М О Т И В И
към Присъда № 42
от 20.08.2019 г., постановена по НОХД № 474 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Хасково
Срещу подсъдимия Д.Д., гражданин
на ****, е предявено обвинение за това, че на 09.07.2019г. на ГКПП "Капитан Андреево",
общ.Свиленград, обл.Хасково, дал подкуп /дар/ – парична сума в размер на 5 евро
с левова равностойност 9,78 лева /една банкнота с номинал от 5 евро, със сериен
№ *****/ на длъжностно лице - полицейски орган, а именно на Е. С. М. - *** в ****
на *******, със специфично наименование на длъжността "****", за да
не извърши действие по служба – да не го отклони за допълнителна проверка на
втора линия и за да извърши действие по служба – да го пропусне да премине с
лек автомобил „Ауди Q7" с *** регистрационен номер - ****** от Република
Турция в Република България, като водач на същия, без валидно свидетелство за
управление на моторно превозно средство – престъпление по чл.304а, вр. чл. 304
ал.1 от НК.
Подсъдимият
/чрез предводача/ заявава, че разбира в какво е обвинен и се признава за
виновен. Той не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заявява, че не желае събирането на доказателствата, посочени
от прокурора, за установяване на тези факти.
С
оглед тези негови изявления и установената от съда подкрепа на направеното
самопризнание от доказателствата, събрани в досъдебната фаза, производството по
делото беше разгледано по реда на диференцираната процедура, уредена в глава
ХХVІІ от НК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: подсъдимият
Д.Д. е **** гражданин,
роден в *****, но от години се е установил и живее, въз основа на временно
разрешение за пребиваване с № ****, издадено от **** със срок до 26.09.2019г. в
гр. ****. Там той работил като ***** към фирма „****". Заради извършени от
Д.Д. административни нарушения, **** полицейски власти временно отнели
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, като в уверение
на това му издали Удостоверение за конфискувани предмети от 19.06.2019г.
Оставайки без документ, удостоверяващ правото му да управлява МПС, подсъдимият
си взел отпуск и отпътувал със самолет за Р Турция на гости при роднините си.
При тях останал до 08.07.2019г., когато взел решение да отпътува обратно за ***.
Тъй като при предходно посещение в Р Турция, подс. Д. оставил там притежавания
от него лек автомобил, марка „Ауди Q7" с *** регистрационен номер ****,
чийто срок за пребиваване в страната изтичал, а и за да избегне евентуални
санкции за просрочие, Д.Д. решил да пътува до ***** с този лек автомобил.
На 09.07.2019г. сутринта, въпреки че свидетелството му за управление на
МПС било отнето, той се качил в лекия автомобил, марка „Ауди Q7" с ***рег.
№ **** и управлявайки го се насочил към турско - българската граница. През ГКПП
„Капъкуле" Д.Д. преминал безпрепятствено, като в 09:20 часа на
09.07.2019г. пристигнал на ГКПП „Капитан Андреево" и се установил за проверка
на трасе „Влизащи в страната леки автомобили". В този момент на пункта
служебните си задължения във връзка с осъществяване на граничен контрол
изпълнявали свидетелите Е.С.М. и Н.Г.Р.– двамата, имащи качеството на длъжностни
лица - ***
Св. Н.Р. бил ******. Сред длъжностните му задължения било ръководство
на служителите на ГПУ-Свиленград, които били на смяна.
Св. Е.М. бил ****, а специфичното наименование на длъжността му било
"*****". Той изпълнявал служебните си задължения с полицейска
униформа, носеща отличителните белези на „***", удостоверяваща
длъжностното му качеството. Като служител в структура при ***** неговите
правомощия били регламентирани в Закона за министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/, Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, приета с ПМС
№104/20.05.2002г., Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. за реда и организацията
за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни
пунктове, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ,
бр.55/21.07.2015г. и длъжностната му характеристика.
