото не се установи в полза на мобилния оператор срещу ищеца за периода
м.06.2021 г. – м.12.2021 г. да е възникнало вземане в размер на 973,74 лв., което вземане
ответникът да е придобил по силата на договора за цесия. Ответникът твърди, че с договора
за цесия “/фирма/” ЕАД е прехвърлило на “/фирма/” ООД пакет от вземания, възникнали въз
основа на сключени договори за съобщителни услуги с клиенти на телекомуникационния
оператор по фактури, които са останали неизплатени, включително и вземане срещу ищеца
в общ размер на 973,74 лв., представляващи неплатени задължения по следните фактури: №
**********/15.07.2021 г. - задължение в размер на 47,42 лв., № **********/15.08.2021 г. –
задължение в размер на 68,93 лв., № **********/15.09.2021 г. – задължение в размер на
69,73 лв., № **********/16.10.2021 г. – задължение в размер на 11,62 лв., №
**********/15.11.2021 г. – задължение в размер на 1,56 лв. и № **********/15.12.2021 г. –
задължение в размер на 774,48 лв. Както с отговора на исковата молба, така и впоследствие
до приключване на съдебното дирене по делото, посочените фактури не бяха представени от
ответната страна. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира като компетентна, обективна и безпристрастно изготвена, се установява, че
представеният от ищеца фискален бон от 26.06.2021 г. на стойност 554,51 лв. като плащане
към “/фирма/” ЕАД съответства на фактура **********. Изяснява се, че други фактури не са
открити. Тук следва да се отбележи, че нито сумата по фискалния бон, нито номерът на
фактурата, посочен от вещото лице, съвпадат с посочените от ответника в отговора на
исковата молба. В допълнение, от експертното заключение се установява, че в системата на
мобилния оператор има услуги по изчисления, но не са отчетени данни. Следва да се
отбележи, че само по себе си фактурирането на посоченото потребление не е достатъчно, за
да обоснове извод относно реално предоставяне на мобилни услуги по вид и за период,
описан от “/фирма/” ЕАД в представените разпечатки.
В аспекта на изложеното и с оглед разпределената доказателствена тежест,
настоящият съдебен състав приема, че в случая от страна на ответника не са доказани
правнорелевантните факти, чиято доказателствена тежест същият носи, поради което и
предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото право на разноски има единствено ищецът.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сума в размер на 50,00 лева, представляваща разноски за държавна такса.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 16.01.2023 г. /л. 69/
на ищеца И. С. С. е оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв.,
поради което на адв. С. И. С., САК, следва да бъде присъдена сумата 400,00 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявен от И. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. “***********”, ул.
“************” **********, против “/фирма/” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. В., район “**********”, бул. “***********” *******, бл. – сграда МОЛ
В., **********, че И. С. С. не дължи на “/фирма/” ООД сумата от 973,74 лева като
задължение по клиентски номер № 15557397001.
ОСЪЖДА “/фирма/” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
В., район “**********”, бул. “***********” *******, бл. – сграда МОЛ В., **********, да
заплати на адв. С. И. С. – САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., ул.
4
“**********” **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата
400,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие
на ищеца И. С. С..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5