№ 127
гр. гр.Несебър, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20232150100933
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Топлофикация
Бургас“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Лозово,
представлявано от инж. Х.И., с пълномощник адв. М. А., против Д. И. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. Бургас, к-с „С.“, бл. ********** с която се иска от съда да приеме за установено
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 742.77 лв.,
представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.
ноември 2021 г. до м. април 2023 г., а именно: битово- горещо водоснабдяване, отчет за
дялово разпределение, както и сумата от 58.14 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.01.2022 г. до 23.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на вземането, както и направените по делото разноски. Излага се, че за тези суми била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
665/2023 г. по описа на НсРС, за която длъжникът бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК. Ищецът сочи, че на основание чл. 150 и § 1, т.2а от ЗЕ, между страните възникнали и
съществували договорни отношения за продажба на топлинна енергия за обект- гр. Бургас,
к-с „С.“, бл. ********** Сочи се, че като собственик на имот в топлоснабдена сграда в
режим на етажна собственост, ответникът бил потребител по смисъла на чл. 3 от Общите
условия на дружеството във връзка с чл.150 и чл.153 от ЗЕ. Твърди се, че ищцовото
дружество начислило претендираните суми на база представените от топлинния
счетоводител „********“ ООД данни за отчетена и разпределена енергия и цената на
енергията, определена от регулаторния орган на КЕВР. Акцентира се, че отчитането и
дяловото разпределение на топлинната енергия на адреса на ответника се извършвало от
1
посоченото дружество, което видно от протокол от 16.12.2000 г. било избрано по решение
на общото събрание на етажните собственици на сградата, като упълномощените от
етажните собственици лица подписали Анекс № 80 от 11.06.2001 г. към Договор ТАК № 3 за
топлинно счетоводство. Сочи се, че дружеството извършвало отчитането и дяловото
разпределение на топлинна енергия в жилището на ответника за процесния период, както и
изготвянето на обща и индивидуална сметка на абонатите. Общото количество топлинна
енергия, доставено в конкретната абонатна станция, се отчитало ежемесечно от ищцовото
дружество, като от него се приспадали технологичните загуби в абонатната станция и така
полученото количество се подавало за дялово разпределение към топлинния счетоводител.
Навежда се, че съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежали на
метрологичен контрол, на общите топломери в абонатната станция била извършвана
метрологична проверка. Изтъква се, че за обекта на ответника били начислявани суми за
топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване, отопление, сградна инсталация и за
дялово разпределение. Сочи се, че сроковете за плащане на сумите били определени в чл. 32
от ОУ от 2008 г. и 2010 г. на дружеството в съответствие с Наредбите за топлоснабдяването,
като на основание чл. 41 от ОУ от 2010 г. за незаплатените в срок задължения купувачът
дължи лихва за забава, определени на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В месечният срок е постъпил писмен отговор от особеният представител на
ответната страна, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове, като същите се оспорват. Сочи се, че не е настъпила изискуемост на
вземането поради това, че ответникът не е поканен да заплати доброволно тези суми.
Оспорват се представените справки за изчисляване на претендираните суми за
топлоенергия, като се счита, че същите са неправилно изчислени. В съдебно заседание
позицията е сменена, като се сочи, че не се оспорва обстоятелството, че при действащите
нортамивни уредби, правилно е разпредена ел.енергията в абонатната станция за вх.7 и вх.8
на бл.35, ж.к. „С.“, гр. Бургас, както и че търсената сума е била дължима от ответника за
процесния период. В този смисъл се прави признание на исковете на основание чл.237, ал.1
от ГПК.
С определение № 80/19.01.2024 г. е привлечено като трето лице- помагач на
страната на ищеца „********“ ООД.
Несебърският районен съд, като взе предвид становищата на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От материалите на приобщеното ч.гр.д. № 665 по описа на НсРС за 2023 г. се
установява, че е издадена заповед № 327 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 23.06.2023 г., по силата на която е разпоредено длъжникът Д. И. Д. да заплати на
кредитора „Топлофикация- Бургас“ АД сумата от 742.77 лв., представляваща незаплатена
стойност на топлинна енергия за периода ноември 2021 г. - април 2023 г. за имот в гр.
Бургас, ж.к. „С.“, бл. № ********** ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението - 30.05.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 58.14 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода
2
01.01.2022 г. - 23.05.2023 г., както и сумата от 225 лв., представляваща направените по
делото разноски, от които 200 лв. за адвокатско възнаграждение и 25 лв. за заплатена
държавна такса.
Установява се, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3 от ГПК, на
заявителя е указана възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.
Съдът намира, че наведените от особения представител твърдения за признание на
исковете, не могат да породят последиците на чл.237, ал.1 от ГПК. Признанието на иска по
смисъла на цитираната разпоредба изисква личното признание от самата страна, като това
не може да бъде заменено от изявление на адвокат, назначен за особен представител, още
повече, че същия не е осъществил връзка с ответната страна и не възпроизвежда изявления
на последната. Ето защо така наведените твърдения за липса на спор по изложените в
исковата молба факти следва да се приеме, в смисъл, че тези обстоятелства са безспорни по
делото.
Ищецът твърди, че ответникът е придобил ½ ид. ч. от топлоснабдения имот,
находящ се в гр. Бургас, ж.к. „С.“, бл. 35, вх. 8, ет. 1, ап.- среден по силата наследствено
правоприемство от починалите си родители, а другата ½ ид. ч. въз основа на покупко-
продажба, сключена между него и брат му, обективирана в нотариален акт за покупко
продажба на недвижим имот № 123, том I, дело № 82/2016 г. За горните обстоятелства се
представя справка № 638854/19.05.2023 г. от Служба по вписванията- гр. Бургас.
Видно от протокол от 16.12.2000 г. от проведено общо събрание на етажните
собственици и наематели в бл. ***********, е било взето решение да се извърши монтаж на
индивидуални топлинни разпределители и да се сключи договор с дружеството „********“
ООД, което да извършва услугата топлинно счетоводство.
Гореизложеното налага извод, че между ищцовото дружество и ответника е налице
валидно възникнало правоотношение при общи условия за доставка на топлинна енергия в
собствения му топлоснабдяван имот, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „С.“, бл. ******* поради
което следва да се приеме, че ответникът е бил битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ. Според разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ битов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Установява се, че между дружествата „Топлофикация - Бургас ЕАД“ и
“********”ООД са сключени договор № ТДРТ- 2 от 04.12.2002 г. и договор № ТДРТ- 2 от
30.12.2005 г. за извършване на дялово разпределение, договор № Т- 3 от 15.01.2008 г. при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по
чл.139в, ал. 2 от ЗЕ и анекси № 1 от 15.01.2011 г., № 2 от 15.01.2014 г. и № 3 от 16.01.2017 г.
към същия, договор № 7 от 13.02.2018 г. за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради- етажна собственост на битови и стопански потребители,
ползващи топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на територията
на гр. Бургас, анекси № 2 от 03.02.2020 г., № 3 от 01.02.2021 г. към същия, както и анекси №
3
4 от 01.02.2021 г. и № 5 от 01.02.2022 г. към споразумение от 22.05.2018 г. към договор № 7
от 13.02.2018 г. Представени са и споразумение от 01.12.2021 г. към договор № ДР-
2/02.10.2017г., сключено между „Топлофикация- Бургас“ АД, „Е.“ ЕООД и „Н.“ АД, както и
тристранно споразумение от 01.02.2022 г. към договор № 7 от 13.02.2018 г., сключено
между „Топлофикация- Бургас“ АД, „********“ ООД и „Н.“ АД.
Видно от договор № Т- 3 от 15.01.2008 г. при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от ЗЕ и договор № 7
от 13.02.2018 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради- етажна собственост на битови и стопански потребители, ползващи топлинна енергия
за отопление и битово горещо водоснабдяване на територията на гр. Бургас, „********“
ООД е приело да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сгради- етажна собственост на територията на гр. Бургас.
По делото е представена справка от ищеца за дължими от ответника суми за
периода от месец ноември 2021 г. до месец април 2023 г. на обща стойност 800.91 лв., която
не е била заплатена в срок от Д..
