Р Е Ш Е Н И Е
№433
гр. Велико Търново, 19.10.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести
състав, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието
на секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №467 по
описа на Административния съд за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 215, ал.1 от ЗУТ.
Жалбоподателят С.М.С. ***, е обжалвал заповед № ДК -10-СЦР –
05/11.06.2018 г. на началника на РДНСК – Северен централен район, с която е
отхвърлена жалбата му срещу разрешение за строеж №293/27.08.2003 г. на главния
архитект на община Велико Търново, с което е разрешен строеж „Промяна на
предназначението на общо помещение в книжарница и щанд за копирни услуги“ в
кв.205 по плана на града. В жалбата се сочи, че потвърденото от ответника
разрешение за строеж на главния архитект на общината е нищожно, като се иска
отмяната на заповедта на ответника и прогласяването на нищожността на
разрешението за строеж. Сочи се, че разрешението за строеж, с което се
разрешава промяна на предназначение на помещение, което е съсобствено на
жалбоподателя и в сграда с режим на етажна собственост е недействително, тъй
като според ЗУТ и действащия към датата на разрешаването на строителството
Правилник за управлението, реда и надзора на етажната собственост е следвало да
е налично нотариално заверено съгласие на всички съсобственици и притежатели на
идеални части от общата сграда, а такова съгласие липсвало. Според жалбоподателят неприложима е
разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗУТ, цитирана в оспорената заповед, с оглед
неправилният извод за приложимост на чл.38, ал.5 от ЗУТ. Недаването на
изискуемото според закона съгласие в съответната му форма според жалбоподателя
е тежък и нетърпим порок, който противоречи на материалния закон до такава
степен, че прави разрешението за строеж нищожен административен акт, което от своя
страна обуславя и незаконосъобразност на заповедта на ответника.
Ответникът по жалбата – началникът на РДНСК – Северен централен район,
чрез представителя си оспорва основателността на жалбата. Според становището на
тази страна, изразено в открито заседание липсват пороци, които да водят до
извод за незаконосъобразност на заповедта, тъй като потвърденото с него
разрешение за строеж е валиден акт, а грешката в номера на квартала, посочена в
заповедта е чисто техническа.
Заинтересованата страна дава становище, че без значение е какво ще
постанови съдът, тъй като предишното предназначение на помещението, за
преустройството на което е издадено разрешението за строеж, потвърдено от
ответника, е било идентично.
Заинтересованата страна – главния архитект на община Велико Търново, не
заема становище по жалбата.
Жалбата е допустима. Самата заповед е издадена от ответника на
11.06.2018 г., като видно от обратната разписка, приложена на л.9 от делото, е
връчена на 18.06.2018 г. на жалбоподателя. Видно от приложения пощенски плик, с
който жалбата е подадена чрез ответника до съда, същата е депозирана на
19.06.2018 г. – т. е в срока по чл.219 от ЗУТ вр. с чл.149 от АПК.
По същество жалбата е неоснователна по изложените по-долу съображения.
Съдът, след преценка на представената му преписка, намира за установено
от фактическа страна следното:
1. На 06.11.1996 г. жалбоподателя е сключил договор за продажба чрез
преговори по реда на чл.30, ал.1 от ЗППДОП /отм./, по силата на който е
придобил собствеността на следният недвижим имот, а именно: магазин „Бърза
закуска“, представляващ обособена част от имуществото на „Обществено хранене“
ЕООД – Велико Търново, намиращ се в подблоково пространство на жилищен блок,
построен върху държавна земя, за която е
отреден парцел /УПИ/ първи в кв.200 по тогавашния план на града при граници и
съседи, както следва: от две страни улица и междублоково пространство, като
обектът представлява търговска зала със застроена площ от 97, 20 кв.м., кухня
със застроена площ от 48,5 кв.м., преддверие със застроена площ от 4, 50 кв.м.,
тоалетна със застроена площ от 6 кв.м, два склада със застроен площ от 34
кв.м., обслужваща площ от 39,40 кв.м., сутерен, състоящ се от складове и
обслужваща площ от 108 кв.м. в едно със съответстващите на този имот идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж, съобразно застроената
площ на имота.
2. На 20.04.1999 г. е издадена виза за проектиране, с която е допуснато
промяна на предназначението на посоченият по – горе обект в аптека и лекарски
кабинет.
3. На 16.05.2003 г. от Заинтересованата страна К.Т.П. ***, с което се моли
да бъде одобрен инвестиционният му проект за промяна на предназначението на
общо помещение в книжарница и щанд за копирни услуги.
4. На същата дата е подадено заявление от същото лице, с което за
посоченият строеж е поискано разрешение за строеж. Заявлението – според
съдържанието му – е било придружено от документ за собственост, виза, три
подписани от проектанта и инвеститора копия на инвестиционния проект със
съответните части е съответните разрешения от РСПАБ, „Електроразпределение –
ГО“, ХЕИ – В.Търново, РДВР – Велико Търново. Видно от представения договор за
продажба на недвижим имот – частна държавна собственост, сключен по реда на ЗДС
вр. със ЗУЖВГМЖСК, К.П. е придобил от държавата следният недвижим имот, а
именно: апартамент №5, на етаж първи, вх.А от триетажен жилищен блок, със
застроена площ от 59, 18 кв.м. при граници от изток –апартамент, от запад улица
Теодосий Търновски, от север – общинска земя и от юг стълбищна клетка и отдолу
складови помещения, както и избено помещение със светла площ от 4,21 кв.м. в
едно с припадащите му се 2,36 % идеални части от общите части на сградата и
отстъпено право на строеж върху държавен парцел в кв.205 по плана на града.
5. На 27.08.2003 г. главният архитект на община Велико Търново е издал
разрешение №293, с което на К.Т.П. /заинтересована страна по делото/ и други, е
разрешено строителството на строеж „Промяна на предназначението на общо
помещение в книжарница и щанд за копирни услуги“ с местонахождение в кв.205,
ул.Теодосий Търновски №25А съгласно одобрения инвестиционен проект, съдържащ
част архитектурна, конструктивно становище и въз основа на документа за
собственост – цитирания по-горе договор от 1998 г. Според инвестиционният
проект, РЗП на обекта е 7,20 кв.м., като РС се издава по повод искането на П.
от 16.05.2003 г.
6. Видно от обяснителната записка към проекта, като собственик е посочен К.П.
и други, а проекта касае разпределение на съществуващо общо помещение, намиращо
се в сутеренен етаж на жилищната сграда,
представляваща етажна собственост.
7. На 23.03.2018 г. жалбоподателят е сезирал АСВТ с жалба, с която е искал
прогласяването на нищожността на посоченото по-горе разрешение за строеж.
Образувано е било АД №210 по описа на АСВТ за 2018 г., като с влязло в сила
определение делото е прекратено, а жалбата е изпратена по компетентност на
ответника за произнасяне.
8. Издадена е и процесната заповед.
Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен по материя, степен
и територия административен орган – арг. от чл.149, ал.3 вр. с чл.216, ал.2 и
ал.6 от ЗУТ.
Действително, при издаването на решението са допуснати нарушения на
административно - производствените правила, но съдът счита, че те не са
съществени. Според нормата на чл. 219,
ал.3 от ЗУТ „За неуредените в тази глава въпроси се прилага Административнопроцесуалният кодекс.“. При
положение, че жалбата на настоящият жалбоподател касае разрешение за строеж, от
което черпи права адресатът му, и което е издадено от главен архитект на
общината, е следвало след образуването на административното производство, въз
основа на приложимите разпоредби на чл.34 и чл.36 от АПК да се конституират
адресатът на разрешението за строеж и главния архитект, като им се даде
възможност да прегледат преписката и да изразят становището си, като представят
или искат събирането и на други доказателства. В случая това не е сторено, но
нарушението не е съществено, тъй като жалбата е отхвърлена от ответника, при
което правата и интересите на тези неконституирани в хода на административното
производство страни не са накърнени.
Заповедта е и формално законосъобразна, тъй като в нея са посочени
съобразените от ответника факти и обстоятелства, и е посочено кое е приложимото
според него право, обуславящо властническото му изявление.
Съдът намира и, че заповедта е законосъобразна по същество.
Видно от изложените в нея мотиви, ответникът е приел, че разрешението
за строеж, чиято нищожност е претендирана, е за промяна на предназначението на
общо помещение в недвижим имот, който е жилищен и е в режим на етажна
собственост. Прието е, че с оглед представеният от жалбоподателя договор за
продажба, сключен по реда на ЗППДОП /отм./, последният се легитимира като
собственик на обект, находящ се в този имот, като имплицитно е прието, че
жалбата е допустима. Прието е, че разрешението за строеж е издадено от
компетентен по материя и територия административен орган – главния архитект на
община Велико Търново. Посочено е, че съгласно разпоредбата на приложимата към
момента на издаването на акта редакция на нормата на чл.38, ал.5 от ЗУТ помещения и обекти за нежилищни нужди, изградени
в заварена жилищна сграда, могат да се преустройват по общия ред, без да се
изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, в случай, че не се
допуска наднормено шумово и друго замърсяване. В този контекст е изложено, че
неприложима е хипотезата на чл.185, ал.2 от ЗУТ в релевантната и редакция /на
която норма се позовава жалбоподателя в жалбата си до съда, препратена
впоследствие на ответника/, тъй като тя касае преустройство на собствени
помещения или на части от тях, а в конкретният случай става въпрос единствено
за промяна на предназначението. Посочено е извън това, че разрешението за
строеж не страда от такъв порок – процесуален, формален или материалноправен,
който да води до нищожността му.
Изводът на ответника е правилен като краен резултат.
Жалбоподателят не спори нищожност на разрешението за строеж поради
некомпетентност на органа, който го е издал, а и главният архитект на общината
е компетентен да издава разрешения за строеж за строежи като процесният, които
се реализират на територията на община Велико Търново.
Принципно правилно е становището на ответника, че в случая не става
въпрос за преустройство на нежилищно помещение в етажна собственост, а само за
промяната на предназначението му с оглед обхвата на инвестиционното проектиране
/арг. от §5, т.41 от ДР на ЗУТ в релевантната му редакция/. Това принципно би
довело до приложимост именно на хипотезата на чл.38, ал.5 от ЗУТ в релевантната
и редакция.
В процесният случай обаче в разрешението за строеж е отбелязан като
адресат К.Т.П., макар и да е посочено „и др.“, като от техническата част на
проекта, както и от обяснителната записка е видно, че всъщност става въпрос за
обща част от жилищна сграда, която е в режим на етажна собственост.
Позоваването в разрешението за строеж на договора, с който заинтересованата
страна П. е придобил посоченият по-горе имот е некоректно. Според чл.38, ал.1
от ЗС „При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни
собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена
сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между
отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените
помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата
и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове
инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището
на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи
за общо ползуване.“. Според чл.40, ал.1 от ЗС „Дяловете на отделните
собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на
отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на
етажната собственост. По-късни изменения в отделните помещения не се отразяват
върху размера на дяловете.“.
При това положение, при одобряването на инвестиционното проектиране,
съответно на разрешението за строителство на обща част, която е неделима и за
която се предвижда промяната на предназначението и, е следвало да се представят доказателства, че
инвеститорът, в качеството си на съсобственик на идеална част от неделимо
помещение, което е обща част от етажната собственост, има разрешение за това,
дадено по реда на чл.3, ал.2 от отменения понастоящем, но действащ за периода ПРАВИЛНИК
за управлението, реда и надзора в етажната собственост. Посоченото следва и по
аргумент от чл.144, ал.1, т.1 вр. с чл.161, ал.1 от ЗУТ. Въпреки това,
непредставянето на посоченото разрешение от страна на възложителя, не води до
извод, че е налице такова нарушение на процедурата при издаването на
разрешението за строеж, което да влияе на валидността му. Както е посочено
например в решение №2896/09.03.2017 г. на ВАС, нищожният административен акт не
поражда никакви последици, респ. целените чрез издаването си правни последици,
но не всяко нарушение обуславя нищожността му, а само пороци, свързани с
компетентността на органа, както и особено тежки противоречия с материално
правни разпоредби /когато не е издаден въз основа на закон или подзаконов
нормативен акт/, правещи последиците на акта нетърпими за правовия ред.
Отбелязаното по-горе процесуално нарушение обаче не прави разрешението за
строеж нищожно. То води до процесуална незаконосъобразно на разрешението за
строежи оттам само до унищожаемостта му, но не и до извод за нищожност. Самото
разрешение за строеж е в писмена форма, като издаването му е станало въз основа
на закона – чл.148 от ЗУТ.
С оглед на посочената по-горе разпоредба на
§5, т.41 от ЗУТ следва да се посочи, че е неоснователно оплакването, релевирано
в жалбата, че промяната на предназначението на обща част е форма на
разпореждане с нея, тъй като представлява форма на управление, при което –
както се отбеляза - липсата на разрешение по чл.3, ал.2 от ПРАВИЛНИКА за
управлението, реда и надзора в етажната собственост не води до извод, че
инвеститорът няма идеална част от вещно
право на собственост с арг. от чл.40, ал.1 от ЗС, а само, че в това си качество
не е установил възможността си самостоятелно да променя предназначението на
общата част на сградата.
Посоченото обуславя
неоснователност на жалбата.
Разноски не се дължат, тъй като ответникът и заинтересованите страни не
са поискали и установили такива.
Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.С. ***, ЕГН **********, против заповед № ДК
-10-СЦР – 05/11.06.2018 г. на началника на РДНСК – Северен централен район.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: