№ 778
гр. Русе, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520101296 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Постъпила е молба от К. Д. И. срещу К. П. Д., в която се твърди, че
двамата от месец декември 2022г. до месец декември.2023г. били във
фактическо съжителство в дома на молителката. Поради несходство в
характерите и избухливият нрав на ответника, прерастващ във физическо
насилие спрямо молителката, тя предпочела да прекратят връзката си.
Твърди се, че в края на месец юни 2023г. молителката била на гости в
дома на своя приятелка. Тогава ответникът дошъл в дома й без да е поканен.
Без да иска разрешение влязъл вътре и я пребил, а към приятелката й К.Г. и
нейният съсед Б.Г. отправил закани за саморазправа. За този случай бил
подаден сигнал на тел. 112 и мястото било посетено от полицаи, а по случая
образувана преписка във Второ РУ. След като изтрезнял ответникът й се
извинил и тя решила да му даде нов шанс. За известен период от време
отношенията им били добре, но на 17.12.2023г. около 16.30 ч. той отново я
нападнал в нетрезво състояние, този път в дома й, като разбил входната врата
на жилището й. Нанесъл й побой. Била посинена и с отток в областта на
едното рамо и отток на дясното слепоочие. Била блъскана и съборена на
земята от него. Отново имало обаждане на тел. 112, като след този случай тя
1
решила изцяло да прекрати отношенията си с него поради изключително
агресивния му характер.
Въпреки това от тогава до настоящия момент ответникът не спирал да
отправя закани към нея, че ще я унищожи. Случвало се е да върви след нея и
да вади нож, както и да се крие между етажите във входа където живеела.
Заканвал се да я залее с киселина, както и да й запали жилището.
За всеки от тези случаи бил уведомяван полицейския инспектор, който
отговарял за района на жилището й, но Д. не спирал да я тормози и тя
изпитвала постоянен страх да не бъде нападната от него.
На 01.03.2024г. около 22:30 ч. докато отключвала входната врата на
жилището си била нападната от К. Д. в гръб. При влизането й във входа
същият бил тъмен и тя включила осветлението. По тази причина не очаквала
някой да има на етажа или на междуетажната площадка. След като я нападнал
в гръб я съборил на земята в коридора на жилището, като тя ударила главата
си. Той се надвесил над нея и започнал да я удря с юмруци по гърдите. Тя се
опитвала да се предпази като вдигнала ръце, но той я стиснал за врата и
започнал да я души. След това се пресегнал, взел възглавница, с която
затиснал главата й и започнал да я души. Явно започнала да губи съзнание
защото в един момент осъзнала какво се случва след като била залята с вода.
В този момент тя успяла да го изблъска и през отворената врата изтичала на
долния етаж като започнала да звъни на съседи, но явно от виковете й преди
това те били уплашени и никой не отворил вратата си. Всички съседи се
страхували от ответника. Въпреки това някой се бил обадил на тел. 112,
защото дошла полиция и линейка, но ответникът вече бил избягал.
Също така на 05.03.2024г. около 22:10 ч. К. Д. отново дошъл на
вратата й. Започнал да я блъска. Молителката била с приятел у тях, който се
върнал от чужбина и се били събрали да се видят. Той му отворил вратата,
което явно го възпряло да не влезе в жилището й. Ответникът започнал да
обяснява на приятелят й каква е и да му показва снимки, които според него я
компрометират. Твърдял, че е пълен боклук и започнал да крещи. Отново
последвало обаждане на дежурния на Второ РУ-Русе. Явно заради това
обаждане ответникът отново избягал и при идването на полицията го нямало.
С оглед изложените обстоятелства в молбата се моли да бъде
постановено съдебно решение, с което на ответника К. Д. да бъдат наложени
мерки по чл. 5 от Закона за защита от домашното насилие, а именно
2
задължаване да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо
молителката, да му се забрани да приближава домът й, в който живее на
посочения адрес и местата, които посещава за определен от съда срок.
Претендират се и разноските по делото.
В съдебно заседание ответникът оспорва изложените в молбата
обстоятелства за осъществени от него актове на насилие по отношение на
молителката.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните по делото, че са били във фактическо
съпружеско съжителство.
С декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, молителката е потвърдила
изложените от нея в молбата й факти за осъществените от ответника актове
на физическо и психическо насилие, включително и за 01 и 05.03.2024г.
Приложени са и СМУ от които се установяват телесни увреждания по тялото
на молителката, които според заключението на съдебния медик могат да
бъдат получени по начина съобщен от нея – физическа агресия, побой
нанесен от ответника на 17.12.2023г. и 01.03.2024г.
Видно от приложените по делото докладни записки на полицейски
служители, многократно същите са посещавали адреса на молителката по
подадени оплаквания от нея срещу ответника, във връзка с извършени от него
над нея нападения, незаконно проникване в жилището й и нанесен побой.
Въпреки, че полицейските служители не са станали преки свидетели
очевидци на осъществено от ответника физическо или психическо насилие,
състоянието в което са установявали и двете страни е сочело на такова. На
27.06.2023г. няколко пъти са получавали сигнали за помощ от молителката.
При посещение на адреса й са установили разбита входна врата и видими
наранявания по тялото й, а ответникът е установен в неадекватно състояние,
видимо под въздействието на алкохол. Включително и пред полицейските
служители К. Д. отправял обиди и закани към молителката – „Ей сега ще
отида при тази курва К., която ви праща и ще я пребия отново“ Проявил
агресия и спрямо полицейските служители и съпротива при задържането му.
Приложени са и докладни записки за посещение на адреса на молителката от
полицейски служители на 02 и 05.03.2024г. поради подадени от нея сигнали
3
за нанесен й побой от ответника К. Д..
Свидетелят Б.Б.Г. установява, че познава страните по делото. Същият
не бил свидетел на физическа агресия от страна на ответника към
молителката, но бил свидетел на скандали между тях. Твърди, че той и
страните по делото често са злоупотребявали с алкохол и можело да не си
спомня точно какво се е случвало след това.
Според изискана по делото справка от „Национална система 112“ за
получени сигнали за скандали на адреса на молителката – ул. „********, на
02.03.2024г. в 23.11 часа при дежурен оператор ЕЕН 112 е получено
обаждане от лице, представило се за М.Д..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство, които обитават едно жилище
или в интимна връзка. В случая няма спор по делото, че страните са били във
фактическо съжителство, с оглед на което и предвид сочените актове на
насилие в рамките на преклузивния срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, молбата се
явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по съществото на
спора.
В молбата, по която е образувано настоящото производство са описани
актове на насилие от 02.03.2024г. (който погрешно е посочен в молбата с дата
01.03.2024г.), от 05.03.2024г. и други, изразяващ се в отправяне на обиди,
заплахи и нанасяне на удари довели до физически наранявания.
Преценявайки съвкупността от доказателства по делото, настоящият
съдебен състав намира за доказани твърденията на молителката за
осъществени спрямо нея актове на психическо и физическо насилие от страна
на ответника. Дори и при липсата на други доказателства, представената
декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, подкрепена с приложените СМУ е достатъчно
доказателство за установяване на твърдяните актове на насилие извършени
„на четири очи“, след като не са ангажирани по делото доказателство от
които да се установява различна фактическа обстановка от декларираната от
4
молителката. В случая са налице и други доказателства, които подкрепят
изложеното от молителката – докладните записки на полицейските
служители, които се явяват допустимо писмено доказателство за целите на
настоящото производство и справката от ЕЕН 112. Същите съдържат
достатъчно информация за непосредствено състояние на страните, което дава
основание да се кредитира изложеното в молбата за защита, както и
възприетата агресия на 05.03.2024г. и от трети лица, които са подали сигнал
за нея на спешния телефон.
Ответникът е оспорил изложеното в молбата за защита, но не е
ангажирал доказателства в подкрепа на оспорването си. Установеното обаче
негово състояние (тежко алкохолно опиянение, установено от полицейски
служители с техническо средство), дава основание за съмнение относно
възможността му да е имал спомени от описаните инциденти.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки изложеното по-горе
намира, че молбата за защита следва да бъде уважена, като с нея се наложат
мерки за защита по чл. 5, ал.1 т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН за срок от 18 месеца, който
максимален срок съдът намира, че съответства на извършените множество
актове на домашно насилие от ответника, несъобразяването му с отправените
му от полицейските служители разпореждания и предупреждения, както и за
предотвратяване на ситуации като установените в настоящото производство
за възможно най-продължителен период от време.
Ответникът следва на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН да заплати по
сметка на РС-Русе държавна такса в размер на 25лв.
При този изход на производството в тежест на ответника следва да
възложат и направените от молителката разноски за процесуално
представителство в размер на 600лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на К. Д. И. ЕГН**********
с адрес гр. Русе, ******, е осъществено домашно насилие по смисъла на чл. 2
ЗЗДН от К. П. Д. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул. ****.
ЗАДЪЛЖАВА К. П. Д. ЕГН**********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо К. Д. И. ЕГН**********.
5
ЗАБРАНЯВА на К. П. Д. ЕГН********** да приближава на по-малко
от 50 метра К. Д. И. ЕГН**********, жилището в което живее, местоработата
и местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца.
ЗАБРАНЯВА на К. П. Д. ЕГН********** да осъществява контакт с К.
Д. И. ЕГН********** под каквато и да е форма, включително по телефон,
чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на осн. чл. 21 ЗЗДН, К. П. Д. ЕГН**********, че
при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския
орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА К. П. Д. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул. **** да заплати
по сметка на Районен съд - Русе държавна такса в размер на 25лв.
ОСЪЖДА К. П. Д. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул. **** да заплати
на К. Д. И. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ****** сумата от 600лв.
разноски за настоящото производство.
Препис от решението да се връчи на страните и на Второ РУ при ОД
МВР – Русе.
Да се издаде заповед за защита.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
седемдневен срок считано от 03.06.2024г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6