№ 175
гр. Разград, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Д.а
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500194 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 320 от 17.05.2022 по гр.д. 20213330102243 по описа за
2021 година на РС – Разград, съдът е постановил следното:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА следните недвижими имоти:
Сграда с идентификатор ***.1 /двадесет и седем хиляди сто
петдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка, петстотин и двадесет,
точка, едно / - жилищна сграда – еднофамилна със застроена площ 88 кв.м.
/осемдесет и осем квадратни метра/; брой етажи – 2,
Сграда с идентификатор *** /двадесет и седем хиляди сто
петдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка, петстотин и двадесет,
точка, две/ - селскостопанска сграда със застроена площ 58 кв.м.; брой
етажи – 1;
Сграда с идентификатор *** /двадесет и седем хиляди сто
петдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка, петстотин и двадесет,
точка, три/ - селскостопанска сграда със застроена площ 8 кв.м., брой
етажи – 1;
Сграда с идентификатор *** /двадесет и седем хиляди сто
петдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка, петстотин и двадесет,
точка, четири/ - жилищна сграда – еднофамилна със застроена площ 46
кв.м.;
1
Сграда с идентификатор ***/двадесет и седем хиляди сто петдесет
и шест, точка, петстотин и едно, точка, петстотин и двадесет, точка,
пет/ - хангар, дело със застроена площ 40 кв.м.;
разположени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /двадесет и
седем хиляди сто петдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка,
петстотин и двадесет/ по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Езерче, общ.Цар Калоян, одобрени със Заповед РД-18-
20/23.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК с административен
адрес ул.***, с площ 848 кв.м. /осемстотин четиридесет и осем квадратни
метра/, при трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване – ниско застрояване; с граници имоти с
идентификатори ***
между А. А. П., ЕГН********** адрес с.Езерче, общ.Цар Калоян, ул.
*** , Г. А. П., ЕГН*** и К. Ф. П., ЕГН********** двамата с адрес с.Езерче,
общ.Цар Калоян, ул.*** при права 1/6 /една шеста/ идеална част за първия,
1/6 идеална част за втория и 4/6 идеални части за втория и третия
съделител при условията на съпружеска имуществена общност.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от А. А. П., ЕГН********** адрес
с.Езерче, общ.Цар Калоян, ул. *** срещу Г. А. П., ЕГН*** и К. Ф. П.,
ЕГН********** двамата с адрес с.Езерче, общ.Цар Калоян, ул.*** ЗА ДЕЛБА
на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /двадесет и седем хиляди сто
петдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка, петстотин и двадесет/
по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Езерче, общ.Цар
Калоян, одобрени със Заповед РД-18-20/23.03.2016 г. на Изпълнителния
директор на АГКК с административен адрес ул.***, с площ 848 кв.м.
/осемстотин четиридесет и осем квадратни метра/, при трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване с граници имоти с идентификатори ***.
Недоволен от това решение, останал жалбоподателят - ищец А. А. П.,
който го обжалва. Сочи, че същото е неправилно в частта по отношение на
допуснатите до делба страни и техните наследствени нрава, както и по
отношение на допуснатите до делба имоти. Сочи, че съдът правилно отчита,
че дворното място е било индивидуална собственост на баща им А. П., но не е
отчел че при разпореждането си с имота той не се е разпоредил с целия.
Съгласно н.а. 159/11.11.2005г. А. П. прехвърлил на Г. П. 562 кв.м. от дворното
място с идентификатор ***, както и 78 кв.м. от сградата с идентификатор
***.1. Т.е. предмет на сделката са били само тези имоти и както е видно - само
части от тях. По скица дворното място е в размер на 848 кв.м., а по н.а. са
прехвърлени само 562кв.м., явява се разлика от 286кв.м. Пак по скица
сградата е с площ 88 кв.м., а с н.а. са прехвърлени 78кв.м., явява се разлика от
10 кв.м. Правилно съдът допуснал делбата да се извърши при права 1/6 ид.ч.
за жалбоподателя, 1/6 ид.ч. за Г. П. и 4/6 ид.ч. за Г. и К. П.и при условието на
СИО, но тези права следва да се отнасят само и единствено до частта от тези
2
имоти, които са били предмет на сделката по н.а. 159/11.11.2005г. - 562 кв.м.
