Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 09.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Наказателно отделение, II въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Мариела
Миланова и в присъствието на
прокурор Любомир Мирчев, като разгледа докладваното от младши съдия Углярова ВАНД № 1626 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 378, ал. 5 от НПК вр. с
глава ХХІ от НПК.
С решение
от 24.03.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 20424/2019 г. по описа на СРС, НО, 5
състав, обвиняемият Т.Н.И. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено от него престъпление по чл.325, ал.1 НК, а именно за това, че на 16.11.2019г.
около 15:00 часа, в гр.София, в автобус № 66, спрял на спирка за масов градски
транспорт, находяща се на ул.“Асен Йорданов“, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
отправил следните думи: „я си гледай работата, да не ти ковна една, ***такава“
към И.Б.Е.– служител в сектор „Общинска полиция“, блъснал му ръката и го хванал
за ревера на якето, като деянието е извършено на публично място, при
демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила,
закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството
на отделната личност, като на основание
чл. 78а от НК обвиняемият е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1 000,00 лева.
Срещу решението
в законоустановения срок е постъпила жалба от обвиняемия Т.Н.И., посредством
процесуалния му представител адв.М.П. – САК, в която се твърди неправилност и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт. В подкрепа на изложеното се
поддържа, че фактическите изводи на съда за обосноваване на вината на Т.Н.И. не
съответстват на наличния по делото доказателствен материал, поради което и
неправилно е релевиран извод, че И. е извършил вмененото му престъпление. Сочи
се, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал свидетелските показания
на служителите при ЦМГ – София и служителите на общинска полиция, без да
съобрази обстоятелството, че последните са колеги и проявяват колегиалност и
съпричастност един към друг, поради което и показанията им са преиначени и не
отговарят на обективната истина. На следващо място поддържа, че липсва
обсъждане в мотивите на районната съдебна инстанция на обстоятелството, че
служителите в сектор „Общинска полиция“ не са изпълнили законоустановеното си
задължение да се легитимират и не са имали отличителни белези на полицаи,
поради което и Т.И. не е знаел в какво качество му е бил поискан документът за
самоличност, респективно и поради това не го е представил. В допълнение намира,
че решението на Софийския районен съд е постановено при съществени нарушения на
процесуалния закон, като съдът не е съблюдавал процесуалните правила за всестранно,
пълно и обективно изясняване на всички въпроси по делото, не е извършил
проверка на доказателствените материали, вследствие на което е лишил
обвиняемото лице от правото му на справедлив процес и е нарушил законните му
права и интереси.
Искането
към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови нов съдебен
акт, с който Т.Н.И. да бъде признат за невиновен в извършване на престъплението
по чл.325, ал.1 НК.
В жалбата
не се прави искане за събиране на нови доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на обвиняемия, на свидетели и вещи лица, както и
събирането на нови писмени и/или веществени доказателства по делото.
В
съдебното заседание пред СГС защитникът на обвиняемия поддържа депозираната
жалба, отправените с нея доводи и направеното искане. Поддържа, че първоинстанционният
съд е постановил съдебния си акт в противоречие на закона, като показанията на
свидетелите, взети предвид от районната съдебна инстанция са манипулирани и не
отговарят на истината.
Обвиняемият
Т.Н.И. в своя защита се присъединява към становището на процесуалния
си представител.
Пред
въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура оспорва жалбата
като поддържа, че първоинстанционният съдебен акт е произнесен след обстоен
анализ на всички събрани по делото доказателства, като в мотивите са изложени и
обстоятелствата, въз основа на които районният съд е формирал своите изводи, поради
което моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Счита, че
определеното от съда наказание е в законовите рамки и е съобразено с деянието и
личността на извършителя.
При
последната си дума обвиняемият не се признава за виновен, като излага, че
същият е разполагал с превозен документ при качването си в автобуса, но
служителите на Центъра за градска мобилност са му попречили да го продупчи, а
след това полицаите са го обвинили, че ги е нападнал, което не отговаря на
истината. Моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за
установено следното:
За да
постанови решението си, районният съд е провел съдебно следствие по реда на гл.
28 от НПК, като е преценил на основание чл. 378, ал. 2 от НПК събраните в хода
на досъдебното производство гласни и писмени доказателства (подробно посочени в
мотивите към решението), на база на които е извел фактическа обстановка, която
изцяло се споделя и от въззивния съд и тя е в следния смисъл:
Обвиняемият
Т.Н.И. е роден на ***г., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със
средно образование, безработен, с адрес в гр.София, кв.“Хладилника“, ул.“*****,
с ЕГН **********.
На 16.11.2019г.
около 15:00ч., обвиняемият Т.Н.И. и неговата приятелка свидетел Р.З.Р.се
намирали на спирка на градския транспорт в гр.София, метростанция „Витоша“,
откъдето се качили в автобус № 66, с посока към хотел „Морени“. Междувременно,
от спирка на масовия градския транспорт, находяща се в гр.София, бул.“Черни
връх“ и ул.“Асен Йорданов“, в автобуса, в който се движил обвиняемият И., се
качили свидетелите В.Г.Г., О.О.Н.– К., Е.Д.З., П.Г.М., М.И.Т.и П.И.Р.–
служители при ЦМГ – София, които в изпълнение на служебните си задължения
започнали проверка по контрол редовността на пътниците в автобуса. На посочената
спирка на масовия градски транспорт били и служители на сектор „Общинска
полиция“ – София, а именно – свидетелите И.Б.Е.и Е.Н.Н., които следвало при
необходимост да осъществяват съдействие на служителите, извършващи контрол по
редовността на пътниците. При осъществената проверка и след установяване, че
обвиняемият И. няма наличен редовен превозен документ, свидетел Зафирова
поискала от обвиняемия да заплати предвидената за това глоба, както и да
представи документ за самоличност, необходим за съставянето на АУАН. Тъй като
обвиняемият И. отказал заплащането на глоба и започнал да се държи грубо спрямо
служителят на ЦМГ – София, отправяйки й обидни реплики, в автобуса се качил служителят
на сектор „Общинска полиция“ – София, а именно –И.Б.Е., посредством съдействието
на който обвиняемият и приятелката му слезли от автобуса. На място свидетелят Е.се
легитимирал и отново поискал документ за самоличност на обвиняемия, който
отказал, започнал да се държи грубо и заплашил служителя на „Общинска полиция“
– София с думите: „Я си гледай работата, да не ти ковна една, ***такава!“, след
което се опитал да се отдалечи. В този момент свидетелят Е.се опитал да задържи
на място обвиняемия И., като последният блъснал ръката му и го хванал за ревера
на якето. За случилото е били сигнализирани органите на реда.
Въззивният
съд счита, че вътрешното убеждение на Софийския районен съд по фактите е
формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени
материали, като в хода на производството пред въззивната инстанция не бяха
събрани нови доказателства, съответно не бяха установени и нови обстоятелства
по делото. Както е посочил и първостепенният съд в мотивите си, събрания по
делото доказателствен материал е еднопосочен, непротиворечив и взаимнодопълващ
се, поради което и напълно излишно се явява подробния анализ на същия. Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на доказателствата,
събрани на досъдебното производство и приети от съда по реда на чл. 378, ал. 2
от НПК, а именно свидетелските показания от досъдебната фаза на свидетелите В.Г.Г.,
О.О.Н.– К., Е.Д.З., П.Г.М., М.И.Т., П.И.Р., И.Б.Е.и Е.Н.Н., справка за съдимост
на И., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото. Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства –
факта на извършване на деянието, авторството, субективната страна на деянието,
конкретното своебразие на обстоятелствата, при които е извършено – фактическата
обстановка, е прецизно изяснена от първоинстанционния съд. Тези факти са
установени по категоричен начин, поради което и въззивната инстанция ги приема
за напълно доказани.
При така
установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира, че в
конкретния случай се касае за дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от
Указ за борба с дребното хулиганство (УБДХ). Установява се от събраните по
делото доказателства, че на 16.11.2019г. обвиняемият Т.Н.И. е извършил непристойна
проява, изразена в употреба на ругатни и неприлични изрази на публично място
пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към
органите на властта или на обществеността или други подобни действия, с които
се нарушава общественият ред и спокойствие. Непристойната проява на обвиняемия се
е изразила в отправяне на обидни думи към свидетеля И.Б.Е.- служител в сектор
„Общинска полиция“ – София, като му казал:
„Я си гледай работата, да не ти ковна една, ***такава!“, след което блъснал
ръката му и го хванал за ревера на якето. Непристойните действия са извършени
след като служителят на сектор „Общинска полиция“ – София е поискал личната
карта на обвиняемия, за да провери самоличността му и за съставяне на АУАН, поради
обстоятелството, че същият отказал да заплати установената глоба с оглед
липсата на редовен превозен документ за масовия градски транспорт.
На следващо място въззивният състав на съда намира, че първоинстанционният
такъв пълно и всестранно е обсъдил смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства. Правилно като смекчаващи вината обстоятелства са преценени
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и липсата на отегчаващи
вината обстоятелства, поради което въззивната инстанция счита, че следва да се
приложи разпоредбата на чл.1, ал.3 от УБДХ. Налице са предпоставките за приложение
на цитираната разпоредба от НК, тъй като чистото съдебно минало, ниската лична
степен на обществена опасност на обвиняемия и добрите характеристични данни
позволяват да се направи извод, че за да се предизвикат съответни положителни
промени в съзнанието му към спазване на законите следва да му бъде дадена
възможност за преосъзнаване на поведението му за в бъдеще. Наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със своята строгост, за поправяне
и превъзпитаване на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, т.е.
да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и с едно по – леко наказание. В
санкционната част на разпоредбата на чл.1, ал.1 от УБДХ законодателят е
предвидил наказания задържане до 15 денонощия в структурно звено на МВР, глоба
от 100,00 лева до 500,00 лева, поради което съдът намира, че наказанието
„Глоба" от 1 000,00 лева следва да бъде намалено на 300,00 лева.
Наказването на обвиняемия ще подейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото. Наказването с такова по вид наказание е еднакво
необходимо, както за поправяне на обвиняемия и неговото предупреждаване, така и
на обществото, което трябва да се предпазва от подобни прояви, като изолира
носителите им или поне да предупреждава склонните към такива, че наказанието е
строго и неизбежно, но не и несправедливо.
В допълнение втората съдебна инстанция намери за
необходимо да коригира изводите на първостепенния съд относно приложението на
чл.59, ал.2, вр. ал.1 от НК, на основание който от наложеното административно
наказание „глоба“ е приспаднато времето, през което обвиняемият И. е бил
задържан, доколкото същото е неприложимо по отношение наложената административна
санкция, респективно и контролираният съдебен акт следва да бъде отменен в
съответната част.
При
цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на атакуваният
съдебен акт въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата, а основания за неговото изменение, в частта относно правната
квалификация и наложеното наказание.
Воден от
изложеното и на основание на чл.337, ал.2, т.4 от НПК, СГС, НО, II въззивен
състав,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение
от 24.03.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 20424/2019 г. по описа на СРС, НО,
5 състав, като: преквалифицира деянието като такова „по чл.1, ал.3 от УБДХ“ и
намалява размера на наложеното на Т.Н.И. наказание „Глоба" от 1 000,00
лева на „Глоба“ в размер на 300,00 лева.
ОТМЕНЯ решение
от 24.03.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 20424/2019 г. по описа на СРС, НО,
5 състав, в частта, в която на основание чл.59, ал.2, вр. ал.1 от НК от
наложеното административно наказание е приспаднато времето, през което Т.Н.И. е
бил задържан.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му част.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.