Въз основа
на горепосочените актове, като полицейски орган, св. М. имал правомощията да
осъществява граничен паспортно-визов контрол на ГКПП "Капитан
Андреево" на лицата и транспортните средства, преминаващи през границата
от Р Турция в Р България, като сред основните му задачи били разкриване и
предотвратяване на престъпления и нарушения против сигурността на държавната
граница и паспортно-визовия режим на територията на ГКПП. При осъществяване на
граничния контрол, св. М. бил оправомощен да извършва самостоятелни и/или
съвместни гранични проверки на лицата, превозните средства и техните документи
и да не допуска преминаването им през гранично контролно-пропускателния пункт,
когато те не отговаряли на условията, предвидени в нормативен акт, или били
налице мерки, ограничаващи движението им през държавната граница. При
проверката на документите на лицата, като *****, извършващ проверка на първа
линия, каквито функции именно св.М. изпълнявал на горепосочената дата –
09.07.2019г., на автоматизирано работно място /АРМ/ №13, той имал право да
изисква от водачите на преминаващи МПС, наред с документите им за самоличност и
документи за правоспособността им да управляват МПС, за регистрация на
моторното превозно средство, документ за неговата собственост, за задължителна
застраховка, както и документи за превозвания товар. В случай на установени
несъответствия в представените документи или
непредставянето на изискан документ, св. М. следвало да отклони водачът и МПС
за допълнителна /задълбочена/ проверка на втора линия и да докладва случая на ****
– св. Р.. В правомощия на св.М., като ****, влизали и действията при изрядност
на предоставените му документи от водача, да въведе данните му в системата, да
положи входящ граничен печат в документите му и да го пропусне да влезе в
страната ни.
На
09.07.2019г. при пристигането на ГКПП „Капитан Андреево", подсъдимият Д.Д.
застанал с горепосочения автомобил, управляван от него, на трасе - вход от Р Турция
за Р България, на АРМ №13. От автомобила, през отворения прозорец на гишето,
той подал на изпълняващия служебните си задължения на това работно място св.Е.М.личните
си документи – **** задграничен паспорт с № ***** и ****разрешително за временно
пребиваване с № *****, издадени на негово име, както и свидетелството за
регистрацията на МПС. Преглеждайки предадените му документи и в изпълнение на
служебните си задължения, св. М. на *** език поискал от Д. да му представи и
свидетелството си за управление на МПС. На посоченото подсъдимият Д.Д.
отговорил, че е забравил документа си в камиона, като допълнил, че е
ТИР-шофьор. За проверка твърденията на подсъдимия, св. М. решил да извърши
справка в автоматизираната информационна система - граничен контрол /АИС - ГК/,
като за целта се обърнал към компютърната конфигурация, намираща се на
работното му място и въвел данните на Д.Д..
Възприемайки
поведението на **** и съзнавайки, че ще бъде отклонен за допълнителна проверка,
при която ще бъде установено, че управлява МПС без свидетелство за управление и
по тази причина няма да бъде пропуснат да продължи пътуването си с лекия
автомобил през Р България до ФР Германия, подсъдимият решил да избегне тези неблагоприятни
за него последици като даде дар - парична сума на **** - св. Е. М., с цел да го
мотивира да не извърши действие по служба - да не го отклони за допълнителна
проверка на втора линия и с цел да извърши действие по служба - да го пропусне
да премине с лек автомобил „Ауди Q7" с **** рег. № *** от Република Турция
в Република България, като водач на същия, без валидно свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
В
изпълнение на взетото решение подсъдимият Д.Д. извадил от портфейла си една
банкнота с номинал от 5 евро със сериен номер **** и през отворения прозорец я поставил
на бюрото на св. М.. Последният през това време все още бил обърнат към
монитора и не забелязал действията на подсъдимия, като при извършената справка
в АИС – ГК установил, че заявените от страна на Д. факти не отговорят на
истината. За последната една година подсъдимият имал само две пътувания през
страната ни и то с лек автомобил, което изключвало достоверността на твърденията
му, че е международен шофьор. Обръщайки се към подс. Д., за да продължи
проверката, св. М. видял банкнотата с номинал от 5 евро на бюрото си и попитал Д.Д.
какви са тези пари. На посоченото подсъдимият на ** език заявил: „Моля те,
пусни ме без книжка да продължа пътуването си за Германия. Да се почерпиш“.
*** Е.М.отказал
да се възползва от дадения му подкуп, незабавно позвънил на началника на група
- *****" - св. Н.Р.и го уведомил за случая. Докато св. М. разговарял със
св. Р., подсъдимият му подал през отворения прозорец на гишето и издаденото му
от **** полицейски власти Удостоверение за конфискувани предмети от
19.06.2019г. на *** език, с което се удостоверявало временното отнемане на
свидетелството му за управление на МПС. Св. М. взел документа, приложил го към
останалите представени от подсъдимия и му разпоредил да отбие автомобила и да
изчака в страни от трасето.
След като
св. Р. се явил до АРМ № 13 и се запознал с обстановката и представените от
страна на подс. Д. документи, докладвал случая на дежурния служител при Оперативно
дежурна част на ГПУ – Свиленград. На место били изпратени дежурен разследващ
полицай и служител към ****" към ОД МВР — Хасково.
Разследващият
полицай извършил оглед на местопроизшествие, като с протокола за визираното
процесуално-следствено действие е било започнато настоящото досъдебно
производство. Със същия била иззета банкнотата, предмет на подкупа, а именно 1
бр. банкнота с номинал от 5 евро със сериен номер *****.
Явилият се
на место служител към ******* към ОД МВР - Хасково - св. Е. П., констатирайки,
че подсъдимият Д.Д. е управлявал МПС без да притежава валидно свидетелство за
управление на МПС, му съставил АУАН с бланков № 886406/09.07.2019г. за
извършено от него нарушение на чл. 150 ЗДвП. С акта били иззети и двете
регистрационни табели на лек автомобил „Ауди Q7" с *** регистрационен
номер - ****, като подсъдимият бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа.
Впоследствие е привлечен като обвиняем и спрямо него била взета мярка за
неотклонение „Парична гаранция" в размер на 2 000 лева, която внесъл по сметка
на РДГП-Елхово.
От
приложената по делото справка от БНБ за курса на български лев към еврото се
установява, че равностойността на 5 евро към 09.07.2019г. възлиза на 9,78 лева.
Съгласно чл. 150 от ЗДвП „Всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач................ ".
А съобразно чл. 177 ал.1, т. 2 от същия закон :
„Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: който управлява моторно превозно
средство … след като свидетелството му
за управление на моторно превозно средство е временно отнето".
Съгласно чл.39 ал.3 от ЗМВР, Главна дирекция "Гранична полиция
/ГДГП/ осъществява дейностите по чл.6 ал.1 т.1, т.2, т.З, т.6, т.7, т.8 и т.9 в
граничната зона, в зоните на граничните контролно - пропускателни пунктове, а
именно: оперативно - издирвателна, охранителна, разследване на престъпления,
информационна, контролна, превантивна, административно наказателна и
предоставяне на административни услуги.
Съгласно чл.14,
ал.1 и ал.2 от ЗМВР, охранителната дейност е дейност по опазване на обществения
ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.
Дейността се осъществява от полицейските органи, съобразно компетентността им,
чрез наблюдение на държавната граница и др..
Съгласно
чл. 30, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 8 от ЗМВР - Контролната дейност се осъществява от
органите на МВР в случаите, определени със закон, чрез проверки на документи и
на място; гранични проверки, проверки за спазване на правилата за движение по
пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни
средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните
произшествия; изискване на информация и документи.
Според
чл. 70, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверки за
установяване самоличността на лице за което има данни, че е извършило
престъпление или друго нарушение на обществения ред; когато това е необходимо
за разкриване или разследване на престъпления и при образувано
административнонаказателно производство; по искане на друг държавен орган за
оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон. Установяването
на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на
лицето.
Съгласно чл. 142, ал.1,т.1 от ЗМВР, служителите на МВР са държавни
служители - полицейски органи. Според чл.56, вр.чл.37 ал.1 от същия закон,
органите на главните дирекции и на техните структури и звена са държавните
служители по чл.142 ал1 т.1. Съгласно чл.57 от ЗМВР, полицейски органи са
органите на ******", които пряко осъществяват дейностите по чл.6 ал. 1 от ЗМВР: охранителна - по т.2, контролна - по т.6.
Правомощията
на св. М. като служител на структура при ****са регламентирани в Законa за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР); Наредба за граничните
контролно-пропускателни пунктове (приета с ПМС №104/20.05.2002г.); Инструкция №
8121з-813/09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на граничните
проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, изд. от министъра на вътрешните
работи, обн. ДВ, бр. 55/21.07.2015г. (наричана по-долу Инструкция №8121з-813);
и длъжностната му характеристика;
Сред
правомощията му са дейности по опазване на обществения ред, свързан с граничния
контрол на ГКПП „Капитан Андреево“. ( чл. 14, ал. 1, вр. ал. 2, т. 3 от ЗМВР,
вр чл.102 от ЗМВР).
