Р Е Ш
Е Н И Е-31
Гр.В.
16.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател
: Г. Й.
Членове :1.
2.
при секретаря И. К. .......................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша докладваното от съдията Й. т. дело № 11 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по
исковата молба на М.Т.С. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес :адвокат М. П. П. гр.С…
Тел…. против
Г. Ф. гр. С. ул… с цена на иска 30 000,00 лв. /тридесет хиляди лева/ и с правно основание чл.432, ал.1
вр.чл. чл. 557, ал.1, т.2, б „а" от КЗ.
В исковата молба се твърди ,че на 14.07.2018 г. около 14:20 часа ищецът
пострадал в
резултат на ПТП на разклона за гр. П.. Бил пътник в пътнически микробус „М. 313 ЦЦИ
" с рег.№ „ВН.. АВ“, управляван от Р. И. Р. Пътували по път I-4 в посока от гр. В. Т. към гр. В., когато насрещно движещият се товарен автомобил „М. А. 1017" с рег. № СВ… МК, управляван от И.Н.И. навлязъл в насрещното платно за
движение и ударил л.а.,в който се движел ищецът .
Виновен за настъпване на ПТП бил водачът на товарния автомобил „М. 1017" И.Н.И., който навлязъл в насрещната лента и станал причина за ПТП. В резултат на ПТП ищецът получил тежки травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лява раменна става,
охлузни рани по коленете и ръцете. Изпитвал изключително силни болки в областта на лявото рамо. В областта на
фрактурата имал огромен оток. Бил приет по спешност в болница, където му било назначено образно изследване
на раменната става-в две проекции, графия на бял дроб, ехография на коремни
органи. Била му поставена имобилизация. Имал болезнени и ограничени движения
в лявата раменна става. Получил усложнения, изразяващи се
кардиомегалия в следствие на отоците. Провел физиорехабилитационен терапевтичен курс в доболнична помощ. Все още
изпитвал силни болки в областта на
раменната става, особено при промяна на времето. Лечението му продължавало.
Търпял, търпи и щял да търпи и за в бъдеще изключителни болки и страдания. Неимуществените му вреди били в размер на 30 000,00 лв. /тридесет хиляди лева/.
Съгласно чл. 557, ал. 1, т.2,
б „а" от КЗ ответникът изплащал застрахователни обезщетения
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, когато неимуществените вреди са причинени от МПС, което
обичайно се намира на територията на Р. Б. и за което няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Ответникът следвало да поеме отговорността на виновния водач и да плати
застрахователно обезщетение, равно на обезщетението, което
би заплатил виновния водач. Ответникът замествал в случая застраховател и нямало пречка
срещу него да се предяви иск на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Иска да бъде постановено решение,с което да се
осъди ответника
да заплати исковата сума в размер на
30000,00 лв. /тридесет хиляди лева/ застрахователно обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди, заедно със законната
лихва върху присъдената сума от 14.07.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и да бъдет присъдени
направените по делото разноски.
Към исковата молба са приложени :констативен протокол,епикриза,
рентгеново изследване, амбулаторен лист – 4 бр.,
претенция до ГФ и писмо от ГФ.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба ,в
който оспорва
изцяло исковата претенция за неимуществени вреди по основание и размер.
Признава се ,че Гаранционният
фонд е бил сезиран от ищцата във връзка с
процесното ПТП, като е образувана щета №210435/22.11.2018г., по която УС на ГФ
е отказал изплащане на обезщетение поради непредставяне на доказателства, от
които да е видно, че е налице хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а"
от КЗ, които и до ден днешен не са представени по щетата, а и по настоящето
дело, за което ищецът е уведомен с Писмо изх. №24-01-869/13.02.2019г., което е
приложено към исковата молба.
Поддържа се ,че липсват доказателства, установяващи механизма, причините
и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на
участниците в него.
Въпреки че е официален
документ, констативният протокол, в частта относно
механизма, обстоятелствата и причините за ПТП, нямал качеството на свидетелстващ
официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализирал удостоверително изявление на своя издател, а
изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради това
същия нямал и материална доказателствена
сила за съда. В тази връзка се оспорва твърдения механизъм на настъпване на
процесното ПТП.
Оспорва се и причинно-следствената връзка между настъпилото събитие и твърдените
травматични увреждания.
Предвид липсата на всякакви
доказателства, касаещи механизма на процесното ПТП, ролята и поведението на
участниците в него, процесуалната преклузия, то се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, който е пътувал в процесния автобус без поставен задължителния
обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137а от ЗДВП.
Поддържа се ,че исковите претенции не кореспондират със задължителната
практика Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при
действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на
чл. 52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о.,
решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о., решение №
154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др. В т. II на
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС било разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52
от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди от деликт било обусловено от съобразяване на
указаните в постановлението общи критерии. Тези критерии били възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна
практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приемала, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква
задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти. Предявените претенции не кореспондирали нито с трайната съдебна практика на съдилищата в Р Б. нито с принципа на справедливостта, икономическите
условия в страната и стандарта на живот и предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
Оспорва се изцяло претенцията за лихва от датата на ПТП,тъй като фондът не бил изпаднал в забава,тъй като във връзка с процесното ПТП била образувана щета №210435/22.11.2018г., по която ГФ се бил произнесъл в законоустановения срок, като отказал
изплащане на претендираните от ищеца суми, предвид липсата на законово
основание за това.
Иска се на основание чл. 219, ал.1 от ГПК да се конституира в качеството на трето лице - помагач на
страната на Гаранционен фонд по настоящото дело сочения за виновен за
процесното ПТП водач: И.Н.И. ***, ЕГН **********, за което се представя съответна молба.
И.Н.И. ***, ЕГН ********** е конституиран от съда като трето лице -
помагач на страната на Г. ф. .
Видинският окръжен съд ,след като взе
предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното
:
На 14.07.2018 г. около 14:20 часа ищецът пострадал
в резултат на ПТП ,станало на главен път В.-С. на разклона за гр. П... Той
пътувал като пътник /втори водач/в
пътнически микробус „М. 313 ЦЦИ " с рег.№ „ВН… АВ“, управляван от Р. И. Р.,като
се возел на предната лява седалка . Пътували
по път I-4 в посока от гр. В. Т. към гр. В. когато насрещно движещият се
товарен автомобил „М. А. 1017" с рег. № СВ.. МК, управляван от И.Н.И.
навлязъл в насрещното платно за движение и ударил микробуса,в който се движел ищецът .Причина
за навлизането в насрещното платно била спукването на предната лява гума на
товарния автомобил –този факт бил възприет от разпитания в с.з.свидетел Р. И. Р.,а
също така и от разпитаните на досъдебното производство свидетели С. П. М.
/л.38-39 от досъдебното производство/ и К. С. К. /л.41-42 от досъдебното
производство/.От огледния протокол /л.136 от досъдебното производство/ е видно
,че гумата е произведена през 51-та седмица 2007 г. с дълбочина на грайфера 9
мм.Механизмът на ПТП се установява по особено категоричен начин от огледните
протоколи и придружаващите ги фотоалбуми ,установяващи деформациите по двете
моторни превозни средства .
Виновен за настъпване на ПТП е водачът на товарния
автомобил „М. А. 1017" И.Н.И., който навлязъл в насрещната лента и станал причина за ПТП.
В резултат на ПТП ищецът получил тежки травматични
увреждания, изразяващи се в закрито вътреставно счупване на лява мишична кост и
охлузни рани по коленете и ръцете
/заключение на съдебно-медицинската експертиза-л.117 от досъдебното
производство/. Срокът за възстановяване и лечение е не по-малко от 8 месеца,като
през първите два била поставена гипсова имобилизация-през това време ръката
била напълно неподвижна и ищецът можел да мърда само пръстите си.След свалянето
на гипса започнали раздвижване и физиотелапия в продължение на около два
месеца.В началото ръката имала съвсем малък обем от движения,който постепенно
се разширявал и към момента –година и три месеца след инцидента бил възстановен
около 50-60% от потенциала на движение на ръката.Към настоящия момент ищецът
може да вдига лявата си ръка най-много до хоризонтално положение.
Първоначалните болки отшумяли за около половин година.
Ищецът се върнал на работа след повече от половин
година ,но продължавал да чувства болки в лявото рамо ,особено при промяна на
времето съгласно показанията на свидетеля Р. И. Р..След около час-два
управление на микробус започва да чувства болки в лявото рамо.
След описаното по-горе ПТП ищецът изпитвал
изключително силни болки в областта на лявото рамо. В областта на фрактурата
имал огромен оток. Бил приет по спешност в болница в гр.В. Т. , където му било
назначено образно изследване на раменната става-в две проекции, графия на бял
дроб, ехография на коремни органи. Била му поставена имобилизация. Имал
болезнени и ограничени движения в лявата раменна става. Провел
физиорехабилитационен терапевтичен курс в доболнична помощ.
При така установената фактическа обстановка Видинският окръжен съд прие за установено следното от правна
страна :
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "a" КЗ, Г.
ф. изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на Р. Б. на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Р. Б. и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Основателността на прекия иск на увредения срещу Г. ф.
за обезщетяване на причинените в
резултат на застрахователно събитие вреди предполага установяването при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на липсата на валидно сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите на водача на товарен автомобил
„М. А. 1017" с рег. № СВ… МК ,виновен за настъпването на ПТП , настъпилите
вреди, резултат от поведението на незастрахования водач, включително обосноваване
на техния вид и размер.
Фактът ,че товарен автомобил „М. А. 1017" с рег.
№ СВ.. МК, управляван от И.Н.И. не е имал валидно сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на
застрахователното събитие се установява от приложените писмени доказателства и
не се оспорва от ответника и от третото лице-помагач.
Доколкото не е налице влязла в сила присъда,
обвързваща гражданския съд, настоящият състав на съда дължи произнасяне по
механизма на ПТП и определяне на лицето, виновно причинило вредоносния резултат
.От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
механизма на ПТП ,който е описан по-горе в мотивите ,като лицето,виновно
причинило вредоносният резултат, е водачът на МПС товарен автомобил „М. А.
1017" с рег. № СВ.. МК .
Съгласно Чл.432 ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Налице е
основанието по чл. 432 , ал. 1 от КЗ за
ангажиране отговорността на ответника за причинените на ищеца неимуществени
вреди, свързани с претърпените от него болки , страдания и негативни изживявания, последица от
причинените телесни увреждания. Функционалната връзка между деликтната
отговорност и отговорността на застрахователя предпоставя пораждането на
задължението на последния по горецитираната правна норма, при реализиране на
визираните в нея предпоставки. На първо място, това е установяване на
застраховане на гражданска отговорност на виновния за ПТП водач при ответника -
застраховател по време на настъпването на застрахователното събитие и на второ
- осъществяването на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Ответникът по силата на закона
е длъжен да заплати обезщетение за
вредите, причинени на трети лица от водача на незастрахованото превозно
средство.
Предвид характера и интензитета на причинените на
ищеца значителни морални болки и
страдания на основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД Видинският окръжен
съд намира, че за възмездяване на
претърпените от него неимуществени вреди
справедливият размер на обезщетение е 30
000 ,като този размер на обезщетение е
от естество да репарира негативните емоционални преживявания и физически
страдания на ищеца .
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени
в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната съдебна
практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от
критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
При анализа на всички обективни обстоятелства в
конкретния казус – полученото увреждане на здравето, изразяващо се в телесни
травми; причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по
време на инцидента, както и след това; съобразявайки сравнително младата
възраст на пострадалия; продължителността и степента на претърпените болки и
страдания ,които продължават и към настоящия момент след близо година и три
месеца след ПТП , причинените неудобства, свързани с ежедневното обслужване;
нарушен житейски ритъм, първоначално невъзможност да бъде полаган труд,а след
това постоянни затруднения и болки при полагането на труд, продължаващия страх
и при съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент,
които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие (в този смисъл е даденото разрешение в практиката на
ВКС, формирана в множество решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008
г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II
ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012
г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове), съдът
намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се остойностят в размер
на 30 000 лв. Съдът отчита ,че след получената травма
ищецът е изпаднал в изключително тежко здравословно състояние :
–в продължение на два месеца лявото му рамо е било
имобилизирано и ищецът е можел да движи само пръстите на ръката си ;
-възстановителния период е продължил много дълго
–около осем месеца ,като не е възможно пълно възстановяване на функцията на
лявата ръка;
За
изясняване на механизма на увреждането и последващото възстановяване следва да
се имат предвид структурата и фанкцията на раменната кост и на раменната
става.Раменната кост (на латински: humerus) е дълга тръбовидна кост, част от
стилоподиума на скелета . В горният си край костта се свързва ставно с
лопатката, а в долния проксимален край отново има ставна повърхност, която
свързва костта с други две тръбести кости - лъчева и лакътна кост (подраменни
кости). Раменната
кост е съставена от тяло, проксимален (горен) и дистален (долен) край. На
проксималния край се намира главата (caput humeri) отделена от костта с шийка
(colum humeri). Тя влиза в ставната трапчинка на лопатката. Отпред и отстрани
на главата се намират два надебелени мускулни израстъка. Тялото на костта
притежава широка и гладка спираловидна бразда .
Счупването на тази кост е много тежко травматично
нараняване,защото ,както се каза по-горе ,тя е една от най-дългите и дебели
кости в човешкото тяло и осигурява пълноценно движение на ръката.В конкретния
случай счупването е особено тежко ,тъй като е в раменната става ,при което е
нарушена и целостта и здравината на ставата. Раменната става е най-подвижната става в
човешкото тяло и осигурява впечатляващ обем движения на горните крайници. Затова тя е по-малко стабилна от
другите и много лесно се изкълчва и луксира. Половината луксации от всички
случващи се в човешкото тяло се падат точно на рамото. Ставната ямка на лопатката, е доста плитка и
малка спрямо главата на раменната кост. Донякъде това се компенсира от
фиброзния хрущялен пръстен по ръба на ямката, който засилва нейната дълбочина.
Ставните връзки и сухожилията са по-слаби и гъвкави. Предната и долната част на
ставната капсула са по-слабо защитени и не добре стабилизирани от мускули.От
всичко това може да се направи категоричния извод ,че нараняванията за тежки и в
голямата част необратими ,че пълноценната функция на раменната става никога не
може да бъде възстановена изцяло и че ищецът ще чувства постоянни болки и
дискомфорт в областта на лявото рамо,които ще се засилват при каквато и да е
физическа работа ,дори и с неголяма интензивност .
Размерът на присъденото възнаграждение е съобразен и с
практиката на съдилищата относно обезщетенията за подобни наранявания ,напр. Решение № 216 от
1.07.2019 г. на ПАС по в. т. д. № 251/2019 г., Решение № 62 от 26.06.2019 г. на БАС по в. т.
д. № 130/2019 г., Решение № 1549 от 25.06.2019 г. на САС по в. гр. д. № 150/2019 г., Решение № 1525 от
1.06.2019 г. на САС по в. гр. д. № 1609/2019 г. и др.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА НАЛИЧИЕ НА
СЪПРИЧИНЯВАНЕ
Видинският окръжен съд намира ,че размерът на
дължимото обезщетение не следва да бъде намален поради наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия . По въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, следва да изходи от указанията , дадени в т. 7 от ППВС № 17/1963 г., както
и от принципните становища по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразени в
задължителна, по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на
ОСГТК на ВКС практика- решение по т. д.
№ 525/2008 г., решение по т. д. № 977/2010 г., решение по т. д. № 618/2011 г. и
други.
В т.7 от
Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС се приема ,че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице
допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва
да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо от това, че такова
лице не може да действа виновно.
В Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. №
525/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К. Е. се приема,че за да бъде
намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява
в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от
страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице
само ако именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по
някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Сам по себе си обаче,
фактът, че увреденото лице е пътувало в автомобила, участвал в
пътно-транспортното произшествие, не налага извод за допринасяне на вредите от
злополуката. Приносът на водача на автомобила за настъпването на
пътно-транспортното произшествие е личен и не обосновава автоматично принос на
всички пътуващи в този автомобил. Отговорността на застрахователя за заплащане
на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от
непозволено увреждане. Доколкото обаче отговорността му е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
то застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
По отношение на
възраженията за съпричиняване,направени от ответника и от третото лице-помагач,
съдът съобрази, че не всяко нарушение на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение. По обективния характер на
съпричиняването е налице задължителна съдебна практика-т. 7 от ППВС № 17/1963
г., в което е акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението
за вреди от непозволено увреждане-допринасяне от страна на увредения за тяхното
настъпване и пряка причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат. Приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от страната,
която е направила възражение за съпричиняване, при условията на пълно главно
доказване, а не и да е предполагаем. За да е налице принос на увредения към
щетата, е необходимо нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. / Така Решение №
206/12.03.2010г на ВКС по т. д. № 35/2009г, II Т. О., ТК, решение №
154/31.10.2011г на ВКС по т. д. № 977/2010г, II Т. О., ТК, решение №
45/15.04.2009г по т. д. № 525/2008г на II Т. О., решение № 159/24.11.2010г по
т. д. № 1117/2009 и решение № 58/29.04.2011г по т. д. № 623/2010г на II Т. О. /
В конкретния случай ответникът и третото лице помагач
не са представили никакви доказателства относно това ,че ищецът не е бил с
поставен обезопасителен колан.Въпреки това съдът намира за необходимо да
отбележи следното :
Непоставянето на обезопасителен колан дава възможност
при удара тялото да е "свободно подвижно" и да понася удари в
областта на главата, гърдите и долните крайници.Пътникът на предната седалка
най-често получава лицево-челюстната травма,защото ако е бил обезопасен с
предпазен колан, тялото му е щяло да бъде фиксирано на мястото, на което седи и
тежки деформации от автомобилното купе не могат да достигнат тялото му. Може да
се получат друг вид увреждания в областта на гърдите или корема от коланната
лента, но не и лицево-челюстна травма. Ако пътникът на предната дясна седалка е
с колан ,той не би получил травма на ключицата, както и черепно-мозъчна травма
на главата. При по-висока скорост, при челен удар предпазният колан пак ще се
задейства, ще фиксира тялото, но инерционните сили на тялото върху колана ще са
такива, че от самия колан ще се получат по-тежки увреждания в тялото –гръден
кош, корем-разкъсване на черен дроб, далак. Поради това при по-високи скорости коланът не е ефективен.
В конкретният случай ударът с насрещно движещото се МПС не е челен ,а
отляво на ищеца под ъгъл ,приближаващ се до правия ,поради което предпазният колан не може да изпълнява
абсолютно никаква предпазна функция независимо от това дали е поставен или не .
Поради изложеното, съдът намира, че конкретен принос
на ищеца във вредоносния резултат, който да може да бъде квалифициран като
съпричиняване, не се установява.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКОННАТА ЛИХВА
По силата на задължителната съдебна практика на ВКС /
Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията К. Е. /отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Доколкото обаче отговорността му е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху
обезщетението би следвало да бъде начислена
от по принцип от датата на увреждането ,но КЗ съдържа специални разпоредби -чл. 429, ал.
2 и ал. 3 КЗ, предвиждащи, че в застрахователното обезщетение се включват и
лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и
се заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 от Кодекса или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.Следва
да се съобрази разпоредбата и на Чл. 380 КЗ ,по силата на която лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Застрахователят
извършва плащането на застрахователното обезщетение по предоставената по ал. 1
банкова сметка ***лен от застрахователя, или по съдебен ред. Промяната на
банковата сметка обвързва застрахователя само след като той бъде изрично и
писмено уведомен преди плащането, включително в хода на съдебен процес.
Непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
В настоящия случай претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение е депозирана на 22.11.2018 г. /л.16 от
делото/,поради което законната лихва върху главницата следва да бъде начислена
именно от този момент.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед на изхода на делото и на основание Чл.78 ал.1 ГПК Г. Ф. гр. С. ул… следва
да бъде осъден да заплати на адвокат М. П. П. гр.С. бул… Тел… адвокатско възнаграждение в размер на 1430
лв.на основание Чл.38 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното и на основание Чл.432 ал.1 и Чл.557
ал.1 ,т.2,б“а“ Кодекса за застраховането Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф. гр. С., ул…. ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.С. ЕГН ********** *** със съдебен
адрес :адвокат М. П. П. гр.С. Тел.. сумата
от 30000,00 лв. /тридесет хиляди лева/
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, заедно със законната
лихва върху присъдената сума от 22.11.2018 г.до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Г. Ф.
гр. С., ул… ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. П. П. гр.С., бул… Тел… адвокатско възнаграждение в размер на 1430
лв.на основание Чл.38 от Закона за адвокатурата.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца -И.Н.И. ***, ЕГН **********
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: