Р Е Ш Е Н
И Е № 58/26.3.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав, в публично заседание на
пети март 2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
при Секретаря Велина Митева, разгледа
докладваното от Съдия Ваня Стоянова адм. д. № 15 по
описа на съда за 2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 118
от КСО.
Образувано е по жалба на д-р Р.А.И. ***, на д-р Т.Й.П. *** и на д-р А.В.А. ***, против Решение № Ц2153-28-46 от 29.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата им с вх. № Ц1012-28-273 от 17.12.2020 г. против Разпореждане № РО-5-28-00849148 от 02.12.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ- Ямбол, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено на лицата Р.А.И., Т.Й.П. и А.В.А. да внесат суми по Ревизионен акт за начет № РМ-5-28-00842254 от 17.11.2020 г. в размер на 1 800,58 лева, от които главница в размер на 1 543,62 лева и лихва в размер на 256,96 лева.
С доводи за незаконосъобразност на оспорения акт се иска отмяната му като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Излагат се съображения за липса на мотиви в произнесеното решение, което според оспорващите е нарушило правото им на защита, а така също и възпрепятства извършването на адекватна преценка досежно материалната му законосъобразност; в тази връзка се сочи, че в мотивите на процесното решение не са обсъдени оплакванията на жалбоподателите против атакуваното разпореждане, поради което се счита, че актът не е мотивиран. Излагат се и доводи за несъответствие на оспорения акт с материалноправните разпоредби, като се твърди, че произнесеното от НЕЛК решение е нищожно, тъй като е постановено след изтичане на визирания в закона преклузивен тримесечен срок от постъпване на медицинските документи при горестоящия административен орган. По тези съображения се претендира отмяната на процесното решение, като се прави и искане за присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание за оспорващите се явява адвокат Д.Д., редовно упълномощена, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и иска отмяната на процесния акт с присъждане на разноските по делото съобразно представен списък.
Ответната страна - Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, в съдебно заседание се представлява от Старши юрисконсулт А.С., редовно упълномощена, която застъпва становище за неоснователност на жалбата и иска отхвърлянето ѝ. Представя в срок писмена защита, в която излага подробни съображения по съществото на спора, като счита, че атакуваният акт е издаден при спазване на всички изисквания за законосъобразност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С Експертно решение № 3343 от 18.10.2018 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Пантелеймон” гр. Ямбол, при освидетелстване на Н.Х.Х. с посочено ЕГН, е определена оценка на работоспособността и степен на увреждане на лицето 75 % трайно намалена работоспособност (ТНР) за съкратен срок от 1 година (до 01.10.2019 г.) с дата на инвалидизацията 17.10.2018 г. ЕР е връчено на лицето на 18.10.2018 г., видно от отбелязаното в него. Въз основа на това експертно решение е издадено Разпореждане № 7/протокол № N01009 от 08.01.2019 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Ямбол, с което на Н.Х.Х. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО, считано от 17.10.2018 г., със срок на инвалидността до 01.10.2019 г., в минимален размер от 125,58 лева съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО.
С Жалба № 1012-28-96 от 13.11.2018 г. Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ, гр. Ямбол обжалвала ЕР № 3343/18.10.2018 г., в резултат на което с ЕР № 0592 от 17.04.2019 г. Специализиран състав по нервни и очни болести на НЕЛК отменил и върнал ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване по съображения за недостатъчна медицинска документация, обективизираща хронично заболяване, мотивиращо определяне на оценка за ТНР с указания ТЕЛК да се произнесе и за установено предходно заболяване (артериална хипертония). Във връзка с така постановеното решение на НЕЛК, вследствие на новото освидетелстване с ЕР № 4047/175 от 21.11.2019 г. ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ гр. Ямбол определил на Н.Х.Х. 30 % трайно намалена работоспособност за срок от 2 години (до 01.11.2021 г.) с дата на инвалидизиране от 17.10.2018 г. при водеща диагноза „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“. ЕР е връчено на Н.Х.Х. на 25.11.2019 г., като същата е упражнила правото си да го обжалва. С ЕР № 0218/021 от 30.01.2020 г. на Специализиран състав на НЕЛК по ССЗ ЕР № 4047/175 от 21.11.2019 г. е потвърдено по всички поводи. Липсват данни досежно датата на връчване на това експертно решение, но между страните няма спор, че същото не е оспорено по съдебен ред и е влязло в сила.
С Разпореждане № 2112-28-412#5/16.03.2020 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Ямбол предходно издаденото разпореждане, (с което на Н.Х.Х. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимално установения по закон размер), е отменено, като е отказано отпускането на такава пенсия по съображения, че лицето не отговаря на изискванията по чл. 71 и чл. 72 от КСО предвид отмяната на ЕР № 3343 от 18.10.2018 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Пантелеймон” гр. Ямбол и постановеното ново ЕР № 4047/175 от 21.11.2019 г. с определена ТНР 30 %, (потвърдено по всички поводи с ЕР № 0218/021 от 30.01.2020 г. на Специализиран състав на НЕЛК по ССЗ). Със същото разпореждане е постановено на основание чл. 114, ал. 2 от КСО надвзетите суми да не се събират от лицето.
С Писмо № 1029-28-297 от 06.04.2020 г. на Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - Ямбол цялата преписка, ведно с изготвена Справка за неправилно получени пенсии (Приложение № РНП-4-28-00737336 от 16.03.2020 г. – л. 36-37 от кориците на делото), е изпратена по компетентност в Отдел КПК при ТП на НОИ – Ямбол за прилагане на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Изискано е становище от Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ — Ямбол, постъпило под № 1029-28-297#1 от 14.04.2020 г. Със Заповед № ЗР-5-28-00832761 от 29.10.2020 г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ, гр. Ямбол е възложено на контролен орган на ТП на НОИ — Ямбол да извърши частична ревизия по разходите на ДОО във връзка с отменените актове на ОМЕ на жалбоподателите за ревизионния период от 17.10.2018 г. до 16.03.2020 г. В определения в заповедта срок от 30 работни дни, считано от датата на връчване на акта (04.11.2020 г.), е извършена възложената ревизия, приключила с издаването на Ревизионен акт за начет (РАН) № РМ-5-28-00842254 от 17.11.2020 г., неразделна част от който е и изготвеният към него анализ. При хронологично излагане на гореописаните факти и при позоваване на Становище № 1029-28-297#1 от 14.04.2020 г. на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ — Ямбол и на Приложение № РНП-4-28-00737336 от 16.03.2020 г., в анализа към РАН е направено заключение, че Н.Х.Х. неоснователно е получила суми за осигурителни плащания, представляващи надвзети пенсии за периода от 17.10.2018 г. до 30.09.2019 г. включително, тъй като според действащите към момента нормативи (чл. 71 и чл. 72 от КСО) не е имала право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване предвид факта на окончателно установената ТНР под 50 %; въз основа на това е счетено, че са причинени щети на ДОО поради неправилното установяване на вида и степента на ТНР от ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД, гр. Ямбол в състав: Председател – д-р Р.И., и членове – д-р А.А. и д-р Т.П., които лица следва да носят солидарна отговорност по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. В РАН № РМ-5-28-00842254 от 17.11.2020 г. е описано, че с влязло в сила ЕР № 0218/021 от 30.01.2020 г. на НЕЛК-София е отменено ЕР № 3343/151 от 18.10.2018 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Пантелеймон” гр. Ямбол, издадено от посочените лекари, като изплатената по тях пенсия, подробно описана в приложената към акта за начет справка, подлежи на възстановяване със законната лихва; задължението е определено в общ размер на 1 800,58 лева, от които главница - в размер на 1 543,62 лева, и лихва - в размер на 256,96 лева, начислена до 17.11.2020 г. С Възражение № Ц1054-28-2 от 23.11.2020 г. начетените лица д-р И., д-р П. и д-р А. възразили срещу Ревизионен акт за начет № РМ-5-28-00842254 от 17.11.2020 г., по което контролният орган на ТП на НОИ-Ямбол се произнесъл с Мотивирано заключение № Ц1054-28-2#1 от 25.11.2020 г., като потвърдил съставения ревизионен акт за начет.
С Разпореждане
№ РО-5-28-00849148 от 02.12.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на
ДОО при ТП на НОИ – Ямбол на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено лицата Р.А.И., Т.Й.П. и А.В.А. да внесат суми
по Ревизионен акт за начет № РМ-5-28-00842254 от 17 11 2020 г в размер на 1
800,58 лева, от които главница в размер на 1 543,62 лева и лихва в размер на
256,96 лева; посочено е също, че разпореждането подлежи на доброволно
изпълнение в 14-дневен срок от връчването му, като при по-късно внасяне на
сумите или при внасяне на част от тях, върху невнесената главница се дължи
лихва, считано от 18.11.2020 г. до окончателното внасяне на главницата,
съобразно разписаното в чл. 113 от КСО. Издаденото разпореждане е връчено на
адресатите по надлежния ред, както следва: на д-р Р.А.И. и на д.р Т.Й.П. –
лично на 04.12.2020 г. (л. 15 и л. 17), а на д-р А.В.А. – лично на 22.12.2020
г. (л. 16), като няма данни така определените суми да са внесени по посочената
в разпореждането банкова сметка ***-Ямбол. На 17.12.2020 г. начетените лица
депозирали Жалба вх. № Ц1012-28-271 по описа на ТП на НОИ, гр. Ямбол против
Разпореждане № РО-5-28-00849148 от 02.12.2020 г. на Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ – Ямбол, по която горестоящият
административен орган се произнесъл с Решение № Ц2153-28-46 от 29.12.2020 г., с
което оставил без уважение жалбата по подробно изложени в акта съображения.
Решението е връчено лично на всеки от оспорващите на 31.12.2020 г., а жалба
против него е депозирана чрез административния орган до съда на 13.01.2021 г.,
въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.
При тази фактическа установеност съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирани страни с правен интерес от обжалването, против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО.
Разгледана по същество, съдът я преценя като основателна
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В чл. 110, ал. 3 от КСО е предвидено, че за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждания в 14-дневен срок след изтичането на 7-дневния срок за възражение по връчения акт за начет. По силата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ от КСО компетентен да се произнесе по жалбата срещу разпореждане за събиране на сумите по ревизионни актове за начет е ръководителят на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В настоящия случай по оспорването на Разпореждане № РО-5-28-00849148 от 02.12.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Ямбол съобразно разписаното в чл. 117, ал. 3 от КСО компетентният да се произнесе орган е Директорът на ТП на НОИ, гр. Ямбол, следователно обжалваният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган. Процесното решение е произнесено в предвидената от закона писмена форма, същото е мотивирано, като са изложени фактическите и правни основания за издаването му; спазен е предвиденият в цитираната норма едномесечен срок за произнасяне, както и разписаните в тази връзка специфични административнопроизводствени правила, не е нарушено правото на защита на начетените лица в проведеното производство, поради което съдът счита, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно съответствието на атакуваното решение с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:
За да постанови процесния акт, горестоящият административен орган, след изясняване на фактическата обстановка, приел, че в конкретния случай са налице всички визирани в закона предпоставки за ангажиране на предвидената в чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО имуществена отговорност на лекарите - членове на колективни органи на медицинската експертиза на работоспособността, а именно: отменено ЕР на ТЕЛК по съображения за виновни действия или бездействия на лекарите, изразяващи се в допуснати от тях нарушения на задължителните разпоредби на нормативната уредба, регламентираща експертизата на работоспособността, като отмяната следва да е с влязъл в сила административен или съдебен акт, което обстоятелство в случая било налице; щета на ДОО, възникнала в резултат на отмяната на ЕР, изразяваща се в реално намаляване имуществото на ДОО поради извършените от осигурителния орган разходи за неправомерно изплатена пенсия; причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат (щетата от неправомерно изплатената пенсия) и противоправното и виновно поведение на извършителите (допуснатите от тях нарушения на правните норми). В тази връзка е направено позоваване на изисканото и предоставено от Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ — Ямбол Становище № 1029-28-297#1 от 14.04.2020 г., в което според отразеното в процесното решение се поставя под сериозно съмнение истинността на анамнестичните данни и коректността на определения ТНР с ЕР № 3343 от 18.10.2018 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Пантелеймон”, гр. Ямбол. Въз основа на това и с оглед приобщените доказателства Директорът на ТП на НОИ-Ямбол заключил, че оспореното пред него разпореждане е законосъобразно произнесено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с относимата към казуса материалноправна уредба, както и че актът е целесъобразен, поради което отхвърлил жалбата като неоснователна.
Чрез специалното ревизионно производство по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО идеята на законодателя е да се търси поправяне на щетите, причинени на ДОО от отменени актове на медицинската експертиза. По смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО да са причинени щети на държавното обществено осигуряване означава тези щети да са в следствие от неправилно извършени осигурителни разходи и от актове на медицинската експертиза, като тези актове следва да са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В тази връзка следва да се отбележи, че деликтната отговорност е гражданска отговорност, а в гражданското право вината е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (от добрия стопанин, добрия търговец, добрия работник). В този смисъл и по аргумент от чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) членовете на ТЕЛК следва да полагат дължимата грижа и да постановяват решението си след извършени констатации на база медицинските изследвания и документация и след извършен преглед на освидетелстваното лице. В експертните решения членовете както на ТЕЛК, така и на НЕЛК изразяват експертно мнение въз основа на придобити професионални знания и опит из областта на медицината и като израз на вътрешното им убеждение при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. И двете експертизи действат в рамките на своята професионална компетентност при определяне на процента ТНР и началния момент, от който е настъпила неработоспособността и не може да се приеме, че са налице нарушения на нормативни разпоредби при издаването на отмененото експертно решение, ако причината за отмяна е само разлика при поставянето на точната диагноза. Под „нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза“ по смисъла на закона се разбират нарушения на законовите изисквания, уреждащи процедурата по издаването им, съдържанието и формата на индивидуалния административен акт (експертното решение), но не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит, както и преценката на представената медицинска документация от лицето. С други думи, при регламентиране отговорността на органите на медицинската експертиза на работоспособността по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от КСО законодателят е имал предвид да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън рамките на професионалното вътрешно убеждение.
В конкретния случай съдът намира, че е налице отменен акт на медицинската експертиза на работоспособността поради допуснати нарушения на нормативно установените правила за неговото издаване предвид следното: в ЕР № 0592/069 от 17.04.2019 г. на Специализиран състав по нервни и очни болести на НЕЛК е направено заключение за липса на достатъчно медицинска документация, обективизираща хронично заболяване, мотивиращо определяне на оценка за ТНР, като е посочено, че не е налице първична медицинска документация за преживени мозъчно-съдови инциденти, наблюдение от невролог, ефект от лечението; посочено е още, че са налице противоречиви данни от невролог (статус от невролог за пирамидна симтпоматика вдясно, а в ЕР на ТЕЛК – левостранна хемипарез, средна степен); указано е, че ТЕЛК следва да се произнесе и за заболяване, установено преди ЕР на ТЕЛК (артериална хипертония) на основание т. III от Методиката за прилагане на отправните точки, Приложение № 2 от НМЕ/03.08.2018 г. По тези съображения и с позоваване на чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ/2018 г.) и на действащата към момента на издаване на ЕР на НЕЛК Наредба за медицинската експертиза (НМЕ), специализираният състав по нервни и очни болести на НЕЛК отменя и връща за ново освидетелстване с отправяне на препоръка за прецизиране на неврологичния дефицит след изискване на всички медицински документи във връзка с мозъчно-съдовите инциденти. С оглед направеното от НЕЛК - нервни болести заключение и разпоредбата на чл. 62 от НМЕ, която в относимата към казуса редакция предвижда, че видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания, може да се направи извод, че в нарушение на нормативните разпоредби, разписани в Наредбата за медицинската експертиза, определеният с ЕР № 3343 от 18.10.2018 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Пантелеймон” гр. Ямбол процент неработоспособност на Н.Х.Х. е при липса на достатъчно медицинска документация, уточняваща поставената диагноза и противоречиви данни от медицинската документация и клинико-експертната анамнеза относно обективния неврологичен статус на лицето. При тази установеност несъмнено ЕР № 3343 от 18.10.2018 г. на ТЕЛК е отменен поради допуснати нарушения на нормативно установените правила на НМЕ. В допълнение следва да се отбележи, че при новото освидетелстване на лицето с ЕР № 4047/175 от 21.11.2019 г. ТЕЛК е признал 30 % ТНР при водеща диагноза „хронично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“ с дата на инвалидизация 17.10.2018 г. и срок на инвалидност до 01.11.2021 г., като няма данни това решение след обжалването му пред НЕЛК и потвърждаването му да е оспорено по съдебен ред.
С оглед на така издадения акт на медицинската експертиза - ЕР № 3343 от 18.10.2018 г. на ТЕЛК, подаденото на 02.11.2018 г. заявление от Н.Х.Х. и предвид обжалването на ЕР от Председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО, на освидетелстваното лице е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размера по чл. 98, ал. 7 от КСО от датата на инвалидизиране – 17.10.2018 г., изплащана до 01.10.2019 г. Цитираната разпоредба на чл. 98, ал. 7 от КСО повелява, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия, (какъвто е и настоящият случай), или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Очевидно с нормата е допуснато по силата на закона предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт и в този смисъл осигурителните плащания в случая са били извършени по силата на закона. При това положение, изплащането на личната пенсия за инвалидност в определения размер за посочения в РАН период е осъществено на правно основание, поради което следва да се приеме, че направените осигурителни разходи за изплатената пенсия, в който размер се твърди да е нанесената щета на ДОО в конкретния казус, не са причинени пряко от отмененото експертно решение на органа на медицинската експертиза – ТЕЛК, а са пряка последица от прилагането на посочената разпоредба, която допуска да се извършват плащания и по едно невлязло в сила решение на ТЕЛК, което може да се окаже, че страда от всякакви пороци, включително и нищожност. Ето защо ЯАС в настоящия си състав намира, че на членовете на ТЕЛК не може да се търси деликтна отговорност. Не на последно място следва да се отбележи още, че в случая членовете не ТЕЛК не следва да носят имуществена отговорност в процесния размер, свързан с периода на изплащане на пенсията на Наджие Хасан и поради факта, че НЕЛК е постановила решението си извън предвидения в чл. 47, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи срок, (който е тримесечен от датата на постъпване на медицинските документи), а в един по-късен период, поради което и продълженото изплащане на пенсията на Хасан не може да бъде вменено във вина на членовете на ТЕЛК, за което те да носят имуществена отговорност, респ. да бъдат задължени да възстановят размера на изплащаната пенсия, определена като нанесена на ДОО щета от административния орган.
С оглед гореизложеното в случая не е осъществен съставът на чл. 110, ал. 1, т. 1, предложение последно от КСО и не са налице условия за ангажиране на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК, поради което оспореният административен акт като издаден в нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК следва да бъде отменен, ведно с потвърденото с него Разпореждане № РО-5-28-00849148 от 02.12.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Ямбол, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено на лицата Р.А.И., Т.Й.П. и А.В.А. да внесат суми по Ревизионен акт за начет № РМ-5-28-00842254 от 17.11.2020 г. в размер на 1 800,58 лева, от които главница в размер на 1 543,62 лева и лихва в размер на 256,96 лева, изчислена до 17.11.2020 г.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 120, ал. 2 от КСО, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателите сторените от тях разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса, възлизащи на общо 230 лева, или по 76,67 лева за всеки от жалбоподателите.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, четвърти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № Ц2153-28-46 от 29.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-28-00849148 от 02.12.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ- Ямбол, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено на лицата Р.А.И., Т.Й.П. и А.В.А. да внесат суми по Ревизионен акт за начет № РМ-5-28-00842254 от 17.11.2020 г. в размер на 1 800,58 лева, от които главница в размер на 1 543,62 лева и лихва в размер на 256,96 лева, изчислена до 17.11.2020 г.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Ямбол да заплати на Р.А.И. ***, на Т.Й.П. *** и на А.В.А. ***, сума в общ размер на 230 (двеста и тридесет) лева, или суми в размер от по 76,67 лв. (седемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) за всяко от горепосочените лица, съставляващи направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете