О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1700
гр. Пловдив, 10 юли 2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV с., в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА
като разгледа докладваното адм. дело № 1568 по описа за 2023 год. и взе предвид следното:
Производството
е по реда на по реда на глава десета, раздел IV, чл. 197 – чл. 202 от АПК.
Образувано
е по жалба на Ц.В.П., ЕГН **********,***
срещу отказ обективиран в писмо с изх. № 94-Ц- 16/23 от 08.03.2023 г. на
Заместник-министър на правосъдието за разглеждане на заявление №
РС-22-452/10.11.2022г. за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок,.
Жалбоподателят
изразява несъгласие с изводите на органа и счита отказа за незаконосъобразен.
Посочва, че отказа на Окръжна прокуратура – Пловдив е единствената причина да
не се възбуди исково производство за прекратяване на дружеството, в което
производство би могъл да се присъедини като страна. Твърди, че не е придобил
качеството на страна в граждански процес единствено поради незаконосъобразното
бездействие на прокурора от ОП – Пловдив. Иска отмяна на отказа на заместник –
министъра на правосъдието с изх. № 94-Ц- 16/23 от 08.03.2023 г. Претендира
разноски по делото.
Ответникът - Заместник-министър
на правосъдието, чрез процесуален представител в писмено становище моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
За
допустимостта:
Писмо с изх. № 94-Ц- 16/23 от 08.03.2023 г. на
Заместник-министър на правосъдието е връчено на жалбоподателя на 18.03.2023г., видно
от известие за доставяне на лист 15 по делото, а жалбата е подадена директно в
Административен съд София-град на 03.04.2023г. (видно от пощенското клеймо на
лист 5А по адм.д. № 3576/2023г. по описа на АССГ), т.е. в предвидения за това
процесуален срок по чл.197 от АПК и при наличието на правен интерес от адресат
на акта, поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.
След преценка
на събраните в производството доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Във връзка със заявление с вх.№2816/22, подадено на 11.04.2022г. от Ц.П. (лист 29) с
искане за намеса на прокуратурата по чл.155, т.3 от ТЗ е образувана пр.
преписка № 2816/2022г. по писа на Окръжна прокуратура /ОП/ – Пловдив. В
заявлението си П. е посочил, че е бил управител на „ЦЕ ЕЛ ЕР КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК
********* от създаването му до 06.01.2022г., когато бил заличен като управител
по негова молба. Изложил е още, че и към датата на подаване на заявлението до
ОП – Пловдив, дружеството няма назначен управител и в тази връзка е поскал
съдействието на ОП – Пловдив за прекратяване на дружеството по чл.155, т.3 от ТЗ и откриване на производство по ликвидация.
С постановление от 13.04.2022г. (лист 28) Б.М., прокурор
при ОП-Пловдив възложил извършването на проверка по преписка № 2816/2022г. по
описа на ОП-Пловдив по повод установяването основание за завеждането на иск от
ОП-Пловдив по чл.155, |т.3 от ТЗ, като е дал конкретни указания.
Според писмо рег. № 438000-5476 от 19.04.2022г. на За
началника на Трето РУ – Пловдив до ръководителя на ОП – Пловдив (лист 34), на 14.04.2022г.
в Трето РУ-Пловдив било получено постановление за възлагане на проверка №
2816/2022г. по описа на ОП – Пловдив и по случая е регистрирана преписка №
УРИ438000-5254/2022г., като работата по нея е възложена на инспектор Димитър
Лазаров.
На лист 26-27 по делото е приложена Докладна записка
на инсп.Лазаров до началника на Трето РУ – Пловдив, относно извършена проверка
по преписка № УРИ438000-5254/2022г. по описа на Трето РУ-Пловдив с установената
фактическа обстановка. С докладната записка е направено предложение преписката
да бъде изпратена на ОП-Пловдив за решаване по същество. Материалите по
преписка № УРИ438000-5254/2022г. по описа на Трето РУ-Пловдив с изпълнени
указания за решаване по същество постъпили на 29.04.2022г. в ОП-Пловдив (писмо
лист 52).
С постановление от 03.05.2022г. Б.М., прокурор при
ОП-Пловдив отказал да предяви иск по чл.155, т.3 от ТЗ и прекратил преписка №
2816/2022г. по описа на ОП – Пловдив. Копие от постановлението е връчено на Ц.П.
на 05.05.2022г.
С писмо от 16.05.2022г. прокурор Добринка Калчева при
АП-Пловдив изискала материалите по пр. № 2816/2022г. по описа на ОП-Пловдив, във
връзка с постъпила жалба от Ц.П., като на 17.05.2022г. прокурор Мендев изпратил
материалите по преписката на Апелативна прокуратура /АП/ - Пловдив.
С постановление от 16.06.2022г. (лист 57-58), Добринка
Калчева- прокурор в АП – Пловдив потвърдила постановление на ОП-Пловдив от
03.05.2022г., с което бил постановен отказ да бъде внесено искане от страна на
прокуратурата по реда на чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на дейността на
„ЦЕ ЕЛ ЕР КОМЕРС“ ЕООД и била прекратена преписка № 2816/2022г. по описа на
същата прокуратура.
Във връзка с подадена жалба от Ц.П., прокурор О.
Станева при ВКП, отдел 3 „Съдебен“, отменила постановлението на АП-Пловдив от
16.06.2022г. по пр.пр.№ 1290/2022г., както и постановлението на ОП-Пловдив от
03.05.2022г. по пр.пр. № 2816/2022г. и уважила като основателна жалбата на Ц.В.П.
(лист 61-63).
На 28.07.2022г. преписката постъпила в ОП-Пловдив,
като с постановление от 29.07.2022г. Б.М. – прокурор при ОП-Пловдив отказал да
предяви иск по чл.155, т.3 от ТЗ и прекратил преписка №2816/2022г. по описа на
ОП-Пловдив. Постановлението е връчено на Ц.П. на 08.08.2022г. (лист 68), който
го обжалвал и с постановление от 27.09.2022г. Добринка Калчева - прокурор при
АП-Пловдив потвърдила постановлението на ОП- Пловдив от 29.07.2022г.
Във връзка с постъпила жалба от Ц.П., на 24.10.2022г.
прокурор О. Станева при ВКП потвърдила постановлението на АП-Пловдив от 27.09.2022г.
по пр.пр. № 1290/2022г., с което е потвърдено постановлението на ОП-Пловдив от
29.07.2022г. по пр. пр. № 2816/2022г. и е оставила без уважение жалбата на Ц.П..
Ц.В.П. подал до Инспектората към Висшия съдебен съвет,
заявление регистрирано с вх. № РС-22-452/10.11.2022 г. за констатиране на
нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок (лист
13-14 по адм.д. № 3576/2023г. по описа на АССГ). П. е заявил, че като пострадал
по прокурорска преписка № 2816/2022г., прекратена с постановление на
29.07.2022г. от Б.М. – Прокурор при ОП-Пловдив и предвид прекомерната
продължителност на производството, възлизаща на седем месеца и двадесет и осем
дни е пострадал от актове, действия или бездействия на органите на съдебната
власт. Претендирал е компенсация - парично обезщетение в размер на 5 000 лева.
Към заявлението е приложена декларация по чл.60б, ал.2 от ЗСВ.
На 16.02.2023 г., състав на специализираното звено на
Инспектората към Висшия съдебен съвет, определен по реда на чл.60в, ал.3 от ЗСВ е разглеждал заявлението и извършил проверка по пр. пр. № 2816/2022г.
по описа на ОП-Пловдив, за което е съставен Констативен протокол изх.№
РС-22-452 от 16.02.2023г. Съставът на специализираното звено на Инспектората
към Висшия съдебен съвет приел, че заявлението не подлежи на разглеждане по
реда на глава трета „а“ от ЗСВ, тъй като липсва една от кумулативните
предпоставки по чл.60а, ал.2, т.1 от ЗСВ. В констативния протокол е отразено
още, че преписката в ОП-Пловдив е образувана по заявление от Ц.П. с искане за
намеса на прокуратурата по чл.155, т.3 от Търговския закон, като е посочено, че
заявителят не е страна по приключило наказателно производство и няма качеството
на пострадал. Така според специализираното звено на Инспектората към ВСС
заявление вх. рег. № РС-22-452/10.11.2022 г. по описа на ИВСС се явява подадено
от нелигитимирано лице.
На основание чл. 60д от ЗСВ констативният протокол от 16.02.2023
г. заедно със заявлението и всички документи към него били изпратени на
министъра на правосъдието за произнасяне по компетентност (писмо на лист 7 по
адм.д.№ 3576/2023г. по описа на АССГ).
С оспореното в настоящото производство писмо изх. №
94-Ц- 16/23 от 08.03.2023 г., зам.-министъра на правосъдието уведомил Ц.П., че
подаденото от него заявление № РС-22-452/10.11.2022 г. е разгледано от
Специализирано звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет и е съставен
Констативен протокол от 16.02.2023г. В писмото е посочено, че на основание
чл.60а, ал.2, т.1 и т.2 от ЗСВ заявлението не подлежи на разглеждане по реда на
Глава Трета "а" от ЗСВ, тъй като Ц.П. няма качеството на страна, съответно
пострадал по производството по пр. пр. 2816/2022.
По делото е представена заповед № ЛС-04-409/10.08.2022
г. (лист 7 по адм.д.№ 3576/2023г. по описа на АССГ)), с която на основание чл.
60а, чл. 60е и чл. 60з от ЗСВ, във вр. с чл.3, ал.2 от Устройствения правилник
на Министерство на правосъдието, министъра на правосъдието е оправомощил
заместник-министър Емил Иванов Дечев да се произнася по заявления от вида на
процесното, вкл. и да ги оставя без разглеждане ако не отговарят на
изискванията на чл.60а, ал.1, 2 и 4 от ЗСВ.
От трето неучастващо по делото лице – Служба по
вписванията гр.Пловдив е представено Удостоверение изх.№ 20230627135119/ 27.06.2023г.
– актуално състояние с история от ТРРЮЛНЦ за „ЦЕ ЕЛ ЕР КОМЕРС“ ЕООД, а от
страна на Окръжна прокуратура – Пловдив е представено заверено копие от
материалите по преписка № 2816/2022г. на ОП – Пловдив.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
На първо място е необходимо да се отбележи, че с оспореното писмо изх.
№ 94-Ц- 16/23 от 08.03.2023 г. се отказва на Ц. Петков да бъде разглеждано
заявлението му (вх. рег.№ РС-22-452/10.11.2022 г.) за констатиране на нарушаване правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а не както е посочено в
жалбата, че се отказва изплащане на обезщетение по реда на гл. трета „а“ от
ЗСВ. Жалбата срещу изричния отказ на административния
орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на
индивидуален или общ административен акт се разглежда по реда на глава
десета, раздел IV, чл. 197 – чл. 202 от АПК (в този смисъл Определение
№ 6974 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2241/2021 г., VI о.).
Оспореният отказ е издаден от компетентен орган, като в тази връзка на
лист 18 по адм.д.№ 3576/2023г. по описа на АССГ е приложена Заповед №
ЛС-04-409/10.08.2022 г. на Министъра на правосъдието за оправомощаване на заместник-министъра
на правосъдието Емил Иванов Дечев да оставя без разглеждане заявления на
граждани и юридически лица, когато не отговарят на изискванията на чл.60а,
ал.1, 2 и 4 от ЗСВ (т.2 от заповедта). Отказът е постановен в писмена форма и
съдържа фактически и правни основания.
В хода на производството не са допуснати процесуални нарушения водещи
до отмяна на акта. В съответствие с чл.60в от ЗСВ е извършена проверка на
заявленията по чл.60а, ал.1 от специализирано звено на Инспектората към Висшия
съдебен съвет. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол в
срока по чл. 60д от ЗСВ. В съответствие с чл. 60д, ал. 2 от ЗСВ след
приключването на проверката протоколът, ведно с преписката са изпратени на
министъра на правосъдието.
Съгласно чл.60а от ЗСВ по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ се разглеждат
заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия
на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок. Видно от нормата на чл.60а, ал. 3 от ЗСВ
целта на процедурата е при констатиране на нарушение на горепосоченото право,
на заявителя да се определи и изплати обезщетение в съответствие с практиката
на ЕСПЧ в размер на не повече от 10 000 лева.
Преди да пристъпи към произнасяне по същество е извършена преценка за
допустимостта на заявеното искане и в случая е постановен отказ да се разгледа
по същество заявление по чл. 60а от ЗСВ.
От съдържащите се в преписката доказателства се
установява, че на 11.04.2022г. жалбоподателя Ц.П. е подал заявление до Окръжна
прокуратура – Пловдив с вх.№2816/22 (лист 29) с искане за намеса на
прокуратурата по чл.155, т.3 от ТЗ за прекратяване на „ЦЕ ЕЛ ЕР КОМЕРС“ ЕООД,
ЕИК *********, на което той е бил управител до 06.01.2022г. Във връзка с така
подаденото заявление е образувана пр. преписка № 2816/2022г. по писа на ОП –
Пловдив. С постановление от 03.05.2022г. Б.М. прокурор при ОП-Пловдив отказал
да предяви иск по чл.155, т.3 от ТЗ и прекратил преписка № 2816/2022г. по описа
на ОП – Пловдив. След обжалване на постановлението пред Апелативна прокуратура-Пловдив
и след това пред Върховна касационна прокуратура, постановлението на АП-Пловдив
от 16.06.2022г. по пр.пр.№ 1290/2022г., както и постановлението на ОП-Пловдив от
03.05.2022г. по пр.пр. № 2816/2022г. били отменени. След връщане на преписката с
постановление от 29.07.2022г. Б.М. – прокурор при ОП-Пловдив отново отказал да
предяви иск по чл.155, т.3 от ТЗ и прекратил преписка №2816/2022г. по описа на
ОП-Пловдив (лист 61-63). Като краен резултат след обжалване на постановлението
от 29.07.2022г., на 24.10.2022г. прокурор О. Станева при ВКП потвърдила
постановлението на АП-Пловдив от 27.09.2022г. по пр.пр. № 1290/2022г., с което е
потвърдено постановлението на ОП-Пловдив от 29.07.2022г. по пр. пр. № 2816/2022г.
и е оставила без уважение жалбата на Ц.П..
Лицата с право да подадат заявление
срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които
се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, са
лимитативно и изчерпателно изброени в чл.60а, ал.2 от ЗСВ. Разпоредбата не
подлежи на разширително тълкуване и в кръга на субектите по чл.60а от ЗСВ не могат да бъдат включвани граждани, които са участвали в граждански,
административни и наказателни производства в друго качество, което е извън
кръга на предвидените в чл.60а, ал.2 от ЗСВ (по т. 1 -
страни по приключени граждански, административни и наказателни производства;
по т.2 - обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени
досъдебни производства.). В случая Ц.П. няма качеството субект по чл.60а, ал.2
от ЗСВ. Не е страна по гражданско, административно и наказателно производство,
а само е подал заявление до ОП-Пловдив с
искане за намеса на прокуратурата по чл.155, т.3 от ТЗ за прекратяване на „ЦЕ
ЕЛ ЕР КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, на което той е бил управител до 06.01.2022г.
Противно на посоченото в заявлението си до Министъра
на правосъдието, Ц.П. не е и пострадал, тъй като
съгласно чл.74, чл.1 от Наказателно-процесуалния кодекс, пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени
или неимуществени вреди от престъплението.
По отношение на твърдяното от П.,*** е единствената
причина да не се възбуди исково производство за прекратяване на дружеството, по
което производство би могъл да се присъедини като страна, следва да се
отбележи, че искът по чл.155, т.3 от ТЗ е конститутивен, като компетентен да
подаде искова молба за прекратяване на
дружеството е прокурор от съответната
Окръжна прокуратура по седалище на дружеството, а
ответник в това съдебно производство е дружеството, чието прекратяване се иска.
При оспорване на акт, издаден по реда на глава трета "а" от ЗСВ,
административният съд няма правомощия да ревизира действията на разследващите и
правораздавателните органи, респективно да подлага на контрол съставените от
тях актове (в този смисъл Определение № 8931 от 13.10.2022г. по адм. дело №
8254/2022г. по описа на ВАС). Ирелевантно за настоящия спор е възражението на
жалбоподателя, че отказът на ОП-Пловдив е незаконосъобразен и е бездействие на
орган на съдебната власт, с което се нарушава правото му на разглеждане на
делото въобще, съответно и в разумен срок.
В заключение следва да се посочи, че
целта на производството по реда на глава трета „а“ от ЗСВ е изплащане на обезщетение на правоимащо лице.
По тези съображения, съдът намира оспорения отказ за
разглеждане на заявление за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок за издаден от компетентен административен
орган, в установената форма, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния
закон, в съответствие с целта на закона, поради което жалбата срещу него се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което
жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на административния орган,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Ц.В.П., ЕГН **********,*** против отказ обективиран в
писмо с изх. № 94-Ц- 16/23 от 08.03.2023 г. на Заместник-министър на
правосъдието за разглеждане на заявление № РС-22-452/10.11.2022г. за
констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок.
ОСЪЖДА Ц.В.П.,
ЕГН **********,*** да заплати на Министерството
на правосъдието, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: