№ 56
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Евгени Георгиев
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20201100109659 по описа за 2020 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] П.П. е заявил в искова молба от 14.09.2020 г., че на 12.12.2019 г. е
участвал в ПТП, предизвикано от В.Н.. От това ПТП П.П. е получил:
- счупване на дясна лъчева кост;
- счупване на лява петна кост;
- счупване на три метатарзални кости и палеца на дясното ходило;
- контузия на гръдния кош.
[2] От уврежданията П.П. е претърпял болки, страдания и неудобства.
Също така той е заплатил 1 780,40 лева за лечението си.
[3] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на В.Н. е била
1
застрахована при ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД (ЗДРАВЕ). На 19.03.2020 г.
П.П. е поискал от ЗДРАВЕ да му изплати обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди от ПТП, но ЗДРАВЕ не го е направил. П.П. оценява на
100 000,00 лева неимуществените вреди, а на 1 780,40 лева имуществените
вреди, които е претърпял от ПТП. Затова той моли съда да осъди ЗДРАВЕ да
му заплати:
- 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;
- 1 780,40 лева обезщетение за имуществени вреди;
- законната лихва върху тях от 12.12.2019 г. до окончателното
изплащане (исковата молба, л. 2-7).
2. На ответника
[4] ЗДРАВЕ е подал писмен отговор. Той е заявил, че:
1. П.П. не е претърпял от ПТП всички твърдени вреди;
2. търсеното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно, а
ЗДРАВЕ е заплатил на П.П. 7 000,00 лева обезщетение за неимуществени
вреди и 1 780,40 лева обезщетение за имуществени вреди;
3. П.П. е допринесъл за настъпването на уврежданията, защото е бил
без поставен обезопасителен колан. Затова ЗДРАВЕ моли съда да отхвърли
исковете (писмения отговор, л. 51-52).
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[5] Не се спори, че П.П. е бил роден на ******* Той се е чувствал
нормално, бил е здрав, жизнен и щастлив, работел е и е излизал (показанията
на свидетелите Н. и М. П.и, л. 133-135).
[6] На 12.12.2019 г., около 06:20 часа сутринта Е.Т. е управлявал лек
автомобил „Фолксваген“ по ул. „Околовръстен път“ в гр. София, с посока на
2
движение от ул. „Латин Колев“ към ул. „Искърско дефиле“. Все още е било
тъмно, асфалтът е бил мокър, а времето облачно.
[7] На предното дясно място е пътувал П.П.. Той е бил без поставен
обезопасителен колан.
[8] Е.Т. е трябвало да навлезе в ул. „Искърско дефиле“, която се е
отклонявала наляво от платното за движение на ул. „Околовръстен път“.
Затова той е намалил скоростта на движение на автомобила „Фолксваген“ до
40 км/ч.
[9] По същото време в обратната посока В.Н. е управлявал лек
автомобил „Ситроен“ с 50 км/ч. Когато е наближил автомобила
„Фолксваген“, В.Н. е изгубил контрол върху автомобила „Ситроен“, който
първоначално се е отклонил надясно, но след това наляво, навлязъл е в
лентата за движение на автомобила „Фолксваген“ и се е ударил в него
(основното, допълнителното заключение и показанията на вещите лица доц.
Х. и д-р Ш., л. 103-120 и л. 132-133).
[10] От удара П.П. е получил:
- счупване на лявата петна кост;
- субкапитална фрактура на втора, трета и четвърта предходилни
кости, и на палеца на дясното стъпало;
- счупване на дясната лъчева кост в дисталната ѝ част и порезна рана на
палеца на лявата ръка;
- контузия на гърдите;
- контузия на главата с: разкъсно-контузна рана в лявата теменна
област; подкожен хематом в областта на клепачите на лявото око;
травматична екхимоза на лявото око (заключението на вещото лице д-р М., л.
121-127; епикризите, л. 19-24). Ако П.П. е бил с правилно поставен
обезопасителен колан, той отново е могъл да получи уврежданията по
краката, ръцете и гърдите (заключенията и показанията на вещите лице доц.
Х. и д-р Ш., л. 103-120 и л. 132-133).
3
[11] Счупването на лявата петна кост е било многофрагментно и с
разместване на ставните повърхности. То е било лекувано оперативно, чрез
открито наместване със страничен достъп, възстановяване на депресията на
ставното лице и фиксация с плака и винтове. Лекарите са направили също
послоен шев и дренаж. От тази травма П.П. се е възстановил за около 200
дни. Предвид тежестта на травмата е възможно след пет до 10 години П.П. да
развие дегенеративен артрит и артроза на субталарната става.
[12] Субкапиталната фрактура на втора, трета и четвърта предходилни
кости, и на палеца на дясното стъпало са били наместени под рентгенов
контрол и са били фиксирани с Киршнерови игли. Възстановителният период
за тях е бил около 100 дни, а на порезната рана в областта на палеца на лявата
ръка около 15 дни. От тези увреждания не се очакват остатъчни последици.
[13] Счупването на дясната лъчева кост е било лекувано чрез
имобилизация. След това е била проведена рахабилитация. Възстановяването
е продължило 90 дни. От това увреждане не се очакват остатъчни последици.
[14] Около два месеца П.П. е бил на постелен режим. През това време
за него са се грижили съпругата му и дъщеря му, която е била ученичка.
Около един месец е продължила рехабилитацията на П.П..
[15] П.П. е изпитвал болки в областта на счупванията, както и в
гърдите при кашляне и кихане. Той все още изпитва болки в областта на
петата; станал е по-затворен и раздразнителен (показанията на свидетелките
Н. и М. П.и, л. 133-135).
[16] Увреждането на петата на П.П. е по-леко от това, предмет на
решение на САС по в. гр. д. 5 905/2018 г. Предвид на това, че уврежданията
на П.П. са засягали двата долни крайника и едната му ръка обаче, това му е
причинявало по-големи затруднения отколкото увреждането на пострадалия
по цитираното решение на САС (показанията на вещото лице д-р М., л. 132).
4
П.П. е заплатил за лечението си 1 780,40 лева (разходните документи, л. 29-
34).
[17] На 19.03.2020 г. П.П. е поискал от ЗДРАВЕ да му изплати
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от уврежданията от
ПТП (претенцията, л. 11-12). На 29.05.2020 г. ЗДРАВЕ е заплатил на П.П.
7 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 780,40 лева
обезщетение за имуществени вреди (платежното, л. 54). На 01.06.2020 г.
ЗДРАВЕ е изпратило на П.П. уведомление за извършеното плащане
(уведомлението, л. 53).
[18] П.П. е заплатил: 300,00 лева държавна такса (л. 40), като съдът го
е освободил от заплащането на държавна такса над 300,00 лева до 4 071,20
лева, колкото е пълната държавна такса, която се дължи (л. 36); 535;00 лева за
вещи лица (л. 75). Той е направил разноски за общо 835,00 лева. П.П. е бил
представляван безплатно от адвокат (л. 129). ЗДРАВЕ е заплатил 275,00 лева
за вещи лица (л. 71). Той не е заплатил 200,00 лева депозит за вещо лице,
определени с определение от 27.09.2021 г. (л. 81-гръб). ЗДРАВЕ е бил
представляван от юрисконсулт (л. 131-135).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[19] П.П. е предявил два иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т.
1 от КЗ. Единият е заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
увреждания вследствие на ПТП, а другият е за заплащането на обезщетение за
имуществени вреди.
1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ
[20] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователна сума,
5
определена в застрахователния договор, отговорността на застрахования за
имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на трети лица,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1
от КЗ).
[21] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са:
1. П.П. да е участвал в застрахователно събитие, покрито от
застраховка ГО;
2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на П.П.;
3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била
застрахована при ЗДРАВЕ;
4. вследствие на уврежданията П.П. да е претърпял неимуществени и
имуществени вреди;
5. ЗДРАВЕ да не е изплатил на П.П. обезщетение за тези вреди.
[22] Съдът установи, че:
1. на 12.12.2019 г. П.П. е участвал в ПТП, което е било покрит риск по
застраховка ГО;
2. от ПТП П.П. е претърпял увреждания;
3. ПТП е било причинено от В.Н., чиято ГО е била застрахована при
ЗДРАВЕ;
4. от уврежданията П.П. е претърпял болки, страдания и неудобства;
той също е заплатил 1 780,40 лева за лечението си;
5. ЗДРАВЕ е заплатил на П.П. 7 000,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди и 1 780,00 лева обезщетение за имуществени вреди.
[23] Съдът приема, че В.Н. е причинил ПТП, защото: водачът на пътно
превозно средство е длъжен да не извършва маневри, изразяващи се в
последователно внезапно преминаване в лентите за движение (чл. 5, ал. 2, т. 4
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)). В случая съдът установи, че В.Н.
6
внезапно е навлязъл с автомобила „Ситроен“ в лентата за насрещно
движение, където се е движил автомобила „Фолксваген“, в който е пътувал
П.П.. Така автомобилът „Ситроен“ е ударил автомобила „Фолксваген“.
Ударът е бил непредотвратим за водача на автомобила „Фолксваген“.
Следователно В.Н. е нарушил чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и така е причинил
ПТП.
[24] Искът за имуществени вреди е неоснователен, защото съдът
установи, че ЗДРАВЕ е изплатил на П.П. 1 780,40 лева обезщетение за тези
вреди. Толкова, колкото търси П.П..
[25] Налице са първите четири предпоставки за уважаването на иска за
неимуществени вреди. За да прецени, дали е налице петата предпоставка,
съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за
неимуществени вреди. Моментът на определяне на обезщетението е датата на
увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в
икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009
г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетенията за
неимуществени вреди към датата на ПТП – 12.12.2019 г.
[26] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3.
обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване
състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).
[27] При определянето на обезщетението към датата на увреждането
съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г., Решение 1-
7
2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).
[28] На второ място трябва да се съобрази практиката на по-
високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно
момента на настъпване на увреждането). Въпреки че настоящият съд да не е
обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи
различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за
необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и
недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[29] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка
ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил:
- 700 000,00 лева до 01.01.2010 г.;
- 1 000 000,00 лева след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. (§ 27 от ПЗР на
КЗ (отм));
- 2 000 000,00 лева след 11.06.2012 г. до 01.01.2016 г. (чл. 266 от КЗ
(отм)). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната
застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).
[30] Икономическата обстановка в страната също се е променяла,
което се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Тя е
била:
[1]
- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.;
- 560,00 лева от 01.01.2019 г.до 31.12.2019 г.[2]. Увеличението на МРЗ
от април 2015 г. до 12.12.2019 г. е било 55,56 % (560,00-
360,00/360,00х100,00).
[31] Съдът установи, че към датата на ПТП П.П. е бил на 45 години.
Той се е чувствал нормално, бил е здрав, жизнен и щастлив, работел е и е
излизал.
8
[32] Съдът установи, че от ПТП П.П. е получил:: счупване на лявата
петна кост; субкапитална фрактура на втора, трета и четвърта предходилни
кости, и на палеца на дясното стъпало; счупване на дясната лъчева кост в
дисталната част и порезна рана на палеца на лявата ръка; контузия на
гърдите. Съдът не отчита контузията на главата, защото П.П. не търси
обезщетение от това увреждане.
[33] Счупването на лявата петна кост е било многофрагментно и с
разместване на ставните повърхности. То е било лекувано оперативно, чрез
открито наместване със страничен достъп, възстановяване на депресията на
ставното лице и фиксация с плака и винтове. Лекарите са направили също
послоен шев и дренаж. От тази травма П.П. се е възстановил за около 200
дни. Предвид тежестта на травмата е възможно след пет до 10 години П.П. да
развие дегенеративен артрит и артроза на субталарната става.
[34] Субкапиталната фрактура на втора, трета и четвърта предходилни
кости, и на палеца на дясното стъпало са били наместени под рентгенов
контрол и са били фиксирани с Киршнерови игли. Възстановителният период
за тях е бил около 100 дни, а на порезната рана в областта на палеца на лявата
ръка около 15 дни. От тези увреждания не се очакват остатъчни последици.
[35] Счупването на дясната лъчева кост е било лекувано чрез
имобилизация. След това е била проведена рахабилитация. Възстановяването
е продължило 90 дни. От това увреждане не се очакват остатъчни последици.
[36] Около два месеца П.П. е бил на постелен режим. През това време
за него са се грижили съпругата му и дъщеря му, която е била ученичка.
Около един месец е продължила рехабилитацията на П.П..
[37] П.П. е изпитвал болки в областта на счупванията, както и в
гърдите при кашляне и кихане. Той все още изпитва болки в областта на
петата; станал е по-затворен и раздразнителен.
9
[38] Увреждането на петата на П.П. е по-леко от това, предмет на
решение на САС по в. гр. д. 5 905/2018 г. Предвид на това, че уврежданията
на П.П. са засягали двата долни крайника и едната му ръка обаче, това му е
причинявало по-големи затруднения отколкото увреждането на пострадалия
по цитираното решение на САС. С решението си САС е определил 50 000,00
лева обезщетение за неимуществени вреди на 54-годишен пострадал.
Увреждането е било причинено през април 2015 г.[3].
[39] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че
увреждането на П.П. на петата е по-леко от това, предмет на обезщетяване на
решението на САС. Съдът отчита, че по решението на САС пострадалият е
имал и счупване на коленното капаче. Съдът отчита обаче, че П.П. освен
увреждането на петата е имал и увреждания на дясното стъпало, лявата ръка и
гърдите, които са затруднили възстановяването му повече отколкото на
пострадалия по решението на САС. Съдът също така отчита, че увреждането
на пострадалия по решението на САС е било от април 2015 г., а настоящите
увреждания са от декември 2019 г., когато икономическата обстановка в
страната е била много по-добра, МРЗ е била с 55,56 % по-висока. Ето защо
съдът приема, че 80 000,00 лева е справедливо обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от П.П..
[40] Съдът установи, че ЗДРАВЕ е изплатил на П.П. 7 000,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди. Следователно са налице
предпоставките за уважаването на иска на П.П. за 73 000,00 лева обезщетение
за неимуществени вреди (80 000,00-7 000,00). Затова съдът осъжда ЗДРАВЕ
да заплати на П.П. 73 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като
отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000,00 лева.
[41] ЗДРАВЕ е възразил, че П.П. е допринесъл за настъпването на
уврежданията, защото е бил без поставен обезопасителен колан. Съдът
установи, че П.П. не е бил с обезопасителен колан, но дори и да е бил, той е
щял да получи уврежданията на крайниците и гърдите. Ето защо съдът
приема, че П.П. не е допринесъл за настъпването на уврежданията, за които
10
търси обезщетение за неимуществени вреди, а възражението на ЗДРАВЕ е
неоснователно.
2. По разноските
[42] П.П. търси разноски. Той е направил такива за 835,00 лева и е бил
представляван безплатно от адвокат.
[43] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 73 000,00 лева
при предявен размер от 101 780,40 лева. Ето защо съдът осъжда ЗДРАВЕ да
заплати на П.П. 598,89 лева разноски по делото (825,00х73 000,00/101 780,40),
а на адвокат Т.Г. 2 557,36 лева адвокатско възнаграждение (101 780,40-
100 000,00х0,02+3 530,00х73 000,00/101 780,40).
[44] Съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати на СГС 2 704,83 лева държавна
такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК (73 000,00х0,04-(300,00х73 000,00/101
780,40). Съдът разпорежда да се изплатят 200,00 лева възнаграждение на
вещите лица доц. Х. и д-р Ш. (по 100,00 лева на всеки) за изготвяне на
допълнителната експертиза, защото ЗДРАВЕ не е внесъл депозит за това
възнаграждение. На основание чл. 77 от ГПК съдът осъжда ЗДРАВЕ да
заплати по сметка на СГС 200,00 лева възнаграждение за вещи лица.
[45] ЗДРАВЕ също търси разноски. Той е направил такива за 275,00
лева и е бил представляван от юрисконсулт.
[46] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 28 780,40
лева при предявен размер от 101 780,40 лева. Ето защо съдът осъжда П.П. да
заплати на ЗДРАВЕ 77,76 лева разноски по делото (275,00х28 780,40/101
780,40) и 84,83 лева юрисконсултско възнаграждение (300,00х28 780,40/101
780,40). Затова съдът
11
[1] Постановление на Министерски съвет (ПМС) 419/17.12.2014 г. за определяне на нов размер на минималната
работна заплата
[2] ПМС 320/20.12.2018 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[3] Съдът е установил, че вследствие на ПТП 54-годишеният ищец е получил счупване на дясното коленно капаче
и дясната петна кост, които са му причинили трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за
повече 30 дни. Обичайният оздравителен период, без усложнения, по отношение на счупването на дясното
коленно капаче е бил три четири месеца, а по отношение на счупването на дясната петна кост е било два-три
месеца. Ищецът е имал и кръвонасядане на дясната мишница, както и ожулвания по лявата лицева половина,
които по съвкупност са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По спешност ищецът е
бил хоспитализиран в ортопедично отделение на болница, където е бил от 14.04.2015 г. до 25.04.2015 г. Там са му
били направени изследвания - лабораторни, рентгенографии, КАТ на главен мозък. По спешност е била
обработена хирургически раната в областта на дясната петна кост, поставена е била имобилизация на дясната
подбедрица, а на 15.04.2015 г. ищецът е бил опериран - поставена му е била метална остеосинтеза на счупеното
капаче на дясната коленна става и му е било извършено кръвно наместване, поставена му е била метална
остеосинтеза на дясната петна кост с 2 канюлирани винта - гипсова имобилизация. На 15.08.2015 г. е била
отстранена металната остеосинтеза от дясното капаче и един винт от дясната петна кост. На 03.12.2015 г. поради
миграцията на остеосинтезният материал е бил отстранен оперативно и вторият винт от дясната петна кост, като
болничният престой е бил от 02.12.2015 г. до 07.12.2015 г. Поради болки, ограничени движения в дясна коленна
става и дясна глезенна става, както и бавно заздравяване на раната в областта на дясната петна кост, ищецът е
провел продължителна рехабилитация, физиолечение, лазерна терапия. Към 08.03.2016 г. походката му е била
самостоятелна, накуцваща, с ограничен обем на движение в дясна глезенна става - 5-0-20. Най-интензивни са били
болките и страданията непосредствено след травмата и след оперативните интервенции. Ищецът е изпитвал болки
и през периода на продължителната рехабилитация, като общият възстановителен период е продължил около
девет месеца. Към момента на провеждане на съдебното дирене ищецът се е оплаквал от болки в местата на
счупванията, невъзможност за пълно клякане и дефицит в движенията на дясна глезенна става.
РЕШИ:
[47] ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД да заплати следните суми:
1. на П. ИВ. П.:
- 73 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 12.12.2019 г., на основание чл. 432,
ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ), връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, плюс
законната лихва от 19.03.2020 г. до окончателното изплащане;
- 598,89 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2. на адвокат Т.Г. – 2 557,36 лева адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
4. на СГС:
- 2 704,83 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК;
- 200,00 лева възнаграждение за вещи лица на основание чл. 77 от
ГПК. П.П. е със съдебен адрес – адвокат Т.Г., гр. София, ж. к. „******* ЗАД
„Д.Б.Ж.И З.“ АД е с адрес в гр. София, ж. к. „*******
12
[48] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429,
ал. 1, т. 1 от КЗ на П. ИВ. П. срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД:
иска за имуществени вреди – изцяло;
иска за неимуществени вреди – за разликата над 73 000,00 лева до
предявения размер от 100 000,00 лева.
[49] ОСЪЖДА П. ИВ. П. да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД 77,76
лева разноски по делото и 84,83 лева юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал 3 от ГПК.
[50] ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на вещите лица доц. Х. и д-р Ш. 200,00 лева
от бюджета на СГС възнаграждение за изготвяне на допълнителната
експертиза (по 100,00 лева на всяко вещо лице).
[51] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от уведомлението.
[52] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба
той следва да представи доказателство за внасянето на 1 460,00 лева
държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той
следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи
вносен документ. Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той
следва да представи доказателство за внасянето на държавна такса по сметка
на САС, изчислена по следната формула – обжалваем интересХ0,02Х300,00/4
071,20. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13