№ 313
гр. Пловдив, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20235300900250 по описа за 2023 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от П. Н. П. с ЕГН ********** от ****, чрез адв.
Р. М. от Адвокатска колегия – София, против Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б.И.,
Р.М. и Ж.К..
Ищецът твърди, че на 21.09.2022 г., около 05:30 часа на АМ „Тракия“ при
166 км. е настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек
автомобил „Волво С40“, с рег. № **** - Т. Г. Р.. Последният нарушил
правилата за движение по пътищата, като не осигурил необходимата
дистанция с движещия се пред него лек автомобил „Мерцедес Спринтер 313“,
с рег. № **** управляван от ищеца, в резултат на което го застига и настъпва
удар между тях. За произшествието бил съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 2022 – 2042 – 913 от 21.09.2022 г. и АУАН №
615283 от същата дата от контролните органи.
Непосредствено след инцидента пострадалият П. П. бил прегледан от
пристигналия на място екип на ЦСМП, който му поставил диагноза – ЧМТ.
Contusio Capitis и бил транспортиран до УМБАЛ „Проф. д-р. Стоян
Киркович“ АД – гр. Стара Загора, където след проведени прегледи и
изследвания били установени: наличие на екскориации по лицето и долните
крайници; 5 бр. разкъсно – контузни рани в областта на лицето, с размери до
5 см.; палпаторна болезненост в областта на лявата колянна става; контузна
рана в областта на дясна подбедрица, с размер около 2,5 – 3 см.; суспекция на
фрактура на носни кости; есктракраниални хематоми вдясно фронтално и
1
периорбитално с въздушно съдържимо; Фрактура на носни кости и на
решетъчна кост вдясно; разширени субарахноидни пространства по
конвекситета на двете ГМХ; Умерено разширени базални цистерни; умерено
изразена неоклузивна вентрикуломегалия; границата между бялата мозъчна
субстанция и кортекса е рязко дефинирана; Хеморагично съдържимо в
етмоидален сибус вдясно и в носната кухина; Хипертрофия на лигавицата на
двата максиларни синуса; Мозъчна артрофия; хемосиус етмоидалис декстра;
хроничен максиларен синуит двустранно и му била назначена медикаментозна
терапия. На 21.09.2021 г. ищецът бил хоспитализиран и претърпял оперативно
лечение. Въпреки спазване на назначената терапия ищецът продължавал да
изпитва болки и отново потърсил лекарска помощ. На 09.11.2022 г. бил
прегледан в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив от специалист по
съдебна медицина, който установил контузия на главата и лявото коляно;
сътресение на мозъка; 5 разкъсно – контузни рани в областта на лицето;
разкъсно – контузна рана на дясна подбедрица; счупване на носни кости и
счупване на коронката на четвърти долен ляв зъб. Вследствие на получените
от ПТП травматични увреждания ищецът претърпял болки и страдания, като в
молбата се твърди, че и към настоящия момент не се е възстановил.
Инцидентът повлиял и върху емоционалното състояние на ищеца - станал
изнервен и неспокоен, изпитвал чувство за непълноценност и дисконфорт,
предвид ангажираността на близките му, които полагали грижи за него,
ограничил социалните си контакти, станал неуверен и изпивал срам от
случилото се.
Наред с описаните морални вреди ищецът понесъл и имуществени
такива, изразяващи се в сторените от него разходи за лечение в общ размер от
550 /петстотин и петдесет/ лева, от които, както следва: 50 /петдесет/ лева за
издаване на съдебномедицинско удостоверение, съгласно Фактура №
********** от 09.11.2022 г. и 500 лв. за металокерамични корони за зъби,
съгласно Фактура № ********** от 20.01.2023 г.
Ищецът твърди, че към момента на настъпване на пътнотранспортното
произшествие виновният водач на лек автомобил „Волво С40“, с рег. № ****
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
с ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Поради това и на
основание чл. 380 от Кодекса на застраховането отправил молба – претенция с
вх. № 4888/28.11.2022 г. за изплащане на застрахователно обезщетение до
ответника, с искане за изплащане на застрахователно обезщетение, по която
нямало произнасяне от застрахователя.
Поради изложените твърдения иска от съда ответното дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ ЗАД да бъде осъдено да му заплати сумата в
размер на 30 550 (тридесет хиляди петстотин и петдесет) лева, от които 30 000
(тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея от датата на
уведомяването на застрахователя за настъпилото на 21.09.2022 г.
пътнотранспортно произшествие с молба – претенция от 28.11.2022 г. до
2
окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди; 550
(петстотин и петдесет) лева – за направените от него разходи във връзка с
лечението му, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на
предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция от ищеца до
ответника – 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението за
имуществени вреди. Претендират се разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който признава за съществуването на застрахователно
правоотношение по отношение на лек автомобил „Волво С40“, с рег. № **** и
посочва, че по отношение на процесното ПТП е образувана застрахователна
щета № 0801 – 006713/2022-01, по която е определено и изплатено по сметка
на ищеца обезщетение в размер от 4 000 /четири хиляди/ лева. Сочи, че
предявените искове са допустими, но неоснователни. Отправено е искане за
спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т.5 от ГПК, по което съдът се е
произнесъл с Определение № 1451/13.12.2023 г. по настоящото дело. Оспорва
твърденията за характера и степента на настъпилите телесни увреждания,
вследствие на произшествието, както и продължителността на
възстановителния период, като счита, че същият трае около 2 – 3 седмици. В
отговора се релевират доводи за изключителен принос на ищеца за настъпване
на вредоносния резултат, поради нарушаване на разпоредбата на чл. 137 А от
Закона за движение по пътищата, като счита, че телесните увреждания са
настъпили в резултат от липса на обезопасяване, чрез поставяне на предпазен
обезопасителен колан. Сочи, че липсва причинна връзка между
произшествието и описаните в исковата молба неимуществени вреди и
оспорва размера на претендираното обезщетение за тях, като счита същия за
завишен с оглед принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. На
самостоятелно основание твърди съпричиняване от страна на ищеца за
настъпване на вредоносния резултат. Възразява и срещу ищцовата претенция
за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, като ги
оспорва по основание и размер.
Сочи, че при отхвърляне на главния иск като неоснователен следва да
бъде отхвърлен и акцесорният такъв за лихви. Също така счита, че
застрахователят не дължи законна лихва, тъй като предвиденият срок в чл.
496, ал.1 от Кодекса на застраховането срок е рекламационен и не е започнал
да тече предвид произнасяне на застрахователя по предявената претенция.
Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Претендира разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 372 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с
която ищецът не се противопоставя на искането на ответника за отделяне като
безспорно обстоятелството за извършено плащане на сумата от 4 000 лева от
ответното дружество и счита същото за признание на иска. Не оспорва и
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника и деликвента
3
към момента на процесното ПТП. Оспорва всички възражения на ответното
дружество като неоснователни и противоречащи на действителната
фактическа обстановка. Счита се, че възражението на ответника по отношение
на акцесорния иск за лихва и момента, от който се дължи, е несъстоятелно и
сочи, че такава се дължи от 28.11.2022 г. – датата на предявяване на
извънсъдебната застрахователна претенция от ищеца пред ответника.
В отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че
поддържа всички направени от него възражения в подадения отговор.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно
сезиран и по застрахователната претенция е постъпило частично плащане в
размер на 4 000 лв, което според ищеца не репарира в цялост претърпените
вреди. При това положение процедурата за доброволно уреждане на спора е
приключила без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск
по чл. 432 КЗ допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните
материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно
правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.
Доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин:
Всяка от страните следва да установи фактите, на които основава своите
твърдения или възражения съобразно правилото на чл. 154 от ГПК. Ищецът
носи доказателствена тежест да установи, че е претърпял твърдените от него
неимуществени и имуществени вреди вследствие на процесното ПТП. В
тежест на ответното дружество е да установи направените от него
правоизключващи възражения за позитивни факти, в т.ч. възражението за
съпричиняване и изключителен принос на ищеца за настъпване на
вредоносния резултат.
В случая изрично като безспорно и ненуждаещо се от доказване е
4
признато, че към датата на процесното ПТП е сключен валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответното
застрахователно дружество и собственика на посочения в исковата молба
автомобил, за който се твърди, че е участвал в произшествието, както и че
ответното дружество е извършило доброволно плащане на обезщетение в
размер от 4 000,00 лева по предявената от ищеца застрахователна претенция
вследствие на пътния инцидент.
Като цяло не се оспорва и фактът на настъпването му и участниците в
него, което се установява и от приобщения по делото констативен протокол,
който в тези свои части има характер на официален свидетелстващ документ
за непосредствено възприетите от актосъставителя факти при извършения
оглед на местопроизшествието, като спорен остава механизмът на
осъществяването му и по – конкретно материалноправните предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: противоправно поведение, вреди, причинна
връзка между двете и вина.
Наред с това частичното плащане представлява извънсъдебно признание
на претенцията по основание и до изплатения размер, като същевременно
основанието на претенцията, в частност материалноправните предпоставки от
фактическия състав на непозволеното увреждане, косвено се установяват и от
образуваното против виновния водач административно – наказателно
производство, в какъвто смисъл изрично е вписан в констативния протокол
фактът на издаден против него АУАН. Колкото до останалите материали,
приложени по делото, представляващи част от административно – наказателна
преписка и ДП, от тях не могат да се формират фактически и правни изводи,
тъй като касаят друг инцидент.
Противоправното поведение и вината на водача, която се предполага, се
установяват категорично и от заключението на КСМАТЕ, което съдът
възприема като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено от
страните. От него се установява следният механизъм на произшествието:
На 21.09.2022 г. около 05:30 часа, водачът Т. Г. Р. е управлявал л.а.
„Волво С40“ рег.№ **** по дясната лента на южното платно на
автомагистрала „Тракия“, в посока от запад на изток. През това време водачът
П. Н. П. е управлявал л.а. „Мерцедес Спринтер 313“ рег.№ **** по дясната
лента на южното платно на автомагистрала „Тракия“, в посока от запад на
изток, пред л.а. „Волво С40“. Когато л.а. „Волво С40“ е настигнал л.а.
„Мерцедес Спринтер 313“, водачът на л.а. „Волво С40“ е реагирал за спиране
със закъснение около и над 0,6 s и така след около 2,6 s е настъпил удар в
предната дясна част на л.а. „Волво С40“ и в задната лява част на л.а.
„Мерцедес Спринтер 313“. След удара л.а. „Волво С40“ се е установил извън
платното за движение в лентата за принудително спиране, а л.а. „Мерцедес
Спринтер 313“ се е ударил в лявата мантинела, след което се е установил на
платното за движение. Причината за настъпилото произшествие от техническа
гледна точка е това, че водачът на л.а. „Волво С40“ - Т. Г. Р., не е реагирал
5
своевременно с намаляване на скоростта или спиране при настигане на л.а.
„Мерцедес Спринтер 313“ и не е осигурил достатъчно безопасна дистанция
зад него.
При това положение налице са всички материално правни предпоставки
на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина,
противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.
Следователно спорни остават само конкретният вид и интензитет на
вредите, както и евентуалното наличие на съпричиняващо ги поведение на
ищеца съобразно неведените от ответника възражения. В тази връзка по
делото са приобщени изводи, както на съдебен медик съвместно с
автоексперта, така и на съдебен психолог.
Изводите на съдебния медик съвместно с автоексперта, които съдът
възприема като компетентно и обективно формирани, са следните:
В резултат на инцидента на ищеца са причинени контузия на главата и
лявото коляно; сътресение на мозъка; 5 разкъсно – контузни рани в областта
на лицето; разкъсно – контузна рана на дясна подбедрица; счупване на носни
кости и счупване на коронката на четвърти долен ляв зъб, които по отделно и
в съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128
и 129 от НК. Травматичните увреждания са леки към умерени по характер,
интензитет и тежест. Непосредствено след ПТП пострадалият е изпитвал от
леки на моменти до умерени по сила и интензитет болки и страдания, които
постепенно в хода на оздравителния период постепенно са затихвали до
пълното им изчезване след неговото приключване. Продължителността на
болките и страданията е била около 25-30 дни, при благоприятно протичане на
оздравителния процес и липсата на усложнения в неговото протичане, за
каквито липсват медицински документи. Към настоящия момент
пострадалият е физически здрав и не би трябвало да изпитва болки и
страдания от получените травматични увреждания. Единствено белезите от
разкъсно-контузните рани биха могли да му създават психически неудобства.
