Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 09. 01. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на четвърти януари
през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 8804
по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 150 от СК.
Настоящото
гражданско дело е образувано по искова молба от А.Т.Н.
***, като майка и законен представител на малолетното дете Г.И.П.,
против И.Г.П. *** молбата се твърди, че с влязло в
сила решение по гр. дело № 6070/ 2011 год. по описа на Плевенския районен съд
ответникът е бил осъден да заплаща на малолетното си дете Г.
месечна издръжка в размер на 60 лв., считано от 14.
01. 2012 год. Твърди
се, че от датата на определяне на горепосочения размер на издръжката до
настоящия момент е изтекъл значителен период от време, през който разходите за
детето за храна, облекло и учебни пособия са се увеличили значително. В
заключение ищецът моли съда да измени размера на издръжката,
заплащана от ответника, като увеличи същата на 200 лв. месечно, считано от
датата на завеждане на исковата молба.
Ответникът И.Г.П. *** ангажира становище, че исковата молба е частично основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че детето Г.И.П., ЕГН **********, е родено от
майка А.Т.Н., ЕГН
**********, и баща И.Г.П., ЕГН **********.
Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение № 87/ 18. 03. 2008 год.,
постановено по гр. дело № 4265/ 2007 год. по описа на Плевенския районен съд, е
бил прекратен сключеният между А.Т.Н. и И.Г.П. граждански брак, като ответникът
се е задължил да заплаща на малолетното си дете Г. ежемесечна издръжка в размер
на 30 лв., считано от 18. 03. 2008 год.
Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение №
1862/ 19. 12. 2011 год.,
постановено по гр. дело № 6070/ 2011 год. по описа на Плевенския районен съд, е
бил изменен размерът на дължимата се от ответника месечна издръжка на детето Г.
от 30 лв. на 60 лв.
Спорен остава въпросът относно това изменили ли са се
условията, при които е определена посочената издръжка, и ако да, увеличили ли
са се възможностите на ответника да дава по- висока издръжка на детето, както и
каква част от необходимата издръжка следва да поеме всеки от един от
родителите.
Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с
отговора на този въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. В
конкретния случай така визираната предпоставка е налице: от момента на
определянето на предходния размер на издръжката до настоящия момент е изминал
период от повече от осем години, през който е настъпила промяна на
обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на дължимата издръжка и
обуславящи нейното изменяване, а именно увеличили са се нуждите на детето от
храна, облекло и учебни пособия. Настъпила е съществена промяна и в размера на минималната
за страната работна заплата, на основата на която се определя и минималният
размер на дължимата се на непълнолетните деца издръжка /срв. чл. 142 ал. 2 от СК/.
Видно от приложеното удостоверение № 518/ 02. 01. 2018
год., издадено от „Максима България“ ЕООД ***, че през периода м. септември 2017 год.- м. ноември
2017 год. майката на детето А.Т.Н. е получавала средномесечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 512, 77 лв.
Видно от приложеното удостоверение № 6926/ 15. 12. 2017
год., издадено от „ПИМК“ ООД ***, че през периода м. декември 2016 год.- м. ноември 2017 год. ответникът
И.Г.П. е получавал средномесечно трудово възнаграждение в размер на 459, 41 лв.
От обясненията на малолетния Г. в съдебно заседание се
установява, че през последните години детето не е поддържало контакти със своя
баща, като основните грижи за него се полагат от майка му. В подобна насока са и показанията на
разпитания свидетел Т.Н..
В хода на съдебното дирене е разпитана и свидетелката Д.П.,
която твърди, че е давала пари за издръжката на малолетния си внук, но горното
съставлява изпълнение на един нравствен дълг от страна на бабата на детето по
бащина линия и не освобождава ответника от задължението му като родител. Тук е
мястото да се отбележи, че доколкото свидетелката се явява и пълномощник на
ответника и предвид разпоредбата на чл. 166 ал. 3 от ГПК допустимостта на
депозираните от нея показания не е несъмнена.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че необходимата обща издръжка на детето Г., което
е на 13 години, следва да се определи на 280 лв. От тази сума ответникът И. Г.П. следва да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 150 лв., като останалата част от издръжката следва да се поеме от
майката А.Т.Н., която полага и непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето. При определяне размера на дължимата се издръжка съдът
съобрази от една страна възрастта на детето и неговите потребности, а от друга
страна обстоятелството, че ответникът е трудоспособен и няма задължения за
издръжка към други лица. Така определеният размер на издръжката се дължи от
ответника от 16. 11. 2017 год., датата на подаване на исковата молба, като
издръжката се дължи до настъпването на причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. За
разликата до претендираните 200 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен. На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта досежно издръжката.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в
размер на 107, 14 лв. съобразно отхвърлената част от иска.
Предвид уважената част от иска и на основание 78 ал. 6 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на Плевенския
районен съд в размер на 129, 60 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 от СК определената с решение по гр.
дело № 6070/ 2011 год. по описа на Плевенския районен съд издръжка, като ОСЪЖДА И.Г.П. ***, ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Г.И.П., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител А.Т.Н., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 150 лв.
вместо заплащаните досега 60 лв., считано от 16. 11. 2017 год. до настъпване на
причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до 200 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта досежно
издръжката.
ОСЪЖДА Г.И.П. ***, ЕГН **********, като
малолетен, чрез неговата майка и законен представител А.Т.Н., ЕГН **********, да заплати на И.Г.П. ***, ЕГН **********, деловодни
разноски в размер на 107, 14 лв. съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА И.Г.П. ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 129, 60 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: