Определение по дело №1120/2013 на Окръжен съд - Пловдив

                                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     №1509

                                                   гр. Пловдив, 15.05.2013 г.

 

            Пловдивски Окръжен Съд, гражданско въззивно отделение, в закрито заседание на 15.05.2013 г. в състав

                                                                                  Председател: Елена Арнаучкова

                                                                                          Членове: Величка Белева

                                                                                                        Пламен Чакалов

           

            при секретаря, като разгледа докладваното от съдията Белева гр.д. № 1120/2013 г., з да се произнесе взе предвид следното: 

 

            Производство по чл. 435 от ГПК. Образувано е по жалба от Т. и Р. Т. чрез пълномощника им адв. Е.Т. – конституирани като ипотекарни длъжници по изп.д. № 418/2012 г. на ЧСИ Мариана Кирова, рег. № 823, срещу насочването на изпълнение срещу собствения им недвижим имот с административен адрес  - гр. ****, ул. „ ***”, предст. по кадастралната карта Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.531.4486.1.3, с предназначение – жилище, апартамент; брой нива – едно, с площ 106 кв.м., ведно с прилежащите му две избени помещения № 10 и № 13 с площи съответно 25 кв.м. и 6 кв.м. и таванско помещение № 5 с площ 26, 70 кв.м., ведно с 1/6 ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 56784.531.4486.1. и правото на строеж върху дворното място в което е построена, съставляващо поземлен имот с идентификатор 56784.531.4486, което насочване на изпълнение изразяващо се в извършени от съдебния изпълнител действия по възбраняването на имота и насрочването на опис на имота. Поддържат твърдения че не са ипотекарни длъжници по отношение на взискателя по изпълнението, тъй като не са страна – респ. правоприемник на страна, по ипотечно правоотношение досежно процесния  имот. Иска се отмяна на действията на ЧСИ, като е заявено искане за спиране на изпълнението по чл. 438 от ГПК. 

            Съдът установи следното:

            Изпълн. дело № 418/2012 г. на ЧСИ Кирова е образувано от взискател „ Юробанк и Еф Джи България „ АД – гр. София против длъжник „ Х. *** по молба по чл. 426 от ГПК и приложен към нея изпълнителен лист, удостоверяващ подлежащи на изпълнение парични вземания на банката срещу длъжника, произтичащи от договор за банков кредит. Тъй като длъжникът към този момент е в производство по несъстоятелност изпълнение е образувано и се провежда само досежно имоти на трети лица, върху които е учредена договорна ипотека за  обезпечаване на вземанията на банката, предмет на изпълнението.

            Вземанията на банката по този договор са били обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти – собственост на трети лица, сред които и процесния апартамент, собственост на физическото лице Н.Д.Х. към момента на ипотекирането му.

            Ипотеката върху имотите, в т.ч. и процесния, е била заличена на 06.07.2009 г. на основание молба – съгласие от банката – кредитор с нотар. заверка на подписа от 27.05.2009 г.

            На 10.07.2009 г. Н.Х. е дарил имота на родителите си Д. и М. Х., а на 31.07.2009 г. те са го продали на жалбоподателите - Т.Г.Т. по време на брака му с Р.Т.Т..

            На 22.06.2010 г. банката – кредитор е подала пред АВ – СВ – гр. Пловдив молба с нот. заверени подписи от 27.05.2010 г. за поправка на своята предходна молба – съгласие за заличаване на договорните ипотеки – да се отбележи че тя се отнася само за частично заличаване - досежно имота, ипотекиран от третото лице Я. К. У., но не и за другите такива, сред които и процесния. Съдията по вписванията е постановил отказ, но той е отменен с окончателно Определение № 1662 от 10.06.2010 г., пост. по ч.гр.д. № 1586/2010 г. на Окръжен Съд – гр. Пловдив и е постановено да се впише отбелязване на исканата поправка на молбата – съгласие на банката за заличаване на договорна ипотека. Въз основа на съдебния акт на 22.06.2010 г. съдията по вписванията е направил отбелязване че заличаването се трансформира в частично като договорната ипотека том 3, № 194/2006 г. се заличава само по отношение на жилищния  имот с административен адрес ул. „ Брезовска „, подробно описан.

            С разпореждане от 15.08.2012 г. ЧСИ Кирова е отказала насочване на изпълнение срещу процесния имот, собственост на жалбоподателите Т. / възбраняването му, насрочването на опис и изнасяне на публична продан/, тъй като към момента на придобиването им от тях той не е бил ипотекиран, поради което те нямат качеството на ипотекарни длъжници. Към придобивния момент на имота от тях– 31.07.2009 г., ипотеката е била заличена, а вписаната по късно поправка за трансформиране на заличаването в частично поражда действие от момента на извършването му – 22.06.2010 г. – по аргумент на чл. 179 ал. 3 от ЗЗД и не поражда правни последици в чужда правна сфера - тази на жалбоподателите, които не са страна нито по ипотечното, нито по кредитното правоотношение.

            По жалба на взискателя по чл. 435 ал. 1, предложение първо от ГПК това разпореждане е отменено с Решение № 342/25.02.2013 г., пост. по гр.д. № 3347/2012 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив. Прието е че независимо че ипотеката е била заличена към момента на придобиването на имота от жалбоподателите, то по разпореждане на Съда тя е вписана отново, което вписване поражда действие от момента на извършването му, независимо че не е със задна дата. След като имота в момента на провеждане на изпълнението е ипотекиран за обезпечаванията на вземанията на взискателя, предмет на изпълнението, съдебния изпълнител следва да насочи изпълнение по отношение на този имот, като не може и не следва да се произнася по въпроса за собствеността, по този въпрос страните следва да образуват исков процес, където казусът да бъде разрешен със сила на присъдено нещо.

            В изпълнение на това решение ЧСИ с разпореждане от 28.02.2013 г. е конституирала жалбоподателите Т. като ипотекарни длъжници, възбранила е имота и е насрочила опис за 16.04.2013 г.

            Съобщение за горното е получено от жалбоподателите на 06.03.2013 г., в и в седмодневния срок, считано от тази дата – на 13.03.2013 г., е депозирана настоящата им жалба против така разпоредените изпълнителни действия. В същата се поддържа че с оглед гореизложеното те нямат качеството на ипотекарни длъжници, тъй като вписването от 22.06.2010 г.няма правния ефект на ново вписване на договорна ипотека и не поражда действие върху вече заличената такава. То има действие от датата на извършването му, но към този момент правото на собственост върху имота е придобито от тях и те не са страни по ипотечното правоотношение, нито имат качеството на правоприемници, тъй като в момента на придобиване на собствеността от тях имотът не е бил ипотекиран.  Вписаната поправка няма обратно действие. Не е налице хипотеза на на чл. 429 ал. 3 от ГПК, тъй като те не са дали своя имот в ипотека за дълга по изпълнителния лист, поради което той няма сила срещу тях. Искането е за отмяна на процесните действия по насочване на изпълнението срещу имота, тяхна собственост. Заявено е с жалбата и искане за спиране на изпълнението.

            Банката – взискател по изпълнението взема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа че вписването на поправката е с обратно действие  на основание арг. на чл. 577 ал. 3 от ГПК. Поддържа че казусът досежно наличието на ипотечното право не може да се разрешава в изпълнителния процес, а само в исков такъв.  В този смисъл, а и с оглед разпоредбата на чл. 435 от ГПК счита че обжалваното действие на съдебния изпълнител не попада сред подлежащите на обжалване такива, поради което жалбата се явява на първо място недопустима.

            Длъжникът по изпълнението не е взел становище по жалбата.

            Приложени са писмените обяснения на ЧСИ Кирова по чл. 436 ал. 3 от ГПК.        

            Разпоредбата на чл. 435 от ГПК лимитативно изброява действията на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване пред Съда, както и основанията за тяхното обжалване. Съгласно тази уредба длъжникът в изпълнениeто – по изпълнителния лист или негов правоприемник, както и / или ипотекарен длъжник може да обжалва действия насочване на изпълнението върху имот само с оплакване за несъквестируемост. Такова оплакване не се поддържа, като и по отношение на ипотекарен длъжник то би било изначално неоснователно, но друго такова досежно ипотекарните длъжници не е предвидено от закона. С оглед което жалбата се явява недопустима поради липса на хипотеза на обжалваемост по чл. 435 от ГПК и като така ще се остави без разглеждане. А спорът по въпросите имат ли жалбоподателите – собственици на имота, срещу който е насочено изпълнението качеството на ипотекарни длъжници във вр. с вписаната върху този имот договорна ипотека, валидно учредена ли е тя и ако да от кой момент поражда  действие и обезпечава ли вземания на банката, предмет на изпълнението, следва да се реши в исково състезателно производство, а не в изпълнителното производство, съответно в съдебно такова по чл. 435 от ГПК.

            С оглед  недопустимостта на жалбата без уважение ще се остави искането по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнителното дело.

            И Съдът   

                                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И      

 

            Оставя без разглеждане като недопустима жалба вх. № 9836/05.04.2013 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив от Т.Г.Т., ЕГН – ********** и Р.Т.Т., ЕГН – **********, конституирани като ипотекарни длъжници по изп.д. № 418/2012 г. на ЧСИ Мариана Кирова, рег. № 823  против насочване на изпълнението срещу собственият им недвижим имот с административен адрес  - гр. ***, ул. „ ***”, предст. по кадастралната карта Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.531.4486.1.3, с предназначение – жилище, апартамент; брой нива – едно, с площ 106 кв.м., ведно с прилежащите му две избени помещения № 10 и № 13 с площи съответно 25 кв.м. и 6 кв.м. и таванско помещение № 5 с площ 26, 70 кв.м., ведно с 1/6 ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 56784.531.4486.1. и правото на строеж върху дворното място в което е построена, съставляващо поземлен имот с идентификатор 56784.531.4486, което насочване на изпълнение изразяващо се в възбраняването на имота и насрочването на опис на имота.

            Оставя без уважение искането по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението по изпълн. дело до приключването на производството по жалбата.

            Определението може да се обжалва пред Апелативен Съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите, взискателя и длъжника.