№ 136
гр. Варна , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шести
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Албена И. Я.а
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20203100503398 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 265362/11.09.2020г., депозирана от ЗК
”ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул."Симеоновско шосе" № 67А, действащо чрез процесуалния си представител юрк. Н.Г.,
срещу Решение № 260008 от 12.08.2020г., постановено по гр.д. № 3596/2019г. по описа на
PC - Варна, 16-ти състав, с което предявеният от дружеството-жалбоподател, срещу Г. Д. Д.,
ЕГН:**********, с адрес: *****, иск с правно основание чл. 415, ал.4, във вр. с 422, ал.1
ГПК, вр. с чл.274, ал.1, т.2 от КЗ(отм.) за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1020лв., от които 1000лв.,
представляващи платено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в контузия на шията, дясната раменна става и дясната лакетна става, прорезна рана на
лявата ушна мида, довели да временната нетрудоспособност на А.М.Я., определено въз
основа на споразумение между ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и А.М.Я., и 20лв., представляващи
ликвидационни разходи по щета 0301-1000-03-14-7064, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 19.11.2018г. до
окончателното изплащане на сумите, предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
издадена в производството по ч.гр.дело №17348/2018год. на ВРС, е отхвърлен като
неоснователен.
С жалбата са наведени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение. Оспорва се изводът на ВРС, че по делото е останало
недоказано обстоятелството, че ответникът, в качеството си на водач на МПС, с което е
1
извършено процесното ПТП, е знаел, че управляваният от него лек автомобил е неизправен.
Във връзка със заключението по приетата по делото автотехническа експертиза, от което се
установява, че отварянето на капак преден по време на движение е възможно вследствие на
неправилно функциониращ механизъм за заключване на същия, се твърди, че процесният
автомобил е бил технически неизправен, с неправилно функциониращ заключващ
механизъм, дължащ се или на липса на смазване между подвижните метални части, което
води и до неправилно заключен капак, или на заключен преден капак само на една степен,
като водачът има възможност да забележи това. Поддържа се, че липсата на смазване между
подвижните метални части на заключващия механизъм се дължи на лоша
поддръжка/обслужване на процесния автомобил и макар ответникът да не е предвиждал
настъпването на вредата, същият е бил длъжен и е могъл да предвиди това.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
предявеният от ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД иск да бъде уважен изцяло, ведно с присъждане на
направените разноски пред първоинстанционния съд.
Претендират се и сторените разноски за въззивната инстанция, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Г. Д. Д., действащ чрез своя особен
представител адв. Р.И. от ВАК, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излага,
че правилно ВРС е приел, че по делото ищцовото дружество не е успяло да установи една от
кумулативните предпоставки, необходими за да се ангажира гражданската отговорност на
ответника в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ (отм.), а именно – да е съзнавал, че
управлява неизправно МПС и въпреки това да не е спрял, и да не е взел мерки за
отстраняването на повредата, която е застрашавала безопасността на движението. Сочи се,
че вещото лице по изготвената по делото автотехническа експертиза действително е развило
хипотезите, които евентуално биха довели до неизправност на механизма на заключване на
предният капак на автомобила, но с уговорката, че това са само хипотези и че не са налице
данни, която и да е от тях да е установена по делото, още повече отпреди въпросното
пътуване.
Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В проведеното открито съдебно заседание дружеството – въззивник, редовно
призовано чрез юрисконсулт Н.Г., не изпраща представител. Депозирало е молба, в която
поддържа въззивната жалба, моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на
ново, с което предявеният от ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД иск да бъде уважен изцяло. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемият Г. Д. Д., се представлява от особен представител – адвокат Р.И., която
оспорва жалбата, поддържа депозирания писмен отговор на същата и моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр. дело № 3596/2019г. по описа на PC - Варна, 16-ти състав, е
образувано по предявен от ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД, срещу Г. Д. Д., иск с правно основание чл.
415, ал.4, във вр. с 422, ал.1 ГПК, вр. с чл.274, ал.1, т.2 от КЗ (отм.) за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите, за които в производството по ч.гр.дело №17348/2018год. на ВРС е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а именно: сумата от 1020лв., от
които 1000лв., представляващи платено застрахователно обезщетение за неимуществени
2
вреди, изразяващи се в контузия на шията, дясната раменна става и дясната лакетна става,
прорезна рана на лявата ушна мида, довели да временната нетрудоспособност на А.М.Я.,
определено въз основа на споразумение между ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и А.М.Я., и 20лв.,
представляващи ликвидационни разходи по щета 0301-1000-03-14-7064, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
19.11.2018г. до окончателното изплащане на сумите.
С обжалваното решение, като е приел, че по делото е останало недоказано
обстоятелството ответникът, като водач на МПС, да е съзнавал, че управлява неизправно
МПС и въпреки това да не е спрял и да не е взел мерки за отстраняването на повредата,
която е застрашавала безопасността на движението, ВРС е отхвърлил предявения иск
изцяло.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Безспорно е между страните, а и се подкрепя от приложения като писмено
доказателство по делото Констативен протокол с пострадали лица № 367/10.02.2014г., че на
10.02.2014г., в гр. Варна, на ул. "Девня", вследствие на отваряне по време на движение на
предния капак и счупване на предното стъкло на управлявания от ответника лек автомобил
"Сеат Инка", с рег.№ ***, последният навлязъл в платното за насрещно движение и
реализирал пътнотранспортно произшествие с движещите се в собственото си платно л. а.
"Опел Кадет" с рег.№ ****, управляван от А.М.Я., и л. а. "Рено Лагуна" с рег.№ ***.
По повод настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство, прекратено с
Постановление от 10.06.2014г. на прокурор при ВРП /също приложено по делото/, поради
липса на осъществен състав на престъпление от общ характер.
Не се спори между страните, а и се установява от приложените по делото справка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и Застрахователна полица №
22113001052915 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че към
датата на процесното ПТП – 10.02.2014г. между ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД и Г. Д. Д. е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Досежно механизма на причиненото от ответника ПТП е назначена съдебна
автотехническа експертиза, от заключението по която се установява, че на 10.02.2014г.,
около 08:00 часа сутринта, в гр. Варна, на ул. "Девня", по време на движение на лек
автомобил „Сеат Инка" с peг. № ****, възниква неочаквано отваряне на капак преден, което
препречва видимостта на водача Г. Д. Д. напред по посока на движението му, което от своя
страна е довело до навлизането му в платното за насрещно движение и пресичането на
траекторията на движение на лек автомобил „Опел Кадет" с peг. № *** и лек автомобил
„Рено Лагуна" с peг. № ****. Според експерта техническата неизправност по механизма за
заключване на капак преден е възникнала в момента на отварянето му или непосредствено
преди потеглянето на автомобила за това пътуване, доколкото ако е била налична преди
този период, то би следвало капак преден да се отвори при предишно движение на
автомобила.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза се
установява, че А.М.Я., като водач на лек автомобил "Опел Кадет" с рег.№ ****, е получил
контузия на шията, контузия на дясна раменна става, контузия на дясна лакътна става,
порезна рана по лявата ушна мида, като е налице пряка причинно-следствена връзка между
3
травматичните увреждания и претърпяното от Я. на 10.02.2014г. ПТП. Според експерта
продължителността на оздравителния процес на описаните травматични увреждания
обичайно е до 15-20 дни след получаването им, пострадалият е изпитвал болки в първите
дни след получаването на травмите, като постепенно интензитетът им е намалявал до
пълното им отшумяване.
Въз основа на сключено между „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД и пострадалото лице А.М.Я.
Споразумение № 652 от 10.10.2014г. /приложено по делото/, на последния е изплатено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, като това обстоятелство се
установява от представеното като писмено доказателство платежно нареждане на дата
17.10.2014г. и заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
На 19.11.2018г. „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД е подало пред Районен съд - Варна заявление с вх.
№ 75710 за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
против длъжника Г. Д. Д., за сумата от 1020лв., от които 1000лв. – платено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на шията, дясната раменна
става и дясната лакетна става, прорезна рана на лявата ушна мида, довели да временната
нетрудоспособност на А.М.Я., определено въз основа на споразумение между ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД и А.М.Я., и 20лв. – ликвидационни разходи по щета 0301-1000-03-14-7064, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 19.11.2018г. до окончателното изплащане на сумите, както и сторените в
заповедното производство разноски.
Заповедният съд, с Разпореждане № 45552/20.11.2018г., е постановил издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на
заявителя „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, срещу длъжника Г. Д. Д., за горепосочените суми.
На 20.11.2018г. е издадена процесната Заповед № 8587 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, което от своя страна е обусловило предявяването в законоустановения едномесечен
срок на установителния иск по чл. 422 от ГПК от кредитора против длъжника.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
4
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на
нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според
настоящия съдебен състав, не се установява.
В разглежданата жалба оплакванията на въззивното дружество съставляват оспорване
на извода на районния съд, че по делото е останало недоказано обстоятелството ответникът,
в качеството си на водач на МПС, с което е извършено процесното ПТП, да е знаел, че
управляваният от него лек автомобил е неизправен.
Настоящият съдебен състав намира това оплакване за неоснователно.
Анализът на доказателствения материал по делото показва, че обстоятелството
ответникът да е знаел за техническата неизправност на заключващия механизъм на капак
преден на управлявания от него автомобил, не е установено при условията на пълно и
главно доказване от въззивника – ищец, чиято е доказателствената тежест за това. Напротив,
от заключението на вещото лице по изготвената съдебна автотехническа експертиза,
неоспорено от страните, което настоящият състав кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено, даващо добре обоснован отговор на поставените задачи, както и
заявеното от експерта в открито съдебно заседание пред ВРС, се установява, че техническата
неизправност по механизма за заключване на капак преден е възникнала в момента на
отварянето му, т.е. внезапно, или непосредствено преди потеглянето на автомобила за това
пътуване, доколкото ако е била налична преди този период, то би следвало капак преден да
се отвори при предишно движение на автомобила. Твърдението на въззивника, че
констатираната от вещото лице техническа неизправност се дължи на лоша
поддръжка/обслужване на процесния автомобил, също е неподкрепено с доказателства.
Единствено за пълнота следва да се отбележи, че дори такава лоша поддръжка да е налице,
доколкото същата сочи единствено на небрежност на водача, то тя не може да се приравни
на целенасочено или съзнавано поведение, годно да породи регресните права на
застрахователя.
При обсъждане на материалите по делото и при липса на други данни за виновно
поведение на ответника, въззивната инстанция приема, че в процесния случай техническата
неизправност, довела до реализиране на процесното ПТП, е настъпила при обстоятелства,
при които водачът е бил поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати
вредоносния резултат.
Доколкото съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение №
130/03.05.2012г. по т.д. № 244/2010г. на ВКС, І т.о. и др., правото на застрахователя на
регрес е в зависимост от това водачът да е съзнавал, че управлява неизправно МПС, а в
настоящия случай това обстоятелство не е установено по делото, настоящият съдебен състав
намира че предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, до какъвто
извод е достигнал и първоинстанционният съд.
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход от делото разноски не следва да се присъждат, доколкото въззивникът
- ищец няма право на разноски, а с оглед на процесуалното си поведение, въззиваемата
страна не е сторила такива.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260008 от 12.08.2020г., постановено по гр.д. №
3596/2019г. по описа на PC - Варна, 16-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на
чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6