Решение по дело №213/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР [населено място], чрез пълномощник гл. юрисконсулт В. Д., срещу Решение №87 от 18.03.2025 г., постановено по АНД №2168/2024 г. по описа на Районен съд гр. Шумен.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на материалния закон. Сочи се, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, като е приел, че деянието е с незначителна обществена опасност. Според касаторът нарушителят е следвало да предприеме необходимите действия като водач на ПС и да се увери дали същото е регистрирано по съответния ред, поради което е извършил от обективна и субективна страна нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, независимо че регистрация на ПС е прекратена по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП. Излагат се и аргументи, че в случая не е приложима и нормата на чл.28 от ЗАНН, поради което отправя искане за отмяна на атакуваното съдебно решение и за потвърждаване на НП №2-0869-002804/25.10.2024 г. на Н. С. ПП при ОД на МВР [населено място], както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.

Ответната страна Х. А. Х., редовно призован, не се явява и не изпраща представител, както и не представен писмен отговор по касационната жалба.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Сочи, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

С атакуваното решение състав при РС [населено място] е отменил Наказателно постановление №2-0869-002804/25.10.2024 г. на Н. С. ПП при ОД на МВР [населено място], с което на ответника Х. А. Х. от [населено място], област Бургас, на основание чл.175 ал.3 предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, е наложена „глоба“ в размер на 200.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

На първо место следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните. Спорът е правен и се свежда до приложението на материалния закон и в частност чл.9 ал.2 от НК, с оглед наведеното в жалбата касационно основание.

Безспорно е установено от решаващия съд, че на 04.04.2024 г. в 10. 40 часа контролните органи в сектор "ПП" при ОДМВР – Шумен, в [населено място], на [улица]спрели за проверка управлявания от санкционираното лице товарен автомобил "Дачия Докер" с рег.№[рег. номер]. В хода на проверката е установено, че ПС не е регистрирано по надлежният ред за Р България, тъй като същото било със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП на 02.04.2024 г. Санкционираното лице не оспорило констатираното нарушение, като посочил, че автомобилът е служебен и не е знаел, че е с прекратена регистрация.

Безспорно също е установено от решаващия съд, че управлявания товарен автомобил "Дачия Докер" с рег.№[рег. номер] е собственост на "ДЕНТАЛСТОР" ООД, като водачът е служител в дружеството. Установено е също, че в конкретният случай "ДЕНТАЛСТОР" ООД е придобило собствеността върху МПС в предвидената за това форма и не е изпълнило задължението си да го регистрира, което довело и до служебно прекратяване на регистрацията на 02.04.2024 г. При това положение, решаващият съд е приел, че приобретателят на моторно превозно средство, т.е. дружеството, което не е регистрирало по реда и в срока по чл.145 ал.2 от ЗДвП ПМС, следва да знае, че това превозно средство не е регистрирано по надлежния ред и съответно не е снабдено с административно разрешение да участва в пътното движение. Изрично е посочено, че към момента на проверката санкционираното лице не е било собственик на управляваното от него МПС, като се явява единствено водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС. Въз основа на това решаващият съд е приел, че нарушението е извършено от обективна страна, на при липса на субективния елемент, а именно водачът не е действал виновно. Съдът е изложил и доводи, че дори да се приеме, че е налице извършено нарушение при форма на вина – непредпазливост, в случая се касае за деяние с незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. На тези основания съдът е отменил атакуваното пред него НП.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено описаното в НП нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено. Въз основа на всички доказателства по делото - събрани, проверени и анализирани по надлежния ред.

Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите на решаващия съд, че нарушението не е извършено виновно, включително и основанията за приложимост на чл.9 ал.2 от НК. В тази връзка следва да се посочи, че цитираната в касационна жалба съдебна практика на АдмС [населено място] касае друга фактическа обстановка, различна от процесната, поради което решението на РС [населено място] не противоречи на съдебната практика. Както правилно решаващият съд е посочил и приел, че в случая водачът на автомобила, на който работодателят е предоставил автомобила за всекидневно ползване, както и необходимите документи, вкл. и свидетелство за регистрация, в което дружеството е вписано като ползвател, не е длъжен всеки път преди да предприеме управление на МПС, да се убеждава дали не му е прекратена регистрация на някакво основание. В конкретният случай основанието е промяна на собствеността, което обстоятелство санкционираното лице няма как да знае, ако изрично не е уведомен от работодателя си, а и не е длъжен да знае. Следователно при тази ситуация, водачът не е длъжен и не може да предвиди общественоопасния резултат, поради което правилно е прието от решаващия съд, че в случая се касае за случайно деяние.

Настоящият касационен състав изцяло споделя и изводите на РС [населено място], че в процесния случай се касае и за деяние с незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, поради което препраща към мотивите на първоинстанционното съдебното решение в тази част на основание чл.221 ал.2 от АПК. Само за изчерпателност следва да се отбележи, че доколкото към настоящия момент разпоредбата на чл.189з от ЗДвП е обявена за противоконституционна, то са налице и основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като водачът е управлявал процесното МПС в рамките на два дни от момента на прекратяване на регистрацията.

В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон. Ограничена в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, касационната инстанция не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установява основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд гр.Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено изцяло в сила.

Доколкото ответната страна не претендира разноски, независимо от изхода на делото, такива не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №87 от 18.03.2025 г., постановено по АНД №2168 по описа за 2024 г. на Районен съд гр. Шумен.

Разноски не се присъждат.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.