№ 71
гр. гр. Д. , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на девети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500145 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „Агроимпулс 2000“ ООД-гр.Т. срещу решение
№260033/02.12.2020 г. по гр.д.№22/2020 г. на Т.ския районен съд,с което
въззивникът е осъден да заплати на „Д. лес“ ЕООД-гр.Т.,обл.С. сумата от 20
548,80 лева,представляваща сбор от издадени и незаплатени фактури,както
следва:фактура №**********/09.04.2019 г. за сумата от 3576,00 лв с начислен
ДДС за количество 10 куб.м. по 17,00 лв.,394 куб.м. по 8,50 лв,фактура
№**********/11.04.2019 г. за сумата от 316,20 лв с начислен ДДС за
количество 31 куб.м. по 8,50 лв,фактура №**********/31.05.2019 г. за сумата
от 2529,60 лв с начислен ДДС за количество 248 куб.м. по 8,50 лв,фактура
№**********/17.06.2019 г. за сумата от 591,60 лв с начислен ДДС за
количество 58 куб.м. по 8,50 лв,фактура №**********/20.06.2019 г. за сумата
от 3733,20 лв с начислен ДДС за количество 3 куб.м. по 17,00 лв,360 куб.м. по
8,50 лв,фактура №**********/25.06.2019 г. за сумата от 4722,60 лв с
начислен ДДС за количество 463 куб.м. по 8,50 лв,фактура
1
№**********/28.06.2019 г. за сумата от 1652,40 лв с начислен ДДС за
количество 162 куб.м. по 8,50 лв,фактура №**********/22.07.2019 г. за
сумата от 3427,20 лв с начислен ДДС за количество 9 куб.м. по 17,00 лв,318
куб.м. по 8,50 лв,ведно със законната лихва върху общата сума от датата на
предявяване на иска 21.01.2020 г.,до окончателното изплащане на сумата,като
въззивникът е осъден да заплати на „Д. лес“ ЕООД и сторени в
производството разноски в размер на 2 571,95 лева.Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение и за отхвърляне на иска.Въпреки че бил
установил неизпълнение от страна на „Д. лес“ ЕООД в периода 09.04.2019 г.-
22.07.2019 г. на изискванията на закона и договора-чл.1.4;чл.4.4.8;чл.4.4.19 и
чл.4.4.20,районният съд уважил иска.Съдът изолирано от основните
изисквания на договора съобразявал само документите,посочени в чл.2.5 от
договора.Неправилно било прието,че за възникване на задължение за
плащане е достатъчно да е налице протокол и фактура.Съдът не счел за
необходимо да обсъди представеното от въззивника писмо от 03.06.2019 г. до
„Д. лес“,съдържащо възражение на възложителя за неизпълнение на
изброените по-горе клаузи от договора,поради което работата на изпълнителя
не следвало да се счита за приета.Не било съобразено,че писмото
удостоверява настъпила изискуемост на изпълнението на задълженията на „Д.
лес“ по посочените текстове от договора.Съдът формирал необоснован
извод,че работата е била приета,и неправилно приложил нормата на чл.266 от
ЗЗД.Въззивникът бил осъден да заплати на неизправната страна.Преценката
на районния съд по възражението на въззивника за прихващане била
бланкетна и недоразвита.Подробно се аргументира основателността на
възражението за прихващане.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата
страна „Д. лес“ ЕООД-гр.Т. изразява становище за неоснователност на
жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.Претендира
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
2
08.12.2020 г.,а жалбата е подадена чрез куриер на 22.12.2020 г. при изтекъл
срок за въззивно обжалване на 22.12.2020 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявения допустим иск.По същество е правилно,като съображенията за
този извод са следните:
Гр.д.№22/2020 г. на ТРС е образувано по повод искова молба вх.
№174/21.01.2020 г.,с която са предявени от „Д. лес“ ЕООД-гр.Т.,обл.С. срещу
„Агроимпулс 2000“ ООД-гр.Т. обективно кумулативно съединени искове на
основание чл.79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.266 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 20 548,80
лева,представляваща сбор от вземания по издадени и незаплатени
фактури,както следва:фактура №**********/09.04.2019 г. за сумата от
3576,00 лв с начислен ДДС за количество 10 куб.м. по 17,00 лв.,394 куб.м. по
8,50 лв,фактура №**********/11.04.2019 г. за сумата от 316,20 лв с начислен
ДДС за количество 31 куб.м. по 8,50 лв,фактура №**********/31.05.2019 г. за
сумата от 2529,60 лв с начислен ДДС за количество 248 куб.м. по 8,50
лв,фактура №**********/17.06.2019 г. за сумата от 591,60 лв с начислен ДДС
за количество 58 куб.м. по 8,50 лв,фактура №**********/20.06.2019 г. за
сумата от 3733,20 лв с начислен ДДС за количество 3 куб.м. по 17,00 лв,360
куб.м. по 8,50 лв,фактура №**********/25.06.2019 г. за сумата от 4722,60 лв
с начислен ДДС за количество 463 куб.м. по 8,50 лв,фактура
№**********/28.06.2019 г. за сумата от 1652,40 лв с начислен ДДС за
количество 162 куб.м. по 8,50 лв,фактура №**********/22.07.2019 г. за
сумата от 3427,20 лв с начислен ДДС за количество 9 куб.м. по 17,00 лв,318
куб.м. по 8,50 лв,които суми представляват неизплатено възнаграждение по
облигационни отношения между страните по договор №36А/2019 г. за
извършване на дейности в ДГТ по Обект ТП „ДЛС Т.“,позиция №1,сключен
на 29.01.2019 г.,както и сумата от 20 000 лв,представляваща гаранция за
3
изпълнение на горния договор,ведно със законната лихва върху горните
суми,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното
изплащане на сумите.
В хода на първоинстанционното производство ищецът „Д. лес“ ЕООД се
отказва на основание чл.233 от ГПК от иска за сумата от 20 000
лв,представляваща гаранция за изпълнение на горния договор,и
производството по делото по този иск е прекратено от ТРС с влязло в сила
определение,постановено в открито съдебно заседание,проведено на
07.10.2020 г.Така предмет на делото е само искът за сумата от 20548,80
лв,дължима по изброените фактури,представляваща възнаграждение по
договор №36А/2019 г. за извършване на дейности в ДГТ по Обект ТП „ДЛС
Т.“,позиция №1,сключен на 29.01.2019 г.
Изложено е в исковата молба,че на 29.01.2019 г. между ищеца „Д. лес“
ЕООД-гр.Т.,обл.С. и „Агроимпулс 2000“ ООД-гр.Т. бил сключен договор
№36А/2019 г. за извършване на дейности в ДГТ по Обект ТП „ДЛС
Т.“,позиция №1,за сеч на дървесина,извоз на временен склад и рампиране,на
стойност за първата година на договора 47 728 лв без вкл. ДДС.Съгласно т.1.5
от договора ищецът представил гаранция за изпълнението му в размер на
20 000 лв без ДДС,която внесъл по сметка на ответника.За извършените сеч и
добив на дървесина били издадени процесните фактури,придружени с 12
протокола за освидетелстване на сечище,издадени от Изпълнителна агенция
по горите,РД по горите-Варна.Независимо от проведените разговори и
изтекли срокове по т.2.5 от договора ответникът не осъществил плащане по
издадените фактури.
В отговора на първоначалната искова молба /на лист 17 от т.д.№21/2020
г. на ДОС-прекратено и изпратено по подсъдност на ТРС/ ответното
дружество оспорва основателността на иска за сумата от 20548,80 лв.Твърди
се,че ищцовото дружество било неизправна страна по договора.Освен
физическо извършване на сеч то дължало да изпълни и всички дейности по
договора,като спазва нормативните изисквания и условията на
договора.Ищцовото дружество дължало да представя на ответника
необходимите документи,с които да удостовери изпълнението на специалните
изисквания за дейности в горските територии.По отношение на отдели 98и и
4
147о1 било налице неточно и непълно изпълнение на задълженията от страна
на ищеца,поради което възнаграждението по фактури 1861,1864,55 и 58 в
размер на 13 535,40 лв не било изплатено.Не били приложени доказателства
за изпълнение на т.1.4 и т.4 /уточнено в хода на делото,че се касае за
т.4.4.8;4.4.19 и 4.4.20/ от договора по отношение на всички отдели,в които
била извършвана сеч.Не били представени трудови договори на
извършващите сечта лица,за правоспособност на служителите,за наличие на
собствена техника за извозване и рампиране.С отговора е въведено при
условие на евентуалност /да се разгледа,ако исковата претенция се приеме за
основателна/ съдебно възражение за прихващане със сумата по предявения
иск на сума в размер на 134 482,80 лв,представляваща вземане на
„Агроимпулс 2000“ ООД от ищцовото дружество като обезщетение за
пропуснати ползи в резултат на неизпълнението на договор 36А/2019 г.
При двойната размяна на книжа в производството по т.д.№21/2020 г. на
ДОС е постъпила допълнителна искова молба от „Д. лес“ ЕООД,в която се
сочи,че твърденията на ответното дружество за неизпълнение от ищеца на
задълженията му по отношение на отдели 98и и 147о1 от договора не
отговарят на истината.Ищецът се снабдил с всички необходими
документи,като към всяка фактура имало протоколи за освидетелстване на
сечище и приемо-предавателни протоколи.Всички изискуеми документи били
представени на ответника при сключване на процесния договор,като в
противен случай до сключване на договор нямало да се стигне.Само при
наличие на редовни документи ТП „ДЛС Т.“ издавало разрешителни за
достъп на работници и техника за всеки отдел /така чл.108 и чл.109 от Закона
за горите/.Ако ответникът считал,че има неточно и непълно
изпълнение,същият можел да направи възражение и да не подпише
предавателно-приемателните протоколи,но такова възражение нямало и
протоколите били подписани от служител на ответното дружество.Оспорено
е и възражението за прихващане като неоснователно,като се изразява и
становище,че е недопустимо в настоящото производство,тъй като същото
възражение вече било направено в друго съдебно производство-по т.д.
№5/2020 г. на ДОС.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът отново навежда
неизправност на ищцовото дружество,което имало непрекъснати закъснения
5
по приетия план за сеч.По тази причина „Агроимпулс 2000“ ООД задържало
като неустойка за вреди от неизпълнението внесената от ищеца гаранция в
размер на 20 000 лв съгласно т.6.1 от договора.Ответното дружество забавило
плащането по процесните фактури поради непредставяне от ищеца на
изискуемите документи,доказващи правото на дружеството да бъде
подизпълнител по договор №36/2015 г. и договор №65/2015 г. и изпълнител
по договор №36А/2019 г.Тези документи не се представяли и по
делото,поради което ищецът нямал право на претендираното възнаграждение
при неудостоверяване на факта,че отговаря на законовите изисквания за
подизпълнител по процесния договор.Пояснява се и възражението за
прихващане,сторено с отговора на първоначалната искова молба.Налице било
основание за обезщетяване на ответното дружество от ищеца,тъй като
последният не изпълнил задължението си да отсече,извози и рампира 916
плътни куб.м дървесина акация,което лишило „Агроимпулс 2000“ ООД от
възможността да ги продаде по договор за покупко-продажба на дървесина на
„Д. лес“ ЕООД като купувач при договорена обща стойност на дървесината
акация в размер на 81 600 лв,т.е. обезщетението се базира на пропуснати
ползи.Процесуалното възражение за прихващане е уточнено допълнително с
молба вх.№260231/07.10.2020 г. /на лист 63 от делото на ТРС/,в която се
сочи,че ответното дружество настоява за прихващане на сума от 34 816,59 лв-
вземане на „Агроимпулс 2000“ ООД от ищеца „Д. лес“
ЕООД,представляващо обезщетение за пропуснати ползи вследствие
неизпълнение от ищеца на договор №36А/2019 г.-на задължение за сеч,извоз
и рампиране на 469 пл. куб.м дървесина акация от отдел 26в,както и
прихващане на сума от 22 565,92 лв-обезщетение за пропуснати ползи от
неизпълнение от ищеца на договор №36А/2019 г.-на задължение за сеч,извоз
и рампиране на 304 пл.куб.м дървесина акация от отдели 88а,88л,93а,95д,96з
и 171л.В открито съдебно заседание на 07.10.2020 г. пред ТРС ответникът
заявява,че поддържа само възражението за прихващане на сумата 22 565,92
лв.
Констатираната с определение №117/12.05.2021 г. по в.гр.д.№145/2021 г.
на ДОС нередовност на двата отговора на първоначалната и допълнителната
искова молба,подадени от „Агроимпулс 2000“ ООД,е отстранена с молба вх.
№1089/07.06.2021 г. на дружеството,с която е потвърдено подаването на двата
6
отговора чрез лице без представителна власт.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
На 29.01.2019 г. между ищеца „Д. лес“ ЕООД-гр.Т.,обл.С. в качеството на
изпълнител и ответника „Агроимпулс 2000“ ООД-гр.Т. в качеството на
възложител е сключен договор №36А/2019 г. за извършване на дейности в
ДГТ по Обект ТП „ДЛС Т.“,позиция №1,като според т.1.2 от договора
възложителят възлага,а изпълнителят приема да извършва дейността по
ползване на дървесина 2 983 пл.куб.м в горски насаждения в горски
територии-държавна собственост в района на дейност на ТП „ДЛС Т.“ с
предмет-извършване на добив на дървесина,извоз до временен склад и
рампиране на добитата дървесина.Според т.1.4 от договора страните са
длъжни да спазват разпоредбите на нормативните документи за ползване на
дървесината от горите.Съгласно цитираните от ответника клаузи:т.4.4.8
изпълнителят следва да осигурява присъствие на свой представител при
изпълнение на дейностите по договора и при случаите на осъществяване на
контрол по дисциплината на ползване от служители на СИДП ДП,ДГС/ДЛС и
пр. да съдейства на възложителя последният да изпълнява своите задължения
по т.3.4.2 от договора,които са възложителят да извършва контрол на
изпълнението относно количеството,качеството,технически
параметри,наличие на трудови договори за работещите физически лица и
професионалната им квалификация,реалната наличност на декларираната
преносима техника,трактори,самоходна горска техника,да предприема
действия и съдействие от компетентните органи за установяване на факти
относно настъпили промени спрямо изпълнителя,вследствие на които
последният вече не отговаря на изискванията на възложителя за изпълнение
на дейността;т.4.4.19-изпълнителят е длъжен за срока на изпълнение на
договора да поддържа в реална наличност декларираната от него преносима
техника,трактори,самоходна горска техника и прикачен инвентар и
др.изисквания на възложителя,въз основа на които е избран за
изпълнител;т.4.4.20-изпълнителят е длъжен да допуска до работа само
физически лица,назначени от него по трудов договор и притежаващи
необходимата професионална квалификация.
Всички изброени клаузи на договора,за които се твърди от ответното
7
дружество „Агроимпулс 2000“ ООД,че не са изпълнени от ищцовото
дружество „Д. лес“ ЕООД и по тази причина последното е неизправна страна
по договора,респ. заради това неизпълнение ответникът не дължи заплащане
на претендираното от ищеца възнаграждение,са напълно неотносими към
предмета на спора,който е дължи ли ответникът на ищеца заплащане на
възнаграждение за свършената от втория работа по изпълнение на
договора,изразяваща се в добиване на дървесина,нейното извозване и
рампиране.Неизпълнението на посочените по-горе задължения на
изпълнителя по договора относно своевременно представяне от същия на
възложителя на документи,удостоверяващи годността му да бъде изпълнител
по договора и наличието спрямо него на специалните изисквания за дейности
в горските територии,както и относно представяне на възложителя на
документи относно заетите в дейността физически лица /дали са сключени
трудови договори и дали имат нужната квалификация/,респ. относно
поддържането на декларираната техника,би могло да обоснове прекратяване
занапред на процесния договор с едностранно писмено предизвестие или без
писмено уведомление от възложителя при наличие на условията за това по
р.V,т.5.1-5.8 от договора.Дори и да е налице неизпълнение на горните
уговорки по договора от изпълнителя,този факт не освобождава възложителя
от задължението му да заплати на изпълнителя дължимото възнаграждение за
извършената по договора дейност.При множество хипотези,обосноваващи
възможност за възложителя да прекрати договора,клаузите на договора
предвиждат изрично,че възложителят е длъжен да заплати на изпълнителя
действително извършената до прекратяването дейност /така т.3.4.8 и т.3.4.9 от
договора/.Принципът на уговорено заплащане на реално извършената дейност
от изпълнителя е въведен и с относимата по спора клауза на т.2.2 от
договора,според която заплащането се извършва на база действително
добитите количества по договорената цена за един пространствен куб.м за
дадения сортимент дървесина.Според т.2.5 от договора заплащането се
извършва в рамките до 60 дни след изготвяне на предавателно-приемателни
протоколи и издаване на фактура от изпълнителя.Следователно за
удостоверяване на свършената от изпълнителя работа /добитите количества
дървесина/ е необходимо да се изготви предавателно-приемателен
протокол,който е двустранен и се подписва от двете страни.Въз основа на
протокола изпълнителят издава фактура /така т.3.3.6 от договора/.Според
8
клаузата на т.3.3.6 от договора възложителят /в случая „Агроимпулс 2000“
ООД/ е длъжен да приема от изпълнителя до края на всеки месец
извършената от изпълнителя „Д. лес“ ЕООД работа по действително добитото
количество дървесина,като подпише двустранния предавателно-приемателен
протокол.
По делото са представени процесните фактури /на листи 23-29 от делото
на ТРС/,за които не е спорно,че са издадени въз основа на изискуемите
предавателно-приемателни протоколи /описани от ищеца по № и дата на
издаване в опис на лист 50 от делото на ТРС,като съставянето им и тяхното
съществуване не са оспорени от ответника/,подписани от двете страни,като с
подписване на протоколите следва да се счита,че работата е била приета от
възложителя.Именно приемането й обосновава издаването от изпълнителя на
процесните фактури.В съдебно заседание на 07.10.2020 г. пред ТРС
ответникът е заявил изрично,че не оспорва издаването на фактурите за
процесните вземания,и е признал,че същите са осчетоводени в счетоводството
на ответното дружество и че по тях не е осъществено плащане в полза на
ищеца.При задължение на възложителя да заплати в срок до 60 дни от
издаване на фактурите възнаграждение за реално извършената от
изпълнителя /ищеца по делото/ работа признатото от самия ответник-
възложител по договора неплащане на сумите обосновава основателност на
предявения иск.Размерът на исковата претенция не е оспорен от ответното
дружество,което не е възразило осчетоводените стойности да не отговарят на
дължимите за съответната изпълнена работа.Както вече бе
посочено,неизпълнението от изпълнителя на негови задължения по
т.1.4;т.4.4.8;4.4.19 и 4.4.20 от процесния договор не освобождава
възложителя от задължението да му заплати възнаграждение за извършената
реално работа по добив на дървесина,а само може да представлява
предпоставка възложителят да се възползва от уговорените възможности за
едностранно прекратяване на договора занапред или за неговото разваляне по
реда на чл.87 от ЗЗД.Предвид изложеното искът подлежи на уважаване като
основателен /забел. в случая се касае за един иск,тъй като вземанията по
отделните фактури произтичат от един правопораждащ факт-договор-в тази
насока определение №433/06.08.2020 г. по приложеното ч.т.д.№357/2020 г. на
Апелативен съд-Варна/.
9
При преценка за дължимост на претендираните от ищеца вземания съдът
дължи по правило произнасяне по евентуалното възражение на ответното
дружество за прихващане на сумата от 22 565,92 лв-обезщетение за
пропуснати ползи от неизпълнение от ищеца на договор №36А/2019 г.-на
задължение за сеч,извоз и рампиране на 304 пл.куб.м дървесина акация от
отдели 88а,88л,93а,95д,96з и 171л.Това възражение обаче е недопустимо в
производството по настоящото дело и не следва да се разглежда.Идентично
възражение за прихващане е сторено от „Агроимпулс 2000“ ООД и в
производството по висящото т.д.№5/2020 г. на ДОС /копия от книжата по
делото са приложени на листи 32-108 от настоящото в.гр.д.№145/2021 г. на
ДОС/.Заявено е в първоначалния размер от 134 482,80 лв в отговора на
исковата молба /на листи 45-47 от настоящото дело на ДОС/ вх.
№1291/18.02.2020 г.По настоящото дело е заявено с отговор вх.
№1687/05.03.2020 г.Със съдебното възражение за прихващане се въвежда
допълнителен предмет на спора.Тъй като по съдебното възражение за
прихващане решението на съда поражда сила на пресъдено нещо /чл.298 ал.4
от ГПК/,е недопустимо заявяването на едно и също възражение в две
паралелни съдебни производства.Процесното възражение е наведено на
18.02.2020 г. първо в производството по т.д.№5/2020 г. на ДОС,поради което
по аналогия на хипотезата по чл.299 ал.2 от ГПК по-късно наведеното на
05.03.2020 г. възражение за прихващане в настоящото дело е недопустимо и
не подлежи на разглеждане.
Предвид изложеното съдът намира първоинстанционното решение за
правилно и следва да го потвърди,вкл. в частта,с която ответникът е осъден на
основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на ищеца сторените от него в първата
инстанция съдебно-деловодни разноски.
За настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата
страна „Д. лес“ ЕООД,които й се следват на основание чл.78 ал.1 от ГПК с
оглед изхода от спора.Сторени са от дружеството разноски в размер на 870 лв
адвокатско възнаграждение,които следва да му се присъдят като изплатени
съгласно договор за правна защита и съдействие на лист 110 от делото на
ДОС.Въззивникът и ответник по делото „Агроимпулс 2000“ ООД няма право
на разноски,а и такива не е претендирал изрично.
10
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260033/02.12.2020 г. по гр.д.№22/2020 г. на
Т.ския районен съд.
ОСЪЖДА „Агроимпулс 2000“ ООД със седалище и адрес на управление
гр.Т.,общ.Т.,обл.Д.,бул.“Г.С.** с ЕИК ********* да заплати на „Д. лес“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Т.,обл.С.,ул.“С.** с ЕИК
********* сторени във въззивното производство съдебно-деловодни разноски
в размер на 870 лв /осемстотин и седемдесет лева/ адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11