Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Добрич, 21.10.2020 година
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря
Здравка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 294 по описа на ДРС за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба,
подадена от Дирекция „Социално
подпомагане” Добрич, със седалище гр.Д., с Булстат ***, срещу Л.М.И., ЕГН **********
***, с която се претендира в отношенията между страните да бъде установена
дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение №*** от ***г. по
ч.гр. д. №*** по описа за *** г. на *РС,
а именно: -1780,50 лв., представляваща недобросъвестно получени средства,
отпуснати от ДСП – Д. на Л.М.И., като
месечна социална помощ по чл.9 от Правилника за прилагане на Закона за
социалното подпомагане, за която сума със Заповед №***/***г. е разпоредено
възстановяване, сумата от 72,70 лв., представляваща лихва начислена върху
главното задължение за периода от ***г.- ***г., ведно със законната лихва за
забава върху главното задължение от ***г. до окончателното му плащане.
Претендират се сторените разноски в
исковото и в заповедното производство.
Претендираните права произтичат от следните
обстоятелства:
По силата на подадено в ДСП – Д. заявление -
декларация с вх. №***/***г. от Л.М.И. ***,
на лицето е отпусната месечна социална помощ по чл.9 от Правилника за прилагане
на закона за социално подпомагане /ППЗСП/ в размер на 213,75 лв. съгласно
заповед № ***/*** г. на директора на ДСП – Д., за периода от *** г.- *** г. Въз
основа на подадено заявление- декларация с вх. №***/*** г. от ответницата, е
отпусната месечна социална помощ, по чл.9 от ППЗСП в размер на 271,25 лв. със
заповед №***/*** г. на същия директор за периода от ***г. - *** г. Сумите за посочения период за 2017 г.
са в общ размер на 427,50 лева и за
посочения период до 2018г. , са в общ размер на 1353,00лева. Същите са
преведени по банкова сметка ***.
При извършена
служебна проверка в НАП е установено,
през 2017 и 2018 г. , Л. И. е работила за периода от *** г. до *** г.
като „***“ към ЕТ „***“ и от *** г. до ***
г. като "***" към КК "***" /АД/. За посочените периоди Л.И. е укрила факта, че е била на трудови
правоотношения, както и получените брутни доходи от тях. Ответницата не е
декларирала промяната в обстоятелствата съгласно нормативно установеното й
задължение, следователно недобросъвестно е получавала месечни помощи по чл. 9
от ППЗСП, които следва да възстановят, ведно със законната лихва. За целта е
съставен Констативен протокол, по който тя не е направила възражение. От
директора на ДСП – Д. е издадена е заповед №***/*** г. за възстановяване на
недобросъвестно получени социални помощи и средства в общ размер на
1780, 50 лв., като за *** г. до *** г. вкл. в размер на 427,50 лв. и за периода
от *** г. до *** г. вкл. в размер на 1353,00 лв.
Заповедта е получена лично от Л.И. на *** г., същата не е обжалвана и е влязла в сила
на *** г. При покана за доброволно изпълнение Л.И. ***, признала е вината си и
недобросъвестно получената сума в общ размер на 1780,50 лв. за периода, през
който е работела и получавала възнаграждение и е помолила за разсрочено
плащане, с оглед на което и е предложено сключване на споразумение. Такова
споразумение е сключено между нея и директора на ДСП – Д. на *** г., като по
нейно желание периода за възстановяване е за срок от една година, начиная от
месец април 2019 г. до месец март 2020 г. До ***г. (входирането в ДРС на
заявлението по чл.410 от ГПК ) и до датата на подаване на исковата молба няма
направена нито една вноска по силата на сключеното споразумение,
Сьгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ППЗСП „Право
на месечна помощи имат лица или семейства, чиито доход за предходния месец е
по-нисък от определен диференциран минимален доход", по силата на ал. 5 от
същия член „размерът на месечната помощ се определя като разлика между
диференцирания и минимален доход или сумите от диференцираните минимални доходи
и доходите на лицата или семействата от (предходния месец), а съгласно ал. 6
„доходите се декларират за месеца, през който са получени независимо за кой
период се отнасят“. Недеклариране на получения брутен доход от лицето, което
получава месечна помощ по чл.9 от ППЗСП, е нарушение на посочените нормативни
изисквания, тъй като същото може да се яви неправоимащо.
По силата на чл.32, ал.4 от ППЗСП при настъпване на
промяна в обстоятелствата, въз основа на които е отпусната месечна социална
помощ, подпомаганото лице е длъжно в едномесечен срок да уведоми писмено
съответната дирекция „Социално подпомагане” за всички настъпили промени, като
попълва декларация по образец.
Недекларирането на получените брутни доходи от Л.М. по
трудови правоотношения за времето, през което е получавала месечни помощи, за
горепосочените периоди е в разрез с посочените нормативни изисквания и е довело
до недобросъвестно получени средства за социално подпомагане, които следва да
бъдат възстановени, ведно със законната лихва. Самото лице признава вината и
недобросъвестността си при явяване в ДСП – Д. и заявява желание за доброволно
възстановяване, като сключва споразумение за доброволно разсрочено изплащане на
сумите, но до настоящия момент няма никакви постъпления. Поради това се моли за
уважаване на предявените искове.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК, редовно
уведомен, не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание не взема
участие.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 14а, ал. 3 от ЗСП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Установителните искове са предявени
след успешно проведено производство по чл.410 ГПК и връчване на заповедта по
чл. 410 от ГПК при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, в срока, предвиден в
разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът,
чрез своя процесуален представител ст. ю.к. Г.А., заявява, че поддържа исковата
молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение против
ответника. С протоколно определение от 21.09.2020г. искането е било уважено от
съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК предпоставки: 1. ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба; 2. ответникът не се е явил в първото заседание по
делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; 3. ищецът
е поискал постановяване на неприсъствено решение; 4. на страните са указани
последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание; 5. предявените
искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените писмени доказателства /Рекапитулация-Протокол за
извършени плащания – 8 бр.; Заявление-декларация с вх.№ ***/*** г. от Л.М.И.;
Заповед № ***/*** г. на директора на ДСП – Д.; Заявление-декларация с вх.№ ***/***
г. от Л.М.И.; Заповед № ***/*** г. на директора на ДСП – Д.; Заповед № ***/***
г. на директора на ДСП – Д.; Заповед № ***/*** г. на директора на ДСП – Д.;
Заповед № ***/*** г. на директора на ДСП – Д.; Заповед № ***/*** г. на
директора на ДСП – Д. и Заповед № ***/*** г. на директора на ДСП – Д./.
С оглед
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът
следва да уважи исковете, така както са предявени.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение
не следва да се мотивира по същество.
Относно
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна
направените от нея съдебни разноски в настоящото производство, както следва: 84,16
лв. - държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от НЗПМ, съобразно
фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и броя на
проведените по делото съдебни заседания.
В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените по
ч.гр. д. №*** по описа за *** г. на ДРС
разноски, както следва: 37,06 лв. -
държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 238
във връзка с чл. 239 от ГПК, Добричкият районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.
422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца Дирекция „Социално подпомагане” Д., със
седалище гр.Д., с Булстат ***, и ответника Л.М.И.,
ЕГН ********** ***, че ответникът дължи на ищеца вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №*** от ***г. по ч.гр. д. №*** по описа за *** г. на ДРС, а именно: - сумата от 1780,50 лв., представляваща недобросъвестно получени средства,
отпуснати от ДСП – Д. на Л.М.И., като
месечна социална помощ по чл.9 от Правилника за прилагане на Закона за
социалното подпомагане, за която сума със Заповед №***/***г. е разпоредено
възстановяване, сумата от 72,70 лв.,
представляваща лихва начислена върху главното задължение за периода от
14.02.2019г.- 10.07.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главното
задължение от 11.07.2019г. до окончателното му плащане.
ОСЪЖДА Л.М.И., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Дирекция „Социално подпомагане” Д., със седалище гр.Д.,
, с Булстат ***, сумата от 84,16 лв. -
държавна такса и сумата от 100 лева
– юрисконсултско възнаграждение - разноски по гр. дело №***/***г. на ДРС, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.М.И., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Дирекция „Социално подпомагане” Д., със седалище гр.Д.,
, с Булстат ***, сумата от 37,06 лв. - държавна такса и сумата от 50 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ съгласно чл. 239,
ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :