Съдебното производство е
образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Габрово против Р.Р.Й. от
гр. Севлиево, с който на подсъдимия се повдигат обвинения за престъпления по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 1, изр. 2, във вр. с изр. 1, във
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, както следва:
-
за това, че на 18.07.2015 г., в гр. Габрово, на ул. „В.“
№ 15, ет. 7, ап. 19, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично
вещество –общо 5.53 грама метамфетамин на стойност 138.25 лв. - престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК;
-
за това, че на 18.07.2015 г., в гр.
Габрово, на ул. „В.“ № 15, ет. 7, ап. 19, в съучастие като съизвършител с Р. И.
***, без надлежно разрешително държал прекурсори (ефедрин, солна киселина,
толуол), съоръжения (3 бр. спринцовки, тенджера от йенско стъкло, фуния,
бръснарско ножче, пликчета с клипс, парчета станиол, електронна везна) и
материали (натриева основа, фосфорна киселина, червен фосфор, йод, магнезиев
сулфат) за производство на наркотични вещества - престъпление по чл. 354а, ал.
1 изр. 2, във вр. с изр. 1 предложение 4, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
По отношение на посочения
от обвинението съучастник по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Габрово е
образувано приложеното НОХД № 78/2016 г. по описа на Окръжен съд – Габрово. С присъда
№ 12 от 31.03.2017 г. по посоченото дело, потвърдена с решение № 223 от
21.07.2017 г. по ВНОХД № 212/2017 г. по описа на Апелативен съд – Велико
Търново, оставено в сила с решение № 21 от 16.02.2018 г. по кас. дело № 1117/2017
г. по описа на ВКС, Р. И. К. е призната за виновна за това, че на 18.07.2015
г., в гр. Габрово, на ул. „В.“ № **, в съучастие като съизвършител с Р.Р.Й.,
без надлежно разрешително държала прекурсори (ефедрин, солна киселина, толуол),
съоръжения (3 бр. спринцовки, тенджера от йенско стъкло, фуния, бръснарско
ножче, пликчета с клипс, парчета станиол, електронна везна) и материали (натриева
основа, фосфорна киселина, червен фосфор, йод, магнезиев сулфат) за
производство на наркотични вещества, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1
изр. 2, във вр. с изр.1 предл. 4, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е осъдена на
три години лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на 20 000
лв., като при приложение на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е
отложено с изпитателен срок от пет години. Със същата присъда Р. К. е призната
за невинна и оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а,
ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Р.Й.
заявява, че е получил в срок препис от обвинителния акт и че разбира смисъла и характера
на повдигнатите му обвинение.
След провеждане на разпоредителното
заседание, като съобрази искането на подсъдимия Й. и договорния му защитник
адвокат С.Т. ***, на основание чл. 252, ал. 1 от НПК съдът пристъпи към
разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по глава 27 от НПК –
Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, в частност
по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът разясни на подсъдимия Й.
разпоредбата на чл. 372, ал. 1 от НПК във връзка с правата му и последиците от
направеното самопризнание, и след проведеното предварително изслушване, с
протоколно определение от 16.09.2020 г. обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че поддържа обвиненията
и ги намира за доказани по несъмнен начин. Предлага наказанията на подсъдимия Й.
да се определят в размери около средните, предвидени по съответните текстове от
НК, като по реда на чл. 23, ал. 1 от НК се определи едно общо наказание
лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим, и към
него да се присъедини наложеното наказание глоба.
Подсъдимият Р.Й. и защитникът му адвокат Т. не оспорват предложената в
обвинителния акт правна квалификация на деянията. Считат, че при определяне на
наказанието за всяко от престъпленията следва да се отчете наличието на
изключително смекчаващо обстоятелство – тежкото здравословно състояние на подсъдимия.
При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият Й. моли за минимални
наказания.
Въз основа на самопризнанията на подсъдимия Р.Й., както и
доказателствата, събрани в досъдебното производство - показанията на
свидетелите, заключенията на експертизите и други доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Р.Р.Й. е роден на *** г. в гр. **. Преди
заминаването си за Република Гърция, където понастоящем, според налични по
делото данни изтърпява наказание лишаване от свобода, живеел в гр. Севлиево.
