№ 28
/ 27.6.2019 г.
МОТИВИ
по НОХД № 930/19г. по описа на РС - МОНТАНА
Подсъдимият
Ц.П.К. е обвинен в това, че за времето от 22.02.2017г. до 22.02.2018г. в с.Мадан,
област Монтана, ул.,,Вл. Л..“ № 26, като разрушил и повредил прегради, здраво направени
за защита на имот /повредил входна метална решетка и разрушил катинар и брава
на вътрешна входна дървена врата/, при условията на повторност в немаловажен
случай, отнел от владението на К.В.В. xxx чужди движими вещи - входна врата тип
решетка - два броя, секретен механизъм за заключване на входна врата, пет броя
дървени столове, врата на мазе с ½ отваряема част, един метален рафт
4х1 м, тучове от готварска печка, три броя единични легла тип ,,русенски“, три
броя пружини за русенско легло единично, дървен скрин, легло персон и половина,
пружина за легло персон и половина, дървен бюфет, три броя вратички на салонен
бюфет, метален парапет 4 м х 5 см с общо тегло 14 кг, четирикрилен гардероб с надстройка,
входно антре - огледало и шкаф, дървена маса – малка кухненска, два черно-бели
телевизори, дървена дограма с размери 2 х 2 м, дървена вътрешна врата, дърва
за огрев, всички вещи на обща стойност 1235.48 лева, без съгласието на
собственика с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. с чл.194,
ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението, изменено и прието съгласно чл.287 НПК, като пледира за
налагане на конкретно по вид и размер наказание.
Подсъдимият Ц.П.К. се признава за виновен по
обвинението, като при условията на чл.371, т.1 от НПК даде съгласие да не се
разпитват всички свидетели и вещото лице.Съгласно чл.371, т.2 НПК признава
изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да
не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимия, назначен при условията на чл.372,
ал.2 и чл.94, ал.1, т.9 НПК в рамките на ДП, изрази съгласие по смисъла на
чл.371, т.1 НПК относно всички свидетелски показания и експертното заключение
от ДП. Защитата пледира за приложение на чл.58а НК при определяне на
наказанието.
След проведено разпоредително заседание, съдебното
производство се разви при условията и реда на чл.370, ал.1 и сл. НПК – чл.371,
т.2 НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните, инициирано от подсъдимия и защитника му.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл.373, ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да
извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс.Ц.П.К. е осъждан с присъда по НОХД № 30279/2013г.
на МРС, влязла в сила на 30.10.2013г. за деяние по чл.195, ал.1, т.3 вр. с
чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК извършено на
14.04.2013г. на наказание обществено порицание. Видно от справката за съдимост
наказанието обществено порицание е изпълнено /изтърпяно/ на 13.11.2013г. Съгласно
чл.28, ал.1 от НК, без да е налице хипотезата на чл.30, ал.1 от НК, процесното
даяние е извършено от подс.К. при условията на повторност в немаловажен случай.
Подс.К. е осъждан и с присъда по НОХД № 1234/2018г. на
МРС, влязла в сила на 24.10.2018г. за деяние по чл.197, т.3 вр. с чл.195, ал.1,
т.3 вр. с чл.194, ал.1 НК извършено на неустановена дата в периода от
09.11.2017г. до 19.11.2017г., като наказанието е пробация чрез задължителните
пробационни мерки за срок от шест месеца. Видно от справката за съдимост
наказанието пробация е изтърпяно на 30.04.2019г.
Пострадалата – св.К.В.В. xxx,
но притежавала наследствена къща, находяща се в с.Мадан, община Монтана, ул.„В.
И. Л..“ № 26, която е в близост до центъра на селото. От свидетелските й
показания, както и от извършения оглед на местопроизшествие е установено, че имотът
е заграден с телена ограда, която на доста места липсва. Входната врата на
къщата била метална, с поставен катинар и секретна брава. За последно св.В.
била посетила имота си на 22.02.2017г., когато не е било разбивано и всичко е
било наред. Нямала възможност да го посещава периодично имота. На 22.02.2018г.
сутринта й се обадила жена от с.Мадан, която й казала, че като минавала
сутринта край къщата й, отивайки за хляб видяла, че вратите на къщата й са
отворени. Св.В. отишла на място и се обадила на полицията. Дошъл оперативен екип,
който извършил оглед в нейно присъствие. След като бил извършен огледа, св.В. огледала
и забелязала, че липсва метална решетка на входа на имота, която била направена
от мъжа й - кафява на цвят с метална брава и секретен заключващ механизъм.
Същата била откачена директно от пантите. На вътрешната врата, която е дървена
бил разбит катинара и бравата на самата врата. От коридора на къщата липсвала
разтегателна маса - обикновена кафява, 3 броя дървени столове с облегалка. Също
така вратите на мазето - дървени обикновени, правени от мъжа й, като едната
половина е отваряема, а другата не е. Взета била само отваряемата половина. От
мазето липсвали метални рафтове за буркани изскубани от стената - 4 метра
високи на метър широки. От стая на първия етаж липсвала готварска печка тип „Пернишка”,
бяла на цвят на твърдо гориво. Липсвала отоплителна печка на твърдо гориво с
казанче тип „Пернишка”. От същата стая липсвали две единични русенски легла с
пружина и табли и дюшеците заедно с две одеяла вълнени стари, зелени на цвят.
Липсвал дървен скрин, в който си държали одеялата, шарен на цветя. Вътре имало
две родопски одеяла и разни други стари чаршафи 5 /пет/ комплекта стари. От
друга стая в къщата липсвало легло персон и половина с метални табли и пружина
пак тип Русенско. Липсвал дървен бюфет светло зеленикав пълен с прибори за
хранене - два комплекта вилици и два лъжици за хранене алпака от по 12 части,
чинии - 2 комплекта от по 6 части порцеланови, 12 панички за супа пак
порцеланови. Липсвали предните вратички на салонен бюфет полиран - кафяв с
размери 2 метра дълъг и 1.50 метра висок. На втория етаж липсвала желязна
врата, каквато била на първия етаж - тип решетка правена от мъжа й. Външния
парапет на стълбището бил отрязан и липсвал. На втория етаж липсвал четирикрилен
гардероб, дървен полиран с надстройка, който бил разглобен и положен в коридора,
за да не се кривят дъските. Липсвало едно пружинно легло тип Русенско с дюшека
към него и чаршафите. Липсвала инвалидната количка на майка й. Откраднати били
и комплект с огледало и шкафчета от първия етаж както и мивката, два броя
дървени столове с обикновена маса. Липсвали и 2 бр. стари черно-бели
телевизори. От лятната кухня била свалена дограмата с размери 2 на 2 метра
дървена и бил взет и бойлера. Вратата дървена била откачена и взета. Взета била
и вътрешната врата. Оградната мрежа е свалена на целия двор. Извадени са 10
циментови колове и липсвали. Изрязани са плодни дръвчета, общо имали 25 броя.
Останали са 15 бр., като били отсечени 10 бр. от дърветата.
Св.В. е категорична, че на никого
не е давала разрешение да й стопанисва имота или да реже дървета от него.
Св.М. И. живее в с.Мадан на
ул.“Г. К.“ № 1. Съседния имот на ул.“Вл. Л..“ № 26 е необитаем. В съседна къща
от няколко години се бил нанесъл да живее подс.Ц.К. заедно с брат си Л... Виждала
ги е да влизат в имота на № 26, като последно била видяла на 20.02.2018г. подс.Ц.
режел парапети и решетки. При предишни влизания го виждала системно да изнася
пружини от кревати, телевизори, табли и други предмети, дори железен рафт, на
който били поставени бурканите.
В хода на разследването по ДП полицейските
служители посетили дома обитаван от подс.Ц.К. който им предал доброволно 8 бр. плоскости
от ПДЧ в комплект с панти и механизми за сглобяване, за което е съставен
протокол за доброволно предаване. Като обяснение подс.К. заявил, че това са
части от гардероб и шкаф които е взел от съседния имот на ул.“Вл. И. Л..“ № 26.
С разписка тези вещи са върнати на собственика.
Привлечен и разпитан в
качеството на обвиняем Ц.П.К. заявява, че се признава за виновен и заявява, че
е откраднал част от липсващите от къщата вещи. Дава обяснение, че кражбата я
извършил сам. Взел е от имота на пострадалата К.В. следните вещи: входна врата
тип решетка - два броя, секретен механизъм за заключване на входна врата, пет
броя дървени столове, врата на мазе с ½ отваряема част, един метален
рафт 4х1 м, тучове от готварска печка, три броя единични легла тип ,,русенски“,
три броя пружини за русенско легло единично, дървен скрин, легло персон и
половина, пружина за легло персон и половина, дървен бюфет, три броя вратички на
салонен бюфет, метален парапет 4 м х 5 см с общо тегло 14 кг, четирикрилен
гардероб с надстройка, входно антре - огледало и шкаф, дървена маса - малка
кухненска, два черно-бели телевизори, дървена дограма с размери 2 х 2 м, дървена
вътрешна врата, дърва за огрев. Стойността на така посочените вещи е в размер
на 1235.48 лева.
Видно от заключението на
назначената в рамките на ДП съдебно-оценъчна експертиза (Л..40-41) стойността
на всички заявени и описани като липсващи вещи възлиза общо на 2178.38 лева, а
стойността на отнетите от подс.К. движими вещи възлиза на 1235.48 лева.
Тъй като от материалите по ДП
не били събрани достатъчно доказателства въз основа на които да се повдигне
обвинение на конкретно лице за цялото количество отнети вещи от къщата на св.В.,
е отделено копие от материалите по ДП, които са заведени с нов номер ДП, за
продължаване на разследването за установяване автора на извършената кражба по
отношение на вещите заявени като отнети от св.В., но недоказано да са отнети от
подс.К..
Обясненията на подс.Ц.К. се
подкрепят от показанията на св.Л..П.К. /негов брат/, който е категоричен, че не
е участвал в извършената кражба на вещи от съседния имот. Влизал е да чисти
край мрежата между имотите. Знае, че през зимата на 2018г. януари или февруари
брат му бил останал без пари и е влизал в съседната къща. Знае, че е взел от
там шкафове, скринове, стари телевизори, пружини и легла, които е продал за
желязо. Също така е взел парапет от къщата, готварска печка, решетка от
входната врата, покъщнина, бойлер. Намерил тези вещи в гаража си и се скарал с
брат си, кагато се прибрал от гр.София където работел като строител. Брат му
продал железата на вторични, като били останали само плоскостите от гардероба,
когато дошли полицаите. Изгонил брат си от дома заради това. Знае, че лицето Т.
е превозвал металните предмети откраднати от брат му до пункт в гр.Монтана
където са били предадени на вторични.
В разпита си св.Т. Р. потвърждава,
че е бил помолен от подс.Ц. и няколко пъти е превозвал метални предмети до
пункт за вторични в гр.Монтана. Обяснил му за едните, че си е отрязал оградата,
това било парапет. На 21.02.2018г. подс.Ц. заедно със св.П. М. го помолил
отново да закара отпадъци до гр.Монтана, като те си ги товарели. На връщане се
оплакали, че алуминият бил малко килограми.
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното
производство, които го подкрепят.
Налице са условията на чл.303, ал.2 НПК и съдът
намира, че обвинението за деяние по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. с чл.194, ал.1
от НК е доказано по несъмнен начин независимо, че подс.К. изяви съгласие по
смисъла на чл.371, т.1 от НПК и самопризнание съгласно чл.371, т.2 НПК. Съдът
съобразявайки принципите визирани в чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и ал.3 и чл.16 от НПК постанови осъдителна присъда, а не защото подс.К. направи самопризнание по
смисъла на чл.371, т.2 НПК. Съдът одобри съгласието направено при условията на
чл.371, т.1 от НПК защото действията по разследването в хода на досъдебното
производство са извършени при условията и реда на НПК.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намери, че :
Подсъдимият Ц.П.К. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр.
с чл.194, ал.1 от НК:
- за времето от 22.02.2017г. до 22.02.2018г. в с.Мадан,
област Монтана, ул. ,,Вл. Л..“ № 26, като разрушил и повредил прегради, здраво направени
за защита на имот /повредил входна метална решетка и разрушил катинар и брава
на вътрешна входна дървена врата/, при условията на повторност в немаловажен
случай, отнел от владението на К.В.В. xxx чужди движими вещи - входна врата тип
решетка - два броя, секретен механизъм за заключване на входна врата, пет броя
дървени столове, врата на мазе с ½ отваряема част, един метален рафт
4х1 м, тучове от готварска печка, три броя единични легла тип ,,русенски“, три
броя пружини за русенско легло единично, дървен скрин, легло персон и половина,
пружина за легло персон и половина, дървен бюфет, три броя вратички на салонен
бюфет, метален парапет 4 м х 5 см с общо тегло 14 кг, четирикрилен гардероб с надстройка,
входно антре - огледало и шкаф, дървена маса – малка кухненска, два черно-бели
телевизори, дървена дограма с размери 2 х 2 м, дървена вътрешна врата, дърва
за огрев, или всички вещи на обща стойност 1235.48 лева, без съгласието на
собственика с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подс.К. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на деянието са изградено
съзнание у подс.К. за неправилното отношение към чуждата собственост, стремеж
за облагодетелстване без волеви задръжки спрямо неправомерни действия, временно
социално неблагополучие, останал без средства, майка му е в чужбина, а баща му
е починал.
За извършеното от подс.К. престъпление визирано по -
горе съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА– намалено с една трета по чл.58а, ал.1 НК до ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на намаленото наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от
три години, считано от влизане в сила на присъдата.
При определяне видът и размера на наказанието съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК,
намалявайки го с една трета съгласно чл.58а, ал.1 от НК.
Наказанието бе определено при условията на чл.54, ал.1
и ал.2 от НК – при превес на следните смекчаващи отговорността обстоятелства –
осъзнаване на вината, съдействие за разкриване на обективната истина, семейното и социално положение на подс.К., който е
роден 1995г., към момента на деянието без работа и средства, с майка в чужбина
и баща починал. Отегчаващите отговорността обстоятелства са високата степен
обществена опасност на деянието и на подс.К. и не възстановяване на причинените
имуществени вредите. Съдът намери, че не са налице условията на чл.55 НК, респ.
липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и
затова не приложи чл.58а, ал.4 от НК не извършвайки и сравнението, което налага
тази разпоредба. Изложените доводи от защитата и обвинението бяха съобразени и
споделени от съда определяйки наказанието при условията на чл.54 НК при
предвидения минимум по чл.195, ал.1 НК. Съдът взе предвид изложеното от
обвинението и защитата, като отчита и данните за конкретното по настоящето дело
деяние, настъпилите от същото последици и поведението на подс.К. както в хода
на ДП, така и в хода на съдебното следствие. Наказание по–голямо или по–малко
като размер от наложеното имайки предвид конкретното деяние и последиците му, в
т.ч. личността на подс.К., по разбиране на настоящия съд ще бъде несъразмерно и
не съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК.
При определяне вида и размера на наложеното наказание,
съдът намира, че са съобразени целите по чл.36 НК при отчитане изискванията на
чл.373, ал.2 НПК, респ. степента обществена опасност на конкретното деяние и
степента обществена опасност на подс.К.. Настоящият съд намира наложеното наказание
за съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК.
Съдът приложи чл.66, ал.1 НК, защото са налице
условията за това – подс.К. е осъждан към момента на извършване на настоящето
деяние на наказание обществено порицание, а не на лишаване от свобода,
наложеното и намалено наказание съгласно чл.58а, ал.1 НК лишаване от свобода е
по–малко от три години, и не на последно място с оглед личността на подсъдимия
и възрастта му, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и за
поправяне на същия, не е наложително определеното му наказание да се изтърпява
ефективно.
При условията на чл.189, ал.3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия Ц.П.К. да
заплати по сметка на ОД МВР - Монтана сумата – 64 /шестдесет и четири/ лева
деловодни разноски – възнаграждение на вещо лице в рамките на ДП.
ОСЪЖДА подсъдимия Ц.П.К. да
заплати по сметка на РС - Монтана сумата 5 /пет/ лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: