Р Е
Ш Е Н
И Е
№
874
гр. Русе, 19.12.2013г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание
на 4 ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове
при секретаря Т.Н. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева
гр.
дело №720 по описа за 2013год., за да се произнесе, съобрази:
Българската държава, представлявана от Министъра
на финансите, твърди, че с влязла в сила присъда №45 от 24.09.2010г. по
НОХД№729/2009г. по описа на Русенския окръжен съд ответникът е признат за
виновен и е осъден за престъпление по чл.219, ал.3 във вр. с ал.1 НК за това,
че на 13.08.2008г. в гр.Две могили, Русенска област, в качеството си на
длъжностно лице – ***, не положил достатъчно грижи да управление на повереното
му имущество, в нарушение на чл.32 във вр. с чл.4, ал.2 Закона за общинските
бюджети, чл.5, ал.2, т.1-3, чл.7, ал.1, т.3, 4, 9 и чл.13, ал.3, т.5 от Закона
за финансово управление и контрол в публичния сектор, чл.4, ал.3 от Закона за
счетоводството, и от това е последвала значителна щета за държавата в размер на
6800,49лв., като деянието е извършено умишлено; за престъпление по чл.254а,
ал.2, предл.1, във вр. с ал.1 НК за това, че на 14.10.2008г. в гр.Две могили,
Русенска област, в качеството си на длъжностно лице – ***, в нарушение на
бюджетния закон:§77, ал.1 и 2 ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република
България за 2008г./отм./, чл.32 във вр. с чл.4, ал.2 и чл.35, ал.2 ЗОБ, чл.44,
ал.2 от Закона за устройство на държавния бюджет, се разпоредил със средства с
целево предназначение в размер на 53996,16лв., представени по Национална
програма „Отимизация на училищната мрежа” за 2008г. на Община Две могили, и от
това настъпили вредни последици да държавата в размер на 53 996,16лв. С
деянията си ответника причинил имуществена вреда на държавата в размер общо на 60796,65лв. и
дължал обезщетяване на тези вреди. С оглед разпоредбата по чл.300 ГПК влязлата
в сила присъда била задължителна за гражданския съд, който разглеждал
последиците от деянието, като елементите от състава на установените от
наказателния съд престъпления изцяло се покривали с елементите на деликта.
Лихвата върху претендираните главници се дължала от посочените в присъдата дати
на извършване на престъпленията – 13.08.2008г. за сумата 6800,65лв., и
14.10.2008г. за сумата 53996,16лв. Моли съдът да постанови решение, с което са
осъди ответника да заплати сумата 60796,65лв., от които 6800,49лв.,
представляваща обезщетение за причинените на държавата имуществени вреди от
престъплението по чл.219, ал.3 във връзка с ал.1 НК, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 13.08.2008г., до окончателното плащане, и
53996,16лв., представляващи обезщетение за причинените на държавата имуществени
вреди от престъплението по чл.254а, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1 НК, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 14.10.2008г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размерите по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Ответникът оспорва основателността на исковете.
Твърди, че не дължи претендираните обезщетения, тъй като сумата 6800,49лв. била
получена от дружество „Беску”ЕООД-Бяла, което било изцяло в общинско имущество,
а със сумата 53996,16лв. била изградена спортна площадка, която била публична
общинска собственост.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
С влязла в сила присъда №45 от 24.09.2010г. по
НОХД№729/2009г. по описа на Русенския окръжен съд ответникът е признат за
виновен и е осъден за престъпление по чл.219, ал.3 във вр. с ал.1 НК за това,
че на 13.08.2008г. в гр.Две могили, Русенска област, в качеството си на
длъжностно лице – ***, не положил достатъчно грижи да управление на повереното
му имущество, в нарушение на чл.32 във вр. с чл.4, ал.2 Закона за общинските
бюджети, чл.5, ал.2, т.1-3, чл.7, ал.1, т.3, 4, 9 и чл.13, ал.3, т.5 от Закона
за финансово управление и контрол в публичния сектор, чл.4, ал.3 от Закона за
счетоводството, и от това е последвала значителна щета за държавата в размер на
6800,49лв., като деянието е извършено умишлено; и за престъпление по чл.254а,
ал.2, предл.1, във вр. с ал.1 НК за това, че на 14.10.2008г. в гр.Две могили,
Русенска област, в качеството си на длъжностно лице – ***, в нарушение на
бюджетния закон:§77, ал.1 и 2 ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република
България за 2008г./отм./, чл.32 във вр. с чл.4, ал.2 и чл.35, ал.2 ЗОБ, чл.44,
ал.2 от Закона за устройство на държавния бюджет, се разпоредил със средства с
целево предназначение в размер на 53996,16лв., представени по Национална
програма „Отимизация на училищната мрежа” за 2008г. на Община Две могили, и от
това настъпили вредни последици за държавата в размер на 53 996,16лв.
С влязлата в сила присъда на
наказателния съд по отношение на извършените деяния е установено от фактическа страна
следното:
С Решение на Министерския
съвет К 339 от 26.05.2008 г. за актуализиране на национални програми за
развитие на средното образование —
След изпълнението на
уговорените СМР от ,,Беску” ЕООД съставили съответните отчетни документи —3 бр.
протоколи обр. 19, с възложител Община Две могили и изпълнител ,,Беску” ЕООД, и
обект ,,ремонт училище ,,Кирил и Методий”. Трите протокола били с дата 13.08.2008
г., като във всеки един от тях били отразени съответните СМР по количество и единична
стойност в лева. По първия протокол била изчислена обща стойност за извършен СМР
в размер на 6 682,55 лева, с включено ДДС 20 %,
по втория протокол била изчислена обща стойност за извършени СМР в размер
на 352,12 лева, с включено ДДС 20 %; и по
третия протокол — обща стойност за СМР в размер на
2 198,86 лева, с включено ДДС 20 %. След извършване на СМР в СОУ ,,Св. св. Кирил
и Методий” нито Д. ***, нито други лица от Община Две могили, извършили
проверка за реалното изпълнение на СМР, посочени във всеки един от протоколите.
Въпреки това обаче *** Д. в нарушение на задълженията си, произтичащи от чл.
32, във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗОБ; чл. 5, ал. 2, т. 1-3, чл. 7 ал. 1, т. 3,
4, 9 и чл. 13 от 3ФУКТ); чл. 4, ал. З от ЗСч, вписал собственоръчно името си
във всеки един от протоколите и се подписал като възложител. След съставянето
на протоколите била издадена и фактура № 464/13.08.2008 г. с изпълнител
,,Беску” ЕООД и получател Община Две могили на обща стойност 9 233,52 лева. Д.
подписал фактурата така както била изготвена, въпреки че съзнавал, че СМР на такава
висока цена не са били извършени, тъй като същата му била необходима като
отчетен документ за направените разходи по повод предоставените му от държавния
бюджет средства по модул ,,Оптимизиране на училищната мрежа” от общинската програма.
Д. предал подписаните от него З бр. протоколи и фактура № 464/13.08.2008 г. в дирекция
,,Финансово-стопанска дейност и управление на собствеността” на Община Две могили.
Впоследствие Община Две могили платила с платежно нареждане сумата по фактурата
на ,,Беску” ЕООД и я отнесла като разход по одобрената общинска програма по модул
,,Оптимизиране на училищната мрежа”. В МОН също приели, че тази сума е усвоена правилно.
Разликата между посочените в протоколите дейности и тези, които били
действително извършени от ,,Беску” ЕООД била установена в хода на образуваното
срещу ответника НОХД№729 по описа за
С постановената по делото
присъда е установено, че ответникът в качеството си на ***, със своето противоправно
и виновно поведение е нанесъл имуществени вреди на държавата в размер на 6
800,49 лева, представляващи разликата между платените на ,,Беску” ЕООД 9 233,52
лева СМР и реално извършените от служителите на фирмата дейности на стойност 2
433,01 лева. Претендираните имуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от деянието на осъдения (т.е. налице е причинно-следствена връзка
между деянието и вредоносния резултат), изцяло отговарят на размера, посочен в
постановената по НОХД №729/2009 г. присъда на Окръжен съд — гр. Русе, влязла в
законна сила на 01.03.20
С влязлата в сила присъда
на наказателния съд по отношение на извършеното деяние, съставомерно по чл.
254а, ал. 2, предл. 1 вьв връзка с ал. 1 от НК, е установено от фактическа
страна следното:
Процесната сума в размер на 53 996,16 лева била предоставена по
Националната програма ,,Оптимизация на училищната мрежа” за
средства по националната програма за изграждане на
спортна площадка с многофункционална настилка на терен, намиращ се в гр. Две
могили, ул. ,,Ропотамо”, в района на градския стадион, представляващ публична
общинска собственост, и намиращ се на около
За да не бъде установено това негово
неправомерното поведение, ответникът Д. решил във всички отчетни документи по
модул ,,Оптимизация на училищната мрежа” да посочи, че е изпълнено това, което
е прието по програмата за оптимизация и преструктуриране на училищната мрежа в
община Две могили, обл. Русенска за учебната 2008/2009 г., която била одобрена
и от МОН. В изпълнение на намеренията си ответникът възложил изготвянето на
инвестиционен проект и провел процедура по чл. 2 от Наредбата да възлагане на
малки обществени поръчки с предмет ,,Изграждане на спортна площадка 18 х
часовете по физическо възпитание, останала
неремонтирана и непреасфалтирана.
Така с постановената по делото присъда е установено,
че ответникът Д. се
разпоредил умишлено с целеви бюджетни средства в
размер на 53 996,16 лева, предоставени по Националната програма на МОН ,,Оптимизация
на училищната мрежа” за
Съгласно разпоредбата на
чл. 44, ал. 2 от ЗУДБ *** на общината е имал задължение да организира
възстановяването в държавния бюджет на неусвоените средства от целеви държавни
субсидии или субвенции. В „Националната програма Оптимизация на училищната
мрежа”, приета с Решение на Министерския съвет №339 от 26.05.2008 г., било предвидено
също, че при неизпълнение на заложените дейности по оптимизация в срока по програмата,
финансиращият орган (съответната община) следва да възстанови в централния
бюджет неусвоените средства до размера на
неизпълнението. Такива именно били средствата в размер на 53 996,16 лева. Сумата не е възстановена
от деликвента в републиканския бюджет,
което обуславя и наличието на настъпила имуществена вреда за държавата в посочения размер.
Ответникът е предприел
съзнателно и целенасочено неправомерно действие за постигане на неправомерна
цел. Претендираните имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от деянието на осъдения (т.е.
налице е причинно-следствена връзка
между деянието и вредоносния резултат) и изцяло отговарят на размера, посочен в постановената по НОХД№729/2009 г. присъда на Окръжен съд — гр. Русе, влязла
в законна сила на 01.03.2013 г. В
наказателното производство не е предявяван за съвместно разглеждане граждански иск за обезщетяване на
причинените от престьплението вреди.
Възражението на ответника в отговора на исковата молба, че претенцията
за сумата 6 800,49лв.- имуществени вреди от престъплението по чл.219, ал.3 вр.
ал.1 от НК, била неоснователна понеже никъде в мотивите към съдебните актове на
съдебните инстанции в наказателното производство не се твърдяло, че деликвента
се е облагодетелствал със същата, съдът намира за неоснователно. Това дали
същият се е облагодетелствал, не е част от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.
Безспорно установено е в правната теория и практика, че фактическия състав на
непозволеното увреждане включва няколко елемента: 1/противоправно поведение;
2/вреда; 3/вина; 4/причинно-следствена връзка между поведението /действие или
бездействие/ и вредите. Недопустимостта на непозволеното увреждане /забраната ,,не
вреди другиму”/ и обезщетяването на вредите при допускането му е основен
принцип на гражданското право, като увреденият в настоящия случай е държавата тъй
като средствата са напуснали патримониума й, били са изразходени не по
предназначение и не са възстановени в бюджета. Правно ирелевантно е как е формиран капитала
на фирмата - изпълнител на СМР ,,Беску”
ЕООД — гр. Бяла и дали тя е или не е с общинско участие, тъй като съществува
разлика между патримониума на държавата и патримониума на общината, респ. на
общинско предприятие, а според влязлата в сила присъда ответникът с
осъществяване на престъплението е причинил вреда на държавата.
По отношение на обезщетението в
размер на 53 996,16 лв. — вреди от престъплението по чл.254а, ал.2, предл.1,
във нр. с ал.1 от НК не могат да се възприемат доводите на ответника за
неоснователност и недоказаност на същите, гьй като по същото време почти
паралелно били течали две програми НП на МОН ,,Оптимизация на училищната мрежа”
и програма на ДАМС ,,Изграждане на спортна площадка в район със смесено
население в гр. Две могили” по Наредба №Н-1/О8.О2.2ОО7г. Ирелевантно за настоящото
производство е какви програми са се изпълнявали от общината. Значение има само
разходването на средствата по конкретната програма ,,Оптимизация на училищната
мрежа” и за конкретния обект — преасфалтиране на спортната площадка в СОУ ,,Св.
Св. Кирил и Методи”. От
значение е, че Д. се е разпоредил с
целево отпуснатите средства не по предназначение,
което е установено в наказателното производство
и е постановена осъдителна присъда. Мотивите към присъдата на ВТАС по ВНОХД№
16/2011г. в
този смисъл не могат да бъдат съобразени в настоящото производство, доколкото
този акт е отменен от ВКС. Тук сьщо е безспорно, че средствата са напуснали
патримонима на дьржавата и сьщата е
увредена.
Разпоредбите на чл.45и
сл.ЗЗД, регламентиращи границите на деликтната отговорност, съдържат и изхождат
от принципа, че всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Когато вредоностната дейност представлява престъпление по смисьла на чл.9, ал. 1 от НК, то действието или бездействието, в което се изразява
деянието, винаги представлява и деликт. От юридическия факт на
извършеното деяние, в което се изразява престъплението, вьзниква материално наказателно
правоотношение между дьржавата и дееца,
по което държавата е носител на правото да реализира неговата наказателна отговорност, чрез наказателно преследване,
налагане на наказанието и изпълнението му. Едновременно с това същият
юридически факт създава и деликтно правоотношение, по което увреденото лице —
пострадалият от престъплението , респ.деликта /в настоящия случай – държавата/,
е носител на субективното право на обезвреда от причинителя на вредата, спрямо което
е повдигнато и внесено обвинение в съда за извършеното престъпление, и е налице
и влязла в сила присъда. Следователно деянието е общото правно основание за
възникване едновременно на две материалноправни отношения, представляващи
наказателната и гражданската отговорност за неговия извършител /в който смисъл
е ТР№1/04.02.1013г. по т.д.№2/2012г.на ВКС/.
Съгласно чл.300 ГПК присъдата
на наказателния съд се явява задължителна за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието, относно тона дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно гражданският съд, който се
произнася относно гражданските последици от деянието, е длъжен по тези въпроси
да се съобрази с приетото с присъдата. Законът изключва свободата на преценка на
доказателства и задължава съда относно фактите, чието съществуване или
отсъствие е установено с влязла в сила присъда. Относно тези факти присъдата се
ползва със сила на присъдено нещо, явява се задължителна за всички съдилища и
учреждения и предпоставя тьждество между деянието, предмет на присъдата, и
деянието, което е предмет на доказване в исковия процес. Когато размерът на
вредата е елемент от престъпния състав на деянието, констатациите на присъдата
относно размера на причинените вреди са задължителни за гражданския съд. При
безстопанственост по чл.219 от НК и при нецелево изразходване на средства по
чл.254АНК размерът на причинените вреди е елемент от състава на тези престъпления,
тъй като за да са съставомерни деянията по тези текстове, трябва да е причинена
значителна вреда. В настоящия случай ответникът е причинил на държавата
имуществени вреди съгласно влязлата в сила присъда по НОХД№729/2009г. по описа
на РОС, които са в размер на 6 800,49лв. от престъплението по чл.219, ал.3 във
вр. ал.1 от НК и в размер на 53 996,16 лв. от престъплението по чл.254а, ал.2,
пр.1, във вр. с ал.1 от НК. Исковете се явяват основателни и доказани и следва
изцяло да се уважат. Върху тези обезщетение ответникът дължи и законна лихва,
която е от момента на увреждането – по отношение на сумата 6800,49лв. –
13.08.2008г., а по отношение на сумата 53996,16лв. – от 14.10.2008г., които
дати са приети от наказателния съд да момента на извършване на съответното престъпление.
Върху ответника следва да се възложи дължимата по делото д.т., както и
юрисконсултското възнаграждение, тъй като ищецът е представляван по делото от
юрисконсулт.
По
изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Д.Д.Д. ***, да заплати на Българската държава, представлявана от Министъра на
финансите, общо 60796,65лв. обезщетение за причинени имуществени
вреди от престъпленията, за които е осъден с влязла в сила присъда по
НОХД№729/2009г. по описа на Русенския окръжен съд, от които сумата 6800,49лв. -
обезщетение за причинените имуществени вреди от престъплението по чл.219, ал.3
във връзка с ал.1 НК, ведно със законната лихва от 13.08.2008г., до
окончателното плащане, и сумата 53996,16лв. - обезщетение за причинените на
държавата имуществени вреди от престъплението по чл.254а, ал.2, пр.1 във вр. с
ал.1 НК, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането –
14.10.2008г. до окончателното плащане,
и 1665,93лв. юрисконсултско възнаграждение, а по
сметка на Русенския окръжен съд – 2431,87лв.д.т.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ВТАС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: