Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр.К., ……….2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на тридесети май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №754 по описа за 2019 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове за установяване съществуването на вземане с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че К.С.К. и „Т.Б.“ ЕАД (с
предишно наименование „К. Б. М.“ ЕАД) сключили Договор за
мобилни услуги №
*** и Договор за лизинг от 12.07.2016 г., по силата на които на клиента били предоставени мобилен телефонен
номер ********** и мобилен телефонен
апарат Samsung Galaxy А5
2016 Вlаск, като предоставянето на
устройството било уредено договора за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ била 528.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят
се задължавал да извърши 23 /двадесет и три/ месечни лизингови вноски, всяка в
размер на 22.99 лв. с вкл. ДДС, които да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Твърди,
че към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от К.К.
мобилен номер и мобилно устройство на лизинг се прилагали следните условия: -
за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № *** от 12.07.2016 г.; - за
мобилно устройство Samsung
Galaxy А5 2016 Вlаск - условията, договорени в Договор за лизинг от
12.07.2016 г. Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5
бр. фактури, издадени в периода м. август 2016 г. - м. декември 2016 г. Във
всяка от фактурите били начислени вземания, произтичащи от горепосочените
договори, сключени с клиента. Фактура №**********/10.08.2016
г. била издадена за отчетния период 12.07.2016
-09.08.2016 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период
за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 49.98 лв., както и
ползвани услуги 0.02 лв. (разговори към „Грижа за
клиента“), които били в краен
размер на 50.00 лв. без вкл. ДДС респ. 60.00 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Samsung
Galaxy А5 2016 Вlаск в размер на 22.99
лв. с вкл. ДДС или общата сума, начислена във фактурата
била 82.99 лв.; -Фактура №**********/10.09.2016 г., издадена за отчетния период 10.08.2016 -09.09.2016 г., включвала
задълженията на клиента за посочения период за мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 25.82 лв., както и ползвани услуги 22.50 лв. (други
услуги с добавена стойност 12.50 лв., услуги с добавена стойност (SMS) 10.00
лв.), които били в краен размер на 48.32 лв. без вкл.
ДДС или 57.98 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска
за мобилно устройство Samsung
Galaxy А5 2016 Вlаск в размер на 22.99
лв. с вкл. ДДС или общата сума, начислена във фактурата
била 80.97 лв.;-Фактура №**********/10.10.2016 г., издадена за отчетния период 10.09.2016
-09.10.2016 г., включва следните задължения на клиента за посочения период за
мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 25.82 лв. без вкл. ДДС, в
краен размер на 30.98 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Samsung
Galaxy А5 2016 Вlаск в размер на 22.99
лв. с вкл. ДДС или общата сума,
начислена във фактурата била 53.97 лв.; -Фактура
№**********/10.11.2016 г., издадена за отчетния период 10.10.2016 -09.11.2016 г., включва следните
задължения на клиента за посочения период за мобилен номер ********** - месечна
абонаментна такса (-8.33) лв. без вкл. ДДС, която е в краен размер на (-10.00)
лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Samsung
Galaxy А5 2016 Вlаск в размер на 22.99лв.
с вкл. ДДС като отрицателната стойност на месечната
абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между
таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е
ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой
дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период като общата сума,
начислена във фактурата била 12.99 лв. След предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на К.С.К.
поради изпадането му в забава, на потребителя била издадена фактура №**********/10.12.2016 г., която включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочното
прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 12.07.2016 г., при условията
на които бил ползван мобилен номер **********, в размер на 704.74 лв. в
съответствие с договореното между страните, както и предсрочно изискуем остатък
от лизингови вноски за мобилно устройство Samsung
Galaxy А5 2016 Вlаск в общ размер на 459.80 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било
уредено в чл.12 от Общите условия за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Сумата от
704.74 лв., представляваща задължение за неустойка за предсрочното прекратяване
на договора за мобилни услуги, не била предмет на частното граждански дело и не
се претендирала в това производство, поради което от общата сума, начислена във
фактурата- 1164.54 лв., претендира 459.80 лв. Изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите настъпила 15
/петнадесет/ дни след издаването й. След издаване на първата от гореизброените
фактури длъжникът не извършвал плащания и към настоящия момент задълженията не
били погасени. Поради липсата на плащания било депозирано заявление по чл.410
от ГПК, въз основа на което образувано ч.гр.д.№2847/2018 г. по описа на РС-К. и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника. Поради това, че заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК и с оглед разпореждането на заповедния съд, в
законоустановения срок предявява иска по чл.422 от ГПК. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2847/2018
г. по описа на Районен
съд - К., спрямо К.С.К., с ЕГН-**********, за сумата ***лв., представляваща сбор на дължимите суми по фактура №**********/10.08.2016
г., фактура №**********/10.09.2016 г., фактура №**********/10.10.2016 г., фактура №**********/10.11.2016 г. и фактура №**********/10.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В откритото заседание
се явява лично като не оспорва обстоятелството, че е бил в договорни отношения
с ищеца, че е закупил мобилно устройство Samsung Galaxy А5 2016 Вlаск, както и не е заплащал лизинговите вноски
и сумите за ползване на мобилни услуги по процесните фактури. Сочи, че не е
плащал, защото нямал пари.
От събраните по
делото доказателства съдът намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д.№2847/2018 г. по описа на РС-К. се установява, че по
подадено от „Т.Б.“ ЕАД заявление
е издадена заповед №1677/05.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника К.С.К., с ЕГН-**********, за сумата ***лв. главница, представляваща неизпълнени
парични задължения по Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от
12.07.2016 г. и законна лихва върху
главницата от 01.11.2018г. до изплащане на задължението, както и *** лв.
разноски за по делото, за които „Т.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България
Мобайл“ ЕАД) издал фактури с №**********/10.08.2016 г.,
№**********/10.09.2016 г., №**********/10.10.2016 г., №**********/10.11.2016 г.
и №**********/10.12.2016 г. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за което кредиторът е уведомен на
11.02.2019 г. и с оглед разпоредбата на
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на 11.03.2019
г. той е предявил иска по чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК.
По делото е приложено заверено
копие на договор за лизинг от 12.07.2016 г., сключен между „Т.Б.“ ЕАД и К.С.К.,
неоспорен, от който е видно, че дружество предоставило за временно ползване
мобилно устройство – марка „Samsung“
модел „Galaxy А5 2016 Вlаск“, за мобилен номер **********, а ответникът се задължил да заплати
лизингова цена 528.77лв. с включен 20% ДДС, на 23 месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 22.99 лв., със срок на договора 23 месеца, считано от датата
на подписването му / чл.1, чл.2, чл.3 и чл.4 от договора за лизинг/.
От заверено копие на договор за
мобилни услуги от 12.07.2016
г., ведно с приложение ценова листа от 12.07.2016 г., подписани от
ответника и неоспорени от него е видно, че договорът е сключен между „Т.Б.“ ЕАД като оператор и К.С.К.-
потребител за моб./фиксиран номер **********, с избран абонаментен план „Нонстоп“,
стандартен месечен абонамент 40.99 лв.,
мобилен апарат Samsung Galaxy А5 2016 Вlаск и с първоначален срок на
договора-24 месеца. На стр.3 от договора страните са уговорили, че в случай на
прекратяване на ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя,
през първоначалния срок, по вина или инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната
програма/пакет месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този
срок, като във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в този договор, потребителят дължи и разликата
между цената на устройството без абонамент съгласно последно актуалната ценова
листа на оператора за съответното устройство към момента на прекратяване на
договора по отношение на коя да е СИМ карта/номер посочени в него и заплатената
от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг, а след изтичането на първоначалния срок
договорът се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания
абонаментен план и може да се прекрати по всяко време от действието му за всяка
СИМ карта/номер, посочен/а в него.
От
представените копия на 5 бр. фактури, ведно със справка за общо потребление е
видно, че: по Фактура №**********/10.08.2016 г. за отчетен период 12.07.2016 -09.08.2016 г. на К.С.К. е начислена сума за плащане
в размер на 82.99 лв. с ДДС, от която: месечна абонаментна такса 49.98 лв.,
ползвани услуги 0.02 лв. (разговори към „Грижа за
клиента“) и лизингова вноска -22.99 лв. със срок за плащане на задължението -25.08.2016 г.; -по
Фактура №**********/10.09.2016 г. за отчетния период
10.08.2016 -09.09.2016 г. е начислена обща сума за плащане 163.96 лв. с ДДС, от
която: 25.82 лв. месечна абонаментна
такса, 22.50 лв. ползвани услуги (други услуги с добавена
стойност и услуги с добавена стойност (SMS), 22.99
лв. лизингова вноска и баланс от предходен период с ДДС- 82.99 лв.,
със срок за плащане на задълженията по отчетния период-25.09.2016 г.; -по
Фактура №**********/10.10.2016 г., за отчетен период 10.09.2016 -09.10.2016 г., е
начислена обща сума за плащане 217.93
лв. с ДДС, от която: месечна абонаментна такса 25.82 лв., лизингова вноска -22.99 лв. и баланс от
предходен период с ДДС 217.93 лв., със срок за плащане на задълженията
25.10.2016 г.; - по Фактура №**********/10.11.2016 г., за отчетния период 10.10.2016 -09.11.2016 г. е
начислена обща сума 230.92 лв. с ДДС, от която: месечна абонаментна такса
(-8.33) лв. без вкл. ДДС, респ.(-10.00) лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска- 22.99лв.
и 217.93 лв. баланс от предходен период с ДДС, със срок за плащане- 25.11.2016 г. и по Фактура №**********/10.12.2016
г., за отчетен период 10.11.2016 г.- 09.12.2016 г.
е начислена обща сума за плащане 1395.46 лв. с ДДС, от която: 704.74 лв.
неустойка предсрочно прекратяване на договори за услуги, 495.80 лв. вноски
лизинг и 230.92 лв. баланс от предходен период с ДДС, със срок за плащане
25.12.2016 г.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание
чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен
срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване на
вземането му, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, издадената по ч.гр.д.№2847/2018 г. по описа на РС-К. е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи
основанието на вземането и неговия размер, както и че е изправна страна по
договора. В тежест на ответника е да установи, че е заплащал в срок месечните
си задължения. Безспорно е установено, че страните са подписали два договора,
като единият е договор
за мобилни услуги от 12.07.2016
г. за мобилен телефонен номер **********, а другият е договор за
лизинг от 12.07.2016 г. за мобилно устройство Samsung Galaxy А5 2016 Вlаск. Договорите имат сила на закон за страните, поради
което със сключването им в правната сфера на всяка от тях са възникнали права и задължения. Задължение за ищеца е да
предостави електронни съобщителни услуги и лизинговата вещ, а на ответника като
потребител и лизингополучател да заплаща ежемесечно цената на услугата и
уговорените лизингови вноски. Ответникът не оспори удостовереното в
чл.4 от договора за лизинг обстоятелство, че е получил мобилното устройство,
поради което следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си
по чл.342, ал.1 от ТЗ и че устройството е прието без забележки. Ответникът не
оспори обстоятелството, че след сключването на договора за мобилни услуги е
ползвал предоставените му от ищеца мобилни услуги, за които са издадени
процесните фактури, съдържанието
на които не е оспорено. Ответникът не е представил нито в
срока по чл.131 от ГПК, нито в хода на производството писмени доказателства, удостоверяващи
извършено плащане на месечните си задължения /абонаментни такси и лизингови
вноски/, нито е представил писмени доказателства, че е уведомил ищеца и
органите на полицията за твърдяното от него обстоятелство едва в с.з. и че е
прекратил процесните два договора, поради което съдът намира за ирелевантно твърдението,
че е мобилният апарат е бил откраднат. Предвид доказателствата по делото съдът
приема, че е налице неизпълнение от страна на ответника на договорните
задължения, поради което предявения установителен иск е основателен и следва да
бъде уважен в претендирания от ищеца и неоспорен от ответника размер ***лв.
Относно разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК и мотивите към нея, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство, с осъдителен диспозитив. С оглед
изложеното, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на ***
лв., от които: 360 лв. с ДДС платено адвокатско възнаграждение и 25 лв.
държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца и *** лв. разноски в заповедното
производство.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на К.С.К., с ЕГН-********** ***,
че съществува вземане на „Т.Б.“ ЕАД, с
ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление:***, Б. П.С., сграда ., за сумата ***лв. главница, явяваща се
цената на ползваните мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 12.07.2016
г. и лизингови вноски по договор за лизинг от 12.07.2016 г. по фактура №**********/10.08.2016 г.,
фактура №**********/10.09.2016 г.,
фактура №**********/10.10.2016 г.,
фактура №**********/10.11.2016 г. и
фактура №**********/10.12.2016 г. и
законната лихва върху главницата от 01.11.2018 г.
до изплащане на вземането, за които е издадена заповед №1677/05.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2847/2018 г. по описа
на РС-К..
ОСЪЖДА К.С.К., с ЕГН-**********
*** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, Б. П. С.,
сграда 6, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на *** лв., както и *** лв. разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№2847/2018
г. по описа на РС-К..
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на
решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№2847/2018 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: