О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 70
17.01.2020г., гр. Пловдив
Пловдивският районен съд,
Наказателна колегия, IV- ти наказателен състав,
в закрито заседание на седемнадесети януари, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
след като се запозна с материалите по ЧНД № 100/
2020 г., по описа на съда, прие за установено следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.
Образувано е по жалба на А.З.П., ЕГН **********, чрез
адв. С.К.Й.- П., срещу Постановление на прокурор при Районна прокуратура-
Пловдив от 10.12.2019г., с което наказателното производство по ДП № 218/2019 г.,
по описа на 04- то РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив, водено за престъпление по
смисъла на чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1
вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено.
В жалбата са релевирани съображения в насока неправилност
и необоснованост на атакуваното постановление. Сочи се, че фактическите изводи
на наблюдаващия прокурор са в противоречие със събрания в рамките на
досъдебното производство доказателствен материал. Акцентира се върху
обстоятелството, че прокурорът не е извършил пълно всестранно и обективно
разследване на всички релевантни по случая обстоятелства. Изтъква се, че
неизяснени са останали обстоятелствата кой е подписал пълномощното, делегиращо
съответни права на адв. Д. и била ли е входирана молба за прекратяване на изп.
дело № 189/ 2012г., по описа на ЧСИ А. А.. Неизяснено е останало и
обстоятелството по чия сметка е постъпила сумата в размер от 6 391, 29
лв., изтеглена от сметката на жалбоподателя П., в качеството му на длъжник по
изпълнителното дело и как тази сума е разпределена. Предвид гореизложеното, моли
се атакуваното прокурорско постановление да бъде отменено в своята цялост, а
делото върнато на наблюдаващия прокурор със задължителни указания по
приложението на материалния закон.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 243, ал. 4 НПК
седемдневен преклузивен срок, отброяван от датата на получаване на препис от
атакуваното прокурорско постановление, насочена е срещу подлежащ на самостоятелен
съдебен контрол акт, но произтича от процесуално нелегитимирано лице. Съображенията
за този извод са следните:
Престъплението, за което е образуваното досъдебното
производство е такова по смисъла на чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК. То намира
своето систематично място в гл. ІХ- та от НК – „Документни престъпления”, чийто
непосредствен обект на увреждане или засягане са обществените отношения,
свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията
по посочената глава от НК, се накърняват редът и правната сигурност, свързани с
документирането и документооборота, както и следващите от това затруднения при
дейността на държавните и обществените органи, отношенията между тях и
гражданите, както и възникването, прекратяването и внасянето на промяна в
гражданските правоотношения. Именно и с оглед спецификата на обекта на тези престъпления,
пострадал от тях не може да бъде физическо лице. Действително, всяко документно
престъпление може да застраши или увреди определени блага на дадено физическо
лице, но това не е достатъчно да се приеме, че възниква фигурата на пострадалия
в наказателния процес. Престъпленията, свързани със съставянето на частни
документи дават отражение върху правоотношенията, които съществуват или се
претендира да съществуват между отделни граждани, с оглед на изразената в
документа правнозначима воля и произтичащите от това правнорелевантни последици
( в конкретния казус, предмет на обследване в наказателното производство е
Пълномощно, намиращо се в т. 1, л. 116 от д.пр). Това обаче не означава, че
засегнатите от документно престъпление граждани придобиват качеството на
пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК, тъй като техните интереси са
опосреден, а не пряк и непосредствен обект на документните престъпления. Както
бе посочено и по- горе, документните престъпления са насочени против реда и
правната сигурност на документирането, т.е. засягат се обществени отношения,
свързани с документооборота и от тях не може да има пострадало физическо лице /в този смисъл Решение № 389 от 06.07.2004 г.
по н. д. № 1033/2003г., II н. о. на ВКС,
Решение № 473 от 2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 431/2010 г., I н. о., Решение №
562/2009г. на III- то
н.о. на ВКС, Решение № 68/2010 г. на I- во
н.о. на ВКС; В
идентичен смисъл е и актуалната практика на Окръжен съд- Пловдив, обективирана
в Определение № 1224 от 11.11.2019г., постановено по ВЧНД № 1928/ 2019г., по
описа на ОС- Пловдив /.
За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за
нужно да посочи, че в случая, жалбоподателят не само не разполага с конкретен,
но дори и с евентуален интерес да обжалва постановлението на прокурора при РП-
Пловдив, с което се прекратява наказателното производство. Жалбоподателят
оспорва подписа, положен от трето лице
върху пълномощно, с което последното учредява представителни пълномощия на
адвокат да образува изпълнително производство срещу П.. Както от материалите по
делото, така и от становището на П. в подадената жалба, се налага изводът, че
причина да търси поддържане висящността на наказателното производство, е
желанието му да си възвърне сумата от 6 391, 29 лв., която съдебен
изпълнител е изтеглил от негова сметка, с цел да бъде погасено парично
задължение на П. към Й. К. (дължимостта на паричното задължение е призната с
влязло в законна сила съдебно решение, като за събиране на сумата е издаден
изпълнителен лист). В действията на П. прозира желанието му да му бъде върната
сумата, чрез съдействието на органите на прокуратурата, вместо за целта да
използва съответния гражданскоправен ред. В тази връзка, ако П. е считал, че не
дължи сумата, предмет на образуваното изпълнително производство, то е можел да
защити правата си чрез предявяване на иск по реда на чл. 439 ГПК срещу
наследниците на кредитора К., които са призовани към наследяване ( доколкото К.
е починал, видно от Препис извлечение от акт смърт- т.1, л. 123). В случай, че
изпълнителното производство е приключило, то П. би могъл да търси защита по
правилата за неоснователното обогатяване, разписани в Закона за задълженията и
договорите. При всяко положение обаче, защитата, която жалбоподателят търси,
няма как да бъде получена в рамките на наказателно производство, водено за
престъпление по смисъла на чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК. Всъщност, именно и
предвид това, прокурорът въобще не дължи изследване на обстоятелствата, които
жалбоподателят твърди, че са останали неизяснени в рамките на проведеното
досъдебно производство. Предметът на доказване на престъпление по чл. 316, вр.
чл. 309, ал. 1 НК изобщо не включва обследване на въпросите „по чия сметка е
преведена сумата от 6 391, 29 лв., как е разпределена тази сума, кой е
изтеглил парите и как се е разпоредил с тях“. Както вече бе посочено, това биха
били обстоятелства, предмет на доказване в един граждански процес.
Липсата на активна процесуална легитимация представлява
абсолютна процесуална пречка за възникване правото на обжалване по съдебен ред
на прокурорското постановление, с което се прекратява наказателното
производство. За наличието, респективно отсъствието на процесуална легитимация
съдът всякога следи служебно. След като това обстоятелство е констатирано от
съда, то депозираната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото- прекратено.
На основание чл. 243, ал. 7 НПК,
настоящото определение подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, пред Окръжен съд- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. №
84151 от 23.12.2019г., подадена от А.З.П., ЕГН **********, чрез адв. С.К.Й.- П.,
срещу Постановление на прокурор при Районна прокуратура- Пловдив от
10.12.2019г., с което наказателното производство по ДП № 218/2019 г., по описа
на 04- то РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив, водено за престъпление по смисъла на чл.
316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.
1, т. 1 НПК е прекратено.
ПРЕКРАТЯВА
производството по ЧНД № 100/
2020г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти
н. с-в.
ПРЕПИС от Определението да се изпрати на Районна прокуратура-
Пловдив, както и на жалбоподателя.
Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред Окръжен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п.
Вярно с оригинала.
Т.К.