РЕШЕНИЕ
№ 317
град Плевен, 01.07.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – шести
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
Председател: |
Снежина Иванова |
|
|
|
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по административно дело
№ 317 по описа за 2022 г. на Административен съд - Плевен.
Производството е по реда на чл. 124 от Закона за
държавни служител, чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е образувано по жалба на Р.Д.Д., с адрес ***
срещу заповед № ЗЦУ-430/23.03.2022 г. на изпълнителен директор на НАП за
налагане на дисциплинарно наказание „Понижение в по-долен ранг за срок от една
година“.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
заповедта, като се твърди, че същата е
издадена в нарушение на материалния закон, като не са установени обективно и
добросъвестно обстоятелствата, относими към
дисциплинарната отговорност, като счита, че нарушението не е доказано. Посочва,
че заповедта не съдържа всички реквизити, тъй като не са посочени три имена на
дисциплинарно-наказващия орган и на наказаното лице, липсва описание на
нарушението и място на извършването му и мотиви за определянето му. Твърди, че
не са обсъдени дадените писмени обяснения, а само формално са посочени и не са
настъпили вредни последици за държавната служба. Счита, че при определяне на
наказанието е следвало да бъдат взети предвид формуляри за оценка на
изпълнението на работата през 2020 г. и 2021 г., като неправилно е прието, че
формата на вина е умисъл. Намира, че липсват мотиви относно налагане на
наказание за максимален срок и моли за отмяна на заповедта.
По делото на л. 48 е
представено становище от ответника, в което се посочва, че заповедта е
законосъобразна, издадена в установената форма от компетентен орган и при
спазване на процедурата. Намира, че посочването на две имена на
дисциплинарно-наказващ орган и на
наказаното лице не води до порок на акта и по никакъв начин не може да се
приеме, че не е ясно, кое е наказаното лице. Считат, че нарушението е безспорно
доказано и е налице неправомерно ползване на информационните масиви на НАП не
за служебни цели и дисциплинарното производство е проведено при спазване на
установените срокове и правила – налице
е заповед за дисциплинарен съвет, доклад на съвета, изслушване на
оспорващата. Намира, че правилно е определен вид и размер на наказанието и моли за отхвърляне
на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание оспорващата
– Р.Д.Д., с
адрес *** не се явява, представлява се от адв. П.П. ***, който поддържа жалбата и моли да бъде отменена
заповедта и да бъдат присъдени разноски.
В съдебно заседание ответникът
– изпълнителен директор на НАП, не се явява, представлява се от л. юрк. Ж. и гл. юрк. Г., които
поддържат становището и намират заповедта за законосъобразна и молят за
отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Представят писмени бележки, в
които се излагат вече сочените доводи в становището.
Административен съд - Плевен, шести
състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства в тяхната цялост съгласно
разпоредбите на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В доклад на Инспектората, вх. № 93-00-406/28.01.2022
г. (л. 24) се посочва , че при осъществена проверка за периода 01.01.2020 г. – 02.11.2021 г. е установено че Р.Д. –ГИП в
отдел „Ревизии“ ИРМ Плевен е осъществила неправомерен достъп до данни в СУП на 10 задължени лица ( т.
3.2.16 от доклада) и се разпорежда извършване на проверка и провеждане на дисциплинарно
производство.
Със заповед №
З-ЦУ-2553/22.07.2021 г. на изпълнителен директор на НАП е назначен състав на
дисциплинарен съвет, определени са правила за работа.
Със заповед №
З-ЦУ-240/21.02.2022 г на изпълнителен директор на НАП е наредено на ДС да
образува дело срещу Р.Д. –ГИП в отдел
„Ревизии“ ИРМ Плевен за нарушения, посочени в доклад на Инспектората, вх. №
93-00-406/28.01.2022 г..
С решение № Р-ЦУ-37/10.03.2022 г. на ДС е прието след запознаване с материалите по
делото, че Д. в качеството си на служител на НАП, е извършвала достъпвания в
информационните масиви на Агенцията - Система за управление на приходите (СУП),
при липса на служебна необходимост за изпълнение на конкретно възложени задачи.
Установен е нерегламентиран достъп по отношение на лицата - Т.И., гр. София на 24.03.2020
г. в 09:12:59 по отношение на сметка на задължено лице (четене), Г.С., офис Плевен на 13.08.2020г. в 15:59:06 , сСправка - Данни за осигуряването по ЕГН, С.П., гр. Плевен
на 13.08.2020 г в 16:00:22 г. -справка - Данни за осигуряването по ЕГН, Н.Т.,
гр. Плевен на 13.08.2020г в 16:03:59
ч. е извършена справка - Данни за осигуряването по ЕГН, Б.Т., гр. Плевен на 14.12.2020
г. в 10:10:14 ч.справка за Сметка на задължено лице (четене), С.Н., гр. Плевен
на 19.01.2021 г. в 14:35:45 ч., външни институции, С. С., гр.Велико Търново на
22.01.2021 г. в 09:26:23ч. относно Сметка на задължено лице (четене), А. В.,
гр. Велико, Търново на 23.03.2021г. в 09:23:12
ч.външни институции и П. Т., гр. Плевен
на 22.06.2021 г. в 09:56:15 ч. по отношение сметка на задължено лице
(четене) и гр.Плевен на 22.06.2021 г.в 09:56:19 ч. ДОИС - ЕГН (четене). Прието
е, че достъпът до системата не е свързан със служебните задължения на лицето и Р.Д.
е извършила нерегламентирани достъпвания до данни на свои колеги в
информационните масиви на НАП, които не са били в изпълнение на служебните
задължения, поради което с действията си е нарушила: т.. 9.3.1 от Политиката за
мрежова и информационна сигурност на НАП,
съгласно която, достъпът до информационните системи се предоставя на
потребителя с цел същият да изпълни само необходимото във връзка със служебните
си задължения; т. 4, б. „е“ от
Правилата за управление на достъпа до информационни активи и услуги в НАП, по
силата на която предоставеният достъп на служителите на НАП се използва само за
изпълнение на задачи, свързани със служебните им задължения и чл. 9, ал. 2 от
Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), съгласно
който документите, данните и служебният достъп до интернет в държавната
администрация могат да се използват от служителите само за изпълнение на
служебните им задължения при спазване на правилата за защита на информацията
и глава 3, т. 3.2 от Етичния кодекс на служителите на НАП ,
съгласно която имуществото и активите,
предоставени от Агенцията се
ползват от служителите само във връзка с
изпълнение на служебните им задължение и т. 4.1. от Глава 4 от ЕК , съгласно
която служителите на Агенцията, имащи достъп до защитена информация стриктно
спазват правилата за използване и опазването й. Прието е че, с поведението си
лицето осъществява състав на дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 и т.
5 от ЗДСл – неспазване на кръга на служебните правомощия и неспазване на правилата на КПСДА и с оглед системен
характер на осъществен нерегламентиран достъп е предложено налагане на
дисциплинарно наказание“забележка“ по чл. 99, ал. 1, т. 1 от ЗДСл.
На 14.03.2022 г. (л. 17) до Р.Д. е изпратено съобщение
за образуваното дисциплинарно производство и покана за даване на обяснения,
което е получено на 15.03.2022 г..
Проведено е онлайн изслушване на Д. на 17.03.2022 г. и
е предоставена възможност за писмени обяснения, които са подадени на 18.03.2022
г. и лицето посочва, че е запозната с политиката за информационна сигурност на
НАП, с Правилата за управление на достъпа до информационни активи и услуги в
НАП, Етичния кодекс на служителите на НАП и Кодекс за поведение на служителите
в държавната администрация, като не отрича достъп до данни по отношение на
установените лица и този достъп не е в изпълнение на служебните й задължения и
е проява на наивност и в бъдеще няма да допуска подобно поведение. Декларира,
че данните са й били необходими за лично ползване и не са споделяни с други
лица.
На 23.03.2022 г. е постановена процесната
заповед от изп. директор на НАП, в която след анализ
на доклад от Инспектората, решение на Дисциплинарен съвет с предложение за
налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ и с оглед обяснения на Д. е
прието ,че с достъп в СУП по отношение данни на осем лица в
периода 13.08.2022 г. до 22.06.2021 г. лицето е извършило системно
нерегламентирани достъпвания, които не са били в изпълнение на служебните
задължения, поради което с действията си е нарушила: т. 9.3.1 от Политиката за
мрежова и информационна сигурност на НАП, съгласно която достъпът до
информационните системи се предоставя на потребителя с цел същият да изпълни
само необходимото във връзка със служебните си задължения; т. 4, б. „е“ от
Правилата за управление на достъпа до информационни активи на услуги в НАП, съгласно
която предоставеният достъп на служителите на НАП се използва само за
изпълнение на задачи, свързани със служебните им задължения; чл. 9, ал. 2 от
Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), съгласно
който документите, данните и служебният достъп до интернет в държавната
администрация могат да се използват от служителите само за изпълнение на
служебните им задължения при спазване на правилата за защита на информацията;
глава 3, т. 3.2 от Етичния кодекс на служителите на НАП -имуществото и
активите, предоставени на Агенцията, се ползват от служителите само във връзка
с изпълнение на служебните им задължения и т. 4.1 от глава 4 - служителите на Агенцията, имащи достъп до
защитена информация, стриктно спазват приетата за използването и опазването й.
Прието е ,че това е дисциплинарно нарушение по см. на чл. 89, ал. 2, т. 3 и т.
5 от Закона за държавния служител -неспазване
кръга на служебните правомощия и неспазване на правилата на КПСДА и с оглед обстоятелството, че лицето е
запознато с нормативните актове, които следва да съблюдава при изпълнение на
служебните си задължения и стажът в данъчната администрация от 27 години то
предложението за налагане на наказание „забележка“ не отговаря на степента и ,
тежест и системност на извършените
нарушения и е наложено наказание по чл. 90, т. 4 от ЗДСл -„понижение в по-долен
ранг за срок от 1 година“
По делото са
приложени Политика за мрежова и информационна сигурност, Правила за управление
на достъпа до информационни активи и услуги в НАП, Етичен кодекс на служителите
на НАП и Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация.
Приложени са декларация от Д. от 23.02.2021 г , че е
запозната с правилата и задълженията на
потребителите, ползващи информационната система на НАП и че при неспазването им
е налице основание за налагане на дисциплинарно наказание.
На л. 85 по делото е приета като доказателство
декларация от Д. от 01.06.2020 г., че е запозната с ЕК на служителите в НАП и
Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация, както и декларация от 13.09.2021 г. , че е
запозната Правила за правата и
задълженията на потребителите, ползващи информационни активи в НАП.
Приети като доказателство са и формуляри за оценки на
изпълнението на длъжността за 2021 г. и
за 2020 г. , в които се посочва, че изпълнението надвишава изискванията.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен, съгласно
чл. 92, ал. 1 ЗДСл., във вр. с чл. 13, ал. 1 от
Закона за Националната агенция за приходите и чл. 13а, ал. 1 от Закона за
Националната агенция за приходите /дисциплинарните наказания на държавните
служители в агенцията се налагат от органа по назначаването, а на служителите,
заемащи длъжност по трудово правоотношение – от техния работодател/, орган -
изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, в обема на
правомощията му.
Същата е издадена в предвидената от закона форма и
съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, в т. ч. фактическите и правните
основания за издаването й, като посочването само на две имена на
дисциплинарно-наказващ орган и на наказаното лице, а не на трите имена съгласно
чл. 97, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДСл не прави заповедта незаконосъобразна, тъй
като е налице индивидуализация на органа, компетентен да наложи на наказание и
на лицето, което е наказано.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
издадена в установените срокове по чл. 13а, ал. 2 от ЗНАП, съгласно който дисциплинарните
наказания се налагат от дисциплинарно наказващия орган не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването
му, тъй като нарушението се счита за открито при проверката на инспектората, обективирана в доклад от 28.01.2022 г., а първият достъп до
системата несвързан с изпълнение на
служебните задължения е на 13.08.2020 г., а заповедта е издадена на в
двумесечен срок от откриване на нарушението, и не по –късно от две години от
извършването му.
Съдът намира, че заповедта е издадена и в съответствие
с административно-производствените правила – налице е действащ ДС съгласно
заповед на изп. директор, който е извършил проверка и
е изготвил решение с предложение за налагане на дисциплинарно наказание, като е
дадена възможност на лицето за обяснения, изслушана е от дисциплинарно
–наказващия орган и са представени
писмени обяснения, в които не са отрича извършване на достъп до системата ,
несвързан с изпълнение на служебните задължения.
Неоснователни са твърденията на оспорващата, че не са събрани относимте доказателства и нарушението не е доказано.
Процедурата по налагане на наказанието е проведена при
спазване изискванията на закона. Проведеното пред дисциплинарния съвет
производство в пълна степен съответства на разпоредбата на чл. 95 ЗДСл.. Изяснени
са фактите и обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията, и е взето
решение за ангажиране на дисциплинарната отговорност наД.
на основание чл. 89, ал. 2, т. 3 "неспазване кръга на служебните правоотношения"
и т. 5 "неспазване правилата на Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация" ЗДСл. Становището на дисциплинарния съвет е обективирано в решение № РЦУ-37/10.03.2022 г., с което
дисциплинарният съвет решава, че държавният служител е извършил дисциплинарни
нарушения, които подлежат на дисциплинарно наказание по реда на Закона за
държавния служител .
Съдът намира, че заповедта е издадена при спазване на
материални закон. С нерегламентиран достъп до СУНП на НАП лицето е извършило
нарушение на т. 9.3.1 от Политиката за мрежова и информационна сигурност на
НАП, съгласно която достъпът до информацията и системите на НАП се предоставя
на потребителя с цел същият да изпълни само необходимото във връзка със
служебните си задължения; т. 4, б. „е“ от Правилата за управление на достъпа до
информационни активи на услуги в НАП, съгласно която предоставеният достъп на
служителите на НАП се използва само за изпълнение на задачи, свързани със
служебните им задължения; чл. 9, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация (КПСДА), съгласно който документите, данните и
служебният достъп до интернет в държавната администрация могат да се използват
от служителите само за изпълнение на служебните им задължения при спазване на
правилата за защита на информацията; глава 3, т. 3.2 от Етичния кодекс на
служителите на НАП -имуществото и активите, предоставени на Агенцията, се
ползват от служителите само във връзка с изпълнение на служебните им задължения
и т. 4.1 от глава 4 - служителите на
Агенцията, имащи достъп до защитена информация, стриктно спазват приетите за
използването и опазването й правила. Прието е, че това е дисциплинарно
нарушение по см. на чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за държавния
служител -неспазване кръга на служебните
правомощия и неспазване на правилата на КПСДА .
Съдът намира, че правилно е определен вид на наказанието
и срокът му. Съгласно чл. 89, ал. 1 ЗДСл държавният служител, който е нарушил
виновно служебните си задължения, се наказва с предвидените в този закон
наказания. В разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл са заложени критерии, на които
следва да съответства по вид и размер наложеното наказание, а именно: тежестта
на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за
гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които
е извършено нарушението; цялостното служебно поведение на държавния служител. Д.
е осъществила нееднократно достъп чрез програмния продукт Система за управление
на приходите /ПП СУП/ до данъчно-осигурителна информация за физически лица, за
които не са й възложени контролни
производства. Това обосновава извода, че с действията си служителката е нарушила горепосочените норми от Политиката
по информационна сигурност на НАП, Правилата
за управление на достъпа до информационни активи на услуги в НАП и Етичния кодекс на служителите на НАП. Съгласно
посоченото в тях, достъпът до информационните системи се предоставя на
потребителя с цел същият да изпълни само необходимото във връзка със служебните
си задължения. Всеки потребител отговаря за своите действия при използване на
локалната мрежа и информационните активи на НАП. Наред с това, с действията си
служителят е нарушил и чл. 9, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация /приет с ПМС № 57 от 02.04.2020 г., обн. ДВ. бр. 33 от 07.04.2020 г в сила от 08.05.2020г.,
действащ към момента на извършване на деянието/ - "Документите и данните в
държавната администрация могат да се използват от служителя само за изпълнение
на служебните му задължения при спазване на правилата за защита на
информацията". Налице са данни за запознаване на оспорващата с
горепосочените документи, а и те са
задължителни за прилагане в работата на служителите на агенцията. Оспорващата
нееднократно е нарушила посочените
актове и е осъществен достъп в
рамките на месец август до месец юни 2021 г. до данъчно-осигурителна информация
за различни физически лица, без да е налице служебна необходимост за това. В
писмените си обяснения Д. посочва, че достъпът е поради наивност и няма да
извършава тези действия в бъдеще. Неоснователно в този смисъл е твърдението й,
че нарушението не е доказано, тъй като с
оглед справка от доклада на проверката на инспектората е налице осъществен
достъп до системата на НАП , несвързан с изпълнение на служебните й задължения
и правилно е прието от органа, че наказанието „забележка“, предложено от ДС, не
съответства на тежестта на нарушението, тъй като е осъществен достъп до данни
на 8 лица през период повече от половин година и именно факта, че лицето работи
в системата от 27 години, предполага отлично познаване на приложимите
документи, правила и политики и нарушаването
им следва да бъде санкционирано с по-тежко наказание и правилно е определено
дисциплинарно наказание – понижавана в по-долен ранг за срок до 1 година именно
поради отчетените по-горе обстоятелства. Отчетено е и това, че Д. е съзнавала,
че не влиза в кръга на служебните й задължения да достъпва до
данъчно-осигурителна информация за задължено лице без нарочно възлагане с оглед
именно отлично позвнаване на материята . Представените
формуляри за оценка на изпълнение на длъжността
за 2020г , и 2021 г. една страна доказват изпълнение на работата над
изискванията и това следва да се имат предвид при определяне на вид и
продължителност на наказанието, че именно такъв служител, с дългогодишен стаж,
отлично запознат с правилата и служебните си задължения , нееднократно е извършил достъп до СУП, като
заявеното от Д., че само тя е ползвала информацията е защитна теза и не може да
се установи, с кого същата е споделяна и предоставяна. Налични са и декларации от лицето, че е запознато с
документите, правилата и това в още по-голяма степен подкрепя прието от
дисциплинарно-наказващия орган, че е налице умисъл при извършването на
нарушението и е определено по-тежко наказание от и то е наложено за максималния
срок от 1 година.
Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта е
законосъобразна и следва да бъде отхвърлена жалбата.
С оглед изхода на делото и искането на пълномощника на
ответника за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, , вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, следва Р.Д.Д., с адрес *** да заплати
на НАП, гр.София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв., като за разликата до 300 лева искането на
ответника, следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно
от АПК, Административен съд – Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отхвърля жалба
на Р.Д.Д., с
адрес *** срещу заповед № ЗЦУ-430/23.03.2022 г. на изпълнителен директор на НАП
за налагане на дисциплинарно наказание „Понижение в по-долен ранг за срок от
една година“.
Осъжда Р.Д.Д., с адрес ***
да заплати на НАП, гр.София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 240 лв .
Оставя без уважение искането на процесуален
представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за разликата до претендирания размер
от 300 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/