№ 30
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Люб. Ц. Р.
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600398 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Образувано е по въззивни жалби на адвокат Е. Т. от АК – Перник, в качеството й на
защитник на подсъдимата И. И. Т., на адвокат Г. М., действащ като защитник на
подсъдимите С. Б. П. и С. Б. Т., на подсъдимия С.Т., на новоупълномощения защитник на
подсъдимия Т. – адвокат К. К. от САК, на подсъдимата С.П., на новоупълномощения
защитник на подсъдимата П. – адвокат М. М. от САК.
С въззивните жалби се иска проверка на осъдителната част на присъда № 7 от
2.6.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 368/15 г. по описа на Окръжен съд - Перник,
Наказателно отделение (НО), с която съдът е признал подсъдимите за виновни в извършване
на престъпления, както следва:
подсъдимият Т. за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2, предл. 1. и 2., вр. ал. 1,
предл. 1. НК, за което, при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на лишаване от свобода за
срок от шест години и глоба в размер на 6 000 лева като го оправдал по първоначално
повдигнатото обвинение за разликата за сумата над 240 809,90 лева до 471 932,96 лева; за
извършено престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
НК, за което, при условията на чл. 54 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от
десет години и на глоба в размер на 20 000 лева, като го оправдал по първоначално
повдигнатото обвинение за разликата в сумата от 356 280,10 до 942 461,55 лева, а на
основание чл. 253, ал. 6 НК присъдил в полза на държавата равностойността на отчужденото
имущество – предмет на престъплението, а именно сумата от 356 280,10 лева.; за извършено
престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр .чл. 26, ал. 1 НК, за което го осъдил,
при условията на чл. 54 НК, на лишаване от свобода за срок от три години и на конфискация
на една втора от поземлен имот УПИ 93 кв.м., намиращ се в гр. ***, кв. Рудничар и имот в
гр. ***, ул. ***, УПИ от 932 кв.м. и едноетажна жилищна сграда от 55 кв.м. На основание
1
чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените, а
именно: десет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ
режим, глоба в размер на 20 000 лева, конфискация в размер на една втора на
горепосоченото имущество и заплащане на равностойността на отчужденото имущество в
посочения по-напред размер;
подсъдимата П. за извършено престъпление по чл. чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което и при условията на чл. 54 НК, я осъдил на лишаване от
свобода за срок от три години при първоначален общ режим на изтърпяването му, чието
изпълнение отложил по реда на чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години, и на
глоба в размер на 20 000 лева, като на основание чл. 253, ал. 6 НК присъдил в полза на
държавата равностойността на отчужденото имущество – предмет на престъплението, а
именно сумата от 246 585,20 лева;
подсъдимата Т. за извършено престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр
.чл. 26, ал. 1 НК, за което й наложил наказание от три години лишаване от свобода при
определен първоначален общ режим на изтърпяването му, чието изпълнение отложил на
основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години.
Обобщено, с въззивните жалби се поддържа довод за неправилност на присъдата,
като са релевирани всички основания за претендираната нейна отмяна. Сходството в
наведените в отделните жалби доводи позволява общото им излагане. Поддържа се
допускането на съществени процесуални нарушения, налагащи връщане на делото за ново
разглеждане на първостепенния съд, но с изключение на едно, в останалите изложения,
подадени от защитниците и от подсъдимите, не са посочени конкретни такива. Единствено в
допълнителното изложение, подадено лично от подсъдимата П., се сочи, че липсват мотиви,
в това число и за твърдяното нейно престъпно поведение, както и че съдът допуснал
съществено процесуално нарушение, определяйки режим на изтърпяване на наказание,
чието изпълнение е отложено. На следващо място, във въззивните жалби се твърди, че
доказателствата не установявали осъществяването от обективна и субективна страна на
престъпленията, за които всеки подсъдим е бил признат за виновен. В жалбата на адвокат Т.
е упоменато по-конкретно, че няма доказателства подзащитниата й Т. да е била запозната с
дейността на подсъдимия Т., който е купувал имоти сам и без тя да знае, поради което и не
може да й се вмени виновно поведение за това, че не е декларирала доходи, придобити от
продадените имоти.
В жалбите на адвокат М. (от когото подсъдимите Т. и П. са оттеглили пълномощията
си) се поддържа довод и за изтекла погасителна давност.
В допълнението към въззивната жалба на подсъдимата П. е наведено и основание за
нарушение на материалния закон чрез изтъкнатото от нея, че нормата на чл. 253, ал. 4 НК е
била с различна от сегашната редакция (в сила от 13.10.2006 г.) и не е предвиждала деецът
да знае, че имуществото е придобито чрез тежко умишлено престъпление до 2006 г., а
подсъдимата е призната за виновна в извършване на престъпление за периода от 28.12.2002
г. до 17.11.2008 г.
Във всички жалби се поддържа и довод за явна несправедливост на наложените
наказания и се иска алтернативно, – в случай че съдът не уважи искането за оправдаване или
за връщане на делото за ново разглеждане – намаляване на санкциите.
В жалбите не се посочват неизяснени обстоятелства и не се съдържат
доказателствени искания.
Срещу въззивните жалби не са постъпили възражения от прокурора и от частните
обвинители.
В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е
приел, че за правилното решаване на делото не се налага събирането на доказателства в тази
инстанция.
В съдебното заседание, проведено на 3.2.2022 г., страните поддържат позицията си,
2
че не се налага събирането на доказателства, която е споделена и от съдебния състав.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия С.Т. – адвокат К. К.,
поддържа изцяло жалбата си и развива доводи за нарушения на материалния закон, за
допуснати съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното на
подзащитния му наказание. Коментирайки обвинението по чл. 252 НК, адвокат К. изтъква,
че Законът за кредитните институции (ЗКИ), в нарушаването на две от чиито разпоредби е
обвинен Т., е в сила от 1.1.2007 г., а вменената на последния престъпна дейност е за
инкриминирания период 20.3.2000 г. до месец март на 2007 г., с оглед което няма как да е
нарушил разпоредбите на чл. 2 и чл. 5 от сочения закон. Отделно от изложеното,
защитникът поддържа теза за несъставомерност на поведението на Т., аргументирана със
становището, че той не е извършвал банкова дейност. В тази връзка подчертава, че
подсъдимият е ползвал личен капитал, а отпускането на заеми с лични средства срещу лихва
не само не представлява банкова дейност и не е забранено за физическите лица, но и е
регламентирано в разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Отбелязвайки, че престъплението по чл. 252 НК може да се осъществи само ако са
привлечени чужди парични средства, предоставяни впоследствие като заем, адвокат К.
заключава, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан поради това, че не
е извършил престъпление. В подкрепа на тезата си защитникът се позовава и на становище
на БНБ, разясняващо какво е естеството на банковата дейност.
Защитникът на подсъдимия Т. определя като несъставомерна дейността на
подсъдимия Т., за която обвинението поддържа, че се субсумира под инкриминиращата
разпоредба на чл. 253 НК. Счита за непълно несъстоятелно твърдението, че чрез сключване
на договори за ипотеки може да се осъществява пране на пари. В допълнение посочва, че
съгласно присъдата предмет на това престъпление се явява сумата от 356 280,10 лева, а
неправомерният доход, в чието добиване е признат за виновен подсъдимият от
престъплението по чл. 252 НК възлиза на 59 300 лева, от което пък следва, че е напълно
неясна и изцяло недоказана връзката между престъпното деяние, от което били генерирани
парите и предмета на прането на пари. Накрая навежда и оплакване за това, че не бил
приложен най-благоприятния закон.
Досежно престъплението по чл. 255, ал. 3 НК адвокат К. отбелязва, че по делото е
приложено удостоверение от ТД на НАП, установяващо, че към 21.2.2020 г. подсъдимият
няма данъчни задължения, поради което следвало да се приеме, че той ги бил платил. С
оглед последното деянието следвало да се квалифицира като такова по чл. 255, ал. 4, вр. ал.
3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НК, наказуемо с лишаване от свобода до три години, абсолютната
давност за чието наказателно преследване е изтекла. По тези съображения защитникът
отправя искане за прекратяване на наказателното производство по това обвинение.
Другата група възражения на защитника са за допуснати съществени процесуални
нарушения и те могат да се сведат до твърдението, че липсват мотиви. Така се поддържа, че
заради допуснати от съда противоречия волята му е неясна. В подкрепа на това твърдение
адвокат К. привежда като пример приетото на едно място в мотивите, че неправомерният
доход, получен от лихвите от свидетеля И.М. възлизал на 13 000 лева, а на друго – че
възлизал на 9 000 лева. Защитникът твърди още, че сборът от сумите, приети от съда за
получен неправомерен доход, не съответства на размера на приетата обща вреда от 59 300
лева; че съдът необяснимо приел, че имот, придобит през 2003 г. следвало да се декларира
през 2005 г. На следващо място посочва, че досежно наказанието, наложено на подсъдимата
И.Т. волята на съда е изцяло неясна, тъй като в мотивите не са изложени никакви
съображения по въпроса за приложението на чл. 66 НК, а в диспозитива на присъдата
едновременно е определен режим на изтърпяването му и е постановено отлагане на
изпълнението му. Защитникът поддържа алтернативно и довода за явна несправедливост на
наложеното наказание, изтъквайки неразумно дългия срок на производството.
В лична защита подсъдимият Т. се присъединява към казаното от защитника си,
3
което не допълва.
Защитникът на подсъдимата С.П. – адвокат А.А., също поддържа въззивната жалба
по изложените в нея съображения. Счита, че подзащитната му не е извършила
престъпление, поради което и следва да бъде оправдана. Същевременно навежда довод за
допуснато съществено процесуално нарушение – липса на мотиви. Поддържа, че
фактологията, касаеща подсъдимата П. се изчерпва с изброяване на номерата на
нотариалните актове, а правните изводи са твърде пестеливи. Защитникът допълва, че
приетата от съда правна квалификация по ал. 4 на чл. 253 НК е в сила от 13.10.2006 г., а
периодът, за който е осъдена С.П. е от 28.12.2002 г. до 17.11.2008 г. Доводът за явна
несправедливост на наложеното наказание се поддържа от адвокат А. в условията на
алтернативност.
Подсъдимата П. поддържа казаното от нейния адвокат и моли да бъде оправдана.
Защитникът на подсъдимата Т. – адвокат К., пледира за отмяна присъдата и
оправдаването на подзащитната й, тъй като тя не била осъществила данъчно престъпление.
В случай че съдът не намери за основателно това искане, защитникът, позовавайки се на
удостоверението от ТД – НАП за липса на данъчни задължения на Т., моли за
преквалифициране на деянието по по-леко наказуемия състав и за прилагане на закона за
давността. Паралелно с тези твърдения адвокат К. също счита, че присъдата не е
мотивирана. Посочва, че относно приписаната престъпна дейност на Т. фактологията се
изчерпва с изброяване на извършените сделки с имоти и издаването на ревизионен акт.
Поддържа отбелязаното от колегата й К. за неясната воля на съда относно наказанието на Т..
Намира, че са налице основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане. Алтернативно отправя искане за намаляване на наказанието предвид неговата
явна несправедливост в аспекта на изминалия твърде дълъг период от време от деянието до
постановяване на присъдата.
Подсъдимата Т. заявява, че поддържа казаното от нейния защитник и няма какво да
добави.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на въззивните жалби. Счита, че
не са допуснати съществени процесуални нарушения и обвиненията са доказани. Намира, че
са налице основания за прилагане на давността. Определя като справедливи наложените
наказания.
Повереникът на частния обвинител И.М. – адвокат Х. Х., поддържа позиция за
правилност на обжалваната присъда. Като намира, че първостепенният съд е изследвал
подробно всички необходими факти, свързани с предмета на доказване и е направил
правилен правен анализ, повереникът пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Частният обвинител А.З. (встъпил в това качество като наследник на починалия свой
баща АНГ. ЗДР. ГР.) заявява, че поддържа становището, което е поддържал баща му и иска
да се потвърди присъдата.
В предоставената им последна дума и тримата подсъдими отправят искане да бъдат
оправдани, тъй като не са извършили престъпление.
На първо място следва да се проверят оплакванията за допуснати съществени
процесуални нарушения, за каквито въззивният съд е длъжен да извърши и пълна служебна
проверка, тоест такава и извън наведените доводи. Така е, защото в случай на
установяването на съществени процесуални нарушения, които не са отстраними от
въззивния съд, но подлежат на отстраняване при ново разглеждане на делото, обсъждането
на въпросите, касаещи съществото на обвинението, е безпредметно.
Апелативният съд намира за основателни доводите във въззивните жалби за липса на
мотиви, като на свой ред установи по служебен почин и други съществени процесуални
нарушения, незаявени с жалбите. Естеството им е такова, че те не могат да бъдат отстранени
от въззивната инстанция, но са отстраними при ново разглеждане на делото в първата
инстанция.
4
В проведеното на 5.12.2019 г. съдебно заседание прокурорът е направил изявление за
изменение на обвинението поради съществено изменение на обстоятелствената му част. С
определение, постановено в същото съдебно заседание, съдът е приел направеното
изменение на обвинението, продължил е разглеждането на делото по него и е произнесъл
присъдата си по същото. Определението, с което съдът се произнася по допускане на
изменение на обвинението не подлежи на обжалване отделно от присъдата, но несъмнено
подлежи на контрол при проверка на съдебния акт. В разглеждания случай окръжният съд е
извел незаконосъобразна преценка, че са налице предпоставки за изменение на обвинението,
в резултат на което е допуснал съществено процесуално нарушение, накърняващо законните
права на подсъдимия Т. и засягащо устоите на наказателното производство като
представляващо риск за заобикаляне на правилото "nе bis in idem" в бъдещ процес. Освен
това – съдът практически е взел становище по съществото на обвинението в хода на
съдебното следствие, което обуславя извод за предубеденост на съдебния състав, сиреч за
неговата незаконност по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК.
Видно от изявлението на прокурора, той е „изключил“ от обвинението деянията по
няколко пункта, „съкратил“ е инкриминирания период и е „намалил“ размера на вредите и
на неправомерно получените доходи за престъплението по чл. 252 НК по отношение на
подсъдимия Т. с аргумент, че в хода на съдебното следствие не са били събрани
доказателства за част от деянията, а за други – че събраните не подкрепят обвинителните
твърдения. Фактически прокурорът е оттеглил обвинението за част от деянията поради
недоказаност. Прокурорът обаче не разполага с правомощие да оттегля обвинението. Той
може да не го поддържа, считайки го за недоказано, но след като е внесъл обвинителния акт
в съда, прокурорът не е овластен да решава съдбата на обвинението. Компетентният за това
решаващ орган е единствено съдът, който, ако намери обвинението за недоказано, следва да
признае подсъдимия за невинен и да го оправдае. Това положение е безпротиворечиво
утвърдено в теорията и неотклонно следвано в практиката на съдилищата. Така – „Но
прокурорът не може да прекрати обвинението в съдебната фаза на процеса. От момента,
когато делото постъпи в съда с обвинителен акт, ръководството на процеса и
разрешаването на въпросите на обвинението се прехвърлят върху съда […] Прокурорът
може да поддържа едно или друго становище, без да е властен да определи изхода на
съдебното дело.“ (С. П., „Наказателен процес на Република България“, изд. „Наука и
изкуство“ 1979 г., стр. 234)
Окръжният съд не е съобразил коментираното принципно положение и в разрез с
основните начала на осъществяването на функцията по процесуално ръководство и
решаване е приел едно недопустимо изменение на обвинението. Пълната негодност на така
измененото обвинение няма как да бъде санирана със също така незаконосъобразното
определение, с което е прието за разглеждане. В резултат – налице е „висящо“ обвинение, по
което първата инстанция не се е произнесла изобщо – въпросът за вината на подсъдимия Т.
за част от деянията, периода и сумите, за които му е повдигнато обвинение с внесения
обвинителен акт не е разрешен с присъдата. Това засяга законните му права, тъй като е
предпоставка за заобикаляне на правилото "nе bis in idem" (да не бъде преследван
наказателно за същото) в бъдещ процес досежно деянията, по които съдът не се е
произнесъл. Този съществен процесуален порок не може да бъде отстранен от въззивната
инстанция, защото предмет на проверката е присъдата на окръжния съд, а в нея не е налице
произнасяне, тоест няма част, която да бъде ревизирана. При това въззивният съд е „втора
първа“ инстанция, а не изцяло първа и не може да замести липсващата воля на
първостепенния решаващ орган по съществените въпроси, които е следвало да разгледа.
Отделно от изложеното дотук, постановяването на присъдата от незаконен състав на
първия съд е от категорията на абсолютните съществени процесуални нарушения,
обуславящи отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от друг
състав. Съставът на съда е всякога незаконен, когато обективно може да се счита предубеден
по смисъла на чл. 29, ал. 2 НПК. В разглеждания случай окръжният съд, приемайки
направеното изменение на обвинението от прокурора, по същество е споделил виждането на
5
последния, че поради недоказаност част от деянията следва да „отпаднат“ от обвинението.
Така съдът е взел становище по доказателствата и по същината на обвинението още в хода
на съдебното следствие вместо при постановяване на съдебния акт, с което е дал обективен
израз на вече формираното своето убеждение. Тоест, манифестирано е предубеждение.
Предубеденият съдебен състав е незаконен по правило, тъй като в подобна хипотеза е
длъжен да се отведе от разглеждането на делото.
Обсъдените две съществени процесуални нарушения са от категорията на безусловно
обуславящите отмяна на присъдата. Въззивната инстанция може да осъществи контрол по
съществото на обвинението само ако разполага с годен съдебен акт, постановен в резултат
на правилна процесуална дейност, предхождаща произнасянето му. Поради това
възраженията на защитниците и на подсъдимите, че е следвало да бъдат оправдани, не
могат да бъдат разгледани по същество в конкретния случай.
За пълнота следва да се отбележи, че е основателно общо заявеното с всички
въззивни жалби и поддържано от защитниците в речите им в съдебните прения оплакване за
липса на мотиви.
В диспозитива на присъдата се съдържа противоречива формулировка при
определяне на наказанията на подсъдимите Т. и П., тъй като е определено изтърпяването им
при общ режим и същевременно е постановено отлагане на изпълнението им по реда на чл.
66 НК с изпитателен срок от три години. Вместо с мотивите да се внесе яснота по този
въпрос, по отношение на подсъдимата Т. противоречието е задълбочено. Така е, защото
съдът не е изложил каквито и да било съображения за това дали наказанието следва да се
изтърпи ефективно или пък да бъде отложено с изпитателен срок по реда на чл. 66 НК. При
това положение е основателно защитното възражение за неясно формулирана воля на съда и
за липса на мотиви относно наказанието.
Допуснато е противоречие по отношение на получения от подсъдимия Т. доход от
лихви от свидетеля И.М. като първо е прието, че размерът им възлиза на 13 000 лева (л.1754
от делото на ОС – Перник), а след това - на 9 000 лева (л. 1754 на гърба).
Не става ясно и как е приет за установен размерът от 59 300 лева на твърдения
неправомерно получен доход, тъй като математическият сбор от посочените суми поотделно
суми възлиза на 71845,20 лева.
В смисъла на изложеното - не може да се проследи процеса на формиране на
вътрешното убеждение на решаващия орган. Този извод обуславя наличието и на
хипотезата на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1. НПК, което е друго абсолютно основание,
налагащо отмяна на присъдата и връщане на делото за нова разглеждане от друг състав на
първостепенния съд.
Обсъждането на останалите доводи на страните, касаещи нарушение на материалния
закон и явна несправедливост на наложеното наказание, не се налага при този изход на
делото в настоящата инстанция.
Делото следва да се върне за ново разглеждане на съда от стадия на съдебното
заседание. В разглеждания случай, с оглед изложеното по-напред, са допуснати съществени
процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, т. 2, предл. 1. и т. 3 НПК,
отстраними при ново разглеждане на делото, но не и в рамките на въззивната проверка.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и
т. 2, предл. 1. и т. 3 НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда № 7 от 2.6.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 368/15 г. по
описа на Окръжен съд - Перник, Наказателно отделение.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг съдебен състав от Окръжен съд –
Перник от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се изпратят
съобщения на САП, на частните обвинители и на повереника, на подсъдимите и на
защитниците му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7