Решение по дело №1820/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 325
Дата: 29 април 2022 г. (в сила от 17 август 2022 г.)
Съдия: Христина Христова Ангелова
Дело: 20211720201820
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Перник, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христина Хр. Ангелова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Христина Хр. Ангелова Административно
наказателно дело № 20211720201820 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН .
Образувано е по жалба на А.Г.Т.. против наказателно постановление
№42-0000509/22.05.2019 година,издадено от Началник ОО „АА“ гр.София ,с
което на основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП за осъществен състав на
административно нарушение по чл.139 ал.1 т.1 вр. с чл.101 ал.4 вр. с
приложение 5 част I т.1.1.14 б .“в“ от Наредба №Н-32/2011 година му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.Със същото
наказателно постановление на основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП за
осъществен състав на административно нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП
вр. с чл.101 ал.4 вр. с приложение 5 част I т.1.1.14 б .“в“ от Наредба №Н-
32/2011 година му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 500 лв.
А.Г.Т.. e обжалвал наказателното постановление в законоустановения
срок. В жалбата си,депозирана срещу него е изтъкнал доводи,че същото е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.В
съдебно заседание,редовно призован не се явява и не доразвива доводите
1
си,изложени в жалбата.Вместо него се явява адв.Х.,която в хода на
проведеното съдебно следствие прави искане за събиране гласни и писмени
доказателства.Същата не се е явила в съдебно заседание в което съдът е дал
ход на съдебните прения.С писмена молба,докладвана от съда е изразила
становище ,идентично с изразеното с подадената срещу издаденото от
Началник ОО „АА“ гр.София наказателно постановление.
Административно наказващия орган –РД“Автомобилна
администрация”гр.София, редовно призован не е изпратил процесуален
представител за съдебното заседание.В съпроводителното писмо към
административно наказателната преписка е изразено становище,че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Пернишкият районен съд,като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства ,доводите на страните по реда на чл. 14 и
чл.18 от НПК намира за установено следното :
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН
от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес. Допустима е.
Разгледана по същество се явява основателна.
На 22.05.2019 година Г.Н.А. в качеството на “инспектор” в ОО“АА”
гр.София в присъствието на свидетеля по акта Р.В.И. е съставил на А.Г.Т.
акт за установяване на административно нарушение серия „А“ бланков номер
263193/22.05.2019 година в обстоятелствената част на който като виновно
поведение на същия отразил,че на 22.05.2019 година около 09,30 часа по АМ
„Струма“ кв.15 с посока на движение гр.Перник като водач на товарен
автомобил марка „Волво“ с ДК №***** с прикачено полуремарке
„LAMBERT“ с ДК № ***** извършвал обществен международен превоз на
товари от Република Румъния за ***** ,като прикаченото полуремарке било с
опасна техническа неизправност –на първа ос в ляво и в дясно липсвали
спирачни апарати и спирачни дискове ,както и на трета ос в ляво липсвал
спирачен диск и спирачен апарат.
Цифрово в акта е отбелязано,че с това си поведение е нарушил
разпоредбата на 139 ал.1 т.1 вр. с чл.101 ал.4 вр. с приложение 5 част I
т.1.1.14 б .“в“ от Наредба №Н-32/2011
Актът е подписан от актосъставителя,както и от свидетеля по него.На
2
последния е положен подпис на нарушителя.
Препис от акта му е връчен срещу разписка на датата на неговото
съставяне-19.05.2019 година.
Въз основа на съставения акт Началник ОО „АА“ гр.София е издал
наказателно постановление №42-0000509/22.05.2019 година с което на
основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП за осъществен състав на
административно нарушение по чл.139 ал.1 т.1 вр. с чл.101 ал.4 вр. с
приложение 5 част Iт.1.1.14 б .“в“ от Наредба №Н-32/2011 година на Т. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.Със същото
наказателно постановление на основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП за
осъществен състав административно нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП
вр. с чл.101 ал.4 вр. с приложение 5 част I т.1.1.14 б .“в“ от Наредба №Н-
32/2011 година му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 500 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена,позовавайки се на приложените по административно
наказателната преписка писмени документи,а именно-АУАН серия „А“
бланков номер 263193/22.05.2019 година,съставен от „инспектор“ в ОО „АА“
гр.София,наказателно постановление №42-0000509/22.05.2019
година,издадено от Началник ОО „АА“ гр.София,протокол за поставяне на
техническо за контрол при преминаване на стоки с висок фискален риск през
територията на РБ,Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №РД-14-1290/22.05.2019 година,Заповед №РД-08-249/15.05.2015
година за компетентността на административно наказващия орган .В хода на
съдебното следствие е проведен разпит в качеството на свидетел на Г.Н.А.
,който е съставил акта за установяване на административно нарушение ,въз
основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление.След
като е бил предупреден за наказателната отговорност,която би понесъл в
случай на лъжесвидетелстване същият е дал подробни и логически
издържани показания относно установеното от него в хода на извършената
проверка.Съдът кредитира неговите показания.
При така установеното от фактическа страна,от правна страна съдът
намери за установено следното :
При съставянето на акта за установяване на административно
3
нарушение и при издаване на наказателното постановление и от страна на
актосъставителя и от страна на административно наказващия орган са
допуснати нарушения на процесуалните правила ,обосноваващи отмяна на
наказателното постановление на процесуално основание,без да се пристъпва
към разглеждане на спора по същество и към обсъждане на доводите на
страните.
Мотивиран за горното съдът е от следното :
Разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП гласи,че движещите се по пътя
моторни превозни средства трябва да бъдат технически
изправни.Актосъставителят е приел,че Т. управлявал описаното в акта за
установяване на административно нарушение моторно превозно средство с
опасна техническа неизправност-на първа ос в ляво и в дясно липсвали
спирачни апарати и спирачни дискове ,на трета ос в ляво на прикаченото
полуремарке липсвали спирачен диск и спирачен апарат.Горното е
възпроизведено дословно от административно наказващия орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление.Дефиницията за
„опасна техническа неизправност“ е дадена в т.73 параграф 6 от ДР на ЗДвП,а
именно: „неизправности,вкл. и по укрепване на товара,открити по време на
проверка,които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на
движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда."Нито в
акта за установяване на административно нарушение,нито в наказателното
постановление е посочено,че констатираното представлява пряк и
непосредствен риск за безопасността на движение по пътищата или пък да
има въздействие върху околната среда.Горното в контекста на изискването
посочената като виновно нарушена разпоредба на конкретен нормативен акт
да бъде описана с всички признаци от нейната обективна и субективна
страна.Като виновно нарушена и в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление е посочена и разпоредбата на
чл.101 ал.4 от ЗДвП,която гласи,че неизправностите и тяхната класификация
се определят с наредбата по чл.147 ал.1 от ЗДвП,която пък законова
разпоредба регламентира ,че регистрираните моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност.Самата разпоредба на чл.101 ал.4 от
ЗДвП се намира в Раздел ХХ на глава II-ра от ЗДвП .В този раздел са
определени задълженията на водачите на пътни превозни
4
средства.Разпоредбата на чл.101 ал.1-4 очертава задълженията на водачите на
пътни превозни средства при възникване по време на движение на повреда
или неизправност,която застрашава безопасността на движението.Начинът за
осъществяване на периодичните технически прегледи е определен с Наредба
№Н-32 /16.12.2011 година на МТ.Посочено е цифрово в акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното постановление
Приложение 5 част I-ва т.1.1.14 б.“в“.В приложение 5 е разработена
методиката за еднакви изисквания и критерии при оценка на изправността на
отделните елементи ,заложени в протокола за периодичен технически преглед
за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства.При
така описаното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление според съда е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила и при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на наказателното постановление
,свързано с изискването и двата акта да съдържат описание на нарушението и
на обстоятелствата,при които е извършено-чл.42 ал.1 т.4 респ.чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН. При така описаното текстово и цифрово и в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление се подлага на
обсъждане и въпросът за правилната правна квалификация на
административното нарушение,извършено от водача на провереното моторно
превозно средство.Остава неизяснена установената от контролните органи
фактическа обстановка и поведението на жалбоподателя като водач на пътно
превозно средство.Горното е самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Според актосъставителя и административно наказващия орган
извършител на нарушенията ,описани в обстоятелствената им част е
А.Т..Същия по описаното отново в акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление е граждани на *****. Нито в
акта за установяване на административно нарушение ,нито в наказателното
постановление е посочен адрес на Т. ,било в Република България,било в
*****.При връчването на акта за установяване на административно
нарушение има положен подпис от страна на Т. за нарушител.Видно от
оформянето на акта същият е предявен и подписан от Т. на датата на
неговото съставяне лично без участието на защитник или пък
преводач.Незабавно след съставянето на акта административно наказващия
5
орган е издал наказателното постановление,предмет на обжалване.Съгласно
разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН/в приложимата й редакция към датата на
извършване на административното нарушение/ в три дневен срок от
съставянето на акта нарушителят може да направи писмени възражения по
него.Ако такива постъпят административно наказващият орган преди да
пристъпи към издаване на наказателното постановление следва да прецени
последните.По този начин категорично са нарушени процесуалните права на
жалбоподателя още при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение с който се поставя началото на административно
наказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН доколкото в него няма
особени правила за производство пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК.При
съставянето и връчването на акта за установяване на административно
нарушение е налице положен подпис от страна на Т. в качеството на
нарушител.Съгласно разпоредбата чл.94 ал.1 т.4 от НПК:”участието на
защитник е задължително ,когато обвиняемия/в конкретния случай с оглед
предмета на производството в процесуалното качество на нарушител/не
владее български език.”Участието на защитник не е задължително съгласно
ал.2 на същата разпоредба ако обвиняемия заяви,че не желае да има
защитник.Следва повторно да се отбележи,че с акта за установяване на
административно нарушение се поставя началото на административно
наказателното производството.Именно от съставянето на същия произтичат и
определени процесуални права за привлеченото като нарушител лице.Съдът
отчита факта,че на бланките,на които се съставя акта за установяване на
административно нарушение и на наказателните постановления няма
поставени такива графи.Съдът е категоричен,че е било задължително при
предявяване на акта нарушителят да заяви в писмен вид/няма пречка това да
се извърши на мястото от бланката на акта,предназначено за излагане на
възражения и даване на обяснения/,че владее писмено и говоримо български
език ,че не желае да има защитник и евентуално преводач.При така
оформения акт остава неизяснен въпросът в същност Т. запознал ли се е с
констатациите по акта или те евентуално са му “преразказани” от
предявяващия го.Поставя се на обсъждане въпросът и за спазване на
процесуалните правила по връчване на наказателното
6
постановление,доколкото разпоредбата на чл.58 ал.1 от ЗАНН предвижда
препис от наказателното постановление да се връчи срещу подпис на
нарушителя.Факт е ,че наказателното постановление е връчено лично на Т.
,без отново върху него да е отбелязано същият разбрал ли е неговото
съдържание,което би затруднило и евентуално последващо изпълнение на
наказанието ,след влизането му в законна сила.
По разноските:
С оглед изхода на спора –отмяна на издаденото наказателно
постановление и направеното искане за присъждане на разноски, на
основание чл. 63 д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административно процесуалния кодекс административно наказващия орган
РА „Автомобилна администрация“ гр.София следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя съдебни разноски в размер
на 300,00 лв. (триста лева), представляващи заплатеното адвокатско
възнаграждение на защитника адв.Ц.Х. –*****.Същото е заплатеното в брой
при подписване на договора, като неговия размер е минимално предвидения
в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което и ОД на МВР
Перник следва да заплати въпросната сума.
Предвид изложеното и в същия смисъл на основание чл. 63 пр.3-то от
ЗАНН :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №42-0000509/22.05.2019
година,издадено от Началник ОО „АА“ гр.София срещу А.Т. –роден на *****
година в ***** съдебен адрес:***** адв.Ц.Х. ,с което на основание чл.179
ал.6 т.3 от ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по
чл.139 ал.1 т.1 вр. с чл.101 ал.4 вр. с приложение 5 част Iт.1.1.14 б .“в“ от
Наредба №Н-32/2011 година му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лв.и на основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП за
осъществен състав на административно нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП
вр. с чл.101 ал.4 вр. с приложение 5 част Iт.1.1.14 б .“в“ от Наредба №Н-
32/2011 година му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 500 лв.
7
ОСЪЖДА РА „Автомобилна администрация“ гр.София да заплати
на А.Т. –роден на ***** година в *****,съдебен адрес:***** разноски по
делото в размер на 300,00 лв. /триста лева/,представляваща възнаграждение
на защитника адв.Ц.Х. .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на
основанията,визирани в НПК по реда на глава 12-та от Административния
процесуален кодекс пред Административен съд –гр.Перник в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните .

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8