№ 65678
гр. София, 19.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110137457 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на (ФИРМА),
ЕИК ..., седалище и адрес на управление в (АДРЕС), представлявано заедно от Д.С.С., Х.Б.Б.
и К.К., чрез пълномощника им адв. С.З., АК – София, със съдебен адрес в (АДРЕС).
Процесуалният представител на заявителя иска да бъде издадена заповед за изпълнение
против В. Н. К., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС), за сумата от 2 033,41 лв. (две хиляди
тридесет и три лева и четиридесет и една стотинки), от която а) 1 712,34 лв. (хиляда
седемстотин и дванадесет лева и тридесет и четири стотинки) - главница, ведно със
законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.07.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането и б) 321,07 лв. (триста двадесет и един лева и седем
стотинки) – мораторна лихва за периода от 26.07.2019 г. до 29.06.2022 г., както и за
направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 136,67 лв. (сто тридесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки).
Сочи се в т. 9, б. „в“ от заявлението, че вземането представлява дължима сума за
доставена и потребена електрическа енергия за периода от 22.05.2019 г. до 21.05.2022 г.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на лицето, подало заявлението, документ за внесена държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и частично основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на “Е. П.”АД - София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1
от ГПК. Заявлението се разглежда от местнокомпетентния съд – този по настоящия адрес на
длъжника, имащ качеството „потребител“, който според справката от НБД „Население“ е в
1
гр. София, т.е. на територията на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно в частта му за главницата, тъй като отговаря на
формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са
налице отрицателните предпоставки по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени
всички реквизити, изискуеми за редовността на искова молба и към него са приложени
документ за внесена държавна такса и пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на адв. З., от когото изхожда искането за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение. Видно от твърденията в заявлението, длъжникът е с адрес на
територията на Република България и от данните по делото, не може да се направи извод, че
няма обичайно място на дейност на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение за претендираната главница не
противоречи на закона и на добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
Неоснователно е искането за издаване на заповед за изпълнение в частта му, имаща за
предмет лихва за забава за периода от 23.10.2018 г. до 23.09.2021 г. в размер на 112,47 лв. В
тази част претенцията на „Е. П.“ АД противоречи на императивна законова норма, а именно
на разпоредбата на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците. Съгласно цитираната разпоредба, в редакцията й ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г.,
„до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане
на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и
непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на
вещи“. Нормата е в сила от 13.03.2020 г. (пар. 52 от ПЗР) и действа в посочената редакция
до изменението й, обнародвано в ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г. Следователно за
периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. е налице законова забрана при неизпълнение на
задължения от частноправни субекти, какъвто е длъжникът В.К., да се прилагат санкции вкл.
заплащане на мораторни лихви. Тъй като, горепосоченият период попада в периода, за който
заявителят претендира обезщетение за забавено изпълнение и доколкото не е
конкретизирано вземането извън този период, съдът счита, че следва изцяло да бъде
отхвърлена акцесорната претенция.
С оглед така изложените доводи, решаващият съд намира, че заявлението следва да
бъде частично уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в
полза на “Е. П.” АД - София против В.К. за претендираната главница в размер на 1 712,34
лв. (хиляда седемстотин и дванадесет лева и тридесет и четири стотинки), както и да бъдат
присъдени на заявителя направените разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението.
На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в
едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да
предяви осъдителен иск за вземането, предмет на отхвърлената част от заявлението.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в
(АДРЕС), представлявано заедно от Д.С.С., Х.Б.Б. и К.К., за издаване на заповед за
изпълнение за парично задължение по чл. 410 от ГПК против В. Н. К., ЕГН **********, с
адрес в (АДРЕС), за сумата от 1 712,34 лв. (хиляда седемстотин и дванадесет лева и тридесет
и четири стотинки) - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране
на заявлението в съда – 11.07.2022 г., до окончателното изплащане на вземането,
представляваща стойността на доставена и потребена електрическа енергия за периода от
22.05.2019 г. до 21.05.2022 г., както и за сумата от 115,06 лв. (сто и петнадесет лева и шест
стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса
и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в
(АДРЕС), представлявано заедно от Д.С.С., Х.Б.Б. и К.К., за издаване на заповед за
изпълнение за парично задължение по чл. 410 от ГПК против В. Н. К., ЕГН **********, с
адрес в (АДРЕС), за сумата от 321,07 лв. (триста двадесет и един лева и седем стотинки) –
мораторна лихва за периода от 26.07.2019 г. до 29.06.2022 г., както и за сумата от 21,28 лв.
(двадесет и един лева и двадесет и осем стотинки), представляваща направени от заявителя
разноски за заплащането на държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от заявлението.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА на (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в (АДРЕС),
представлявано заедно от Д.С.С., Х.Б.Б. и К.К., че в едномесечен срок, считано от датата на
влизане в сила на настоящето разпореждане може да предяви иск за осъждане на В. Н. К.,
ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС), да заплати на заявителя сумата от 321,07 лв. (триста
двадесет и един лева и седем стотинки) – мораторна лихва за периода от 26.07.2019 г. до
29.06.2022 г., като довнесе държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева).
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3