Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
08.01.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 173 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 222469 от 26.09.2017г. по гр.д. № 12268/2017г. Софийски районен
съд, 157 състав осъдил „Б.Е.“ АД, ЕИК ********, да заплати на Е.К.К., ЕГН **********,
на основание чл. 7, т. 1, б. „б.“ от Регламент № 261/2004г. на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г. сумата 400 евро, представляваща
обезщетение за вреди от закъснение с повече от три часа на полет с номер FB 851
от летище София до Летище Хийтроу, Лондон, Великобритания, изпълнен на
02.10.2015г. по договор за въздушен превоз на пътници, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.02.2017г., до окончателното плащане,
както и да заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 12 от Регламент № 261/2004 сумата
48.79 евро - лихва за забава за периода 18.12.2015г. - 27.02.2017г. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата и сумата
400.00 лв. - разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Б.Е.“ АД, който го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно
първоинстанционният съд тълкувал съображение 14 от преамбюла на Регламент №
261/2004г., след като по делото се установило, че в процесния случай е налице
единствено хипотезата на съображение 15 от преамбюла. Решението на Съда на ЕС,
на което районният съд се позовал, касаело единствено съображение 14. Същевременно
текстът на съображение 15 бил категоричен и от него било видно, че на съда не е
оставена възможност за преценка има или не „извънредност“ в обстоятелството.
Същото съображение според въззивника установявало необорима презумпция. По
делото били установени по категоричен начин предпоставките за приложение на
съображение 15 по отношение на процесния полет, както и че специализираната
авиационна организация Евроконтрол е преценявала има или не извънредни
обстоятелства, като нейните решения били задължителни за авиопревозвача. В
нарушение на съдопроизводствените правила СРС не дал указания на ответника, че
в негова тежест е да докаже, че е взел всички необходими мерки по смисъла на §
3 на чл. 5 от Регламент № 261/2004. Поради това моли съда да отмени атакуваното
решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Въззиваемата страна Е.К.К. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда
да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за
въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 7, т. 1, б. „б.“ от Регламент № 261/2004г. на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявените искове с възражение, че е налице основание за изключване
на отговорността му съгласно чл. 5, § 3 от Регламента, тъй като закъснението се
дължало на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори
и да са взети всички необходими мерки. Извънредното обстоятелство
представлявало временна забрана за кацане поради лоши метеорологични условия на
самолета, изпълняващ предхождащ процесния полет до Амстердам, с който самолет
било планирано и изпълнението на процесния полет, което съответно довело и до забавянето
на последния. Позовал се е на приложимост в случая на съображение 14 и
съображение 15 от преамбюла на Регламент № 261/2004. Искал е от съда да
отхвърли предявените искове.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е
допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата въззивният съд го
намира за правилно като краен резултат по следните съображения:
Между страните не е било спорно, а и по
делото се установява, че между тях е възникнало валидно облигационно отношение
по договор за въздушен превоз, по който ответникът се задължил на 02.10.2015г.
да изпълни полет с номер FB 851 от летище София до Летище Хийтроу, Лондон; Че полетът
е извършен със закъснение повече от три часа от предвиденото по разписание; Че
ищцата е потвърдила резервацията за полета и се е явила навреме на гишето за
резервация - не по - късно от 45 минути преди обявения час на излитане. С
доклада по делото тези факти са отделени като безспорни по реда на чл. 146 ГПК.
Разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 предвижда
изключване отговорността на превозвача при възникването на „извънредни
обстоятелства“, като установява правилото, че опериращ въздушен превозвач не е
длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако докаже, че отмяната /респ.
закъснението/ на полета е причинена от извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, т.е.
от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния
превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение,
нормата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 следва да се
тълкува стриктно. В доказателствена тежест на ответника съобразно правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже пълно и главно както наличието на „извънредни
обстоятелства“, станали причина за закъснението на полета, така и че е взел
всички необходими мерки за избягване на закъснения или отменени полети.
Съображение 14 от преамбюла към Регламента указва кога опериращите въздушни
превозвачи не носят отговорност за отменен, респ. закъснял полет, а това са
случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, като
е направено и примерно /неизчерпателно/ изброяване на случаи, при които се
счита, че са налице извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвача от
отговорност по регламента –„политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията
на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач“. Според съображение 15 от преамбюла към Регламента, „извънредни
обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за
управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден
води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна
на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите
мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени
полети“.
За неоснователни съдът намира доводите на въззивника във връзка с
обсъждането от районния съд наличието на „извънредни обстоятелства“ по смисъла
на съображение 14 от преамбюла на Регламента. Самият ответник с отговора на
исковата молба е твърдял да е налице хипотеза по посоченото съображение, поради
което правилно районният съд е обсъдил това възражение и е приел, че в случая не
е налице някоя от неизчерпателно изброените хипотези в същото.
От приетия график на полети на 02.10.2015г. и неоспореното заключение на
СТЕ се установява твърдяната от ответника забрана за кацане на летище Амстердам
за определен период от време поради метеорологични условия по отношение на
самолета, с който впоследствие е следвало да бъде извършен процесният полет,
т.е. установява се първата предпоставка по съображение 15 от Регламента. Не е
доказана обаче втората предпоставка – че въздушният превозвач е взел
необходимите мерки за избягване на закъснението на процесния полет. С отговора
на исковата молба няма и твърдения това да е направено от ответника, поради
което съдът намира за неоснователен поддържания в жалбата довод за допуснато от
районния съд процесуално нарушение във връзка с разпределението на
доказателствената тежест. Твърдението на ответника, че на процесната дата
всичките му самолети били с планирани полети е недоказано, а и правилно
районният съд е посочил, че след като е планирал ползването на един и същ
самолет за два последователни полета, превозвачът е могъл да разчете определен
времеви запас, предвиждайки лоши метеорологични условия с оглед сезона на
изпълнение на полета и особеностите на климата в местоназначението на
предходния полет.
Ето защо съдът намира, че изключението по чл. 5, § 3 от Регламент №
261/2004 в случая е неприложимо и ответникът дължи плащането на
обезщетение на ищцата за закъснелия полет. Главният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. В жалбата не са изложени никакви конкретни
оплаквания във връзка с уважаването на акцесорния иск за лихви, поради което
атакуваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход и изричната претенция, разноски се следват
на въззиваемата. На основание чл. 78 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да й
заплати сумата 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 222469 от 26.09.2017г., постановено по гр.д. № 12268/2017г.
на Софийски районен съд, 157 състав.
ОСЪЖДА
„Б.Е.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, Аерогара
София, бул. ********, да заплати на Е.К.К.,
ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 300.00 лв. /триста лева/, представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.