Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 467 08.04.2022 година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, седемнадесети състав, на осми април две хиляди и двадесет
и втора година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 555 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 111 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е
образувано по повод жалбата на П.Г.П.,*** с мярка за неотклонение „задържане под
стража“, против Заповед № 198/29.03.2022 г., издадена от началника на Затвора
Бургас, за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“
за срок от пет денонощия.
С жалбата се оспорват съдържащите се в
заповедта фактически констатации. По същество се иска нейната отмяна.
В съдебното заседание жалбоподателят
поддържа жалбата. Твърди, че не е нанасял удари на лишения от свобода Д.В., а
само е хванал ръката му и е поискал от него да се премести, за да използва
намиращата се в близост пейка. По същото време подс. С.
Б. започнал да нанася удари на В. и след като последният започнал да вика, към
тях се приближили надзиратели. В хода на устните състезания жалбоподателят
признава, че действително е „посегнал“ на посоченото лице, но „леко“. Моли за
отмяна на обжалваната заповед. Ангажира доказателства.
Процесуалният представител на ответника
заявява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че са налице законоустановените предпоставки за налагане на наказанието,
като сочи, че жалбоподателят е нанесъл удари на лишения от свобода В., а
обстоятелството, че ударите са с по-нисък интензитет, намира за ирелеватно. Счита, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, а процедурата по налагане на наказанието и законосъобразно
проведена. Моли за потвърждаване на заповедта. Претендира разноски.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
срока по чл. 149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима. При разглеждането
и́ по същество, съдът намира за установено следното:
На 23.02.2022 г. в 09.50 часа в Затвора
Бургас, по време на престой на открито на място № 2, жалбоподателят П.П. провел кратък разговор подс. С.
Б., след което двамата се приближили до подс. Д.В. и
му нанесли множество удари по тялото. Намиращият се в близост до тях надзирател
С.С. чул виковете на В. и разпоредил на П. и Б. незабавно да прекратят
действията си, след което уведомил дежурния главен надзирател. По разпореждане
на последния бил прекратен престоят на открито на подс.
В. и същият бил отведен в
медицинския център за преглед. При извършения преглед травматични наранявания
не били констатирани.
Изложената фактическа обстановка съдът
приема за установена по несъмнен начин от писмените доказателства, налични в
преписката и от приложеното веществено доказателство- диск със запис от
системата за видеонаблюдение, монтирана в мястото за
лишаване от свобода. При извършения оглед на вещественото доказателство се
констатира, че жалбоподателят и лицето С. Б., след проведен кратък разговор се
отправят към В. и му нанасят множество удари с юмрук по тялото.
В хода на дисциплинарното производство В. дава
противоречиви обяснения за случая. В първоначалните си обяснения заявява, че по
време на престоя на открито към него се е приближил жалбоподателят П., който
започнал да го удря с „тукати“ и юмруци в корема,
след това дошъл и С. Б., който също го удрял с юмруци в корема. Заявява, че подс. С. Б. от много време „се дразни“ с него и „го
командва“ да му пере дрехите, както и че има навик да удря хората на карето.
Няколко дни по-късно В. представя молба с нови писмени обяснения, с които
отрича да му е нанесен побой и заявява, че П. и Б. са дошли, за да се здрависат
с него, но той започнал да вика, защото помислил, че му посягат.
В дадените писмени обяснения и по време на
изслушването му от дисциплинарно наказващия орган жалбоподателят заявява, че не
е “направил нищо лошо“, а на карето един човек започнал да крещи и дошли много
надзиратели. Обяснения в този смисъл е дал и подс. Б..
Поради противоречията в дадените обяснения
на участниците в инцидента, е извършена проверка от инспектор К. Т.- ИСДВР на
2-ра ЗПС в Затвора Бургас. При преглед на записите от видео-охранителната
система е установено, че П. и Б. нанасят удари с юмруци на В.. За резултатите
от проверката е изготвена докладна записка с рег. № 1202 от 27.03.2022 г. до
началника на Затвора Бургас.
Разпитан в съдебното производство в
качеството на свидетел, В. първоначално заявява, че е разговарял с П.П. в продължение на около 5 минути, когато при тях отишъл С.
Б. и го ударил 2-3 пъти силно в гърдите. Заявява, че от ударите е паднал на
земята и не можел да си поеме въздух, а П. го вдигнал, извил му ръката и го
сложил на пейката да седне. Тогава Б. продължил да го удря и след като В. се
развикал, дошли надзирателите. Не усетил удари от П.. На въпрос от пълномощника
на ответната страна съобщава по-нататък в показанията си „удари ме П., с
ръката, но леко“. В заключение заявява, че това, което е написал в писмените
обяснения от 23.02.2022 г. е вярно.