от дворното място с идентификатор ***, както и 78 кв.м. от сградата с
идентификатор ***.1. За останалите части от имотите, които не са били
предмет на сделката по този нотариален акт - 286 кв.м. от от дворното място с
идентификатор *** и 10 кв.м. от сградата с идентификатор ***.1 следва да се
допусне делба само между жалбоподателя и брат му Г. П. при равни права -
по 1/2 ид.ч. като наследници на родителите им Х. И. П. и А. Х. П.. К. П. не се
явява техен наследник и поради това няма право да участва в делбата на
частите от тези имоти. При същите равни права по 1/2 ид.ч. следва да се
извърши делбата само между жалбоподателя и брат му Г. П. като наследници
на родителите им - Х. И. П. и А. Х. П. и на останалите имоти, допуснат до
делба от първоинстанционния съд:
- Сграда с кадастрален номер ***, застроена площ 58кв.м. брой етажи
1, предназначение селскостопанска сграда
- Сграда с кадастрален номер ***, застроена площ 8кв.м. брой етажи
1, предназначение селскостопанска сграда
- Сграда с кадастрален номер ***, застроена площ 46кв.м. брой етажи
1, предназначение жилищна сграда
- Сграда с кадастрален номер ***, застроена площ 40кв.м. брои етажи
1, предназначение гараж.
За делба до гореизброените имоти отново не следва да се допуска К.
П., тъй като тя не е наследник на Х. и А. П.и. Тези имоти не са били предмет
на сделката по н.а. 159/11.11.2005г.
Така с Решението си първоинстанционния съд неправилно отчита
размера на ид.части предмет на сделката по нот. акт 159/11.11.2005г. и
неправилно изключва от делбената маса тези части, които не са били
прехвърлени с него. Неправилно е и допускането до делба на сградите, како и
частта от земята и сградата, които не са визирани в този нотариален акт на
съпругата на брата на жалбоподателя К. П., която няма статут на наследник
по отношение на тях, тъй като това води до изменение на размера на
наследствени те права.
Ето защо, жалбоподателят прави искане решението да бъде отменено
в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което :
1. да се извърши делба за 562 кв.м. от дворното място с
идентификатор ***, както и за 78 кв.м.от сградата с идентификатор ***.1. при
права 1/6 ид.ч. за А. А. П., 1/6 ид.ч. за Г. П. и 4/6 ид.ч. за Г. и К. П.и при
условието на СИО.
2. да се извърши делба за 286 кв.м. от дворното място с
идентификатор *** и 10 кв.м. от сградата с идентификатор ***.1 следва да се
допусне делба само между А. А. П. и Г. П. при равни права-по ½ ид.ч.
3. да се извърши делба при равни права по 1/2 ид.ч. само между А. А.
П. и Г. П. за имотите, допуснати до делба от първоинстанционния съд, както
3
следва:
- Сграда с кадастрален номер ***, застроена площ 58кв.м. брой етажи
1, предназначение селскостопанска сграда
- Сграда с кадастрален номер ***, застроена площ 8кв.м. брой етажи
1, предназначение селскостопанска сграда
- Сграда с кадастрален номер ***, застроена площ 46кв.м. брой етажи
1, предназначение жилищна сграда
- Сграда с кадастрален номер ***, застроена площ 40кв.м. брой етажи
1, предназначение гараж.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещните по жалбата страни - Г. А.
П. и К. Ф. П., двамата действащи чрез пълномощника си адвокат Р. М. от АК
– Сливен, депозират отговор на жалбата. Намират същата за неоснователна и
молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Излагат подробни
съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, от
въззиваемите страни се явява Г. П., а К. П. не се явява. За двата се явява и
пълномощника им адвокат Р. М. от АК – Сливен, който поддържа отговора на
въззивната жалба, излага подробни съображения и претендира разноски.
Разградският окръжен съд, след съвещание и като обсъди по реда на
чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалби е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежна страни и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Производството е за делба във фаза по допускане.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
По възражението на жалбоподателя, че на 11.11.2005г. с Нотариален
4
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане и за минали грижи и издръжка №159, том V, рег. № 10408 дело №
789/2005г. на Виолета Тодорова - нотариус с рег. № 312 на НК, Х. П. е
прехвърлил на сина си – ответника Г. А. П. не целия недвижим имот в
с.Езерче, общ.Цар Калоян, с адм. адрес ул.***, а само 562 кв.м. от него /а
общата му площ по скица била 848 кв.м., поради което е налице разлика от
286 кв.м. която не е прехвърлена/, както и е прехвърлил не цялата с
построената в имота полумасивна жилищна сграда, състояща се от жилищен
етаж и три жилищни стаи, коридор и сервизно помещение, а само 78 кв.м. от
нея /а общата й площ по скица била 88 кв.м., поради което е налице разлика
от 10 кв.м., която не е прехвърлена/:
Видно от гореописания нотариален акт /л.29-30 РС/ е, че със същия е
прехвърлена собствеността върху цялото процесно дворно място и цялата
сграда находяща се в него, а не е посочено, че се прехвърлят части от същите.
Вярно е, че в нотариалния акт от 2005г. е посочено, че цялото дворно място е
с площ 562 кв., а сградата е с обща застроена площ от 78 кв.м., докато в Скица
на поземления имот № 15-1227592-11.11.2021г. издадена от Служба по
геодезия, картография и кадастър – гр. Разград /л.22-23 РС/, е посочено, че
поземления имот е с площ от 848 кв.м., а сградата е с площ от 88 кв.м.
Различното отразяване на площта на поземления имот и сградата в
различните документи по делото обаче не води до извода, че с процесния
нотариален акт е прехвърлено правото на собственост само върху част от
имотите. Напротив – видно от цитирания нотариален акт е ясно изразена
волята на прехвърлителя да прехвърли изцяло поземления имот и сградата в
него.
Площта не е решаващ индивидуализиращ белег на един имот,
определящи за индивидуализацията са неговите граници. Дори в решението
по допускане на делбата да не е посочена точната площ, например поради
различното й отразяване в различните документи по делото, няма пречка във
втората фаза да се установи действителната площ, която е от значение за
оценката на имота. Така Решение № 262 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1519/2017 г., I г. о., ГК и Определение № 290 от 4.06.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 1183/2020 г., I г. о., ГК.
По възражението на жалбоподателя, че следните сгради:
- Сграда с кадастрален номер ***, застроена площ 58кв.м. брой
етажи 1, предназначение селскостопанска сграда,
- Сграда с кадастрален номер ***, застроена площ 8кв.м. брой
етажи 1, предназначение селскостопанска сграда,
- Сграда с кадастрален номер ***, застроена площ 46кв.м. брой
етажи 1, предназначение жилищна сграда,
- Сграда с кадастрален номер ***, застроена площ 40кв.м. брои
етажи 1, предназначение гараж,
които се намират в процесния поземлен имот, тъй като не са
5
посочени в нотариалния акт за прехвърляне на недвижим имот от 2005г.,
то правото на собственост върху същите не е прехвърлено на въззиваемите
с този нотариален акт.
Разпоредба на чл. 92 от Закона за собствеността установява
презумпцията, че собственикът на земята е собственик на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго; следователно
принципът на приращението се изключва само при изрична уговорка по
отношение на постройките и подобренията.
Щом постройките не са изрично изключени при прехвърляне
собствеността на дворното място, то по силата на правилото на чл. 92 ЗС
се счита, че те също са прехвърлени, освен ако не е доказано друго. Така и
Решение № 60088 от 6.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3876/2020 г., II г. о., ГК.
В процесния нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот от
2005г. претендираните от жалбоподателя постройки не са изрично
изключени, поради което е неоснователно възражението, че относно тези
постройки договорът обективиран в нотариалния акт не е породил вещно-
траснслативно действие.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК
следва да се потвърди.
По разноските пред въззивната инстанция:
С оглед изхода от спора, доколкото жалбата на въззиваемия няма да
бъде уважена, право на разноски имат въззиваемите страни.
Съдът намира, че в полза на въззиваемите следва да се присъдят
разноски в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивното производство, която сума следва да му се заплати от
жалбоподателя. Следва да се отбележи, че е налице разграничение между
реда за присъждане на съдебни разноски в първата фаза на делбата в
случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които
следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им, в
които случаи следва да намери приложение чл. 355 ГПК - разноските се
присъждат едва след извършване на делбата във втората фаза, и случаите на
оспорване на иска за делба чрез правоизключващи възражения относно
наличието на съсобственост, квотите на съделителите или правото на някой
от тях да участва в делбата, в които се прилагат на общо основание правилата
за присъждане на разноски във въззивното производство по чл. 78 ГПК.
По изложените съображения, на осн. чл. 271 ал.1 ГПК, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 320 от 17.05.2022 по гр.д.
20213330102243 по описа за 2021 година на РС – Разград.
6
На осн. чл.115, ал.2 ЗС, дава шестмесечен срок на страните, считано
от влизане на решението в сила, за отбелязването му в Службата по
вписванията при районен съд Разград. След изтичането на този срок
вписването на исковата молба губи действието си.
ОСЪЖДА А. А. П., ЕГН********** адрес с.Езерче, общ.Цар Калоян,
ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. П., ЕГН *** и К. Ф. П., ЕГН**********
двамата с адрес с.Езерче, общ.Цар Калоян, ул.***, на правно основание чл. 81
и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 300.00 лв. /триста лева/,
представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7