Решение по дело №2069/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 42
Дата: 17 януари 2020 г. (в сила от 6 февруари 2020 г.)
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20195220202069
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№.........

гр. Пазарджик, 17.01.2020 г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, наказателна колегия, Х състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                        Председател: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 2069/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 19-1818-000697 от 02.10.2019 г. издадено от Началник Сектор в РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лева.

В жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска. Алтернативно се излага становище за намаляване на глобата в предвидения от закона минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не изпраща и процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от същия, с което поддържа жалбата си и се преповтарят съображенията за отмяна или изменение на НП, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален представител, но депозира писмено становище по съществото на спора, с което излага съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 25.09.2019 г., около 14,30 часа, в с. Боримечково, ул. „Трета“ пред № 6, посока стадиона, като неправоспособен водач, без да притежава СУМПС, е управлявал лека автомобил „О.З.“ без рег. табели и с рама № W0L0TGF7542183766/01, собственост на MAXIFACADE SPRL- Белгия.

За констатираното нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 239921/25.09.2019 г. в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен екземпляр от същия. В акта жалбоподателят вписал, че няма възражения.

Въз основа на АУАН на 02.10.2019 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено на жалбоподателя на 25.10.2019 г., а  жалбата против него била подадена лично от санкционираното лице на 28.10.2019 г., видно от входящия номер на същата, чрез АНО до РС- Пазарджик, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя- св. Н.Н..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

На първо място в хода на АНП беше доказан, по безспорен и категоричен начин, фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.150 от ЗДвП. С оглед на това правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност по реда на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП. Именно тази правна норма предвижда санкция за този, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач.

От приетата като писмено доказателство по делото справка за нарушител/водач, издадена от сектор ПП на (л. 25 от делото) се установява, че жалбоподателят не е придобил правоспособност за управление на МПС и няма издадено СУМПС. Видно и от съдържанието на въззивната жалба против НП, дори самият жалбоподател не отрича факта, че е неправоспособен водач на МПС и не притежава СУМПС.

Не се спори и по факта, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал въпросния лек автомобил.

Според жалбоподателя случаят разкрива признаците на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като АНО е следвало да го предупреди, а не да го санкционира с глоба. Единствените съображения, които се изтъкват за наличието на маловажност е това, че при проверката били представени всички останали документи, както и се сочи за допуснато нарушение от страна на АНО, липсата на мотиви в НП за неприложимост на чл.28 от ЗАНН.

Съдът не споделя направеното от жалбоподателя възражение. Вярно е, че с оглед на събраните доказателства се установява, че нарушението е извършено за първи път. Следва обаче да се вземе предвид, че обществената опасност на този род нарушения е завишена предвид нарставщия брой на нарушения от този вид и предвид застрашените обществени отношения свързани с безопасността на движението и участниците в него, като не малко ПТП са причинени именно поради управление на МПС от неправоспособни водачи. Следва да се отчете и обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал освен това и нерегистрирано МПС, макар да е бил осъден за това си деяние с влязла в сила присъда-споразумение (виж протокол от с.з. по НОХД № 1818/2019 г. на ПзРС- л.16-17 от делото). Освен това една година преди извършване на настоящето нарушение и посоченото престъпление, свързани с нарушение на правилата за движение, жалбоподателят е извършил и друго нарушение на ЗДвП, за което е санкциониран с фиш, като не е заплатил наложената му глоба. Всичко това показва, че неговият статус като водач е обременен. При това положение и обществената опасност на деянието и на дееца е завишена, а не е с по-ниска степен в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както макар да е допуснал нарушение като не се е мотивирал в НП защо не прилага посочената норма, то същото не е съществено и ненакърнява правото на защита на санкционирания при положение, че решението на наказващия орган да не го приложи е правилно.

С оглед на всичко това правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Настоящият състав намира обаче, че при определяне размера на наказанието глоба по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административното наказание. Неправилно е била отчетена тежестта на нарушението. Очевидно АНО е приел, че същото е с изключително завишена степен на обществена опасност, за да определи санкцията в максимален размер. Този извод обаче не кореспондира с доказателствата по делото, а именно, че това нарушение е първо за жалбоподателя, т.к. до момента той не е бил санкциониран за такова нарушение, видно от справката за нарушител/водач. Следва да се държи сметка и за това, че управлението се е извършвало в неголямо населено място и то в следобедните часове, когато движението съвсем не е било интензивно. Не са отчетени и останалите налични смекчаващи административнонаказателната отговорност обстоятелства. Не е отчетено, че жалбоподателят е признал вината си още при съставянето на АУАН и е съдействал на проверяващите органи.

Няма данни по преписката да са събирани доказателства от страна на АНО относно семейно, материално положение и имотно състояние на нарушителя, при което е в негов интерес да се приеме, че те са смекчаващи отговорността му обстоятелства.

С оглед на всичко това не е ясно защо наложеното наказание глоба е в максимален размер. Може би АНО е приел като отегчаващи обстоятелства това, че С. е управлявал нерегистриран по надлежния ред автомобил. За това му деяние обаче против него е било повдигнато съответно обвинение по НК и след това той е бил осъден с влязла присъда-споразумение за извършено престъпление по чл.345 ал.-2 във вр. с ал.1 от НК, при което това му деяние не може да се отчита в настоящия процес като отегчаващо вината обстоятелство и повторно да завишава отговорността му.

При това положение АНО не е индивидуализирал наказанието глоба по критериите, обективирани в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, в противен случай не би наложил наказанието в максимален размер. Отчитайки всички горепосочени смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест съдът намира, че наказанието глоба е следвало да се наложи при техния пълен превес, т.е. в минималния размер.

Изхождайки от степента на вината на жалбоподателя и за персонифицирането на неговата отговорност съдът намира, че целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати, като се измени НП и се намали размера на глобата от 300 лева на 100 лева.

Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1818-000697 от 02.10.2019 г. издадено от Началник Сектор в РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което на А.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 100 (сто) лева.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: