Р Е Ш Е Н И Е
№ 299
гр.Пещера, 09.04.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти
граждански състав, в публично заседание
на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА ПАВЛОВА
при участието на секретаря Е. М., като разгледа
докладваното от съдия Павлова гр.д.№ 1633 описа на съда за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от М.С.Д., ЕГН **********,***,
чрез адв. Р.К. против К.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание
чл.227 ал.1 буква „в" от Закона за задълженията и договорите.
Твърди ищцата, че е дарила на ответника, собствения си недвижим
имот: 1/3 идеална част от дворно място, цялото със застроена и незастроена площ
от 276кв.м, за което по плана на гр. Пещера е отреден парцел XI- 1225, в кв.90,
при съседи: улица, Т.М. Т., В. И. Р.и С. С., ведно с третия етаж от къщата в
това дворно място, и 1/3 идеална част от избеното помещение на къщата, като си
запазва правото да обитава етажа, до смъртта си, без пречки от надарения. В
този смисъл е Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 114, том II,
нот.дело № 591/97г. от 16.07.1997г., издаден от Пещерския районен съд.
Сегашната номерация на имота е: индентификатор 56277.502.764 - за дворното
място, индентификатор 56277.502.764.3 - за третия етаж от жилищната
сграда-самостоятелен обект и идентификатор на избения етаж 56277.502.764.3.1.
Продължителен период от време, ищцата
пребивава в Италия, където работила и получавала добри доходи. Непрекъснато
изпращала от спечелените парични средства на сина си К. - настоящият ответник,
като по този начин той закупил и недвижим имот в с. Лозен, Община Септември,
обл. Пазарджик, ***- по Нотариален акт № 176, том I, peг.№1436,нот. дело
№133/2015г., издаден на 18.06.2015г. от Нотариус № 612 - В. Г.- гр. Пазарджик.
Той ползвал и пари изтеглени от банковата сметка на майка си, чрез нейната
дъщеря, както и тя му дала такива, за да си закупи лек автомобил. И така -
докато доверителката ми била в чужбина, отношенията между страните, били добри.
Но в Италия тя се разболяла от неинсулинов захарен диабет, получила травма на
екстензорен мускул и сухожилие на пръст на ниво китка и длан, счупване на друга
метакариална кост, атрофия на лявото око и почти пълна слепота на същото, както
и засягане на долните крайници, затрудняващи движенията й. Това наложило да се
върне в България, в края на м. август на 2018г.
В момента ищцата била в тежко
здравословно състояние, без никакви парични средства, разчитаща само на
ежемесечната си пенсия от 200 лева. Няма авоари в банки и каквито и да било
други приходи. Обърнала се към сина си за помощ, като дори нямала ключ за да
влезе в неговия дом, който му дарила. Той й отговорил „Счупи прозореца и влез!
Ще дойда, ама ще ти се стъжни!“. Фактически, ответникът живее в гр. Пазарджик,
на семейни начала с жена, и не се интересува от майка си. Тя му казала, че има
нужда от пари, за да се издържа и да заплаща необходимите за лечението й
лекарства, освен набавянето ежедневно на хранителни продукти и за други битови
нужди, но той казал: „Ти трябва да ми помагаш". Когато дошъл в Пещера, за
да й даде ключ от етажа, вдигнал скандал. И повече не й се обаждал. Връщайки се
в България, ищцата не разполагала с никакви пари и дори за пътуването й до тук
разходите заплатило семейството на дъщеря й.
Освен това, заварила дадения имот в
много лошо състояние- замърсен, непочистен, изоставен от най- елементарно
поддържане, почти негоден за ползване. Това затруднява ищцата да го обитава пълноценно,
каквото право има, според цитирания нотариален акт за дарение. Два месеца вече
тя полага усилия да го въведе в приличен вид и да го почисти, тъй като настоящият
собственик не го е стопанисвал добре. Тя и заплатила и дължими данъци от него,
в размер на 239.24 лева, в Община-Пещера.
Сега ищцата е загубила надежда и вяра в
сина си, който й отказва всякаква помощ включително и издръжка. Тя се страхува
от него, стои при заключена врата, не може да спи нощем. Затова и решила да
предаде в полицията притежаваното от него лично оръжие, защото е обезпокоена за
живота си. Данни за това се съдържат в Протокола за предаване на 1 бр. газов
пистолет черен на цвят, с 2 бр. пълнители, кутия с 20 бр. халосни патрони и 1
бр. муфа сива на цвят, издаден на 24.10.2018г. в 15.20 часа, на основание
чл.109, чл.110, чл.159 от НПК, от служители на РУ- гр. Пещера.
Твърди, че всичко спечелено с труда в Италия, тя давала на сина
си, срещу което получавала, сегашното му отношение към нея.
За това, за ищцата се пораждал правният
интерес от предявяване на настоящия иск, чието основание се съдържа в
нормативната разпоредба на чл.227 ал.1, буква „в", във връзка с ал.3,
първото изречение на чл.227 от Закона за задълженията и договорите, за
отменяване на описаното по-горе дарение. В конкретния случай, това искане прави
в законния едногодишен срок, от както са й станали известни основанията за това
отменяване.
Предвид горното, моли, да ги призове съда
и да постанови решение, с което
да се отмени дарението, извършено с Нотариален акт №114, том II, нот.
дело № 591/97г. от 16.07.1997г., издаден от Пещерския районен съд, с който
ищцата М.С.Д., с посочени лични данни и адрес, е дарила на сина си - ответника К.Й.Д.
- също с посочени лични данни и адрес, 1/3 идеална част от дворно място от
276кв.м застроена и незастроена площ -парцел XI - 1225 по плана на гр. Пещера,
кв.90, ведно с третия етаж от построената в това дворно място къща, както и 1/3
идеална част от избеното помещение на къщата, при запазено право на обитаване
на етажа до смъртта й, без пречки от надарения.
В уточняващи молби твърди, че във връзка
с твърдението за искана издръжка от
надарения - ответник по делото, заявяват, че ищцата М.С.Д. е поискала това,
пред свидетелите Е.Й Д. и И. Н. Д., на което ответникът отговорил: „Намерил съм
си семейство и жена, която ме обича, и не искам да се интересувам от теб. Не ме
интересува никой“. Това е станало на 28.08.2018г. когато ищцата е заявила на
ответника, че се нуждае на парична издръжка, като не е уточнила размера й, тъй като е приела думите му като негов категоричен
отказ да й помага и да й плаща издръжка. След
станалите разпри, след връщането й от Италия, в България, ищцата се
страхува от ответника, не му се обажда, защото очаква, че той би я обвинил, че
иска да го разделя от семейство му. Твърди и че има единствен доход от 200 лева
пенсия. Правят доказателствени искания и претендират разноски.
В
срока за отговор такъв е постъпил от ответника. Оспорва твърденията, че е
занемарил имота, както и че вратата била заключена, тъй като се наложило да
смени вратата поради повреда, заедно с патрона и ключа. Твърди че когато майка
му се е прибрала от Италия, е бил в болница
от 23.08.2018г. до 27.08.2018г. тъй като получил мозъчен инфаркт.
Получил вечерта на 27.08.2018г. съобщение от сестра си , че ищцата иска да
влезе в имота и няма ключ. Ответникът ги посъветвал да счупят прозореца и да
вземат резервните ключове. Ангажирал свой приятел да го закара до Пещера,
където възникнал конфликт с майка му- ищцата. Твърди че след тази среща
ключовете за апартамента са сменени и няма достъп до същия, като вътре му
останали лични вещи, включително оръжие. Твърди че при тази единствена среща с
ищцата същата не е заявявала пред него,
че има нужда от издръжка, както и да претендира такава, или нещо друго –
продукти за отопление, осветление, храна или дрехи. Твърди , че ако ищцата е
поискала това, той е щял да го осигури. Твърди че има разходи за лечението си в
размер на 100 лева за лекарства, около 100 лева на месец за рехабилитатор, 100
лева за наем, разходи за ток, газ около 100 лева, както и за храна в размер на
250 лева. Твърди , че получава единствено обезщетение от НОИ в размер на 700
лв. месечно. Твърди че имотът в с. Лозен не бил в добро състояние и
местоположение,както и че го купил с лични средства. Твърди, че не е теглил
пари от спестовната книжка на майка си, а сумите са били теглени от сестра му.
Твърди, че с майка си /ищцата/ никога не се бил карал. Твърди, че през лятото
бил купил 5 кубика дърва и един камион изрезки, с които ищцата в момента се
отоплява. Твърди че изпратил и
нотариална покана до ищцата да му предаде личните вещи. Прави доказателствени
искания.
В съдебно заседание се явява ищцата лично и си представлява от процесуалния
представител – адв. Р.К., като поддържа исковата молба. Не представя изисканото
от съда удостоверение за размера на получаваната пенсия за 2018г. и до м. февруари на 2019г. Адв. К. и
ищцата изразяват становище в съдебно заседание, че няма промяна в това обстоятелство.
В съдебно заседание не се явява
ответника, представлява се от адв. Н.Палева, поддържа отговора.
От приетия по делото Нотариален акт
№144, том II, нот. дело № 591/97г. от 16.07.1997г., издаден от Пещерския
районен съд, се установява, че ищцата е дарила на ответника 1/3 идеална част от
дворно място, цялото със застроена и незастроена площ от 276кв.м, за което по
плана на гр. Пещера е отреден парцел XI- 1225 в кв.90, при съседи: улица, Т.М. Т.,
В. И. Р.и С. С., ведно с третия етаж от къщата в това дворно място, и 1/3
идеална част от избеното помещение на къщата, като си запазва правото да
обитава етажа, до смъртта си, без пречки от надарения.
От приетите по делото скици на поземлен
имот и самостоятелен обект в сграда, се установява че за имота и
самостоятелните обекти в сградата са отредени следните индентификатори – ид. 56277.502.764 за дворното място, ид. 56277.502.764.3 за
третия етаж от жилищната сграда- самостоятелен обект и ид. 56277.502.764.3.1 за
избения етаж.
Видно от
приетото по делото Удостоверение за родствени връзки, изх. №АОР-74/21.11.2018г.
издадено от Община-гр. Пещера, е видно, че ищцата е майка на К.Й.Д. – син и Е.Й
Д. – дъщеря.
Видно от
приетото по делото Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх.
№ АОР-67/19.11.2018г. издадено от Община
- гр. Пещера, е видно че М.С.Д. и М.С.Д. са
имена на едно и също лице.
Видно от
приетото по делото Удостоверение изх.№
1019 -12-2983#11 от
09.02.2018г., издадено от НОИ - Териториално поделение - гр. Пазарджик и Удостоверение
№1019-12-345-1 от 14.02.2018г., издадено от НОИ- Териториално поделение - гр.
Пазарджик, ищцата получава пенсия към м. февруари на 2018 г. в размер на 200
лева.
Видно от приетата по делото епикриза КП№265, за физикална терапия и рехабилитация
при болести на опорно двигателния апарат от МБАЛ „проф. Димитър Ранев“ООД
Пещера,Отделение по физикална и рехабилитационна медицина, Епикриза за средни оперативни процедури в областта на раменния
пояс и горния крайник, издадена от МБАЛ „Проф. Димитър Ранев“ ООД- гр. Пещера,
Отделение по ортопедия и травматология, Епикриза за оперативни процедури в
областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност, издадена от
МБАЛ „Проф. Димитър Ранев" ООД- гр. Пещера, Отделение по ортопедия и
травматология, се установява, че ищцата е претърпяла травма на екстензорен
мускул и сухожилия на друг пръст на ниво китка и длан, постъпила за лечение на
04.09.2018г. и изписана на 07.09.2018г. , което е довело до оперативна
интервенция и терапия, с отразени придружаващи заболявания -неинсулинозависим захарен диабет.
Видно от
приетия по делото Протокол за доброволно предаване на оръжие, издаден на
24.10.2018г. от РУ - гр. Пещера, на дата 24.10.2018г. ищцата е предала газов
пистолет, 2броя пълнители, 1бр. муфа,кутия 20бр. хаосни на РУ Пещера.
Видно от
приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №176, том
I, рег.№1436, дело 133/2015г. от 18.06.2015г., издадено от Нотариус Весела
Гайдаджиева, с район на действие РС гр. Пазарджик, ответникът е придобил чрез
покупко- продажба недвижим имот –къща с двор в с. Лозен срещу сумата от 7 710,00
лева.
Приети са по
делото приходни квитанции за платени дължими такси битови отпадъци, данък
недвижим имот и лихви за 2017г и 2018г. от М.Д..
Приета е по
делото Епикриза от 09.12.2016г. ведно с официален превод на български език, от
която се установява, че е правено изследване /КАТ/ на ищцата на долен крайник глезен и дясно стъпало, с
епикриза – разреждане на ставните костни глави с изменения на костния трофизъм
от хронична хипоперфузия /при лицето диабетна/.
Приети са по
делото фискални бонове за закупуване от ищцата на лекарства от м. ноември на 2018 г. в размер на 162,37
лева.
Приета е по
делото Епикриза на К.Д. *** АД, Неврологично отделение, постъпил 23.08.2018г. и изписан на
27.08.2018г. с диагноза- друг мозъчен инфаркт.
Приети са по
делото и 7 броя болнични листа, от които е видно, че ответника ползва отпуск по
болест в периода от 23.08.2019г. до
20.03.2019г.
Приета е по
делото извадка от рецептурна книжка на ответника К.Д., от което е видно ,че са изписани
лекарства до 29.11.2018 година, които е закупувал видно от представените
фискални бонове, като разходите за м. януари на 2019г. за лекарства се установяват в размер на 42,48
лева, тъй като част от тях се поемат от НЗОК.
Приета е по
делото нотариална покана от К.Д. до ищцата от дата 24.10.2018г., с искане да си
получи лични вещи от жилището в град Пещера,ул.“Нестор Личев“№14.
Прието е по
делото Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП Пещера
от дата 17.01.2019г., от което видно, че наблюдаващия поркурор е установил, че
не е налице самоуправство от страна на
ищцата Д. по отношение на имота и подадена жалба от К.Д., че ищцата не му
осигурява достъп до имота за вземане на лични вещи.
Приет е по
делото договор за наем от 01.09.2018г., сключен в град Пазарджик, от който видно
че ответникът се е задължил да заплаща наем на Й.М.в размер на 100 лева
месечно, за да полза източната стая с тераса.
Приети са по
делото разписки от 15.01.2019г., за платена ел. енергия и газ от ответника
разходвани м. декември на 2018г. за жилище в град Пазарджик на обща стойност от
236,27, лева .
Приета е по
делото извадка от сметка на К.Д. за периода от 11.09.2018г. до 30.01.2019г., от
която е видно, че получава обезщетение от НОИ в размер на 708.45 лв.
Прието е по делото и експертно решение
№0695/18.02.2019г. на МБАЛ Пазарджик АД, от което е видно, че ответника е
освидетелстван от ТЕЛК, като е посочено, че е временно неработоспособен от
19.02.2019г. за срок от два месеца.
Прието е по
делото удостоверение от „ВКС“ЕООД Пещера, от което е видно че ответника дължи
сума за консумирана вода в размер на 317.19 лева за периода от 03.10.2015г. до
24.04.2017г.
По делото са разпитани свидетелите –
Е. Д. и Й.М..
Св. Д., дъщеря на ищцата депозира показания, че майка
й живяла 15 години в Италия, като изпращала средства както на нея, така и на
брат й/ответника/. Не искала да им бъде в тежест. Като се върнала от Италия била със счупена
ръка, обадила се на брат й да отвори, защото нямала ключове от неговия апартамент,
но той им казал да „счупят прозореца“. Обадила му се втори пъти, като й казал,
че като „дойдел щяло да ни се стъжни на всичките“и след около половин час дошъл.
Като дошъл започнал да вика „аз съм болен, аз не мога да дойда, аз не мога да
карам. Ангажирам хора да дойда да ви дам ключове, за да влезне тя в имота“. Свидетелката
му казала, че ищцата не вижда, ръката й била надута, че има нужда от помощ и от
операция на очите. Твърди че ищцата има и диабет и с диабетно стъпало и е с
липса на кости на крайниците и не може да се движи сама. Той не отговорил нищо
по въпроса. Не е казал, че ще плаща издръжка, просто нищо не казал, твърди че
майка й през последните 6 месеца от пребиваването й в Италия не е работила, а е
била по болници. Твърди че била изпратила пари на брат й да си купи къща в с.
Лозен, къща, която е с дворно място. Твърди че не били в добри отношения, но не
са и били в крайно лоши отношения. Откакто майка им се върнала от Италия
единственото идване на ответника било тогава вечерта, когато му се обадили за
ключовете, това било на 28.08.2018 г. От тогава той е идвал един или два пъти,
през този период да си търси инструменти, След закани, ищцата я е било страх да
седи сама вкъщи. Твърди че майка й не
може да се обслужва сама, не вижда стълбите, не може да ходи,ходи с ортопедични
стелки и трябва винаги да се подпира на нещо, защото няма кости на стъпалото и
не може да стъпва.
Св. М.депозира показания , че от 2017 г. май месец
живеят заедно с К.Д. като приятели/на семейни начала-бел.м./. Живеели и в гр.
Пещера и в гр. Пазарджик в зависимост от ситуацията и от работата им. Но в
момента живеели в гр. Пазарджик, тъй като той/ответника/ на 23.08.2018 г.
получил мозъчен инфаркт и се наложило по спешност да го закарат в гр. Пазарджик
в болницата и останал там до 27-28.08.2018 г. и след като го изписали останали в
гр. Пазарджик, защото той нито можел да шофира, нито да прави каквото и да е. Вечерта
на 28.08.2018 г. получил смс от сестра му, че той непременно трябва да дойде в
гр. Пещера, понеже майка му се е прибрала от Италия. Той звъннал на сестра си и
й казал, че не може да дойде, понеже току-що е излезнал от болница и няма как
да шофира, но те настояли, че майка му нямала ключове как да си отвори третия
етаж, в който той живее. Помолил сестра му да счупят стъклото на вратата и да
влезнат , като на следващия ден щели да
хванат човек да ги закара. Обаче те настояли и ответника се обадил на приятели и
да ги закара до Пещера. Влезли в къщата, на първия етаж, където живее сестра му
на етажа на майка си, звъннали на звънеца, показали се майка му и сестра му.
Майка му започнала да кълне, започнала да ругае, те се опитали да обяснят, че
той излиза от болница, епикризата били взели, лекарствата били взели,
епикризата да погледне, тя казала „да сме си я били заковали на гробовете“.
След това те се качили на третия етаж, за да отворят етажа да влезне и тя.
Заедно със сестра му, майка му и съпруга на сестра му се качили , влезнали в
етажа, започнали да обикалят стаите и да търсят какво е изчезнало, вещи,
документи.Още същата вечер К. попитал майка си дали има нужда от помощ, дали
нещо трябва дърва, въглища, пари, дърва, макар че били прибрали 5 кубика дърва
и един камион, за зимата да има. Тя не поискала нищо. Тя казала „нищо не искам
от тебе. Ти дори не можеш да си купиш дори място на гробищата ако умреш“.Поискала
ищцата документи за имоти, нотариални актове, ответника им дал всичко и след
това си тръгнали. В момента здравословното състояние на ответника е зле. Втора среща не
са имали. Ответника взимал обезщетение–
700 лева му е обезщетението, като 100 лева плаща наем на св. М.. Поделят си
наема, вода, ток и газ по 100 лева. Лекарствата му са около 100 лева- за
сърцето, кръвното ,за оросяване на мозъка и лекарства за разреждане на кръвта и
други лекарства, които са профилактични – витамини и други. Ответника ходел на рехабилитация два пъти в седмицата.
Около 100 лева на месец е рехабилитатора, за храна също имал разходи около 250
лева. Имал преди възможност за допълнителен доход, имал двор, който можел да се
работи, но предвид състоянието му нямало как сега. Този имот е в с. Лозен. Твърди
че този имот не може да се даде под наем или да се ползва за жилище, защото
имота бил в окаяно състояние. Дори нямал вода. Преди това да се случи К. имал и
работилница, която си е в Пещера, изкарвал пари, работата му била добре
заплатена, допълнителен доход имал.
Съдът
преценява свидетелските показания и на двете свидетелки,с приложението на чл.
172 ГПК, предвид близката връзка със страните – дъщеря на ищцата и съжителка на ответника, като се преценяват с
оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост.
Пещерския
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е
сезиран с иск по чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД.
Изхождайки
от характера на договора за дарение като едностранен и безвъзмезден, с него
поначало не се създава задължение за надарения. Такова може да съществува само
като морално - за признателност спрямо дарителя. И то остава такова до момента,
в който не възникнат кумулативните предпоставки - нуждата на дарителя от
издръжка и отказ да му бъде дадена такава от надарения при покана. Тогава то се
превръща в правно задължение и неизпълнението му е скрепено със санкцията
на чл. 227, ал.1, б."в" от ЗЗД. Фактическият състав на претенцията включва кумулативното наличие на четири
елемента: 1) валиден договор за дарение между страните; 2) трайна нужда на
дарителя от материални средства за задоволяване на своите нужди, като
единствения начин за неговото задоволяване е издръжката от надарения; 3) такава
издръжка да е била поискана; 4) отказът на надареният да я дава.
По отношение
на първия елемент няма спор между страните, че е възникнал валиден договор за
дарение.
По отношение
на втория елемент дали е налице трайна нужда на дарителя от материални
средства, то съдът намира следното :
Дарителят
трябва да се нуждае от издръжка поради трайното му изпадане в нужда. Това
означава, че нито паричните му доходи, нито цялото притежавано недвижимо и
движимо имущество, нито потенциалните възможности, свързани с това имущество,
не са достатъчни за преживяването му. При конкретната преценка за наличие на
нужда от издръжка трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, включително
и дали доходите на дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на
линията на бедност/ в този смисъл Решение № 432 от 22.01.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 3321/2013 г., IV г. о., Решение № 34 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4981/2015 г., III г. о., ГК, постановени по чл. 290 от ГПК/.
В случая по
делото е безспорно установено, че ищцата М.Д. е дарила на сина си К.Д. през
1997 г. 1/3 ид. част от дворно място ведно с трети етаж от жилищна сграда
построена в това дворно място и 1/3 ид.ч. от избено помещение. Запазила е
правото си на ползване върху етажа до смъртта си. Не притежава друго имущество.
Месечният й доход от пенсия е в размер на 200 лв. По делото ищцовата страна беше
задължена да представи удостоверение за получаваната от нея пенсия след
февруари на 2018г., но след като същата чрез процесуалния си представител заяви,
че няма промяна в размера й, то ако се твърди от страна на ответника, че
пенсията й се е увеличила драстично, следваше да ангажират доказателства за
това обстоятелство, а такива не бяха ангажирани. Освен това и самият размер на
получаваната пенсия от ищцата не се е оспорвал и в отговора на исковата молба,
както и че има само един доход – и той е от пенсията й. Линията на бедност
определена за страната за 2018 година съгласно Постановление на МС е в размер
на 321.00 лева, а за 2019 година е в размер на 348.00 лева. Следва да се има предвид, че ищцата е на 70 години, навършени
към датата на приключване на устните състезания, в невъзможност да реализира
други трудови доходи,с диагноза неинсулинов
захарен диабет, разреждане на костните глави, като и е получила травма на
крайник, видно от приетите епикризи, които заболявания са свързани със ежемесечно
закупуване на лекарства. Оттук следва, че нито единственият й паричен доход,
нито цялото притежавано имущество, а тя не притежава друго, не са достатъчни за
преживяването й. Поради което същата е изпаднала в крайна постоянна нужда от издръжка.
По отношение на третия елемент – издръжката не е поискана
писмено.В случая разпитаните свидетели св. Д.
и св. М.дадоха противоречиви показания по отношение на това дали е била
заявена устно, ето защо съобразявайки и че двете са заинтересовни страни и имат
интерес да изложат показания в една или
друга посока, намира че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване че е поискал издръжка от ответника устно на дата 28.08.2018г. Въпреки
това обаче настоящата искова молба има характер на такава покана. Практиката
приема, че не е необходимо да бъде заявена конкретна сума пари, достатъчно е да
е определяема. При очертани от ищеца обстоятелства в
исковата молба, която служи за покана, от съществено значение е поведението на
ответника - дали той заявява желание да дава издръжка на дарителя си или не.
Когато надареният не изяви воля за даване издръжка на дарителя, то следва да се
приеме, че е налице отказ за даването й / в този смисъл Решение № 172 от
16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1203/2012 г., IV г. о., ГК Решение № 435 от
2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1370/2010 г., IV г. о., ГК постановени по реда
на чл. 290 от ГПК/.
Предвид
на процесуалното поведение на ответника, а именно депозирания отговор, че е
неработоспособен, и че доходите не му стигат да дава издръжка, че е болен, както
и че липсват данни от получаването на исковата молба да е дал на ищцата поне
някаква сума, съдът намира, че е налице
отказ от даването на такава.
Съгласно ТР № 1 от 21.10.2013 г. по
т. д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС - в хипотеза, когато дарителят трайно се
нуждае от издръжка и дареният има възможност да даде такава и я откаже, за
дарителя възниква правото да иска отмяна на дарението. До отмяна на дарението
обаче се достига в случаите, при които дареният отказва да даде поисканата от
него издръжка, за която има материална възможност да предоставя (така ТР №
1/2013 на ОСГК на ВКС). Обстоятелствата, освобождаващи дарения от задължението
да дава издръжка - обективната невъзможност да предоставя такава - са в негова
доказателствена тежест. Касае се за високо укорима непризнателност, при която
отмяна на дарението, от една страна ще даде възможност на дарителя да получи
средствата, от които се нуждае, а от друга - ще е санкция за поведението на
дарения. Тази санкция следва да се прилага стриктно и само за силно укоримо
поведение.
Ответникът към настоящия момент е
неработоспособен, не реализира трудови доходи, като това обстоятелство е било
налице и към момента на срещата му с ищцата – 28.08.2018г., така и към момента
на приключване на устните състезния.
Съдът отчита и че преди да излезе в отпуск
поради временна неработоспособност, ответникът е работил по трудов договор, а и
видно от показанията на св. М.си е докарвал допълнителни доходи. Същият е на
средна възраст. Следва да се има предвид и че недоказано остава твърдението на
ответника, че има разходи за рехабилитатор в размер на 100 лева на месец,
предвид че не се представят доказателства реално да са направени такива
разходи. Обезщетението, което получава ответника от НОИ е 708,45 лева, доста
над минималната работна заплата за страната, също така съдът не кредитира и
твърдението, че ответникът плаща наем на св. М., която заяви че живеят заедно,
„като приятели“. Още повече и че този договор за наем няма достоверна дата,
както и доказателства, че фактически са платени такива суми от септември месец
на 2018 година. Представени са разписки за платена ел. енергия и газ в размер
на 236,27, лева за апартамент в гр.Пазарджик,ул. „Архангел Михаил“18., в който
живее със св. М., с която си поделят раходите. Ето защо предвид представените
фискални бонове за закупени за м. януари на 2019 година лекарства в размер на
42,28 лева, като лекарствата му са изписани до 29.11.2018 година, но
не и след тази дата, видно от боновете,
то за ответника остава сума в размер на около 550-600 лева. Съдът отчита и че ответника има и друг
имот- къща с дворно място и паянтова постройка,за който не се събраха категорични
доказателства доказателства да е негодно за живеене, отдаване под наем, или
продажба. Единствено показания даде св. М., че нямало вода и къщата била
негодна за живеене, но преценени по реда на чл. 172 от ГПК, липсват други
доказателства за това обстоятелство, поради което съдът не ги кредитира с
доверието си. Ето защо съдът намира, че
ответникът е в състояние да осигурява издръжка на ищцата и в минимален размер.
Предвид на което ответникът не е в обективна
невъзможност да предоставя средства на ищцата, като тази невъзможност да е
извън неговата воля. Ето защо искът се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Претенцията на ищеца за присъждане на
разноски следва да бъде уважена като основателна с оглед изхода на делото.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското вънаграждение, от адв.
Палева, което съдът намира за основателно. Ответника следва да бъде осъден да
заплати разноски в размер на 1206,88
лв.,за изплатено адвокатско възнаграждение съобразно чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а и разноски за държавна такса в размер на
902,51 лева.
Водим от изложените
съображения, съдът
ОТМЕНЯ на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД договор
за дарение, изповядан с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 114, том №
II, нот. дело № 591/1997 г. от 16.07.1997 година, на Пещерски районен съд, с
който М.С.Г. ЕГН: ********** е надарила К.Й.Д.
ЕГН:********** със следния недвижим имот: 1/3 идеална част от дворно място,
цялото със застроена и незастроена площ от 276кв.м, за което по плана на гр. Пещера
е отреден парцел XI- 1225, в кв.90, при съседи: улица, Т.М. Т., В. И. Р.и С. С.,
ведно с третия етаж от къщата,построена в това дворно място, и 1/3 идеална част
от избеното помещение на къщата, като си запазва правото да обитава етажа до
смъртта си, без пречки от надарения, поради отказ на дарения да даде на
дарителя издръжка, от която последния се нуждае.
ОСЪЖДА К.Й.Д. ЕГН:********** да заплати на М.С.Д.,
ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер
на 2109,39 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението до страните пред Окръжен съд- гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: