№ 620
гр. Бургас, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20222120200952 по описа за 2022 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от М. В. Л.. ЕГН ********** против наказателно
постановление № 21-0769-000197/12.03.2021 г. на Началник Група към ОДМВР Бургас,
сектор "Пътна полиция", с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
С жалбата се иска отмяна на НП като се сочи, че са допуснати процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Оспорва да е осъществил състава на
адм.нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява с адв. С. от БАК, който поддържа
жалбата. Намира, че актосъставителя е действал недобросъвестно и подзащитният му не е
осъществил състава на нарушението. Претендира разноски.
За наказващия орган, редовно призован, се явява юк.Ж.а, която моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите
по делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
По фактите съдът намира, че на 04.01.2021 г. свидетелите по акта Т. и К. спрели за
1
проверка жалбоподателя, който се движел с л.а. *** в гр.Бургас, кв.Сарафово в посока от
изхода на кръговото кръстовище. Те решили да извикат служител на сектор Пътна полиция,
който да тества Л. за употреба на алкохол и наркотици. На място пристигнал св.Х.К..
Жалбоподателя направил тест за употреба на алкохол, който бил отрицателен. След като бил
поканен да направи и тест за наркотици той се поколебал, като заявил на актосъставителя,
че трябва да се консултира с адвоката си. След като Л. се обадил на адвоката си, св.К.
започнал да му пише акт за отказ, с придружаващите документи. След като приключил
разговора, Л. заявил, че е съгласен да направи теста, но св.К. му заявил, че вече е изготвил
акт за отказ и не може да го анулира. Свидетели на тези факти станали двамата полицейски
служители – Т. и К., които разпитани в с.з. заявиха, че са имали противоречие с
актосъставителя, което наложило тази проверка да бъде докладвана на ръководството на
дирекцията, в следствие на което срещу К. било образувано дисциплинарно производство.
АНО е възприел описаните фактически обстоятелства, като е приел, че
жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил предписание за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, с което е нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП и на основание чл. 174,
ал. 3, предл. 2 ЗДвП и с НП му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Съдът намира, че следва
да кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели Т. и К., тъй като
показанията им кореспондират помежду си, взаимно се допълват и са логични, липсват
такива доказателства, които да поставят под съмнение тяхната истинност. Единствено
противоречие съдът констатира при показанията на св. К., но съдът приема, че стартираната
от него процедура по издаване на АУАН противоречи на закона, тъй като се установява, че
жалбоподателя не е направил изричен и категоричен отказ да бъде тества.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както
и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и
НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма и при формално
спазване на реквизитите, предвидени в чл. 57 ЗАНН. АУАН съдържа формално реквизитите
съгласно нормата на чл. 42 ЗАНН.
Съдът счита за неоснователно възражението, че в АУАН имало корекция, която не
била съобщена на жалбоподателя, предвид това, че липсвал негов подпис. Нарушителят е
2
бил запознат с повдигнатото му обвинение за нарушение, АУАН му е бил предявен и той не
е вписал възражения. Не е спорно също така, че медицински талон му е бил издаден. Ето
затова съдът счита, че липсва нарушение на процесуалните правила, което да е съществено
при издаването на АУАН и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Показанията на двамата свидетелите по акта са еднопосочни и в съвкупност
установяват фактическата обстановка по делото. Съдът се доверява на свидетелите Т. и К.,
че Л. е управлявал МПС и именно с посоченото в АУАН и НП МПС се е придвижвал в
кв.Сарафово. Съдът кредитира с доверие и обстоятелството, че свидетелите по акта заявиха,
че жалбоподателя е провел разговор с адвоката си, след което е заявил, че е съгласен да се
тества.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв.
В случая правната норма предписва дължимото от субекта поведение и съдържа в
себе си санкцията за неизпълнение на задължението. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
регламентира състав на административно нарушение, което съдържа в себе си две форми на
изпълнително деяние: първата форма се осъществява с отказ на субекта на
административнонаказателната отговорност да бъде извършен тест – неподчинение на устно
разпореждане от полицейски контролен орган, а втората форма – с неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване, което е дадено в писмен вид в медицински талон,
съставен от същия орган (субектът не посещава медицинското здравно заведение).
Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ да бъде
тестван или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и
също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Независимо чрез кое от предвидените в
закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение
на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване (осъществени
едновременно в конкретната хипотеза), се осъществява едно и също нарушение - това по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (така Решение № 635 от 12.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 870 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Бургас; Решение № 346 от 04.03.2020 г. по к. адм. н.д.
№ 89 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас и др.).
Начинът на установяване на употреба на наркотични вещества от водачите на
МПС е регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017 г. /обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила
от 29.09.2017 г. / (Наредбата) като в чл. 3а е предвидено, че установяването на
3
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ
съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества
или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване,
когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето
не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е заявил на
актосъставителя, че желае да се консултира по телефона с адвоката си. В случая той се е
възползвал от конституционно гарантираното му право да се ползва от защита още от
момента на стартиране на производството. След проведения разговор, жалбоподателя е
заявил на св.К., че желае да направи теста и тези негови изявления са били чути от
свидетелите по акта. Въпреки това св.К. му заявил, че вече е написал акта и не може да го
анулира. Тези негови действия противоречат на фактите по делото, тъй като в АУАН са
отразени неверни обстоятелства – че Л. е отказал да бъде тестван за наркотици, което не е
така. Предвид изложеното с оглед на наличните по делото доказателства не може да се
приеме, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и
да се ангажира отговорността му по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.По тези съображения, според
съдебния състав не се покрива съставът на нарушението, тъй като жалбоподателя е направил
изрично изявление, че желае да бъде тестван. По тези съображения НП следва да бъде
отменено поради липса на извършено нарушение.
Жалбоподателя претендира за разноски, но по делото няма данни за сторени
такива.
С тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0769-000197/12.03.2021 г. на
Началник Група към ОДМВР Бургас, сектор "Пътна полиция", с което на М. В. Л.. ЕГН
********** за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в
14дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4