Съдът счита, че при формиране на изводите
по съществото на спора следва да бъдат съобразени обясненията на свидетеля В.,
дадени в деня на инцидента- на 23.02.2022 г. Безспорно те са основният източник
на информация относно релевантните факти, значително по-подробни са, а и са
дадени непосредствено след деянието и очевидно не са повлияни от други лица или
събития. Те са последователни и в кореспонденция с други доказателствени
източници, в т.ч. с данните от приложения по делото запис от охранителна
система. Съдът не приема за достоверно и убедително обяснението на свидетеля за
причината, поради която излага в последващите си
обяснения съществените обстоятелства по различен начин. Тези негови изявления
са нелогични и в противоречие с данните от приложените по делото доказателства,
поради което не следва да бъдат кредитирани.
Съдът не кредитира дадените от жалбоподателя
обяснения, тъй като се явяват изолирани и се опровергават от останалите
доказателства. При съпоставката им с обсъдените по-горе показания на свид. В. и с данните от приложения запис от охранителна
система съдът приема, че тези обяснения са израз на защитната му позиция, която
предвид изложените съображения се явява надеждно оборена.
Въз основа на резултатите от проверката е
издадена обжалваната заповед на началника на Затвора Бургас, с която на
основание чл. 102, ал. 2, вр. чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС
е наложено на П. дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за
срок от пет денонощия, за упражнено физическо насилие спрямо лишения от свобода
В., съставляващо нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 7.
При тези данни съдът намира от правна
страна следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган- началник на Затвора Бургас, овластен с нормата
на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС. Издадена е в предписаната от закона писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира нарушения на административнопроизводствени
правила. Заповедта е надлежно мотивирана от дисциплинарно наказващия орган.
Налагането на дисциплинарното наказание е обосновано с констатациите при
извършената от инспектор Кремена Трендафилова проверка, отразени в съставената
докладна записка с рег. №
1202 от 27.03.2022 г., за упражнено от страна на жалбоподателя П. физическо
насилие върху лишено от свобода лице. Изпълнено е и изискването на чл. 105, ал.
1 от ЗИНЗС за изслушване на нарушителя преди налагане на наказанието, видно от
съставения протокол (на л. 8 от делото). Спазени са и установените в нормата на чл. 106 от ЗИНЗС срокове за
издаване на заповедта.
Заповедта е издадена в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби.
Според дефиницията, дадена с нормата на
чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние- действие или
бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава
вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или
обидно отношение към служители или лишени от свобода. Съгласно чл. 100, ал. 2,
т. 7 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята физическа саморазправа с
лишени от свобода или служители, както и закана за такава.
По делото не е спорно, че по отношение на
жалбоподателя П. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и същата
се изпълнява в Затвора Бургас. От приложените доказателства се установява по
несъмнен начин, че на 23.02.2022 г. в 09.50 часа същият е упражнил физическо
насилие върху лишеното от свобода лице Д.В., като с оглед направеното
възражение следва да се посочи, че интензитетът на нанесените удари е без
правно значение. Следователно, налице е хипотезата на 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС
и на основание чл. 102, ал. 2 от същия закон законосъобразно е наложено
дисциплинарното наказание, предвидено в чл. 101, т. 7, а именно: „изолиране в
наказателна килия“ за срок от пет денонощия.
В заключение, не се установяват сочените
от жалбоподателя нарушения, поради което обжалваната заповед, като издадена при
съблюдаване на производствените правила и в съответствие с материалния закон,
следва да се потвърди.
За образуване на съдебното производство
жалбоподателят дължи заплащане на държавна такса в размер на 10 лева, която не
е събрана първоначално, предвид естеството на производството- незабавно. Поради
това, той следва да бъде осъден да заплати същата по сметка на съда.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 198/29.03.2022 г.,
издадена от началника на Затвора Бургас, с която е наложено на П.Г.П.
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от пет
денонощия.
ОСЪЖДА П.Г.П.,***, да заплати по сметката
на Административен съд- Бургас сумата от 10.00 (десет) лева, представляваща
държавна такса за производството.
Решението може да се обжалва по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс пред тричленен състав на Административен съд-Бургас.
СЪДИЯ: