Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 17.07.2019 година
.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
2.КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА в.гр.дело №348 по описа за 2019
година и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК
С решение №127/12.03.2019 г. постановено по
гр.д.№817/19 г. Ловешки районен съд е признал за установено, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, по отношение на Ю.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
гр. *******,
сума в размер на 186.00 лв. /сто осемдесет и шест лева/, представляваща остатъчно
неизплатено задължение от главницата по Договор за потребителски кредит „ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт“ № **********/15.06.2015 г., ведно
със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 20.10.2017 г.
до изплащане на вземането, а искът в останалата част до пълния претендиран размер
главница от 2126.59 лева, включваща и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, както и за установяване дължимост на сума в размер на
442.48 лева, представляваща неустойка по договора за кредит, е отхвърлен като неоснователен и
недоказан; осъден е Ю.Б.Т., с горните данни,
да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с горните данни, сумата 7.34 лв.
/седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата 35.02 лв.
/тридесет и пет лева и две стотинки/, представляваща разноски в исковото
производство, съразмерно с уважената част от иска и е разпоредено да се изплати на
адвокат Б.Ц. от ЛАК сумата 300.00 лв. /триста лева/ от внесения депозит,
представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на Ю.Б.Т..
Постъпила е въззивна жалба вх.№4185/9.04.2019 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** чрез пълномощника си К. Е. срещу Решение № 127/12.03.2019г.
по гр. д. № 817/2018г. на ЛРС.Обжалва съдебното решение
в частта, с която се оставят без уважение исковете на ищеца, като го счита за
неправилно.
Счита за неправилни изводите
на съда, че клаузата по закупения пакет от допълнителни услуги е нищожна поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК/чл. 11, ал.1, т.10 Твърди, че съгласно т. 14 от Допълнителните разпоредби
на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) услуга е „всяка материална или
интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за
друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ". Прави извод извод, че споразумението за предоставяне
на допълнителни услуги действително представлява услуги, в смисъл на дейности,
които ще се извършат по повод на договора за кредит в полза на друго лице
-кредитополучателя. Твърди, че съгласно
съдебната практика с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поема
задължение да извърши конкретни действия, срещу дължимо от възложителя
възнаграждение, като тези действия обикновено са фактически, а не правни и доколкото втората част от определението за договор за
потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК предоставя известна свобода за
кредитора да предоставя допълнителни услуги, които са извадени от договора за
потребителски кредит, то законодателно е допустимо уговарянето на такива.
Счита, че възнаграждението по закупен пакет от
допълнителни услуги се начислява еднократно към датата на сключване на
процесния договор и споразумението, но страните се договарят да се изплаща
разсрочено, като част от всяка погасителна вноска по договора. Твърди, че периода, за който трябва да бъде изплатено е
периода на процесния договор.
Сочи, че в българското действащо право, в отношенията
между правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД) и съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в
правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и
се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Твърди, че тези три възможности, включени в понятието
свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те
съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида
за свободна инициатива. Счита, че с оглед на
принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се
съгласили да сключат Договор за потребителски кредит № ********** и подписаното
към него Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и длъжникът се е съгласил с тази цена на кредита на
преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр за
сравняване на различни предложения, така и към момента на сключването на
договора, така и с необективане на желанието си да се откаже от сключения
договор и с погасяване на месечни вноски.
Твърди, че осланяйки се на принципа за договорната
свобода(чл. 9 ЗЗД), Ю.Б.Т. е поискал, запознал се е със и е подписал
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, като на длъжника е дадена възможност, по силата на чл. 7.1
от Общите условия към процесния договор, да се откаже от него, без да дължи
неустойка, което Ю.Б.Т. не е направил.
Счита, че за да се прецени дали споразумението за
предоставяне на допълнителни услуги не противоречи на закона или добрите нрави,
на първо място трябва да се отговори на въпроса дали подписването му е
задължително условие за отпускане на кредита или не. Твърди, че видно от условията на договора и ОУ, които
са неразделна част от него, сключването на споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускането на
кредита. Сочи, че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е
опционално, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля. Смята, че за да вземе решение дали да закупи пакета от
допълнителни услуги, клиентът трябва да прецени дали желае искането му за
кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има
възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски,
да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични
средства и всяка една и всички тези услуги потребителят
може да използва, ако пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. Излага, че в процесния случай ответникът е пожелал да
закупи пакет от допълнителни услуги, като е декларирал това в искането си за
отпускане на кредит. Сочи, че пакетът от
допълнителни услуги предоставя на ответника право да получи услуги, които не са
свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с
необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение и със закупуването на пакет от допълнителни услуги,
ответникът си е гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания
кредит. Твърди, че
си е гарантирал, че при
настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава, а
кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи
плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху
стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото
си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него, гарантирал си е, че ако доходът му намалее, ще може да
си намали размера на определен брой вноски -длъжникът може да поиска от
кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски; гарантирал си е, че ако сменят датата на заплащане на
месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си,
така че да е удобна за него; гарантирал си е, че ако
има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и
лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища документи. Твърди, че всички тези възможности, които ответникът е
получил, съответно всички тези услуги, които кредиторът се задължава да му
предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай
не могат да се определят като задължителни и като част от общите разходи по
кредита и безспорно представляват огромна промяна на първоначалния погасителен
план по кредита. Счита
за очевидно, че предоставените допълнителни услуги гарантират
спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна
ситуация и по този начин на клиента е предоставена
възможност през целия живот на договора той да влияе върху неговите характеристики
и най-важни компоненти. Смята, че кредиторът от
своя страна за целия живот на кредита, следва да гарантира на ответника, че ще
може да се възползва от всички услуги, в това число да поддържа администрация,
която своевременно да обработва исканията на ответника и да подготвя нов
погасителен план, след всяка заявена промяна. Твърди, че с предоставените допълнителни услуги кредиторът не би
могъл да прогнозира кога ще получи плащане, тъй като, както се посочи по-горе,
ответникът може да не заплати 4 вноски или да заплати с до 75% по-малко по
други 4 вноски, както и да променя датата на плащане на всяка вноска.
Допълва, че за да може една клауза да бъде
определена като противоречаща на закона/неравноправна/, трябва да е налице и
още едно условие, а именно: клаузата да не е индивидуално уговорена.
Съобразявайки оспорваната разпоредба счита, че следва да отбележи, че клауза в t.VI от процесния
договор не попада в тази хипотеза, тъй като процедурата по сключване на Договора за потребителски кредит с ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД е описана в чл. 3 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит. Сочи, че съгласно
уговореното, клиентът с помощта на кредитния експерт е длъжен надлежно да
попълни и провери всички клаузи и данни на кредитния договор, след което да подпише кредитен договор и
неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора. Твърди, че клиентът проверява коректността на данните и
следва да следи всички полета да са попълнени и видно
от начина на сключване на договора, разписан в Общите условия към кредитния
договор, е че още при подписване на искането за кредит, потребителят е бил
информиран за общо дължимата сума по кредитния договор, включително закупения
пакет от допълнителни услуги. Прови извод, че е налице наличие на съгласие по отношение на размера на
главницата и лихвите и общо дължимата в края на периода сума, тъй като е
изразена воля от страна на потребителя за приемането им.
Сочи, че от изложеното дотук става ясно, че
Споразумението не противоречи на закона и добрите нрави, тъй като споразумението се сключва само по желание на клиента,
както изрично е посочено на няколко места в представените документи, с които
длъжникът се е запознал и подписал; цената
на Пакета от допълнителни услуги е определена за конкретния случай, в
съответствие с неговите особености.
Относно изводите на съда за
недействителност на договора поради неспазване на изискванията на ЗПК заявява, че в чл. VI „Параметри" на самия договор
подробно са посочени размерът на отпуснатата сума, размерите на ГПР и ГЛП,
лихвеният процент на ден, дължимата сума по кредита, размерът на
възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги, общото задължение
по договора и размерът на месечните вноски. Твърди, че информацията е предоставена на разбираем език и подробно - относно всяка
сума, която формира крайното задължение по договора. Излага, че в чл. 5.2 от Общите условия, които са
неразделна част от договора и са подписани на всяка страница от длъжника,
подробно е посочено какво включва годишният процент на разходите, дали подлежи
на промяна и в какви валута и курс се отпуска сумата по заема и в същия член изрично е посочено и че в ГПР не са
включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
когато сключването на споразумение за допълнителни услуги не е задължително
условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите
условия /какъвто е и настоящият случай, което е изрично описано в договора и в
самото споразумение за предоставяне за допълнителни услуги/. Изтъква, че в допълнение следва да се посочи, че няма
изискване в закона в договора за потребителски кредит да е посочено как се
формира годишният лихвен процент, а по отношение на годишния процент разходи
общите условия към процесния договор препращат към Приложение № 1 на ЗПК - чл.
5.3. от Общите условия.
С оглед на изложеното,
счита, че са спазени минималните законови изисквания за форма и съдържание на
договора за потребителски кредит, че последният е действителен и е породил
целените от страните правни последици.
В този смисъл цитира практика на районни
съдилища.
При евентуална преценка за
наличие или липса на неравноправна клауза, освен всичко изложено дотук, счита, че следва да се вземе предвид че са налице действащи
законови разпоредби, които изрично посочват кои клаузи в даден договор биха
били неравноправни и
по отношение на подобни случаи
чл. 24 от ЗПК изрично препраща към чл. 143-148 от ЗЗП). Сочи, че така чл. 143 от
ЗЗП в 19 точки определя кои клаузи биха поставили потребителя в неравноправно
положоние спрямо кредитора и видно от цитираната
разпоредба и от приложените по делото доказателства е, че Споразумението за
представяне на пакет от допълнителни услуги е съобразено с изискванията на
закона и не попада в нито една от множеството хипотези, описани в чл. 143 ЗЗП.
Отбелязва, че всички необходими документи са
предоставени на длъжника на преддоговорния етап и при сключването на договора и последният е удостоверил, че се е запознал с тяхното
съдържание и приема описаните в тях условия като е положил подписа си в края на
всеки един от тези документи.
С оглед на изложеното дотук,
счита, че договорът, сключен между страните, е действителен и не противоречи на
нормативните изисквания и поради това следва да
се обсъди и въпросът за начислената поради неизпълнение на договорните
отношения неустойка, като се вземе предвид следното, че в българското облигационно право е установен принцип на
пълно обезщетение при неизпълнение, като отговорността за неизпълнение на
договорните задължения е имуществена и се изразява в задължението на
неизправната страна да обезщети изправната за вредите, които й е причинила. Сочи, че съгласно чл.82 от ЗЗД, при неизпълнение на
договорно задължение неизправната страна дължи обезщетение, което обхваща
претърпяна загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Твърди,
че чл.88 от ЗЗД предоставя
право на кредитора да поиска обезщетение за вредите от неизпълнение на
договора, каквато е предвидената неустойка. Сочи, че неустойката
е уредена в чл.92, ал.1 от ЗЗД, и в тази разпоредба са
уредени две от основните функции на неустойката, а именно обезпечителната и
обезщетителната такива. Според него неустойката,
на първо място, обезпечава изпълнението на задължението и тя е средство
за косвено въздействие, като най-важната от функциите на предвидената в т.12.4
от ОУ неустойка е да насърчава потребителя да спазва задълженията си по
договора. Смята, че
неустойката, сетне, е форма на
договорна отговорност, предвидена и допустима от закона и тя служи за обезщетение на вредите от неизпълнението,
като установява предварително техния размер. Чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД
предвижда възможност кредиторът да търси обезщетение и за по-големи вреди, ако
уговорената неустойка не ги покрива. Твърди, че „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД обаче не се е възползвало от тази законова
възможност дори в случаите, когато няма плащане по ДПК години наред. Сочи, че освен тези обезпечителна и обезщетителна
функции, неустойката има и наказателна функция, която може да се изведе от
разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗЗД. Излага, че с оглед наказателната функция, кредиторът е в правото си да претендира
неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили или не са настъпили в
предвидения размер. Смята, че поради това, в
практиката се приема, че дори и при намаляване на размера на неустойката поради
прекомерност, тя не следва да се редуцира до размера на доказаните вреди, тъй
като с това би се игнорирала наказателната й функция, а това би обезсмислило съществуването
и на самата неустойка като институт на правото. В този смисъл цитира съдебна практика на СГС и
ВКС.
Освен по изложените по-горе
съображения, твърди,
че клаузата на чл.12.4. от ОУ
не е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, досежно предвиденото в нея
обезщетение/неустойка, и тъй като не нарушава изискването за добросъвестност. Сочи, че в правната действителност не съществува
легално определение за добросъвестност. Твърди, че това понятие е събирателно и обхваща етичните правила за поведение,
възгледите и убежденията на хората, свързани с морала на обществото на
определен етап на неговото развитие в определена конкретна сфера, като то е свързано с нормалните договорни отношения и
равнопоставеността на договорните партньори. Смята, че оценката за неустойката като неотговаряща на
изискването за добросъвестност следва да се направи, когато единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
наказателна функции - т. 3. от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк.д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС. Изтъква, че нито в законодателството, нито в правната литература или съдебната
практика има единни критерии за определяне коя неустойка е
необосновано/прекомерно висока и въпросът е фактически и
е необходимо да се изследва съотношението между размера на претърпените от
кредитора вреди, които се определят съобразно общите правила в границите на
гражданската отговорност, и размера на уговорената неустойка. Сочи, че според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010
г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС прекомерността на неустойката се
преценява към момента на неизпълнение на договора и по
тези причини не е възможно да се определи априорно и за всички договори за
потребителски кредит предвидената в т.12.4 от ОУ на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД неустойка като прекомерна и съответно неравноправна. Според него е необходимо да се изследва всеки конкретен
случай, като се прецени каква е цената на договора, какво е неизпълнението по
договора, какъв е размерът на претърпените от кредитора вреди, като се вземат
предвид не само претърпените загуби, но и пропуснатите от кредитора ползи. Смята, че при осъществяването на тази преценка е без
значение дали за длъжника съществува оправдателна причина за неизпълнение на
задължението (така: Решение №.1460 от 23.08.1955 г., по гр.д. № 4472/1955 г.,
IV ГО на ВС). Смята,
че абсолютният размер на
неустойката, съотношението на неустойката към имущественото положение на
длъжника и интересът на кредитора също са ирелевантни за намаляването на
неустойката според съдебната практика.
Твърди, че в своята практика съдилищата приемат, че
неустойка, определена по размер до половината от цената на сделката, не е
прекомерно висока (така: Определение 950 от 28.07.2011 г. по гр.д. 177/2011 г.,
Г.К., III Г.О. на ВКС). С оглед изложените
съображения и вземайки предвид съдебната практика, счита, че предвидената в т.
12.4 от ОУ неустойка не е прекомерно висока и не е неравноправна; размерът на същата е изцяло съобразен с разпоредбите на
българското законодателство и практиката на съдилищата. Освен всички посочени
аргументи твърди, че законодателят
е защитил в достатъчна степен интереса и на неизправната страна по договора,
като в чл. 92, ал.2 от ЗЗД е предвидил законова възможност кредитополучателят да
направи възражение за прекомерност, в случай че намира уговорената неустойка за
прекомерно висока в конкретния случай.
Изтъква, че съгласно т.19 на TP № 1/04.01.2001 г. по
т.д. № 1/2000 г. на ОСГК, дейността на въззивната инстанция е аналогична на
тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава. Сочи, че тя има за предмет разрешаване на самия
материалноправен спор, като въззивният съд следва да извърши самостоятелна
преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и
доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни
изводи по съществото на спора.
Въз основа на гореизложените
съображения, моли
съда да отмени като неправилно
съдебно Решение № 127/12.03.2019г. по гр. д. №
817/2018г. на Районен съд - Ловеч, Гражданска колегия, VII състав, в частта, в
която се отхвърля предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД иск срещу Ю.Б.Т.
с ЕГН **********, а именно за горницата над 186.00 лв. до пълния претендиран размер главница от 2126.59 лв., включваща и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и за установяване
на дължимост на сума в размер на 442.48 лв., представляваща неустойка по
договора за кредит, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, като
вместо него постанови друго решение, с което да уважи исковите претенции в
пълния размер, претендиран в исковата молба, като
основателни и доказани, ведно със законната лихва върху вземането от датата на
подаване на заявлението до изплащането му.
Моли да му присъдят направените съдебни и деловодни разноски, включително
и за настоящата инстанция - за платена държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В
съдебно заседание въззивникът редовно
призован не се явява, но изпраща писмена защита с молба с вх.№6197/11.07.2019 г,
в която изразява становище, че решението следва да бъде отменено в атакуваната
му отхвърлителна част и следва да бъде постановено друго, с което исковете му
да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. Моли да му бъдат присъдени
и разноските по делото в размер на сумата 683,68 лв. по представен списък на
разноските. За въззиваемият се явява назначеният му при условията на чл.47 ал.6
от ГПК особен представител адв.Б.Ц., който оспорва въззивната жалба, като
счита, че решението на ЛРС е правилно и следва да бъде оставено в сила. Моли да
му бъде присъдено и възнаграждение за особен представител, като не възразява за адвокатското възнаграждение по предавения
от въззивника списък.
От
събраните по делото доказателства:гр.д.№817/18
г. на ЛРС, от
обясненията на особения представител на
въззиваемия в
съдебно заседание, от всички тези доказателства, преценени поотделно, и в
тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът намира за установени следните
фактически обстоятелства:
Тъй като въззивникът е обжалвал решението на
ЛРС само досежно отхвърлителната му част, касаещ искът в останалата част над сумата 186 лв. до пълния
претендиран размер главница от 2126.59 лева, включваща и възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, както и за установяване дължимост на сума
в размер на 442.48 лева, представляваща неустойка по договора за кредит, то
решението в останалата му част, с която е признто за установено, на
основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, по отношение на Ю.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
******, сума в размер на 186.00
лв. /сто осемдесет и шест лева/, представляваща остатъчно неизплатено
задължение от главницата по Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт“ № **********/15.06.2015 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението – 20.10.2017 г. до изплащане на вземането е влязло в законна сила.
Съдът констатира,
че от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД – гр. София е подадено Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 10963/20.10.2017 г., по повод на която било образувано ч.гр.дело № 2257/2017
г. по описа на Ловешкия районен съд. Издадена е Заповед № 1366/20.10.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Ю.Б.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, за
сумата от 2 126,59 лв. /две хиляди сто двадесет и шест лева и петдесет и
девет стотинки/ - главница, 442,28 лв. /четиристотин четиридесет и два лева и
двадесет и осем стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на договор,
ведно със законната лихва върху главницата от 20.10.2017 г. до изплащане на
главницата и разноски в размер на 101,38 лв. /сто и един лева и тридесет и осем
стотинки/, от които 51,38 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба
за заплащане на правната помощ. Отразено е,
че вземането произтича от Договор за
потребителски кредит № ********** от 15.06.2015 г, по силата на
който на длъжника е представен кредит, който той се е задължил да върне на
вноски в размер на 134,53 лв и сумата е преведена по банков път, като длъжникът
е предложил изпълнение на 8 вноски, като последната е от 7.12.2016 г. Изложено
е ,че поради неплащане на вноски договорът е прекратен, като вземанията по него
са станали автоматично предсрочно изискуем и с прекратяване на договора е
начислена еднократна неустойка.
От приложеното гр.д.№2257/17 г. по описа на ЛОС се
установява, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което заповедният съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок
от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си.Това
съобщение е връчено на заявителя на 17.04.2018 г.
В посочения срок на 8.05.2018 г. заявителят е предявил
иск за установяване на вземането си и същият е предмет на настоящото
производство.
На 11.06.2015 г. Ю.Б.Т. е подал искане за отпускане на потребителски кредит
пред Профи Кредит България”ЕООД-София в размер на сумата 1300 лв с размер на
месечна вноска 134,53 лв за срок от 24 месеца с възможност за рефинансиране.
Приложен по делото е Договор
за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“
№ **********, от 15.06.2015 г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор, и Ю.Б.Т., като клиент, съгласно който на кредитополучателят е отпусната сума на
кредита: 1300.00 лева за срок от 24 месеца; с размер на вноската по кредита 80.37 лева; годишен процент на
разходите /ГПР/ - 49.90%; годишен лихвен процент 41.17%; лихвен процент на ден
0.11%; дължима сума по кредита 1928.88 лева; възнаграждение по избран и закупен
пакет от допълнителни услуги 1299.84 лева; размер на вноската по закупен пакет
от допълнителни услуги 54.16 лева, или общо задължение по кредита и по пакета
от допълнителни услуги: 3228.72 лева и общ размер на вноската: 134.53 лева, с
дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
Установява се от
банкова сметка /*** № 112/15.06.2015 г. от банкови транзакции, референция №
000242, че с предоставената в кредит сума от 1300.00 лева е извършено
рефинансиране по друг договор между същите страни със сумата 725.15 лева, а
остатъчната от процесния кредит сума в размер на 574.85 лева е преведена от
ищеца по посочена от ответника банкова сметка.
***ормуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити и Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към
Договор за потребителски кредит, неразделна част от договора, с които
ответникът се е запознал и ги приема /декларирано от него с приложена
декларация/.
От приложеното по делото Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, съдът установява, че ищецът се е задължил по
искане на кредитополучателя да предостави една или всички от конкретно посочени
услуги, изразяващи се в: 1/ приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; 2/ възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; 3/ възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4/
възможност за смяна на дата на падеж; 5/ улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Уговорено е, че възнаграждението за закупен
пакет от допълнителни услуги е 1299,84 лв, а размера на вноската по закупен
пакет от допълнителни услуги е 54,16 лв.
Приложен по делото е подписан от длъжника Погасителен
план към договора за потребителски кредит и към сключеното споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, в който са посочени дължимите от него
24 броя месечни вноски, всяка в размер на 80.37 лева – по кредита и 54.16 лева
– по закупения пакет от допълнителни услуги, или общ размер на месечна вноска
134.53 лева, с дата на първа вноска – 20.07.2015 г. и дата на последна вноска –
20.06.2017 г.
Съгласно чл. 12.3 от Общите условия към договора за
кредит е предвидено, че в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с
повече от 30 /тридесет/ календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на
договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост. В чл.12.4 е посочено, че при прекратяване на
ДПК на основание чл.12.3 от ОУ, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски
по погасителния план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от
допълнителни услуги, лихви за забава и такси, както и неустойка в размер на 35%
върху остатъчния размер на главницата по погасителния план.
От приложеното извлечение по сметка във връзка с
процесния договор за кредит, се установява, че кредитополучателят е платил в
пълен размер осем вноски по кредита и част от деветата вноска, или общата сума
на получените плащания по договора за кредит е в размер на 1114.00 лева, като
остатъчното му задължение е в размер на 2569.07 лева
Въззивникът твърди още в исковата молба, че има извършени
плащания по договора в общ размер от 1114.00 лева.
Представено е уведомително писмо от ищеца, адресирано до
ответника, с което ищецът го уведомява, че поради нарушение на задълженията му
по договора, последният се прекратява едностранно, считано от 27.10.2015 г.,
както и се обявява предсрочна изискуемост на непогасената част от задължението
в размер на 3092.36 лева и лихви за забава - 8.23 лева. Посочено е също, че
поради прекратяване на договора, на ответника е начислена неустойка в размер на
442.48 лева, която е 35% върху остатъчния размер на главницата по погасителен
план. Няма данни това писмо да е достигнало до длъжника.
При тези данни настоящата инстанция приема,
че е сезирана с установителен иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415
ал.1 т.2 от ГПК, предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, с който се иска да се признае за установено по
отношение на Ю.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, сума
в размер на 1940,59 лв. /разликата
между присъдените 186 лв и общата претенция от 2126,59 лв./, представляваща остатъчно неизплатено задължение от главницата
по Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № **********/15.06.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението – 20.10.2017 г. до изплащане на вземането, включваща и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, както и за установяване дължимост на сума в размер на
442.48 лева, представляваща неустойка по договора за кредит. За да бъде уважен
искът ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на претенциите си. В
случая първата претенция касае възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, описани в договора като: 1/
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2/ възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; 3/ възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; 4/ възможност за смяна на дата на падеж; 5/
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Тази клауза
според настоящата инстанция е нищожна на основание чл.26 ал.1 пред.2 от ЗЗД като
противоречаща на законовата разпоредба на чл.10а ал.2 от ЗПК, забраняваща на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Действително длъжникът е подписал тази клауза от
договора, но няма данни тези допълнителни услуги реално да са му били
предоставени. Твърдението, че се е възползвал от така нареченото приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита, също не е доказано, защото искането е
подадено на 11.06.2015 г., а преводното нареждане е от 15.06.2015 г. и не
доказва някакво приоритетно разглеждане на искането му за сметка на други редовно
подадени такива. За останалите
допълнителни услуги няма доказателства, че са реално предоставени на
длъжника и че той се е възползвал от тях.
По отношение втората претенция за заплащане на неустойка в
размер на сумата 442,48 лв на основание т.12.4, във вр с т.12.3 от ОУ на
основание настъпила предсрочна изискуемост на кредита, настоящата инстанция
счита, че тя е неоснователна. Ищецът не представя доказателва относно
връчването до ответника на уведомление за настъпилата предсрочна изискуемонст на
кредита и такова не е връчено преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Съобразно т.18 от ТР №4/13 г. от 18.06.2014 г. по т.д.№4/13 г. на ОСГТК на ВКС,
кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемоост на кредита, като уведомлението следва да предшества подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Това разрешение според
съда се прилага и по отношение на небанковите финансови инситуции, какъвто е
ищеца/ в този смисъл е решение №123/9.11.2015 г. по т.д.№2561/14 г. ВКС. Липсва основание да се приеме, че
настъпването на предсрочаната изискуемост за вземанията на банките следва да
бъде третирано по различен начин от настъпването на предсрочната изискуемост на
вземанията на други търговци, професионално предоставящи заеми и кредити. Този
извод на съда се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото
правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в
сравнение с финансовите институзции, което пряко следва и от решение
№12/2.10.2012 г. по к.д. №4/12 г. на КС. Кредитирането е правно регламентирана
дейност и правната сигурност изисква да се прилагат еднакви правила с оглед
защита на потребителя, при това независимо от субекта, който отпуска
потребителския кредит. За потребителя следва да е ясно съдържанието на
материалното правоотношение, че предсрочната изискуемост може да настъпи при
условията в договора или ОУ, но едва от момента, в който е уведомен за това. Да
се приеме обратното би означавало да се наруши принципът на правната сигурност
и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е недопустимо.
Такава е и практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Следва да се има предвид, че и ВКС е постановил решение по чл.290 от ГПК по
въпроса изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК
вземане, произтичащо от договор за заем, сключен с финансова институция/каквото
е и ищцовото дружество/, в който договор
се съдържа уговорка, че целият заем става предсрочно изискуем, при неплащане на
определен брой вноски, но чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от
кредитора-финансова институция /р №3/17.04.2019 г. по т.д.№1831/17 г. Прието е,
че страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната
от нормата на чл.9 от ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността кредиторът
да иска изпълнение на задължението за връщане на сумата преди първоначално
определения срок и предпоставките за предсрочна изискуемост, Изключено е обаче
предварително да уговарят, че при неплащане или настъпване на други обективни
причини целият заем да става предсрочно изискуем, без да е необходимо
волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемос, тъй като
такава уговорка противоречи на характера на предсрочана изискуемост на
преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно
волеизявление, и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при
наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока,
уговорени в договора или предивените в закона. С оглед и на това ЛОС счита, че
уговорената между страните предсрочна изискуемост не настъпва автоматично, а е
необходимо волеизявление на кредитора, което да е достигнало до длъжника. В
случая такова изявление има, но няма данни да е достигнало до длъжника предвид
липсата на доказателства да е било изпратено, респ.получено от него. Поради
това съдът приема, че не са настъпили последиците, предидени в ОУ и уговорената
неустойка при настъпила предсрочна изискуемост в размер на сумата 442,48 лв. не
се дължи. В този смисъл е и практиката на окръжните съдилища в страната, чиито
решения са окончателни например решение от 1.07.2019 г. по в.гр.д.№754/19 г.на ОС
Бургас, както и решение №200/18.01.2019 г. по т.д.№665/18 г. на ВКС
По тези съображения
настоящата инстанция счита, че атакуваното решение №127/12.03.2019 г. постановено
по гр.д.№817/19 г. по описа на ЛРС в частта ,с която е отхвърлен искът,
предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****** 7 против Ю.Б.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** за признаване за установено,на
основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, по отношение на Ю.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. *****, сума над 186 лв. до пълния претендиран размер главница от 2126.59
лева, включваща и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както
и за установяване дължимост на сума в размер на 442.48 лева, представляваща
неустойка по договора за кредит е правилно и следва да бъде потвърдено, с оглед
съвпадане на правните изводи.
Тъй като ищецът не
е внесъл определеното от съда възнаграждение за особен представител на
ответника по реда на чл.47 ал.6 от ГПК в размер на сумата 300 лв, то същият
следва да бъде осъден да я заплати на адв.Б.Ц. предвид изхода от спора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение №127/12.03.2019 г. постановено по гр.д.№817/19 г. по описа на ЛРС в
частта, с която е отхвърлен искът, предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****** против Ю.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: *** за
признаване за установено,на основание чл.
422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, по отношение на Ю.Б.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 1****,
със седалище и адрес на управление: гр. *****, сума над 186 лв. до пълния
претендиран размер главница от 2126.59 лева, включваща и възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, както и за установяване дължимост на сума
в размер на 442.48 лева, представляваща неустойка по договора за кредит е
правилно и следва да бъде потвърдено.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. ***** да заплати на адвокат Б.Ц. от ЛАК
сумата 300 лв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Ю.Б.Т..
Решението е окончателно на
основание чл.280 ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.