Подсъдимият е с основно образование; женен е. От приетата по делото справка за
съдимост е видно, че Й. е осъждан многократно за престъпления от общ характер.
С последната по време присъда, постановена от Окръжен съд – Острава, Чешка
република, е осъден на дванадесет години лишаване от свобода за престъпление
убийство, съответстващо на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 7 от НК.
Обсъжданата присъда е приета за изпълнение в България с определение от
11.11.2003 г. по ЧНД № 69/2003 г. по описа на Софийски градски съд. Подсъдимият
Й. е условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието по
тази присъда, съгласно протоколно определение от 27.06.2007 г. по ЧНД №
189/2007 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.
Осъдената Р. И. К. и свидетелката Й. Н., двете от гр. Габрово,
се познавали от няколко години, като К. употребявала наркотици.
В началото на месец юли 2015 г. Р. К. се запознала с подсъдимия
Р.Й. от гр. Севлиево - по прякор „бай Иван“. При запознанството им разбрала от Й.,
че той скоро се прибрал от чужбина и бил запознат с начина на приготовление на
наркотично вещество - метамфетамин (пико), както и че разполагал с основна
съставка за производството му - ефедрин.
На 17.07.2015 г. Р. К. и свидетелката Й. Н. били в гр. Севлиево,
където се срещнали с подсъдимия. К. и Й. се уговорили да произведат
метамфетамин (пико), който да консумират. Договорката била това да се случи в
дома на К. в гр. Габрово. Уговорили си среща по-късно на същия ден, като
планирали откъде ще се снабдят с необходимите съставки за произвеждането на
наркотика.
След няколко часа, през нощта на 17/18.07.2015 г., К. и
свидетелката Н. отново се срещнали в гр. Севлиево с подсъдимия, който бил с
автомобил. Тримата отишли с автомобила първо до село в Ловешка област, където Й.
и К. взели част от необходимите съставки, а после и до гр. Велико Търново,
където се опитали да намерят друга част от тях. Като не успели, тримата се върнали
в гр. Габрово. Сутринта на 18.07.2015 г. отишли в дома на К., намиращ се на ул.
„В.“ № **. В гр. Габрово подсъдимият и К. продължили да търсят липсващите
съставки, като с тази цел посочената свидетелка се свързала със свои познати -
неустановени по делото лица. Чрез тези неустановени лица Й. и К. успели да
набавят необходимите съставки за производството на пико, а именно - ефедрин,
солна киселина, толуол, натриева основа, фосфорна киселина, червен фосфор, йод
и магнезиев сулфат. Освен това подсъдимият и К. подготвили и съоръженията,
които им били нужни за процеса на производството, а именно 3 бр. спринцовки,
тенджера от йенско стъкло, фуния, бръснарско ножче, 2 бр. парчета станиол,
ръкавица, полиетиленови пликчета с клипс, електронна везна.
След обяд на 18.07.2015 г. подсъдимият Й. и осъдената К.
започнали в дома на последната в гр. Габрово на ул. „В.“ № ** да приготвят наркотичното
вещество, като Й. ръководел процеса и извършвал основната дейност, тъй като бил
запознат с технологията, а Р. К. му помагала, защото процесът бил дълъг - траел
часове. Двамата решили, че са завършили приготвянето на наркотично вещество
метамфетамин, когато К. излязла и за кратък период напуснала жилището. След
това обаче Й. решил, че синтезът на приготвеното наркотично вещество не е
приключил и сам продължил и завършил този процес до окончателно дообработване и
получаване на наркотично вещество - метамфетамин. Късно вечерта на същата дата,
след като Р. К. се била върнала в дома си, в посоченото жилище било извършено
претърсване от разследващ полицай при РУ на МВР - Габрово, за което
процесуално-следствено действие е съставен съответен протокол от 18.07.2015 г. (л. 28-39 от ДП).
В протокола е посочено, че върху хладилника в кухнята на апартамента на К. било
намерено и иззето полиетиленово пликче с бяло прахообразно вещество с тегло
0,08 гр. Такова вещество с тегло 5,45гр. било иззето и от дъното на йенския съд,
като и двете вещества при направен полеви наркотест реагирали на наркотично
вещество. Иззети били също намерените полиетиленови пликчета с клипс, стъклено
бурканче от пюре с жълта течност, пластмасова спринцовка с жълта течност,
йенски съд, чанта с надпис „Stop Shop” в която се съдържали: опаковка с
прахообразно вещество с надпис „Магнезиев сулфат”, полиетиленова торбичка с
надпис Vivacom, бръснарско ножче, две парчета станиол, ръкавица от гумен
текстил, PVC-бутилка от 0,5 литра с безцветна
течност. На пода в кухнята била открита и иззета
найлонова торба със следните вещи: един пакет с бели люспи и кристали с надпис
„Сода каустик”, една метална кутия с надпис „Разредител Бат”, една PVC-бутилка с надпис „Fosforzuur 75%” с малко течност, 4
броя PVC-бутилки с червени капачки и с течност в тях, една PVC-
бутилка с белезникава течност, две пластмасови спринцовки, една PVC-фуния -
червена на цвят.
От заключението на изготвената от
вещото лице Е.К. физикохимическа
експертиза (л. 58-60 от ДП), което не е оспорено от страните и съдът цени като
правилно и обосновано, се установява следното: кристалното вещество от 0,08 гр., иззето като обект 1 от дома на
подсъдимата, съдържа 23,7% метамфетамин; кристалното вещество от 5,45гр. иззето
като обект 5.1 от дома на подсъдимата, съдържа 4,3% метамфетамин и ефедрин;
иззетото от цигарената кутия в холовото помещение вещество – обект 11, е с
тегло от 0.50 гр. и е ефедрин/псевдоефедрин.
От заключението на
изготвената от вещото лице С.Й. от НИКК на МВР физикохимическа експертиза (л.
66-71 от ДП), което не е оспорено от страните и съдът цени като правилно и
обосновано, се установява, че иззетите от дома на подсъдимата вещества са
следните: течност от обект № 3 от 50 мл. - солна киселина; течност от
спринцовката от 1 мл. - солна киселина; течност от обект № 6.1 от 18.62 гр.
представлява магнезиев сулфат; течност от обект № 6.2 от 75 мл. е псевдоефедрин;
бяло вещество от обект № 7 от 895.55 гр. представлява натриева основа; течност
в обект № 7.2 от 25 мл. представлява толуол и бутилацетат; течност от обект №
7.3. от 210 мл. представлява фосфорна киселина; течността от четири броя
пластмасови бутилки от общо 2220 мл. представлява толуол; течността и
кашообразния разтвор в бутилка - обект № 7.5., представлява съответно 35 мл. и
197.22 грама натриева основа; течността от обект № 8 от 320 мл. представлява
толуол и бутилацетат със следи от фенилацетон, който представлява примес при
производство на фенилацетон; прахообразното вещество от обект № 10.1 с нетно
тегло от 8,68 гр. представлява червен фосфор; вещество от обект № 10.2 с тегло
1,14 гр. представлява йод. Вещото лице дава заключение, че псевдоефедрина,солната киселина, магнезиевия сулфат, натриевата основа, толуола,
фосфорната киселина, червения фосфор и йод могат съвместно да участват в схема
за синтез на наркотичното вещество метамфетамин.
Общата стойност на наркотичното вещество метамфетамин
възлиза на сумата от 138,25 лв.
Метамфетаминът има наркотично действие и е под контрол на Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите, като е включен в Приложение 1 към чл. 3, ал. 2 на
ЗКНВП, представляващо списък на „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.
Ефедринът/псевдоефедринът подлежи на контрол съгласно чл. 1, ал.3 от ЗКНВП и е включен в Категория I на
Регламент на ЕО № 273/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета относно
прекурсорите на наркотичните вещества и се използва като прекурсор при
производството на наркотичното вещество метамфетамин. Солната киселина и
толуолът са поставени под контрола на ЗКНВП като прекурсори, съгласно регламент
на ЕС 273/2004 г. - Категория 3.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от направените от подсъдимия Р.Й.
самопризнания, съпоставени с показанията на свидетелите Й. Х. Н. и Н.Д.С.,
депозирани в досъдебната фаза на процеса, от протокола за претърсване и
изземване от 18.07.2015 г. и фотоалбума към него (л. 20-31 от ДП), протокола за
изземване на представителни проби и фотоалбума към него, заключенията на двете
физикохимически експертизии.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
По обвинението за престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК
Съдът намира, че по делото е
установено по несъмнен начин, че след като на 18.07.2015 г., в гр. Габрово, на
ул. „В.“ № **, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество
– общо 5.53 грама метамфетамин на стойност 138.25 лв., подсъдимият Р.Й. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 предл. първо от НК, за което го призна за ВИНОВЕН и му
наложи наказание. От обективна страна е безспорно, че на посочената дата и
място подсъдимият е държал описаната високорисково наркотично вещество, като не е имал надлежно разрешително по смисъла
на закона да държи такова, предвид забраната по чл. 30 от ЗКНВП и липсата на изключението по
чл. 31 от същия закон. От субективна страна съдът намира, че деянието е осъществено при пряк
умисъл, тъй като деецът е осъзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
При индивидуализацията на
наказанието за това престъпление съдът съобрази изискванията по чл. 54 от НК.
За престъпление по чл. 354а, ал.
3, т. 1 от НК се предвижда налагане на наказание лишаване от свобода от една до
шест години, както и наказание глоба в размер от 2 000 до 10 000 лв.
Престъплението е тежко по смисъла
на чл. 93, т. 7 от НК и с висока степен на обществена опасност, която се
обуславя от динамиката на извършване на престъпления от този вид. Подсъдимият Й.
е лице, което многократно е осъждано за престъпления от общ характер, което
обстоятелство рефлектира върху степента на личната му обществена опасност.
Именно данните за предходните осъждания за престъпления против собствеността и
последното – за престъпление против личността – убийство, съдът определя като
отегчаващо обстоятелство. От друга страна съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства изразеното съжаление и критично отношение на
подсъдимия към деянието, както и тежкото му здравословно състояние. Обсъждайки изложените
обстоятелства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че наказанието
следва да се индивидуализира при превес на смекчаващите обстоятелства и същото
да се определи в размер близък до специалния минимум. Поради това му определи
наказание от две години лишаване от свобода. Спазвайки императивната разпоредба
на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, редуцира
размера на наложеното наказание лишаване от свобода, като го намали с 1/3 и
наложи на подсъдимия Р.Р.Й. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
С присъдата съдът наложи на
подсъдимия Й. и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в минимален размер от
2 000 лв. При определяне на размера на глобата съдът отчете смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, както и съобразно нормата на чл. 47 от НПК съобрази
данните за неговото имотно състояние, материалното му положение - лишен от
свобода, без доходи, както и тежкото му здравословно състояние.
Съдът намира за неоснователно
искането на защитата за определяне на наказанието при съобразяване наличието на
изключително смекчаващо обстоятелство – тежкото здравословно състояние на
подсъдимия. Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК предполага
кумулативното проявление на две условия – наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна констатация, че най-лекото,
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице.
В разглеждания случай не е налице кумулативност на двете условия, както и основание,
за да се приеме изпълнението на което и да е от двете. Приетите от съда
смекчаващи обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни.
Здравословното състояние на подсъдимото лице е отчетено при индивидуализация на
наказанието, като му е придадена значителна тежест, но същото не следва да се
разглежда като изключително. Наред с това наложеното наказание от една година и
четири месеца лишаване от свобода не е несъразмерно тежко, още повече като се
отчетат данните за утежненото съдебно минало на подсъдимия.
По обвинението за престъпление по
чл. 354а, ал. 1, изр. 2, във вр. с изр. 1, предл. 4, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК
Съдът намира, че по делото е
установено по несъмнен начин, че след като на 18.07.2015 г., в гр. Габрово, на
ул. „В.“ № ***, в съучастие като съизвършител с лицето Р. И. ***, без надлежно
разрешително държал прекурсори (ефедрин, солна киселина, толуол), съоръжения (3
бр. спринцовки, тенджера от йенско стъкло, фуния, бръснарско ножче, пликчета с
клипс, парчета станиол и електронна везна) и материали (натриева основа,
фосфорна киселина, червен фосфор, йод и магнезиев сулфат) за производство на
наркотични вещества, подсъдимият Р.Й. както от обективна, така и от субективна
страна е осъществил престъпления състав по чл. 354а, ал. 1, изречение 2, във
вр. с изр. 1, предл. 4, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което го призна за
ВИНОВЕН и му наложи наказание. От обективна страна подсъдимият Й., в съучастие
като извършител с осъдената Р. К., е упражнявал фактическа власт върху
прекурсори (ефедрин - 75мл., солна киселина - 51 мл., толуол – 2545 мл.),
съоръжения (3 бр.спринцовки, тенджера от йенско стъкло, фуния, бръснарско
ножче, пликчета с клипс, парчета станиол, електронна везна) и материали (натриева
основа - 1092.77 гр. и 35 мл., фосфорна киселина – 210 гр., червен фосфор -
8,68 гр., йод - 1,14 гр., магнезиев сулфат - 18,62 гр.). От заключението на
физикохимическата експертиза се установява, че същите са необходими за
производство на метамфетамин, а от доказателствата по делото се установява, че
с тях е произведен 5,53 грама метамфетамин. Безспорно е, че подсъдимият, без да
притежава надлежно разрешително и в нарушение на чл. 30 и чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и чл.1 и сл.
от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1,
във вр. с чл. 30 от ЗКВНП, държал горепосочените прекурсори за производство на
наркотични вещества по смисъла на чл. 3
ал. 4 от ЗКВНП, във вр. с чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични НРКРВН и Приложение № 1 и включени в
Приложение 1 по смисъла на чл. 2, б. „а” в категория 1 и категория 3 на
Регламент № 273/2004 на Европейския парламент и Съвета на Европа относно
прекурсорите на наркотични вещества. От субективна страна съдът намира, че
деянието е осъществено при пряк умисъл, тъй като деецът е осъзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
При индивидуализацията на
наказанието за това престъпление съдът съобрази изискванията по чл. 54 от НК.
За престъпление по чл. 354а, ал.
1 изр. 2 от НК се предвижда кумулативното налагане на наказания лишаване от
свобода от три до дванадесет години и глоба в размер от 20 000 до
100 000 лв.
При индивидуализация на
наказанието за това престъпление са напълно валидни съображенията, които съдът
изложи по-горе във връзка с наказанията за престъплението по чл. 354а, ал. 3,
т. 1 от НК. Престъплението е тежко и с висока степен на обществена опасност.
Подсъдимият Й. е лице с утежнено съдебно минало, което рефлектира върху
степента на личната му обществена опасност. Данните за предходните осъждания на
подсъдимото лице съдът отчита като отегчаващи обстоятелства. Такива се явяват и
обстоятелствата, определящи извършването на престъплението в съучастие с друго
лице, както и водещата роля на подсъдимия Й. при реализиране на деянието. И за
това престъпление съдът отчита за смекчаващи обстоятелства изразеното съжаление
и критично отношение към деянието, както и тежкото здравословно състояние на
подсъдимия. Обсъждайки изложените обстоятелства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие, че наказанието следва да се индивидуализира при превес
на смекчаващите обстоятелства и същото да се определи в размер под средния и
близък до специалния минимум. Поради това определи наказание от пет години
лишаване от свобода. Спазвайки императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, редуцира размера на наложеното
наказание лишаване от свобода, като го намали с 1/3 и наложи на подсъдимия Р.Р.Й.
наказание от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С присъдата съдът наложи на
подсъдимия Й. и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в минимален размер от
20 000 лв. При определяне на размера на глобата съдът отчете смекчаващите
и отегчаващите обстоятелства, както и съобразно нормата на чл. 47 от НПК
съобрази данните за неговото имотно състояние, материалното му положение и здравословното
му състояние.
И за това престъпление съдът не
намира основания за определяне на наказанията по правилата на чл. 55 от НК, тъй
като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при
наличието на които така предвиденото наказание по наказателния закон да се
явява несъразмерно тежко за подсъдимия Й..
На основание чл.
23, ал. 1 от НК, по правилата на съвкупността, съдът ОПРЕДЕЛИ на подсъдимия Р.Р.Й.
едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ в размер на най-тежкото измежду наложените му за горните
престъпления, а именно ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Не са
налице основанията на закона за определяне на първоначален строг режим за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съдът намира, че предвид здравословното
състояние на подсъдимото лице не следва да се прилага и чл. 57, ал. 2 от ЗИНЗС.
Поради това съдът определи първоначален ОБЩ РЕЖИМ, на основание чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗИНЗС, за изпълнение на наложеното на подсъдимия Й. наказание лишаване от
свобода.
На основание чл.
23, ал. 3 от НК съдът ПРИСЪЕДИНИ към наложеното на подсъдимия Р.Й. общо
най-тежко наказание лишаване от свобода, наказанието ГЛОБА в размер на 20 000
лева.
Съдът счита, че с
така наложените наказания ще бъдат постигнати целите на личната и на
генералната превенция по чл. 36 от НК.
С присъдата, на
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, съдът зачете времето през което
подсъдимият Р.Й. е бил задържан под стража, считано от 08.06.2020 г., което
следва да се приспадне при изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Р.Й. да заплати в
полза на държавата по сметка на Окръжна прокуратура – Габрово направените в
досъдебната фаза на процеса разноски за преводи в размер на 320.25 лв., както и
да заплати по сметка на Окръжен съд – Габрово държавна такса в размер на 5
(пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът констатира, че останалите
разноски по делото са възложени на осъдената Р. И. К., съгласно влязлата в сила
спрямо нея присъда, поради което не ги присъжда отново.
С влязлата в сила присъда по
приложеното НОХД № 78/2016 г. по описа на Окръжен съд – Габрово съдът се е
произнесъл съобразно чл. 354а, ал. 6 от НК, като е отнел в полза на държавата наркотично вещество от
16.55 грама брутно тегло и 5.53 грама нетно тегло, предадено на съхранение в
ЦМУ, отдел „МРР-НОП” с протокол № 38530 от 29.10.2015 г.; прекурсори (толуол, солна киселина,
псевдоефедрин) от 1480 гр. брутно тегло и 220 мл.+470 мл.
нетно тегло, предадено на съхранение в ЦМУ, отдел „МРР-НОП” с протокол № 41968 от 02.06.2016 г. и толуол от 1825 гр., предадено на съхранение в ЦМУ, отдел „МРР-НОП” с
протокол от 26.05.2016 г. Със същата присъда съдът е постановил да се унищожат
веществените доказателства, представляващи – 3 бр. спринцовки,
тенджера от йенско стъкло, фуния, бръснарско ножче, 2 бр. парчета
станиол, ръкавица, полиетиленови пликчета с клипс, електронна везна, PVC-бутилка с фосфорна киселина,
кибритена кутия с 1 бр. пликче с червен фосфор, 1 бр. пликче с йод, полиетиленов плик с
натриева основа, хартиен плик с магнезиев сулфат, PVC- бутилка от „Кока Кола” с водно алкален разтвор на
натриева основа, 4 бр. празни PVC-бутилки
от туолуол, буркан с кашообразно вещество, 3 бр. опаковки от наркотични
вещества и псевдоефедрин – обект 1, 5.1 и 11,
както и торба с надпис Stop Shop и 2 бр.
опаковки, иззети като обект 6 и 7.
В този смисъл съдът произнесе
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: