РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Велико Търново , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20204110102039 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на И. Н. С., в която се излагат твърдения, че
на 04.06.2018г. между него и ответника е възникнало трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е назначен на длъжността „Шофьор”, с място на работа склад на ответника *.
Изтъква се, че на 23.01.2019г. в изпълнение на служебните си задължения той е управлявал
притежавания от работодателя товарен автомобил *, като около 14:00 часа при км 52, при
извършване на маневра изпреварване е претърпял пътнотранспортно произшествие с лек
автомобил *, в резултат на което е получил травматични увреждания, изразяващи се във
фрактура на капачката на дясното коляно и мозъчно сътресение. Ищецът твърди, че
уврежданията са наложили болнично и домашно лечение за период от два месеца, през
които е бил неработоспособен. Изтъква се, че от причинените увреждания и последващото
си възстановяване е претърпял болки, стрес и неудобства, които продължават и към
настоящия момент. Навеждат се твърдения, че уврежданията са резултат от трудова
злополука, поради което работодателят следва да покрие причинените неимуществени
вреди. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на
25000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане
на задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва предявения иск
по основание и размер. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца и
възникналата при изпълнение на служебните му задължения трудова злополука. Заема
1
становище, че работникът е допуснал груба небрежност и е допринесъл за настъпване на
злополуката като при управлението на служебния товарен автомобил е нарушил правилата
за движение по ЗДвП и е станал причина за пътнотранспортното произшествие. Оспорва
твърденията за претърпените вреди от ищеца и техния размер като отправя искане за
отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 200, ал. 1 от КТ.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 04.06.2018г. е сключен трудов договор, по силата на който ищецът е назначен на
длъжността „Шофьор на лекотоварен автомобил” с място на работа – склад на ответника в
*. Съгласно длъжностната си характеристика той имал задължения преди и по време на път
да следи за изправността на повереното му моторно превозно средство и за състоянието на
товара както и да описва даните за извършените курсове в предоставения му пътен лист. На
23.01.2019г. по разпореждане на прекия си ръководител ищецът потеглил от *, за да
извърши доставка на стоки *. Около 14:00 часа той пътувал по *, когато при км 52 след
излизане от десен завой и при условията на лека мъгла предприел маневра изпреварване и
реализирал пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил *. От
удара са причинени материални щети и на двата автомобила, а ищецът получил закрито
счупване на капачката на дясното коляно с наличе на кръв в дясната колянна става и
мозъчно сътресение, придружено със зашеметяване, главоболие, световъртеж и
дезориентация. Уврежданията наложили болничното му лечение за периода от 23.01.2019г.
до 26.01.2019г. и имобилизацията на дясната колянна става с гипсов тутор за период от 45
дни. Ищецът продължил лечението си в домашна обстановка до 05.07.2019г., което било
съпроводено с ограничение на движението му с използване на помощни средства за период
от пет месеца. Това наложило да бъде подпомаган в ежедневието си от свои близки. Към
края на домашното си лечение ищецът започнал да се придвижва самостоятелно, а
впоследствие и да управлява автомобил като при извършения му преглед са констатирани
болки при натоварване в областта на дясна колянна става и флексия до 110 градуса. От
показанията на свидетеля *се установява, че след злополуката той е изпитвал силни болки в
областта на главата и дясното коляно като е приемал болкоуспокояващи медикаменти както
и че за периода на домашното си лечение се е намирал във влошено психоемоционалното
състояние. Наличието на уплаха след инцидента се потвърждава и от показанията на
водените от ответника свидетели. Постравматични преживявания у ищеца са констатирани
при извършване на съдебно-психологическата експертиза, които според вещото лице са
обичайни при претърпяване на инцидент. Свидетелят *изтъква, че ищецът и към настоящия
момент не може да свива изцяло десния си крак и при влошаване на времето изпитва болки
в областта на дясното коляно. От заключението на изготвената съдебно-медицинска
2
експертиза се установява, че в резултат на злополуката ищецът е получил твърдените
увреждания като при преглед е констатирано, че не се е възстановил напълно от
увреждането в областта на дясното коляно. Установени са леко изразен оток в областта на
дясната колянна става, опипваща се бразда от костен калус подкожно както и непълна и
болезнена флексия в дясно коляно до около 105 градуса, водеща до невъзможен пълен клек
с десния крак. Изяснено е, че счупването на капачката на дясната колянна става е причинило
трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок над 30 дни /в случая
около осем месеца/, мозъчното сътресение е причинило времено разстройство на здравето,
неопасно за живота с период на лечение и възстановяване около 25 дни, а наличният
двигателен дефицит в дясната колянна става и преходния болков синдром при натоварване в
същата представлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установено
е, че уврежданията са резултат от удари с или върху тъпи или тъпоръбести предмети със
среден или значителен интензитет, концентриран в капачката на дясното коляно. Според
вещото лице установеният двигателен дефицит от увреждането е с постоянен характер
поради настъпилите сраствания в и около ставната капсула като са възможни болка и оток
при натоварване на крайника при определени климатични условия. За инцидента е
образувано досъдебно производство, в хода на което ищецът признал че е управлявал
моторното превозно средство без поставен обезопасителен колан. Във връзка с това
обстоятелство вещото лице е изяснило, че и при поставен обезопасителен колан с оглед
механизма на сработването му е непълно възможно коляното да контактува с таблото на
автомобила и да настъпи разглежданото счупване като в такъв случай се изключва
възможността за по-тежки фрактури, каквито представляват тези на бедрото, подбедрицата
или тазобедрената става. По делото е допусната и автотехническа експертиза, от
заключението на която се установява че причина за произшествието е неправилната
преценка на пътната обстановка от ищеца, който без да се е увери че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението е предприел маневра изпреварване на
движещ се пред него автомобил в състав на колона, при което навлиза в пътната лента за
насрещно движение, по която срещу него се движи лекият автомобил *”. Към момента на
възникване на критичната пътна ситуация, управляваният от ищеца товарен автомобил се е
намирал на 37,3 метра, а насрещно движещият се лек автомобил – на 58 метра като предвид
скоростта им на движение съответно от 63 км/ч и 97,9 км/ч, опасната зона за спиране на
първия е 45,5 метра, а на втория – 90 метра. От гореизложеното се достига до извода, че и
при движение с разрешената за пътния участък скорост от 90 км/ч при опасна зона за
спиране от 82,9 метра, водачът на лекия автомобил отново няма да има възможност и време
да преустанови движението си преди мястото на удара. Извършено е разследване и от
съответното ТП на НОИ, в резултат на което с разпореждане от 26.09.2019г., на основание
чл. 60, ал. 1 от КСО, злополуката е приета за трудова. За периода от 23.01.2019г. до
16.10.2019г. във връзка с издадените на ищеца болнични листи до месец юли 2019г. са му
изплатени обезщетения за временна неработоспособност от държавното обществено
осигуряване в общ размер на 2237,39 лв.
3
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
На 23.01.2019г. между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение като по
време на работа, работникът е претърпял трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от
КСО. Злополуката е довела до увреждане на здравето на ищеца и е предизвикала временна
неработоспособност като е приета за трудова по предвидения в закона ред. С оглед на това и
на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, за ответника е възникнало задължение да обезщети
работника за претърпените от злополуката вреди. От нея ищецът е претърпял
неимуществени вреди свързани с увреждане на здравето, изразяващо се в лека телесна
повреда в областта на главата и средна телесна повреда в областта на дясната колянна става,
които са го направили неработоспособен за период от около осем месеца. Уврежданията
първоначално са били съпроводени със значителни болки, които за горепосочения период
постепенно са отшумели, както и с ограничаване на възможността за свободно придвижване
в пространството за период от шест месеца. Всичко това е довело и до нарушаване на
обичайния начин на живот на работника, който до възстановяване на двигателната си
активност е следвало да търпи неудобствата да бъде подпомаган в ежедневието си от свои
близки. В допълнение на изложението следва да бъде посочено, че той е изживял и стрес от
инцидента, който е породил обичайни при такъв вид преживявания нарушения на
психоемоционалното му състояние по време на лечението. При това положение, съдът след
като съобрази характера и интензитета на увреждането, начинът и обстоятелствата при
които то е извършено, продължителността на оздравителния период и отражението му върху
начина на живот на увреденото лице, предвид последващия постоянен двигателен дефицит в
дясната колянна става и преходния болков синдром при натоварване в същата, с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира че обезщетението за претърпени неимуществени
вреди за сумата от 20000 лв. е справедливо. Обезщетение над този размер е прекомерно и не
отговаря на горепосочените критерии предвид обстоятелството, че ищецът след
увреждането е възстановил в значителна степен първоначалната си двигателна активност и
трудоспособност, което е способствало да започне работа.
Определеното обезщетение следва да бъде намалено, на основание чл. 201, ал. 2 от КТ,
съобразно приноса на ищеца за настъпване на вредите. Налице е извършено нарушение на
трудовите задължения от страна на работника, изразяващо се в неизпълнение на правилата
за движение по ЗДвП, които са пряко свързани с безопасното изпълнение на трудова му
функция като шофьор на лекотоварен автомобил. Той първоначално е нарушил
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП като след излизането си от десен завой не се е
убедил, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, а
впоследствие в нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП при изпреварването е създал
опасност за движещият се в пътната лента за насрещно движение лек автомобил*”. В
разглеждания случай ищецът е имал ясна представа за естеството на извършваната от него
работа и свързаните с нея рискове за живота и здравето му при неспазване на правилата за
движение по пътищата, но въпреки това в конкретната пътна ситуация е бил длъжен и е
4
могъл да предвиди настъпването на вредите като е пренебрегнал полагането на дължимата
грижа при изпълнение на трудовите си задължения, каквато и най-небрежният би положил в
подобна ситуация. Съдът намира, че с оглед заключението на съдебно-медицинската
експертиза неизпълнението на задължението на ищеца по чл. 137а от ЗДвП за използване на
обезопасителен колан към момента на възникване на трудовата злополука не се намира в
причинна връзка с увреждането на здравето му. Гореизложените обстоятелства обосновават
намаляване на обезщетението с 50 %. Поради това и на основание чл. 201, ал. 2 от КТ
определеното обезщетение за неимуществени вреди от 20000 лв. следва да бъде намалено с
10000 лв. Съдът намира, че на основание чл. 200, ал. 3 от КТ обезщетението за
неимуществени вреди не следва да се намалява с полученото от ищеца обезщетение от
общественото осигуряване в размер на 2237,39 лв. Последното компенсира загубата на
трудово възнаграждение, а не претърпените болки и страдания и с оглед принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване следва да се приспада само с присъденото
обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи в резултат от трудовата злополука,
изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. В същия смисъл е и решение №54 от
23.04.2019г. по гражданско дело №3649/2018г. на ВКС, III г. о. С оглед гореизложеното,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 10000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 23.01.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, като искът по чл. 200, ал. 1 от КТ в частта за разликата от
10000 лв. до 25000 лв. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски тъй като такива
реално не са извършени. С оглед обстоятелството, че процесуалният му представител е
предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат
*сумата от 512 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност
на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 1300 лв. е неоснователно тъй
като същото само с 20 лв. надвишава минималният размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения като съответства на
фактическата и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
следва да заплати на ответника сумата от 810 лв., представляващи направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
Великотърновския районен съд сумата от 400 лв., представляваща дължимата държавна
такса за уважения иск както и 320 лв. за възнаграждение на вещи лица.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
5
Осъжда *, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, да заплати на И. Н. С. с ЕГН: ********** *,
сумата от 10000 лв. /десет хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 23.01.2019г. около
14:00 часа на *, при км 52, ведно със законната лихва считано от 23.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, като отхвърля предявения иск в частта за
разликата от 10000 лв. до 25000 лв.
Осъжда *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат *,
сумата от 512 лв. /петстотин и дванадесет лева/ за адвокатско възнаграждение.
Осъжда И. Н. С. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 810 лв. /осемстотин и десет
лева/, представляващи направени по делото разноски.
Осъжда*, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумите от 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща държавна такса за уважения иск, 320 лв. /триста и
двадесет лева/ за разноски за възнаграждения на вещи лица, както и 5 лв. /пет лева/ в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6