Решение по дело №1383/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 38/26.1.2021г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Димитрина Георгиева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 1383 по описа на съда за 2020 г.

                                              

Производството е по реда на чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и е образувано по жалбата на И.А.Т., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Ц. *** против Заповед № 2227/13.11.2020 г. на Кмета на Община – Пазарджик, с която се отчуждава поземлен имот с идентификатор 55155.508837 по КККР на гр. Пазарджик, с площ от 434 кв.м., попадащ в улица „***“ – улица от о.т.о.т. 6198-6199-6200-6201-6202, между кв. 505 и кв. 1 по плана на гр. Пазарджик, одобрен с Решение на ОбС №  202/25.09.2013 г. и Решение на ОбС № 231/25.11.2013 г. С обжалваната заповед е определено и равностойно парично обезщетение в размер на 10 850 лева на собственика И.А.Т..

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Посочено е, че имотът е бил предвиден за отчуждаване още с общия кадастрален, регулационен и застроителен план на Пазарджик, одобрен със Заповед № 1298/16.03.1959 г. като оттогава досега отчуждаването не е извършено, поради което е отпаднала и възможността за провеждането му. Моли се да бъде отменена обжалваната заповед изцяло или евентуално в частта й, с която е определено обезщетение в размер на 10 850 лева и увеличено същото.

 В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. Ц., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени обжалвания административен акт или алтернативно да се увеличи оценката като се присъди обезщетение в по-висок размер. Представя писмени бележки. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – кметът на Община гр. Пазарджик, редовно призован, се представлява от юриск. В., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна или алтернативно да се измени обжалваната заповед в частта й относно дължимото обезщетение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Заповед № 2227/13.11.2020 г. на Кмета на Община – Пазарджик, с която се отчуждава поземлен имот с идентификатор 55155.508.837 по КККР на гр. Пазарджик, с площ от 434 кв.м., попадащ в улица „****“ – улица от о.т.о.т. 6198-6199-6200-6201-6202, между кв. 505 и кв. 1 по плана на гр. Пазарджик, одобрен с Решение на ОбС №  202/25.09.2013 г. и Решение на ОбС № 231/25.11.2013 г. С обжалваната заповед е определено и равностойно парично обезщетение в размер на 10 850 лева на собственика И.А.Т.. Заповедта е редовно съобщена на жалбоподателя на 20.11.2020 г. по пощата, видно от известие за доставяне (лист 11) като в законоустановения 14 – дневен срок жалбоподателят е упражнил правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

С обявление изх. № 44-2832/06.10.2020 г. от Община Пазарджик са уведомени за предстоящото отчуждаване собствениците на поземлен имот с идентификатор 55155.508.837 по КККР на гр. Пазарджик, с площ от 434 кв.м., попадащ в улица „***“ – улица от о.т.о.т. 6198-6199-6200-6201-6202, между кв. 505 и кв. 1 по плана на гр. Пазарджик. Посоченото обявление е публикувано във вестник „Днес“ на 09.10.2020 г., във вестник „24 часа“ на 09.10.2020 г., във вестник „Знаме“ на 09.10.2020 г. и на интернет страницата на Община Пазарджик на 09.10.2020 г., както и е поставено на видно място на таблото за обяви на общинската администрация.

За провеждане на процедурата по отчуждаване на процесния имот е изготвена оценка на 09.10.2020 г. за поземлен имот с идентификатор 55155.508.837 по КККР на гр. Пазарджик, с площ от 434 кв.м., попадащ в улица „Атанас Бабата“ – улица от о.т.о.т. 6198-6199-6200-6201-6202, между кв. 505 и кв. 1 по плана на гр. Пазарджик, при която е определено равностойно парично обезщетение в размер на 10 850 лева.

Установи се по делото, че с Решение № 202/25.09.2013 г., взето с Протокол № 11, Общински съвет – Пазарджик е одобрил проект на ПУП-ПР и ПЗ за част от зоната за публични функции с висока обществена значимост, определена от ИПГВР Пазарджик, част от който е и по ул. „****“ в кв. 505. С Решение № 231/25.11.2013 г., взето с Протоколв № 13, Общински съвет – Пазарджик е одобрил проект на ПУП-ПР и ПЗ, обхващащ част от Зона с потенциал за икономическо развитие (Ик1), определена от ИПГВР Пазарджик, който проект обхваща ул. „***“.

За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно изготвено. В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че за пръв път е предвидено отчуждаване на процесния имот с одобрения през 1959 г. план на гр. Пазарджик - преобладаващо за улица „*** - с осови точки 77, 88, 2 и малки части от имота - като придаваеми части към съседни парцели. Отчуждаване за улица е предвидено и по регулационните планове на тази част от града от 1963 г. и от 2013 г., последният - действащ в настоящия момент. Започната е процедурата по отчуждаване на имота през 1961 - 1969 г., но няма данни да е завършена.

Вещото лице е посочило, че пазарната цена на отчуждавания за улица имот с идентификатор 55155.508.837 по кадастралната карта на гр. Пазарджик, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с площ 434 м2, определена по метода на аналога, е 19 816 лв.

В съдебно заседание вещото лице уточни, че от 1959 г. досега имотът не е предвиден за жилищно строителство и няма как да бъде ползван за жилищно строителство, предвид на това, че попада в уличното пространство. Именно за това изчисленията са направени като е приложен коефициент 0.60, който е за сравнение между аналогичния и оценявания имот. Вещото лице заключи, че ако имотът е бил предназначен за жилищно строителство, нямало да има коефициент, защото щеше да бъде сравнен с подобно предназначение на имоти. В случая аналозите са за жилищно строителство, а процесният имот е предвиден за отчуждаване.

По делото е представен нотариален акт № 99, т. V, н. дело № 2911/92 г., видно от които жалбоподателят И.А.Т. се легитимира като собственик на дворно място, съставляващо имот пл. № 7056 в кв. 505.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Административното прозводството се е развило по реда на Глава ІІІ от ЗОС. С оспорената заповед кметът на Община гр. Пазарджик е упражнил правомощието си по чл. 25, ал. 2 от ЗОС да издаде заповед за отчуждаване на недвижим имот във връзка с реализацията на обект-публична общинска собственост, съгласно одобрен и влязъл в сила ПУП. Заповедта е издадено от компетентен орган – кмета на общината, в рамките на неговите правомощия. Същата е подробно мотивирана, като съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗОС са посочени основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, търговската банка, в която се внася обезщетението, и датата, след която започва изплащане на обезщетението по сметката на правоимащите.

Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалните представител на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при издаването на обжалваната заповед. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗОС кметът на общината е публикувал обявление в два централни и един местен ежедневник, с което е уведомил собствениците на имотите за предстоящото отчуждаване. Такова обявление е публикувано във вестник „Днес“ на 09.10.2020 г., във вестник „24 часа“ на 09.10.2020 г., във вестник „Знаме“ на 09.10.2020 г. и на интернет страницата на Община Пазарджик на 09.10.2020 г. От представените по делото доказателства се установи, че обявлението е поставено и на таблото с обяви в сградата на Община Пазарджик, въпрос, който не е спорен по делото.

На следващо място съдът намира, че в конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 208 от ЗУТ, съгласно която срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 - петнадесет години от влизане в сила на плановете. В случая към момента на издаване на оспорената заповед не е изтекъл срокът за започване на отчуждителното производство, а именно 10 години от влизането в сила на Решение №202/25.09.2013 г. по протокол № 11 на Общински съвет – Пазарджик и Решение № 231/25.11.2013 г. по протокол № 13 на Общински съвет – Пазарджик.

При това положение съдът намира, че извършеното отчуждаване следва да бъде съобразено с действащия към момента ПУП, който предвижда прокарване на улица, а разпоредбата на чл. 208 от ЗУТ предоставя единствено възможност на собствениците на процесните имоти да искат изменение на плана със съответните последици.

Оставащият спорен въпрос е по отношение на размера на определеното обезщетение за отчуждения имот.

Законодателно въведените в чл. 22 от ЗОС критерии при определяне на равностойното парично обезщетение държат сметка за предназначението на отчуждаваните имоти по ЗОС преди влизане в сила на подробния устройствен план и пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот /ал. 5/. Съобразно съдържащата се в § 1, т. 2 от ДР на ЗОС легална дефиниция "Пазарни цени на имоти със сходни характеристики" са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.

От приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установи, че размерът на паричното обезщетение е неправилно определено и занижено от административния орган. При направените изчисления вещото лице е съобразило правилото на ал. 5 на чл. 22 от ЗОС и критериите за преценка съдържанието на понятията "пазарна цена на имоти с подобни характеристики" и "Имоти, намиращи се в близост до отчуждаващия се" по смисъла на § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗОбС. Размерът на паричното обезщетение за отчуждаващата се част от имота, определен с това заключение, е изчислен въз основа на цените за единица площ на имотите гр. Пазарджик със сходни характеристики, като е използван и „методът на пазарния аналог“. Правилно вещото лице е направило изчисленията, като е приложило коефициент за сравнение между аналогичния и оценявания имот – 0,60, предвид на това, че процесният имот е с предназначение за отчуждаване, а не за жилищно строителство, каквито обекти са взети за аналог при направените изчисления. С оглед на това съдът намира, че заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано изцяло, като правилно и компетентно изготвено, а справедливият размер на паричното обезщетение за отчуждения имот, следва да бъде определен в размер на 19 816 лева.

Оценката на имота, предмет на отчуждаването, е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания, представляващи материално-правните предпоставки за издаване на административния акт в частта относно размера на обезщетението. Несъответствието между оценката, определена в административното производство и размера на обезщетението, установен по делото води до извода за материалноправана незаконосъобразност на оспорената заповед - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Изложеното дава основание на настоящия състав да приеме, че оспорената заповед следва да бъде изменена в частта й относно размера на определеното парично обезщетение, за да се постигне нейното съответствие с материално правните норми.

Жалбоподателят е направил разноски в размер на 360 лева, от които държавна такса 10 лева, за вещо лице 200 лева и адвокатски хонорар в размер на 150 лева. Ответната страна пък е направила разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.         С оглед изхода на делото и предвид направените своевременно искания за присъждане на направените по делото разноски, ще следва същите да бъдат изчислени по компенсация като ответната страна ще следва да бъде осъдена да заплати на И.А.Т. направените по делото разноски в размер на 214,85 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Заповед № 2227/13.11.2020 г. на Кмета на Община – Пазарджик, с която се отчуждава поземлен имот с идентификатор 55155.508837 по КККР на гр. Пазарджик, с площ от 434 кв.м., попадащ в улица „** **“ – улица от о.т.о.т. 6198-6199-6200-6201-6202, между кв. 505 и кв. 1 по плана на гр. Пазарджик, одобрен с Решение на ОбС №  202/25.09.2013 г. и Решение на ОбС № 231/25.11.2013 г. в частта, с която е определено равностойно парично обезщетение в размер на 10 850 лева на собственика И.А.Т., като

УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение от 10 850 (десет хиляди осемстотин и петдесет) лева на 19 816 (деветнадесет хиляди осемстотин и шестнадесет) лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.

ОСЪЖДА Община гр. Пазарджик да заплати на И.А.Т., ЕГН ********** *** по компенсация сумата от 214,85 лева (двеста и четиринадесет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.