Присъда по дело №753/2018 на Районен съд - Сливен

П  Р  И  С  Ъ  Д  А   №  60

 

Гр. Сливен, 10.05.2019 година

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение – ІV-ти наказателен състав в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА

    

При участието на секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА, в присъствието на прокурора … , като разгледа докладваното от р. съдия НЧХД № 753 по описа за 2018 година

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата М.С.А. – родена на *** г. в гр.Плевен, българска гражданка, осъждана, с ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че: На 13.12.2017 г. в Затвора гр.Сливен публично казала думи, унизителни за честта и достойнството на З.Д.К. в качеството й на длъжностно лице - надзирател в Затвора гр.Сливен, при изпълнение на службата й, в нейно присъствие, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр.чл.146, ал.1, вр.чл.54 от НК й НАЛАГА наказание „ГЛОБА” в размер на 3 000,00 лева (три хиляди лева), в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен, както и наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на информационното табло на Затвора Сливен за срок от 7 дни.

ОСЪЖДА подсъдимата М.С.А. да заплати на З.Д.К. *** сумата от 1 000,00 лева (хиляда лева), представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск до претендирания размер от 3 000,00 лева (три хиляди лева) като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА подсъдимата М.С.А. да заплати на З.Д.К. *** сумата в размер на 314,00 лева (триста и четиринадесет лева), представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА подсъдимата М.С.А. да заплати държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 50,00 лева (петдесет лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред СлОС.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

М О Т И В И

 

към Присъда № 60 от 10.05.2019 год. по НЧХД № 753/2018 год. на СлРС

изготвени на 03.06.2019 год.

 

Тъжителката З.Д.К. е предявила обвинение срещу подсъдимата М.С.А. за извършено от нея престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

В с.з. тъжителката, редовно призована, не се явява. Представлява се от  пълномощника си адв. Петрова от АК – Сливен, надлежно преупълномощена от адв. П. ***, надлежно упълномощен, който поддържа обвинението срещу подс. А., така както е повдигнато, като го счита за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира съда да признае за виновна подс. А. по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, както и да се уважи предявения срещу нея граждански иск и да бъдат присъдени разноските по делото.

В с.з. подсъдимата М.С.А., нередовно призована, не се явява. Делото спрямо подс. А. се гледа при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4, б. „а” от НПК. Съгласно правилата на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК, подс. А. се представлява от служебен защитник.

Адв. Я. ***, служебен защитник на подс. А. пледира, че подсъдимата е извършила престъплението, за което е обвинена и предоставя на съда относно вида и размера на наказанието. Пледира, че предявения граждански иск е завишен по размер и моли да бъде уважен до размера от 800,00 лева.

С тъжбата си З.Д.К. е предявила против подсъдимата М.С.А. граждански иск за сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди.

Съдът след като счете, че гражданския иск е своевременно предявен и се намира във връзка с предмета на делото, го прие за съвместно разглеждане в настоящото производство.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата М.С.А. е българска гражданка, осъждана.

 Тъжителката З.Д.К. работи като надзирател в Затвора – Сливен, в който подс. А. до 14.07.2018 год. изтърпявала наказание „Лишаване от свобода”.

На 13.12.2017 год. тъжителката К. била на работа в Затвора - Сливен, като изпълнявала служебните си задължение в дневната смяна. Около 15,50 часа на същата дата, ИСДВР (Инспектор социални дейности) е извършвал прием на лишена от свобода от пета група. В този момент подс. М.С.А., която също била от пета група, започнала да блъска по вратата и крещяла, че иска незабавно да бъде приета от ИСДВР. В този момент тъжителката К. разговаряла с лишената от свобода свид. Р.Й.. Тъжителката К. обяснила на подс. А., че в момента не може да бъде приета, тъй като в момента в кабинета на ИСДВР се намира друга лишена от свобода. Тогава подс. А. започнала да блъска още по - силно по вратата, като отправяла и нецензурни думи по адрес на тъжителката: „курво, уруспийо, мръсницо, проститутко, помиярка“. Шумът от блъскането на вратата бил чут от свид. Ц.М. ***, който отишъл до пета група за да види какво става и чул отправените от страна на подс. А. към тъжителката К. обидни думи - „боклук, мършо, ще ти еба майката, ще ти скъсам пагоните”. Подс. А. била прибрана в стаята й, като продължила да блъска по вратата.

Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и категоричен начин въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно. В показанията на всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи процесния случай. От показанията на разпитаната по делото свид. Р.Й. се установява, че подс. А. е отправила към тъжителката следните думи: „курво, уруспийо, мръсницо, проститутко, помиярка“, а от показанията на свид. Ц.М. се установява, че подс. А. е казала по адрес на тъжителката и думите - „боклук, мършо, ще ти еба майката, ще ти скъсам пагоните”. От показанията на разпитаната по делото свид. С.Т., изтърпяваща наказание „Лишаване от свобода” в Затвора – Сливен и чиято стая се намирала срещу тази на подс. А. се установява, че след като подс. А. била заключена в стаята й, продължила да обижда тъжителката с думите „карантия, курва”. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свид. Р.Й., свид. Ц.М. и свид. С.Т., които са логични, безпротиворечиви и се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Съдът кредитира и присъединените по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимата М.С.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като на 13.12.2017 год. в Затвора гр. Сливен публично казала думи, унизителни за честта и достойнството на З.Д.К. в качеството й на длъжностно лице - надзирател в Затвора гр. Сливен, при изпълнение на службата й, в нейно присъствие.

Безспорно се установи, че на посочената в тъжбата дата и място подс. А. е казвала на тъжителката К. думите: „курво, уруспийо, мръсницо, проститутко, помиярка“, „боклук, мършо, ще ти еба майката, ще ти скъсам пагоните” и „карантия, курва”. По този начин подс. А. е осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като е казала думи, унизителни за честта и достойнството на тъжителката, като е изразила отрицателна оценка за честта и личното достойнство на тъжителката К., която с оглед естеството на казаното е безспорно, че имат унизителен характер съобразно приетите в обществото норми за човешко общуване. Тази своя отрицателна оценка подс. А. е изразила чрез използването на епитети и ругателни думи устно – чрез непосредствено казване в присъствието на пострадалата, т.е. тъжителката К. е разполагала с възможност да възприеме обидните думи и същите са били възприети от нея. Налице е квалифициращият елемент от състава на престъплението, тъй като пострадалата е надзирател в Затвора - Сливен и казаното от подс. А. касае именно дейността на тъжителката при изпълнение на службата й. Налице е и квалифициращият елемент от състава на престъплението, че деянието е извършено публично, тъй като обидните думи отправени към тъжителката са били възприети, както от други лица, изтърпяващи наказанието си в Затвора – Сливен, така и от колеги на пострадалата – надзиратели в Затвора.

От субективна страна деянието е извършено от подс. А. с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че казва думи, унизителни за честта и достойнството на тъжителката К., че последната разполага с възможност да ги чуе и са целели думите й да бъдат чути от пострадалата. Подсъдимата е съзнавала, че обидните думи са казани в присъствието на пострадалата.

Съдът не отчете смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства.

Съдът отчете като отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства предишните й осъждания.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимата съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината й обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимата, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специалната превенция и стигна до извода, че следва да наложи на подсъдимата наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно наказание „Глоба” в размер на 3000,00 (три хиляди) лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен, както и наказание „Обществено порицание”, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на информационното табло на Затвора Сливен за срок от 7 дни.

Така определеното наказание съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието на подсъдимата и съответстващо на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

По правилата на процеса подсъдимата М.С.А. беше осъдена да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50,00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.

По предявения граждански иск:

Съдът намира предявеният от З.Д.К. граждански иск срещу подс. М.С.А. за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, за доказан по основание поради доказаност на деликтното правоотношение, макар и предявен в завишен размер.

По безспорен начин в хода на съдебното следствие се установи, че гражданският ищец К. е претърпяла неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Гражданският ищец К. е предявила граждански иск срещу подс. А. в размер на 3000,00 лева. Безспорно в хода на съдебното следствие се установи, че гражданският ищец К. е претърпяла неимуществени вреди от престъплението – причинени морални страдания (била засегната и унизена от отправените към нея думи, които били изречени в присъствието на други лица, в това число и нейни колеги). Съдът след като се съобрази с конкретните обстоятелства по делото, характера и начина на извършване на увреждането и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за определяне на размера на обезщетението по справедливост, счита че справедлив еквивалент на причинените на пострадалата К. неимуществени вреди е сума в размер на 1000,00 лева, като в останалата му част до пълния претендиран размер от 3 000,00 лева – гр. иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид изхода на делото подс. А. беше осъдена да заплати на тъжителката К. сумата от 314,00 лева, представляваща направените от тъжителката разноски по делото.

Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: