Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Евгений Пачиков | |
За да се произнесе взема в предвид следното. С Присъда по НЧХД № 1934 от 2010 г. на районен съд В. подсъдимия М. П. М. е признат за невиновен по обвинението по чл. 148, ал.1,т.1 и т.2,вр. чл. 146 ал.1 от НК, за това да е казал обидни думи в присъствието и публично на Н. И. Я. ,пред камера на телевизия"Е..,които да са унизителни за честта и достойнството и.Отхвърлен е предявения граждански иск.Осъдена Я. да заплати на М. разноските по делото. Против присъдата е подадена жалба от Н. Я., в коята твърди, че същата е необоснована,като приетото ВД е тълкувано неправилно от съда.Моли да се отмени присъдата и постанови нова ,с която М. се признае за виновен по обвинението и уважи гражданския иск с разноските по делото.Излага доводи. Подсъдимия твърди, че е невиновен,че не е изричал думите по адрес на тъжителката .Моли да се потвърди присъдата.Излага доводи. Съдът,след извършената проверка на присъдата и доводите на страните намира за установено следното. Тъжителката Я. узнала ,че в предаване по местна телевизия-"Е." била наречена от подсъдимия "ненормалница" и "пияна гарга".За да се увери в това закупила презапис от репортажа на диск от телевизията,който бил приет от районния съд като веществено доказетелство и изслушан в съдебно заседание.От записа се виждал неясен силует на мъж както и изричане на тези квалификации.От записа не може да се установи по адрес на кого са отправени тези квалификации, нито от контекста ,нито от пряко споменаване на адресат на тези квалификации.Наред с приемане на това ВД ,за изясняване на обстоятелствата по обвинението са разпитани и свидетелите И. К.,М. Т. и С. С.Първите двама твърдят ,че са чули за този репортаж от други лица, но не са го гледали и чували, нито знаят конкретно къде и кога е излъчен.Св.С. С.- изготвила репортажа,твърди, че подсъдимия не дал съгласие да бъде сниман, като не е сигурна дали е давал съгласие да бъде записван, но така си помислила, понеже била поканена за право на отговор от него и лампичката на камерата светела, което следвало да подсети подсъдимия , че се прави запис на казаното от него. Цялата тази фактическа обстановка се доказва от приетото ВД и разпитите на горепосочените свидетели. Самата тъжителка твърди , че същите са изказани по нейн арес,тъй като предаването било по повод прекратяване на наказателно производство от прокуратурата ,започнато по нейн сигнал.Тази фактическа обстановка е приета за обективна от районния съд и се приема за такава и от настоящата инстанция,тъй като кореспондира с всички събрани доказателства. При определяне дали е налице осъщестевно деянието по обвинението и кой е автора,районния съд е направил обосновани правни изводи, че същото е неставомерно по повдигнатото в тъжбата обвинение, както и че не е доказано от обективна и субективна страна.За да е налице обида, разпространена ,чрез медиите,следва да е изречено нещо унизително за честа и достойнството на обидения в негово присъствие.В конкретния случай ,на твърдяно рапостранение чрез медиите- процесния репотраж е необходимо лично тъжителката да е възприела отправени непосредствено обиди към нея.След закупуването от нейна страна на записа от репортажа ,тя го прослушала и изградила собствена представа , че процесните изрази са предназначени и насочени към нея.За да е убедетелна тази и представа не е достатъчно единствено нейното становище ,а и обективни находки в тази посока , а именно изрично споменавене на нейното име.Такова споменаване и отправяне към нея не се установява на записа.От друга страна ,за да е съставомерно деянието от обективна и субективна страна ,подсъдимя М. е следвало, освен да отправи конкретни обиди към нея , то и да знае, че те ще достигнат до тъжителката.Видно от некатегоричните показания на св.С. , изготвила репортажа,не е ясно дали М. е допускал , че го записват,въпреки нежеланието му да не бъде сниман, както и дали е предупреден за това , както и ,че записа ще се излъчив медията.Ето защо ,както от обеккивна , така и от субеккивна страна не е доказано знанието на М., че репортажа ще се излъчи ,както и да е посочил адресат за тези си квалификации.Единствено предположението на С. , че М. е знаел , че предстои излъчване на репортажа не е достатъчно даказателство за неговата субективна представа .В тази връзка, съдът приема за обосновани и правилни изводите на районния съд за липса на обект и субект на престъплението,доказан от наведените от частното обвинение доказателства.Ето защо ,настоящата инстанция приема зе недоказано по несъмнен начин поддържаното обвинение,поради което подсъдимия е обосновано и правилно оправдан по обвинението.По отношение гражданския иск, след като не се установи вина у подсъдимия ,то не съществува причинна възка между неговото поведение и твърдяните за настъпили у тъжителката неимуществени вреди,поради което законосъобразно е отхвърлен и гражданския иск и са присъдени разноски по делото.При този изход на делото тъжителката следва да заплати на подсъдимия и направените и претендирани разноски за въззивна инстанция в размер на 250 лева за адвокат.Водим от горното,съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Присъда по НЧХД № 1934 от 2010г на районен съд В.. ОСЪЖДА Н. И. Я. да заплати на М. П. М. 250 лева разноски по делото за адвокат. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2. |