Видно от клаузата на чл. 30, ал. 1 от представените Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация - Бургас“ ЕАД на потребители в гр. Бургас, одобрени с
Решение № ОУ-007 от 07.12.2009 г. на ДКЕВР, купувачите заплащат топлинната енергия по
цени, определени по предвидения в ЗЕ ред, утвърдени от КЕВР. Според клаузата на чл. 32,
ал. 1 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Така в
клаузата на чл. 41, ал. 1 от Общите условия се предвижда, че при неизпълнение в срок на
задължението си да заплаща топлинна енергия, купувачът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката
или в касите на купувача на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като не е предвидена писмена форма на договора.
Разпоредбата на чл.150, ал.3 от ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
аргумент от посочените норми съдът намира, че между страните са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди.
От своя страна разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ предвижда, че разпределението
на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
(чл.139- чл.148) и в действащите поднормативни актове, топлинната енергия за отопление на
сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
4
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ).
В конкретния случай, собствениците от етажната собственост са избрали
„********“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение, на основание чл. 139б от
ЗЕ, като по силата на тристранно споразумение от 01.02.2022 г. към договор № 7 от
13.02.2018 г., сключено между „Топлофикация - Бургас“ АД, “********”ООД и „Н.“ АД,
страните са се съгласили “********”ООД да бъде заместено от „Н.“ АД като страна по
договора с ищеца и поеме всички права и задължения като изпълнител по договора. От
посоченото дружество, привлечено като трето лице помагач на страната на ищеца, са
постъпили индивидуални справки от месечно дялово разпределение за процесния период,
касаещи имота на ответника, неоспорени от последния.
Налага се извод, че за процесния период по отношение на имота, на който
ответникът Д. е собственик, е начислена топлинна енергия, която е отразена в справката за
дължими суми. Така за ответната страна се е породило задължението за заплащане на
стойността на консумираната в имота топлинна енергия. Ищецът претендира заплащане на
сумата от 742.77 лв., представляваща незаплатена стойност на топлинна енергия за периода
ноември 2021 г.- април 2023 г. за имот- гр. Бургас, ж.к. „С.“, бл. № ********** ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението -
30.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 58.14 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.01.2022 г. - 23.05.2023 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът в частта за претендираната главница
се явява основателен и доказан до претендирания размер 742.77 лв. От основателността на
главния иск за установяване съществуването на начислените суми за топлинна енергия за
главницата, следва основателността и на акцесорното вземане за лихвата за забава върху
главницата за периода 01.01.2022 г. - 23.05.2023 г. в размер на 58.14 лв.
При този изход на спора и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС,
настоящата инстанция дължи произнасяне и относно разноските, направени от заявителя в
заповедното производство.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответната
страна следва да се възложат направените от ищеца разноски по настоящото производство
общо в размер на 275 лв., от които: 75 лв.- заплатена държавна такса и 200 лв.-
възнаграждение за особен представител. Доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение не са ангажирани по делото. По отношение разноските по заповедното
производство, същите следва да се присъдят общо в размер на 225 лв., от които: 25 лв.-
заплатена държавна такса, и 200 лв.- адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. И. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. Бургас, к-с „С.“, бл. ********** съществуването на вземане в полза на
„Топлофикация Бургас“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Лозово, представлявано от инж. Х.И., за сумата от 742.77 лв., представляваща
незаплатена стойност на топлинна енергия за периода ноември 2021 г.- април 2023 г. за имот
в гр. Бургас, ж.к. „С.“, бл. № ********** ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението- 30.05.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 58.14 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 01.01.2022 г.- 23.05.2023 г., за които суми е издадена заповед № 327 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.06.2023 г. по ч.гр.д. № 665 по описа на
Районен съд- Несебър за 2023 г.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, к-с „С.“, бл. **********
да заплати на „Топлофикация Бургас“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, кв. Лозово, представлявано от инж. Х.И., сумата общо в размер на
275 лв., представляваща направените по настоящото производство разноски, както и
разноските по заповедното производство общо в размер на 225 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице- помагач “********”ООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6