Р Е Ш Е Н И Е
№ …...
гр.Варна, 09.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав, в публично заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при секретаря С.Г.
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 8841
по описа за 2007 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно основание
чл. 32, ал. 2 ЗС.
Образувано е по искова молба
/уточнена с молба от 16.07.2013 год. - л. 98/ от М.А.Г. против В.С.В. и Р.С.С. за разпределение на ползването на
недвижим имот, находящ се в с. Д., представляващ УПИ
ІV-73, 74 в кв. 4 по плана на с. Д., одобрен със заповед № 1097/08.07.1981
год., с площ от 1335 кв.м., при граници: УПИ V-73, УПИ ІІІ-74, УПИ ХІV-76 и
улица.
Излага се от ищцата, че страните по
делото са съсобственици на описания недвижим имот, като съсобствеността по
отношение на включената в имота част от имот пл. № 74 с площ от 740 кв.м.
ищцата и праводателката на ответника В. са придобили въз основа на давностно вледение и наследяване, при квоти 7/12 ид.м.
за М.Г. и 5/12 ид.ч. за ответника В.. Твърди се също
така, че ответникът В. еднолично ползва посочената част от поземления имот и не
могат да вземат решение за ползването му, тъй като не е допускана до него.
Поради това сезира съда с искане за разпределение на ползването на недвижимия
имот.
В съдебно заседание ищцата, чрез
процесуалния си представител адв. Ел. Енева, поддържат иска и моли съда да
постанови решение, с което да разпредели ползването на съсобствения на страните
имот съобразно предложения от вещото лице вариант на разпределение на ползване,
даден с допълнителното заключение. Претендират присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът В.С.В., чрез пълномощника
си адв. Ст. С., оспорва предявения иск. Твърди, че е придобил включената в
процесния имот част от имот пл. № 74 по давност в резултат на осъществено в
периода от м. 11.1997 год. и понастоящем давностно владение. В с.з. по
същество, поддържа направеното възражение за придобиване на посочената част по
давност и моли за отхвърляне на иска, в евентуалност моли разпределението да
бъде извършено съобразно вариант едно от заключението на вещото лице.
Ответникът Р.С.С., не изразява становище по иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа
страна:
С КНА № 34, том
V, дело № 2209/1975 год. Ангел Георгиев Димитров, Н.А.К. и М.А.Г. са признати
за собственици по давностно владение и наследство на дворно място в с. Д.,
съставляващо имот пл. № 74 по плана на селото с площ от 4565 кв.м., от които в
парцел ІІ-74 са включени 700 кв.м., в парцел ІІІ-74 са включени 1260 кв.м., в
парцел ІV-74 са включени 775 кв.м., в парцел ІХ-74 са включени 870 кв.м. и в
парцел Х-74 са включени 960 кв.м., заедно с къщата построена в същото дворно
място, като Ангел Георгиев Димитров е признато право на собственост върху
½ ид.ч. от имота, на Н.А.К. и на М.А.Г. – по
¼ ид.ч. от имота /л. 4/.
Със саморъчно
завещание Ангел Георгиев Димитров завещава на дъщеря си М.А. целия си недвижим
имот по нотариален акт № 34, 1975 год. /л. 5/.
С решение от
17.11.1982 год., постановено по гр.д. № 2578/1982 год., ВРС е намалил завещателно разпореждане на наследодателя Ангел Георгиев
Димитров с 1/12 ид.ч. и на основание чл. 30 ЗН е
възстановил запазената част на Н.Г. в същия размер, като е допуснал да се
извърши съдебна делба на недвижим имот, с площ от 4565 кв.м., представляващо
имот пл. № 74 в кв. 4 и 5 по плана на с. Д., от които в парцел ІV-74 са
включени 775 кв.м., между съсобствениците и при квоти 5/12 за Н.А.К. и 7/12 за М.А.Г..
С решение от 30.08.1983 год., постановено гр.д. № 2578/1982 год.,
производството по делото по отношение на включените в парцел ІV-73, 74 в кв. 4
по плана на с. Д., 700 кв.м. от имот пл. № 74, поради наличие на съсобственост
с трето лице.
Видно от
материалите по приобщеното гр.д. № 3889/2008 год., по описа на ВРС, ХХХ състав
/л. 33/, че с договор за дарение от 27.11.1997 год., оформен в нотариален акт №
45, том LХХVІ, дело №
20198/1997 год., Н.А.К. е дарила на ответника В.С.В. притежаваните от нея 388.75
кв.м. ид.ч. от незастроено дворно място,
представляващо парцел ІV-73,74, в кв. 4 по плана на с. Д..
Видно от
приложения на л. 3 от делото нотариален акт № 195, дело № 2666/1980 год.,
Костадин Стойчев Иванов е дарил на Р.С.С. 410 кв.м., включени в парцел ІV-73 в
кв. 4 по плана на с. Д., при граници: Ангел Георгиев, Гачо
Сточев, път и наследниците на Киро Стаматов.
От заключението по назначената СТЕ, което съдът кредитира
изцяло обективно, компетентно дадено, се установява, че първоначално парцели
ІV-73 и V-74 са били със самостоятелни отреждания с лице към улица. След
нанесената корекция и отпадането на улица с осеви точки 38 и 37 в кв. 4, от
двата парцела ІV-73 и V-74 се е формирал парцел ІV-73, 74. Общата площ на
образувания парцел е 1288 кв.м., изчислена графично след сканиране и векторизиране. При извършения оглед, вещото лице е
установило, че имоти с пл. №№ 73 и 74 са оградени с телена ограда, закрепена на
бетонни колове. Част от имот № 73, попадаща в парцел ІV-73, 74 няма застрояване
и в същата има плодни дръвчета. Част от имот № 74, попадаща в парцел ІV-73,74,
в южната част има плодни дръвчета, а в северозападния – дървена тоалетна и в
близост до нея – ел.стълб. Частта, попадаща в парцел ІV-73,74 по документ е
записана 775 кв.м., след сканиране и векторизиране,
площта за разпределение реално ще е върху площ от 737 кв.м., а частта от имот №
73 попадаща в процесния парцел е записана 410 кв.м., а след сканиране и вектоирзиране площта е 550 кв.м. Предложени от вещото лице
са два варианта на разпределение на ползване при съобразяване квотите на
страните и измерената площ на имота, както следва: вариант първи, при който
ищцата да ползва 428 кв.м. от дворното място, оцветена с червен щрих на
приложената на л. 138 от делото скица; ответникът В. да ползва 309 кв.м. от
дворното място, оцветена в зелен щрих на скицата на л. 138 от делото и
ответникът С. – 550 кв.м., оцветени със сини кръстчета на скицата на л. 138 от
делото и вариант втори, при който ищцата да ползва 428 кв.м. от дворното място,
оцветена с червен щрих на приложената на л. 139 от делото скица, като достъпът
до имота се осъществява през проход с ширина 3.5 кв.м. от парцел ІІІ-74, при
обща площ на преминаване 20 кв.м., който проход е защрихован с виолетов щрих на
приложената на л. 139 скица; ответникът В. да ползва 309 кв.м. от дворното
място, оцветена в зелен щрих на скицата на л. 139 от делото и ответникът С. –
550 кв.м., оцветени със сини кръстчета на скицата на л. 139 от делото.
Със заключение по допълнителната СТЕ вещото лице дава трети
вариант за разпределение ползването на имота, при който ищцата да ползва 428
кв.м. от дворното място, оцветена с червен щрих на приложената на л. 163 от
делото скица, като достъпът до имота се осъществява през проход с минимална ширина
1.5 кв.м. от парцел ІІІ-74, при обща площ на преминаване 4 кв.м., който проход
е защрихован с виолетов щрих на приложената на л. 163 скица; ответникът В. да
ползва 309 кв.м. от дворното място, оцветена в зелен щрих на скицата на л. 163
от делото и ответникът С. – 550 кв.м., оцветени със сини кръстчета на скицата
на л. 163 от делото. От дадените от вещото лице обяснения в съдебно заседание
на 09.06.2014 год., се установява, че до частта от имот 74 попадаща в процесния
парцел почти няма достъп и се влиза от вратата от съседния парцел ІІІ. Парцел
ІV, отреден за 73 и 74, не е реализиран и се ползва с границите по имотите 73 и
74. Парцелната граница не е осъществена на място.
При горната фактическа
установеност и в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът
стигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за
реално разпределение на съсобствен на страните недвижим имот. Правата на
страните в съсобствената вещ, в съотношение 5/12 ид.ч.
за ищцата и 7/12 ид.ч. върху частта от имот пл. № 74 включена в парцел ІV-73,74
и площта на имот пл. № 73, включена в парцел ІV-73,74 за ответника С., сочи на
невъзможността да бъде формирано мнозинството за вземане на решение за ползването
на посочения имот. Поради горното, съдът приема иска за допустим и надлежно
предявен /без оглед на настъпилото в хода на настоящото производство
правоприемство на притежаваните от ищцата права в съсобствеността – решение № 203/14.10.2013
год. на ВКС по гр.д. № 2828/2013 год., І г.о., с което е прието, че в
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС приложение намира разпоредбата на чл. 226,
ал. 1 и ал. 2 ГПК/.
Ответникът В. оспорва също така, че ищцата е съсобственик на процесния имот,
позовавайки се на изтекла в негова полза придобивна давност в резултат на
осъществено владение на частта от стар имот пл. № 74, включена в УПИ ІV-73, 74
за периода от м. ноември 1997 год. и понастоящем.
Във фактическия състав на придобивната давност като способ за придобиване правото на
собственост, се включват два елемента: владение - фактическо упражняване на
съдържанието на вещното право и определен срок от време, през който се
упражнява фактическото съдържание на вещното право, определен с нормата на чл.
79 ЗС. В чл. 69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Съгласно дадените разяснения с тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 год. по
т.д.№ 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които
един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху
целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да
владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части,
да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава
на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал
спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за
себе си.
Или, в случая следва да
се даде отговор
на въпроса дали ответникът владее изключително за себе си
целия имот и от кога. В настоящия случай ответникът е придобил фактическата власт върху имота въз
основа на коментираната по-горе сделка не само
по отношение правата на своята
прадователката. Правата на последната и ищцата в
общността са установени с влязло в сила решение по допускане на делба, което на
основание чл. 221, ал. 2 ГПК /отм./ е задължително и за преобретателя,
в случая ответникът В.. Следователно, за да се
ползва ответникът от придобивната давност като способ
за придобиване на правото на
собственост върху цялата част от
имот пл. № 74, включена в УПИ ІV-73,74, следва да
докаже, че било към момента
на установяване на фактическата си власт върху
имота, било в последващ момент, е отнел владението на Г. посредством едностранни
действия, които са достигнали до
знанието й и тези действия по смисъл
и съдържание отричат нейното владение. Доказателства в
този смисъл ответникът не е ангажирал. Нещо повече, твърденията на ответника В.,
че е давностил частите на ищцата от момента на извършеното
дарствено разпореждане се опроврегава
от изнесеното от същия в депизираната искова молба,
въз основа на която е образувано гр.д. № 3889/2008 год., в която същият е
поддържал имота да е съсобсвен между страните. С
оглед изложеното съдът намира, че съдът намира, че процесният имот е съсобствен
между страните при посочените по-горе части, а именно: 5/12 ид.ч. за
ищцата и 7/12 ид.ч. върху частта от имот пл. № 74 включена в УПИ ІV-73,74 и
площта на имот пл. № 73, включена в УПИ ІV-73,74 за ответника С..
Ищцата не ползва
същия съобразно права си, съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС и съдът
следва по реда на чл. 32 ЗС да направи фактическо разпределение на ползването
му. Съдът не е от обвързан с предложения от страните начин за ползване и е
недопустимо да предписва преустройства за осъществяване на разпределението. Съдът при
определяне начина на ползуване на
съсобствен имот съобразно с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС се ръководи от изискването
ползуването да отговаря най-пълно на правата на
съсобствениците, да не засяга извършените
от тях подобрения,
на най-целесъобразното ползуване на имота
от съсобствениците и то по фактическото
положение на този имот към
момента на разрешаването на спора - при наличието
на построените към този момент
жилищни, стопански и други постройки, огради. С решението по чл.
32, ал. 2
ЗС съдът замества липсващото или взето във вреда
на общата вещ съгласие на
съсобствениците относно реалното ползване на имота и с оглед
правото на всеки съсобственик да си служи
с общата вещ. Използваното в чл. 31, ал.
2 ЗС понятие "служене с общата вещ" означава прякото й използване съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се
уврежда субстанцията й или да се
накърняват свойствата й. Именно затова съдебната
администрация по чл. 32, ал.
2 ЗС се осъществява
по посочения по-горе начин /при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта/ и съдът няма право
да предписва или взема предвид
каквито и да било бъдещи преустройства
с цел обособяване на отделни дялове
за ползване. В този смисъл е
и постоянната практика на ВКС /решение № 409 от 26.05.2010 г. по
гр. д. № 224/2009 г., ВКС, I
г.о. и решение № 71 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 727/2010 г., II г. о., ГК., постановени по
реда на чл.
290 ГПК, както и решение № 338 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 176/2008 г., III г. о., ГК, решение № 59 от
4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 67/2008 г., II г. о., ГК,
решение № 1070 от
17.12.2008 г. по гр. д. №
4297/2007 г., I г. о., решение
№ 3528 от 30.11.1981 г. по гр. д. № 2532/1981 г., I г. о. и решение № 1150 от 2.10.2008 г. по гр. д. № 4821/2007, т., V г. о. и др./. Поради изложеното, готовността на ответника
да премахне съществуващата ограда между имот 73 и 74 е ирелевантна за настоящия
спор, а оттук и невъзможността разпределението да бъде извършено по първи вариант
от заключението на експертизата, налагащо премахването на оградата между
посочените имоти.
Съдът счита, че разпределението на
ползването следва да бъде извършен по варианта, даден с допълнително заключение
по СТЕ, при който ищцата да ползва 428 кв.м. от дворното
място, оцветена с червен щрих на
приложената на л. 163 от делото скица,
като достъпът до имота се
осъществява през проход с минимална ширина 1.5 кв.м. от парцел ІІІ-74 собствен на
ответника В.,
при обща площ на преминаване
4 кв.м., който проход е защрихован с виолетов щрих на
приложената на л. 163 скица; ответникът В. да ползва 309 кв.м.
от дворното място, оцветена в зелен
щрих на скицата
на л. 163 от делото, като достъпът до имота, същият ще осъществява от собствения си имот, представляващ
парцел ІІІ-74, както е осъществяван и до момента, и ответникът
С. – 550 кв.м., оцветени със сини кръстчета
на скицата на л. 163 от делото. Така
предложения от вещото лице втори вариант за разпределение на ползването съдът
намира, че отговаря на законните критерии за разпределение по смисъла на чл. 32
ЗС, съобразен е с обема на притежаваните от страните в съсобствената вещ
права и съществуващата в имота ограда, разделяща образувалите
процесния парцел два имота, както е и единствения вариант за реалното ползване
на имота от двете спорещи страни без за това да са необходими преустройства.
По разноските:
С постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК
определение № 389/08.10.2010 год. по ч.гр.д. № 293/2010 год., ВКС, ІІ г.о. са
дадени разяснения по относно отговорността за разноски в производството по чл.
32, ал. 2 ЗС. Прието е, че страните трябва да понесат
такава част от разноските, включващи заплатените такси и възнаграждения за
назначени от съда технически експертизи пред инстанциите по същество,
съответстваща на размера на дела им в съсобствеността. Относно заплатените от
страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка
страна в обема, в който са направени.
С оглед
изложеното разноски в настоящото производство се следва единствено на ищцата за
заплатените от същата държавни такси, в това число и за издаване на съдебно
удостоверение в размер на 18.20 лева и възнаграждение за вещи лица в размер на
255 лева. Съобразявайки правата на страните в съсобствеността от общо реализираните
от ищцата разноски от 273.20 лева в тежест на ответника В. следва да се възложи
сумата от 65.54 лева, а на ответника С. сумата от 116.66 лева. Направените от
ищцата и ответника В. разноски за адвокатско възнаграждение следва да останат
за всеки от тях в обема, в който са ги направили.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ
ползването на недвижим имот,
находящ се в недвижим имот, находящ се в с. Д., представляващ УПИ ІV-73,74 в
кв. 4 по плана на с. Д., одобрен със заповед № 1097/08.07.1981 год., с площ от
1335 кв.м. по скица, а изчислена графично от вещото лице с площ от 1288 кв.м.,
при граници: УПИ V-73, УПИ ІІІ-74, УПИ ХІV-76 и улица като ищцата М.А.Г., ЕГН **********,***. от дворното място, оцветена с червен щрих
на приложената на л. 163 от делото скица в.л. Ш.Х., като достъпът до имота се
осъществява през проход с минимална ширина 1.5 кв.м. от УПИ ІІІ-74, при обща
площ на преминаване 4 кв.м., оцветена с виолетов щрих на приложената на л. 163
от делото скица в.л. Ш.Х. и заключена между точки А, Б, В и Д, ответникът В.С.В., ЕГН **********,***, ползва 309 кв.м. от дворното място,
оцветена в зелен щрих на скицата на л. 163 от делото на в.л. Ш.Х., като
достъпът до частта се осъществява от УПИ ІІІ-74 и ответникът Р.С.С.,***, ползва 550
кв.м. от дворното място, оцветени със сини кръстчета на скицата на л. 163
от делото в.л. Ш.Х., на основание чл. 32, ал.2 от ЗС.
Скицата
на вещото лице Ш.Х. на л. 163 от делото, приподписана
от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН **********,***, да
заплати на М.А.Г., ЕГН **********,***, сума в размер
на 65.54 лева
/шестдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща
направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Р.С.С.,***, да
заплати на М.А.Г., ЕГН **********,***, сума в размер
на 116.66 лева
/сто и шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.