Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 9406 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „В.Е.В.“
ЕАД твърди, че между него и А.К.М. е налице валидно облигационно отношение,
като ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството му на собственик на имот, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Младост“, бл. 110, вх. 8, ап. 153. Заявява, че същият се
легитимира като собственик на имота с Нотариален акт за прехвърляне на имот
срещу задължение за гледане и издръжка № 196, том 12, дело № 3704/16.07.1990 г.
на нотариус при ВРС. Излага, че сградата е присъединена към топлопреносната
мрежа от 1994 г., топлофицирана е и не е прекъсван достъпът и доставката на
топлинна енергия за нея. Твърди, че за ответника са приложими Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия от „Т.-В.“ ЕАД на потребители за
битови нужди. Посочва, че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
Отправя
искане до съда за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми:
1) сумата от 562.85 лева, представляваща
сбор от незаплатени задължения за потребена топлинна енергия, както и такси за
услуги, по партида 2968 за имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.
110, вх. 8, ап. 153, както следва: 118.31 лева – за периода от м. 12.2015 г. до
м. 04.2016 г.; 225.28 лева – за периода от м. 11.2016 г. до м. 05.2017 г.;
200.88 лева – за периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2018 г.; 18.38 лева – за
периода от м. 08.2018 г. до м. 10.2018 г.; ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.03.2019 г. до
окончателно изплащане на задължението;
2) сумата от 89.22 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху горните суми, както следва: обезщетение
за забава върху главницата от 118.31 лева, начислено за периода от 01.02.2016
г. до 19.12.2018 г., в размер на 33.07 лева; обезщетение за забава върху
главницата от 225.28 лева, начислено за периода от 01.01.2017
г. до 19.12.2018 г., в размер на 39.37 лева; обезщетение за забава върху
главницата от 200.88 лева, начислено за периода от 01.12.2017 г. до 19.12.2018
г., в размер на 16.63 лева; обезщетение за забава върху главницата 18.38 лева,
начислено за периода от 01.10.2018 г. до 19.12.2018 г., в размер на 0.15 лева;
за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 3851/2019
г. по описа на ВРС.
Моли за
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 3851 по описа за 2019 г.
на ВРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото
производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение
от длъжника.
От съдържанието на Нотариален акт № 196, том ХII, дело № 3704
от 1990 г. /л. 5/, се установява, че на 16.07.1990 г. А.К.М. и Д.А.А.са придобили въз основа на договор за прехвърляне на имот
срещу задължение за гледане и издръжка апартамент № 153, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „Младост“, бл. 110.
От представените с исковата молба писмени
доказателства /пусков фиш, протокол за монтаж и свидетелства за проверка на
топломер/ става ясно, че във входа, в който се намира гореописаният имот, е
налице инсталация с абонатна станция, която е в експлоатация.
Към доказателствата по делото са приобщени и общите
условия на топлопреносното дружество, приложени към заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. В чл. 34, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 6 на
същата разпоредба при неизпълнение на задължението в срок се дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва.
Към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е приложено и извлечение за задълженията за процесния топлоснабден
имот, в което подробно са отразени издадените за процесния период фактури и
стойността на потребените услуги.
Останалите представени по делото писмени
доказателства съдът не следва да коментира като неотносими към предмета на
спора.
По делото са ангажирани специални знания в областта
на топлотехниката, посредством проведената съдебно-техническа експертиза,
заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и
аргументирано. От същото се установява, че сградата, в която се намира процесният
имот, е присъединена към топлоснабдителната
мрежа през 1994 г. и се обслужва от абонатна станция, като през исковия период
не е прекъсвано топлоснабдяването. Вещото лице е посочило, че във входа се
ползва топлоенергия за отопление и за топла вода. Съгласно заключението показанията
на общия топломер и на общия водомер в абонатната станция са отчитани
дистанционно, а показанията на апартаментните водомери за топла вода са
отчитани от служител на топлоснабдителното предприятие с таблет, в присъствието
на ответника. Вещото лице е посочило, че количеството топлинна енергия за топла
вода за процесната сграда е определяно по показанията на общия топломер в
абонатната станция, като същото е разпределяно между абонатите въз основа на
изразходваните от тях количества топла вода. Въз основа на извършените проверки
достига до извод, че ползваната от ответника топлинна енергия е отчетена
правилно. Уточнява, че през
процесния период на последния са
начислявани суми за топлоенергия за отопление, отдадена от щранг-лира
в банята и от сградната инсталация, за затопляне на вода за битови нужди и
такси за услугата дялово разпределение на топлинната енергия. Изразява
становище, че сумите за потребена топлоенергия са начислявани по цените,
определени от ДКЕВР, а таксите за услугата дялово разпределение са определени
по ценоразпис на топлоснабдителното предприятие. В заключението е посочено, че дяловото
разпределение на топлоенергията в етажната собственост е направено правилно
и процесните
суми са начислени точно.
Изслушано в съдебно заседание, вещото лице поддържа
представеното заключение.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на
настоящото производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника. В изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил установителни искове за
вземанията си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от
провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.
За да бъде уважен предявеният главен иск, следва да се установи
наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно
възникнало облигационно отношение с ответника, по силата на което А.К.М. е потребител на топлинна енергия
за имот, представляващ ап. 153, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.
110, вх. 8, която сграда е присъединена към топлопреносната мрежа; 2) че за
процесния период на последния е разпределено количество топлинна енергия,
отдавано от сградната инсталация, доставена и отчетена по предвидения в
сключените индивидуални договори и общите условия към тях ред, в претендираните
размери.
Видно от коментирания по-горе нотариален акт, ответникът е собственик
на процесния апартамент наред с Д.А.А.. Между
страните не се спори, че именно ответникът ползва имота, като липсват данни за
друг ползвател. От събраните по делото писмени доказателства, както и от
заключението по съдебно-техническата експертиза се установява по категоричен
начин, че сградата, в която се намира апартаментът, е била топлофицирана през
исковия период и ищецът е доставил в абонатната станция определено количество
топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия. От гореизложеното следва, че
ответникът А.К.М. е страна по облигационно правоотношение с ищцовото дружество, като същият
има качеството на битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните
разпоредби на Закона за енергетиката. Отношенията на страните са регулирани от
публично известни общи условия в съответствие с чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Съгласно
посочената разпоредба продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Както по-горе бе посочено, по
делото са представени общите условия на ищцовото дружество, одобрени с
Решение № ОУ-062/19.11.2007 г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 от Закона
за енергетиката и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
издадена от министъра на икономиката и енергетиката. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
чрез средства за търговско измерване на количеството топлинна енергия в
абонатната станция; средства за дялово разпределение за отопление -
индивидуални топломери; средства за дялово разпределение за битово горещо
водоснабдяване - общ водомер и индивидуални водомери за топла вода /чл. 140,
ал. 1 ЗЕ/. Чл. 140а предвижда, че общото консумирано количество топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, се разпределя за горещо водоснабдяване и
за отопление. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/.
От заключението по приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че дяловото разпределение на
топлинната енергия за процесния имот през исковия период е извършено правилно и
в съответствие с действащата нормативна уредба, като делът на ответника за
ползвана топлинна енергия е изчислен точно.
Поради така изложените
съображения съдът намира, че през процесния период топлопреносното дружество е
доставило топлинна енергия в сградата, в която се намира имотът на ответника.
Същата е отчитана и разпределена в съответствие със закона и общите условия,
като претендираните от ищеца суми са начислени правилно. Следователно
предявеният иск е доказан както по основание, така и по размер, и следва да
бъде уважен.
Изискуемостта на дължимите суми
за топлинна енергия е настъпила енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, съобразно цитираната по-горе клауза от общите
условия на ищцовото дружество. Следователно от посочения момент ответникът
дължи и обезщетение за забава върху същите. Съдът, като съобрази определения с
ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. размер на законната лихва, изчисли, че
дължимата лихва за забава върху претендираните суми за потребена топлинна
енергия е, както следва:
-
върху сумата от 118.31 лева, представляваща дължимата
главница за периода от м. 12.2015 г. до м. 04.2016 г., обезщетението за забава за
периода от 01.02.2016 г. до 19.12.2018 г. възлиза на 34.62 лева;
-
върху сумата от 225.28 лева, представляваща дължимата
главница за периода от м. 11.2016 г. до м. 05.2017 г., обезщетението за забава
за периода от 01.01.2017 г. до 19.12.2018
г. възлиза на 44.93 лева;
-
върху сумата от 200.88 лева, представляваща дължимата
главница за периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2018 г., обезщетението за забава за периода от 01.12.2017 г. до
19.12.2018 г. възлиза на 21.43 лева;
-
върху сумата от 18.38
лева, представляваща дължимата главница за периода от
м. 08.2018 г. до м. 10.2018 г., обезщетението за забава за
периода от 01.10.2018 г. до 19.12.2018 г. възлиза на 0.41 лева;
Поради изложеното и акцесорният
иск следва да бъде уважен изцяло.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от
страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски за държавна такса /25 лева/ и
адвокатско възнаграждение /300 лева/
Наред с изложеното на ищеца следва да бъдат
присъдени и разноски за исковото производство в общ размер от 525 лева,
включващи заплатена държавна такса – 75 лева, адвокатско възнаграждение – 300
лв. и депозит за експертиза – 150 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът
А.К.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ищеца „В.Е.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 562.85 лева /петстотин
шестдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща сбор от незаплатени задължения за
потребена топлинна енергия, както и такси за услуги, по партида 2968 за имот,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 110, вх. 8, ап. 153, както следва:
118.31 лева – за периода от м. 12.2015 г. до м. 04.2016 г.; 225.28 лева – за
периода от м. 11.2016 г. до м. 05.2017 г.; 200.88 лева – за периода от м.
10.2017 г. до м. 04.2018 г.; 18.38 лева – за периода от м. 08.2018 г. до м.
10.2018 г.; ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.03.2019 г. до
окончателно изплащане на задължението; СУМАТА ОТ 89.22 лева
/осемдесет и девет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху горните суми, както следва: обезщетение
за забава върху главницата от 118.31 лева, начислено за периода от 01.02.2016
г. до 19.12.2018 г., в размер на 33.07 лева; обезщетение за забава върху
главницата от 225.28 лева, начислено за периода от 01.01.2017
г. до 19.12.2018 г., в размер на 39.37 лева; обезщетение за забава върху главницата
от 200.88 лева, начислено за периода от 01.12.2017 г. до 19.12.2018 г., в
размер на 16.63 лева; обезщетение за забава върху главницата 18.38 лева,
начислено за периода от 01.10.2018 г. до 19.12.2018 г., в размер на 0.15 лева,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
3851/2019 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА А.К.М.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
„В.Е.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 325 /триста двадесет и пет/ лева, представляваща
сторени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.К.М.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.Е.В.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 525 /петстотин двадесет и пет/ лева, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: