Решение по дело №174/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 282
Дата: 20 декември 2023 г.
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20237240700174
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2023 г.

Съдържание на акта

 

 

                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 282

                    20.12.2023 г., гр. Стара Загора

 

           В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:   

                                   

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                                2. ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

 

                       

при секретаря Стефка Христова 

и в присъствието на прокурора Георги Николов

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д№174 по описа на съда за 2023 година.

           

Производството е по реда на глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

 

Обжалваното решение

 

С Решение №48 от 13.06.2023г., постановено по анд №355/22г. РС Чирпан отменил наказателно постановление /НП/ № 92-02-298 от 30.11.2022г., издадено от Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което на „ЧИРПАНСТРОЙ“ ООД, седалище град Чирпан, ЕИК *********, на осн. чл.40, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за нарушение на чл.6, ал.2 и чл.4 от същия закон било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

Обстоятелства по обжалването

 

Недоволен от решението останал административно наказващият орган /АНО/, който го обжалва в срок с доводи за неговата недопустимост и в алтернатива за неправилно и незаконосъобразно, поради допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материален закон и необосновано.

Доводът за недопустимост на въззивното решение се свежда до това, че като ответник пред РС бил неправилно конституирана Агенция по вписвания, която нямала материална и процесуална легитимация и това било абсолютна процесуална пречка за редовно съдебно производство. Същото било проведено с не надлежна страна, а активно легитимираната такава не била допусната в процеса и това било основание по см. на чл.209, т.2 от АПК за обявяване на съдебния акт за недопустим и неговото обезсилване.

Другите доводи, посочени в алтернативност се свеждат до следното:

Касаторът признава, че наказаното лице действително подало заявление на 19.08.2022г. за вписване на определени обстоятелства в Търговския регистър – прехвърляне на дружествени дялове. По това заявление обаче длъжностното лице от ТР издало указания от 22.08.2022г. за изискване на допълнителни доказателства, които обаче заявителят изпълнил частично и това наложило на същата дата в по-късен момента длъжностното лице да издаде ново указание за изпълнение, а именно да се приложи декларация по чл.129, ал.2 от ТЗ от праводателя. Това указание не било изпълнено и поради това бил постановен отказ от 25.08.2023г. от длъжностното лице при Агенция по вписванията, който подлежал на обжалване в 7 дневен срок пред ОС. Жалба обаче не била подадена в срока и отказът влязъл в законна сила на 01.09.2023г. Поради неизпълнение на тези указания, довели до постановяване на отказ от вписване на посочените в заявлението обстоятелства, следвало да се  приеме за бездействие на задълженото лице да ги заяви за вписване.

Мотивира се на последно място, че постановеният отказ не освобождавал управителя на търговеца от задължението да заяви за вписване подлежащите на това обстоятелства, а още повече от датата на отказа, 25.08.2023г. до датата на реално подаденото /според органа/ заявление за вписване от 09.09.2023г. бил изминал период по – дълъг от 7 дни. Дори обаче да се приемело, че в срока на обжалване задълженото лице било освободено от задължението по чл.6, ал.2 от закона, то считано от 01.09.2023г. това се следвало и съответно срокът изтекъл на 08.09.2022г., а заявлението било подадено на 09.09.2022г. и отново след срок.   

Правни съображения

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Преди всичко касационната инстанция следва да посочи, че изцяло неоснователно с оглед данните по делото на РС е искането на касатора за обезсилване на въззивния съдебен акт с довод, че същото е проведено с участието на страна, която не е активно легитимирана такава, а именно Агенция по вписванията. Още с Разпореждане № 1/03.01.2023г. съставът на РС Чирпан за насрочване на делото в открито с.з. същият е посочил коя е въззиваемата страна – Изпълнителен директор на Агенция по вписванията /л.27 от делото на РС/. В списъка на призованите страни именно той е посочен като административно-наказващ орган и призовката е изпратена до органа /л.30 Отново Изпълнителният директор на агенцията е посочен като въззиваема страна в протоколите от проведените открити с.з. от 13.02.2023г. /л.37/ и от 27.03.2023г. /л.47/. Нещо повече, всички процесуални действия на тази страна са извършвани от нейно име, чрез надлежно упълномощен от нея процесуален представител.

С оглед на тези установявания искането за обезсилване на решението на РС Чирпан по следва да се остави без уважение като неоснователно, а съдебният акт е допустим и валиден.

С оглед оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материален закон и допуснати съществени процесуални нарушения, касационният състав, като съобрази съдържанието на касационната жалба, приема, че с нея не се конкретизират обстоятелства, които да се обхващат от съдържанието на чл.348, ал.1, т.2, вр. с ал.3 от НПК. Ето защо на преценка подлежи единствено оплакването за наличие на нарушение на закона по см. на чл.348, ал.1, т.1, вр. с ал.2 от НПК.

За да отмени процесното пред него НП, състав на РС Чирпан въз основа на приетите от него писмени доказателства приел, че в ТР било подадено и заведено в регистрите заявление обр. А с № 20220819112152 от 19.08.2022г. за вписване на обстоятелството – прехвърляне на дружествен дял между съдружници на „Ч4ИРПАНСТРОЙ“ ООД с приложен към заявлението Протокол от ОС на съдружниците на търговеца с нотариална заверка на техните подписи и съдържанието на документа от 19.08.2022г., решението на ОС и договор за прехвърляне на дружествени дялове.

При тези данни, въззивният съд извел фактическия извод за безспорна установеност на факта, че с това заявление от 19.08.2022г. по партидата на търговеца е било заявено вписване на обстоятелства, подлежащи на това, а това довело до извода, че не било възможно наказаното лице да е осъществило нарушение на чл.6, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, защото с подаденото заявление тя изпълнила това си задължение да заяви за вписване обстоятелства подлежащи на това по силата на закон. РС още мотивирал, че било без значение, че по това заявление от длъжностно лице по регистрацията били издадени две указания и впоследствие постановен и отказ за вписване на заявеното обстоятелство, защото санкционните разпоредби в специалния закон се отнасяли до извършване на административно нарушение чрез бездействие – не заявяване на обстоятелства, подлежащо на вписване и не представяне на акт по чл.5 от закона в срок. В случая било установена друга фактическа обстановка от тази, която възприел АНО, а именно, че поради постановения отказ изцяло не било налице заявяване за вписване на конкретни обстоятелства, а едва на 09.09.2022г. било налице такова, което било след срока по чл.6, ал.2 от закона.

Касаторът не оспорва фактическите установявания и изводи на РС. Видно от самата жалба, там изрично се набляга на възприетия и от въззивния съд обстоятелство на подадено на 19.08.2022г. заявление за вписване на конкретни обстоятелства по партида на „ЧИРПАНСТРОЙ“ ООД с приложени доказателства. При това фактическо положение изцяло правилен с оглед спора в това производство е изводът на въззивния съдебен състав, че заявителят и наказано лице не е извършило административно нарушение на чл.6, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, защото в срок 7 дни от настъпване на заявеното за вписване обстоятелства е заявила в търговския регистър тяхното вписване. Последвалите действия, указания и отказ от вписване, издадени от длъжностни лица при Агенция по вписванията не променят нито заличават факта на подадено заявление по чл.6, ал.1 в срока по ал.2 от закона.

Неправилно касаторът, обосновавайки се с постановения отказ за вписване на заявеното на 19.08.2022г. обстоятелство приема извод, че на тази дата такова не е направено, като извежда извод, че едва с подаденото на 09.09.2022г. заявление вече е налице изпълнение на задължението по чл.6, ал.1 от закона, което обаче е извън срока по ал.2.  Постановеният отказ е основан на чл.24 от закона, който текст се намира в глава втора – Регистърно производство. Според касационния състав и по аргумент на новелата на член 24, с постановяването на отказ на това правно основание /когато не е налице предвидено в чл.21 изискване/ по подаденото на 19.08.2022г. заявление за вписване не се заличава с обратна сила този факт. Законът не установява правна фикция, по силата на която да се приема /както прави касаторът/, че постановеният по конкретното заявление отказ за вписване на заявени за вписване обстоятелства в търговския регистър по партидата на търговеца, е равнозначен на не подадено такова.  Ето защо и така постановеният отказ основан на чл.24 от закона не би следвало да има релевантно отношение за ангажирането на административно-наказателна отговорност, още повече, че според чл.40, ал.1 тя се следва за онзи субект, който не заяви за вписване обстоятелство по чл.4 от закона в определения срок. В случая обаче обективно е налице такова действие – заявяване за вписване на обстоятелство по чл.4 от закона и то е било направено в срока по чл.6, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно още на 19.08.2022г.

Гореизложеното мотивира този състав да приеме, че при правилно установена фактическа обстановка, РС е извел и правилен от материално-правна гледна точка извод, че наказаната не е осъществила от обективна страна вмененото й нарушение на чл.6, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, а издадено спрямо нея НП за ангажиране на наказателно- административната й отговорност за същото, се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна, в който смисъл е и постановеното решение от въззивния съд.

      Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №48 от 13.06.2023г., постановено по анд №355/22г. по описа на РС Чирпан.

 

           Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                          

 

                                                                                     2.