Налице е пряка причинно - следствена връзка между процесното ПТП и
направените от пострадалия разходи за прегледи и лечение. В така
представената медицинска документация няма описани специфични
травматични увреждания по гръдния кош и корема, които да са оставени от
действието на предпазния колан. Ако пострадалият беше използвал предпазен
колан, то не би получил травматичните увреждания по главата, както и
мозъчното сътресение поради факта, че не би достигнал до волана,
предното стъкло или предната част на арматурното табло. Травмите по
лявото коляно и дясната подбедрица с и без предпазен колан е възможно да се
получат поради тяхното свободно движение. В представените фактури са
направени разходи за потребителска такса, освидетелстване и
металокерамични корони, които са за възстановяване на счупения четвърти
долен ляв зъб. Всички разходи са в пряка причинно - следствена връзка с
процесното ПТП и настъпилите от него вредоносни фактори. Липсват
6
доказателства за закупени медикаменти.
Обстоятелството, че ищецът е бил без предпазен колан се установява и от
показанията на водача, разпитан устно и непосредствено пред настоящия съд,
който казва: "„забелязах, че е без колан, което ме ядоса“. Разказва с
подробности обстоятелствата около инцидента, подложени на експертен
анализ и от вещото лице, като от особено значение във връзка с наведеното от
ответника възражение за съпричиняване е споделеното, че следите от кръв
били по главата, но като цяло, макар и в шоково състояние, ищецът бил
сравнително адекватен, говорили си, не казал нищо за колана.
От заключението на СПЕ, което съдът възприема като професионално и
обективно изготвено, а и неоспорено от страните се установява следното:
Злополуката е довела до остра стресова реакция, с интензивни психологични
неудоволствени преживявания, довели до дестабилизиране на емоционалното
състояние. Към настоящия момент ищецът продължава да споделя
неудоволствени изживявания относно последиците от инцидента. Не се
установяват данни за психично разстройство или тежка житейска
дезадаптация вследствие на преживяното. Към момента на експертизата
психотравменото събитие е напълно осъзнато. П. е преминал успешно през
етапите на психологичната криза. По време на изготвянето на експертизата не
са установени особености в психологичното му състоянието, които да
покриват критериите на психично разстройство с качествени нарушения в
психичните сфери. Ищецът не е споделил оплаквания, касаещи психичното
му здраве. Не се установяват данни за психично заболяване или нарушена
житейска адаптация, вследствие на преживяното. Няма данни за извънредни
емоционални преживявания и състояния непосредствено преди процесното
ПТП. В анамнезата липсват сведения за преживяно психиатрично
разстройство. Обективните изследвания не показват патологични отклонения
в мисленето, емоциите, вербалната продукция и поведението. На етапа на
експертизата психологичната оценка отразява характерови и личностови
особености в рамките на широката норма, няма данни за налично
психиатрично разстройство, белези на прекарано такова или изменения на
морално-етичните норми и личностните характеристики, които да могат да
бъдат приети за патология. Няма данни за прием на психотропни
медикаменти. Описаното психологично състояние вследствие на процесното
ПТП не представлява психично заболяване, в смисъла на нарушено
функциониране на психичните сфери. То е съпроводено с неудоволствени
изживявания, които повлияват стабилността на емоционалното състояние.
Интензивните неудоволствени емоции е преодолявал с капацитета на
личността си и подкрепата на близкото обкръжение.
В синхрон с обсъдения доказателствен материал са и показанията на св.
И. /без родство с ищеца/, които съдът също кредитира като добросъвестни и
безпротиворечиви.
По принцип намаляването на обезщетението за вреди е допустимо само
7
при наличието на категорични доказателства, че вредите не биха настъпили,
респ. не биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Т.е. предпоставките
за отчитане на съпричиняването и неговия размер са безспорно установена
причинно-следствена връзка между поведението на увредения и вредите,
заедно с преценка кои от тях не биха настъпили или биха имали по-малък
обем /брой, интензитет/, при липса на личен принос.
В случая доказателствата по делото /свидетелски показания и КСМАТЕ/
налагат категоричния извод, че пострадалият е пътувал без предпазен колан,
който, ако беше правилно поставен, би повлиял дотолкова съществено на
механизма на получаване на травматичните увреждания, че тези по главата,
както и мозъчното сътресение, биха били изцяло избегнати. Т.е. в
разглеждания казус без липсата на личен принос /непоставяне на предпазен
колан/ не би се стигнало до контузия на главата; сътресение на мозъка; пет
разкъсно – контузни рани в областта на лицето, счупване на носни кости и
счупване на коронката на четвърти долен ляв зъб. На практика липсата на
предпазен колан не е могла да повлияе само на контузията на лявото коляно и
разкъсно – контузната рана на дясната подбедрица.
Поради това и доколкото деликвентът, респ. застрахователят му,
отговарят само за онези вреди, които са в пряка и непосредствена причинна
връзка с инцидента, а не са опосредени от други фактори, в т.ч. личния принос
на пострадалия, без който не би се стигнало до определени увреждания, то на
репариране подлежат само негативните изживявания, свързани с контузията
на лявото коляно и разкъсно – контузната рана на дясната подбедрица.
На практика съвкупният противоправен резултат е последица от два
фактора: първо, виновното противоправно поведение на водача, довело до
инцидента и второ, непоставянето на предпазен колан от страна на
пострадалия, довело до причиняването на уврежданията в областта на главата,
които безспорно са повече на брой, по – тежки по вид и интензитет, с по –
голяма продължителност на възстановяване и негативни последици. Те са и
основната причина за търпените болки и страдания. На общо основание психо
- емоционалната травма е резултат от самото произшествие като факт от
обективната действителност и следва да бъде отчетена при определяне
размера на обезщетението.
Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи
от обективно установените по делото факти - характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, личността на пострадалия
8
– възраст, неговото обществено и социално положение, среда, занятия. Когато
се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е
трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви
физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият,
вкл. козметични и др. външни дефекти; силата, интензитета и
продължителността на болковия синдром, отшумял ли е; продължителност на
лечението и извършените медицински манипулации, възможност на
увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Във
всички случаи база при определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в
съдебната практика при сходни хипотези. Не бива също така да се допуска
размерът на обезщетението да бъде и източник на неоснователно обогатяване
за пострадалия.
В случая от най – съществено значение е обстоятелството, че
отговорността за вреди обхваща само тези, които са в пряка и непосредствена
причинно – следствена връзка с деянието, която не е прекъсната или
опосредена от други фактори, които не могат да се вменят във вина на
деликвента, респ. застрахователя му, поради което и съобразно всички
останали обстоятелства, пълното възстановяне на ищеца към настоящия
момент при липсата на каквито и да било усложнения в оздравителния му
процес, като причинените без личния му принос увреждания са малобройни,
леки и бързо отшумяващи, съдът намира, че сумата от 4 000 лв е справедлив
паричен еквивалент на причинените от инцидента неимуществени вреди.
Доколкото именно това е платеният от застрахователя размер на
обезщетението претенцията следва да бъде отхвърлена изцяло.
Неоснователна е и претенцията за имуществени вреди, тъй като
разходите са свързани с травматичните увреждания в областта на главата и
преди всичко с възстановяване на счупения четвърти долен ляв зъб, т.е. касае
се за разходи за лечение, за които застрахователят не отговаря.
Поради това исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 1 130 лв – разноски по делото съобразно списък на
разноските на л. 290 и доказателствата за действително направен разход в този
размер при законосъобразно определяне размера на юрисконсултското
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25 НЗПП.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявената от П. Н. П. с ЕГН ********** от ****, против
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Г.М.Димитров“
№ 1, претенция за присъждане на сумата от общо 30 550 лева за причинените
му неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
21.09.2022 г., около 05:30 часа на АМ „Тракия“ при 166 км., по вина на водача
на лек автомобил „Волво С40“, с рег. № **** - Т. Г. Р., формирана, както
следва: 30 000 лева - обезщетение за причинените му неимуществени вреди и
550 лева – обезщетение за направените от него разходи във връзка с лечението
му, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на
извънсъдебната застрахователна претенция от ищеца до ответника –
28.11.2022 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П. Н. П. с ЕГН ********** от **** да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Г.М.Димитров“
№ 1 сумата от 1 130 лв – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10