Съгласно
чл. 2 от Наредба за ГКПП: „Граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП)
са обособени територии със специален режим на пропускане и охрана, които се
изграждат на международни шосейни пътища, както и на територията на
международни железопътни гари, летища и пристанища за обществен транспорт, през
които единствено се разрешава преминаването на държавната граница, ако не е
предвидено друго в международен договор.“
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че към
09.07.2019г. свидетелят Е.С.М. е бил назначен на служба в МВР - в *****, които
са структури на ***** и е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93
т.1 б. „a" от НК - към процесната дата на същия е било възложено да
изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение, несъставляваща
дейност само на материално изпълнение. Наред с това св.М. е бил и полицейски
орган по смисъла на ЗМВР, към който закон препраща нормата на чл.304а НК.
Качеството полицейски орган се извежда от обстоятелството, че е бил назначен в *****
и е изпълнявал охранителна и контролна дейност на ГКПП “Капитан Андреево",
които дейности могат да се осъществяват само от полицейски органи, както гласи
чл. 14, ал.1 и ал.2 и чл.30 ал.1 от ЗМВР. Качеството полицейски орган се
извежда и от статута, който е имал, съгласно чл.57 и чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР. За
разлика от тях, разследващите полицаи и служителите в Академията на МВР и НИКК
не са „полицейски органи“ по смисъла на ЗМВР.
Съгласно
чл.38, ал.1 от Инструкция № 8121з-813 „При проверка на документите на
превозните средства *****, извършващ проверка на първа линия, изисква от водача
определени документи, а именно: - документ за правоспособността да управлява
превозното средство; - документ за регистрация на превозното средство; - документ
за собственост на превозното средство; - задължителни застраховки, когато
такива са необходими; - могат да бъдат изискани и документи за превозвания
товар“.
Съгласно
чл. 16 от Наредба за ГКПП „Органите за граничен паспортно-визов контрол на
Министерството на вътрешните работи изпълняват следните задачи:
т.
1.осъществяват граничен паспортно-визов контрол на лица и транспортните
средства, преминаващи през границата на Република България;
т. 2.
разкриват, разследват и предотвратяват престъпления и нарушения против
сигурността на държавната граница и паспортно-визовия режим на територията на
граничните контролно-пропускателни пунктове;“
Съгласно
чл. 102, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗМВР –
„За осъществяване на граничен контрол полицейските органи:
т. 2 -
извършват гранични проверки на лицата, предметите в тяхно владение и превозните
средства и не допускат преминаването им през граничните контролно
-пропускателни пунктове, когато те не отговарят на условията, предвидени в
нормативен акт, или са налице мерки, ограничаващи движението им през държавната
граница;
т. 5 -
извършват самостоятелно проверки в граничната зона на лица и превозни средства,
както и на вещите и на стоките, които се пренасят или превозват от тях,
включително на тези, подлежащи на митнически надзор и контрол, като при
констатирано митническо нарушение уведомяват незабавно митническите власти; “
Така
изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните
по делото свидетели и приложените по делото писмени доказателствени средства.
Тези доказателства напълно кореспондират с направените от подсъдимия
самопризнания и с възприетите от обвинението фактически положения. Заради това,
направеното от подсъдимия признание на изложените в обвинителния акт
обстоятелства, не може да се счита за изолирано от цялостния доказателствен
материал, а следва да се приеме за изцяло консолидирано с изводимата от него
информация. Показанията на свидетелите М., Р. и П. са конкретни и ясни относно
времето, мястото и начина, при които са предприели проверката документите на
подсъдимия и подаването на парите на св. М.. В показанията си са категорични и
последователни за механизма, по който подсъдимият искал да мотивира М. да
го пропусне да премине границата, като
са категорични, че това е било съпътствано с предлагане на парична сума – една
банкнота от 5 евро. Със сигурност свидетелите посочват, че даването на парите е
станало в момента, когато М. е поискал свидетелството му за правоуправление на
лекия автомобил и след като му е било обяснено, че ще бъде отклонен за
допълнителна проверка, при която ще бъде установено, че управлява лекия
автомобил без свидетелство за управление
и по тази причина няма да бъде
пропуснат да продължи пътуването си с лекия автомобил през Р България до
ФР Германия. Именно тогава подсъдимият оставил банкнотата от 5 евро през
отворения прозорец на бюрото на св. М., за да не го отклони на втора линия за
проверка и за да го пропусне да премине с лекия автомобил от Р Турция в Р Бъблгария. Така представените от свидетелите факти не само, че не разкриват
каквито и да било вътрешни противоречия или колебливост, но и изцяло
синхронизират с писмените доказателствени средства за възложената им съгласно
длъжностната характеристика полицейска работа.
При
така установените фактически положения следва да се приеме, че подсъдимият Д.Д.
е предложил дар на полицейския служител Е.С.М., като е дал една банкнота с номинал 5 евро с левова равностойност 9,78лв. на
длъжностно лице - ***** имащ качество на полицейски орган, за да не извърши
действие по служба - да не го отклони за допълнителна проверка на втора линия и за да извърши
действие по служба – да го пропусне да премине с лек автомобил Ауди Q7 с ***
рег. № ***** от Р Турция в Р България, като водач на същия без валидно
свидетелство за управление на МПС. Това
предложение пряко е кореспондирало с преследваната от подсъдимия цел –
полицейският служител да да не го отклони за допълнителна проверка на втора линия и да го пропусне
да премине с лек автомобил Ауди Q7 с **** рег. № ***** от РТурция в РБългария,
като водач на същия без валидно свидетелство за управление на МПС. От обективна
страна подс. Д.Д. е осъществил състава на т.нар. активен подкуп при форма на
изпълнителното деяние - „даде". В случая престъплението е
довършено, тъй като подкупът /дарът/, представляващ пари, е излязъл от
фактическата му власт с поставянето на банкнотата на бюрото на ***** Е. М., за
когото са били предназначени и в чиито правомощия е било да не инициира
допълнителна проверка и да го пропусне да премине с лекия автомобил в Република
България. От своя страна ***** с обективни действия е показал, че не е приел
дадения му подкуп и незабавно е сигнализирал за извършеното престъпление.
От
субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк умисъл.
Обективните характеристики на дейността не поставят съмнение в това, че
подсъдимият е имал представи за деянието – той е съзнавал, че предлага дар на
длъжностно лице, както и че последният е именно ****. Съпътстващите
предложението жестове и думи обективират осъзнатата от дееца връзка между
даваната сума и преследваното неизпълнение на задълженията от изпълняващите
полицейската работа служители.
Причината
за престъплението е незачитането на установения правопорядък в държавата и
стремежът за неговото преодоляване.
При
определянето на наказанието съдът отчете обществената опасност на извършеното и
сведенията за опасността на самия деец, смекчаващите и отегчаващи вината му
факти. Д.Д. е гражданин на *****, роден е на ***год. Той има *****; трудово
ангажиран е – като ******* не се установява негативен социален статус в
държавата, чийто гражданин е, нито в държавата, в която живее. Подсъдимият има
чисто съдебно минало, а процесуалното му поведение още в началото на
предприетото наказателно преследване илюстрира критичност към стореното и
оказване на съдействие за разкриване на обективната истина. Вземайки предвид
високата степен на опасност на деянието, съвкупната преценка на двете категории
обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи в контекста и на степента, в която е
бил засегнат защитения обект, налага извод за превес на първите и обоснова
определяне на наказание под средния предвиден от закона размер, а именно
„лишаване от свобода за срок от девет
месеца”. С оглед приложения
процесуален ред за провеждане на съдебното следствие и на основание чл.58а ал.1
от НК съдът редуцира този размер с 1/3 и така наложи основното наказание „лишаване
от свобода” за срок от шест месеца. Това наказание съдът прие, че не е
необходимо да бъде изпълнено, за да бъдат постигнати визираните в чл.36 от НК
цели и най-вече, за да бъде деецът поправен, доколкото установените за
подсъдимия сведения не предполагат невъзможност за превъзпитание и извън
местата за лишаване от свобода. Ето
защо, а и с оглед на това, че към момента на деянието Д.Д. не е бил осъждан на
„лишаване от свобода”, на основание чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи
изтърпяването на това наказание с изпитателен срок от „три години”.
Ръководейки
се от макар и оскъдните данни за материалното и имотно състояние на подсъдимия
и вземайки предвид, че към настоящия момент той е трудово ангажиран като *****,
но временно неработещ, поради отнето свидетелство за управление, съдът определи
кумулативното наказание „глоба” в размер на 2 000лв. Прие, че така наложените
наказания в баланс ще бъдат в състояние да изпълнят преследваните от закона
цели, като респектират подсъдимия към възможностите на държавата да санкционира
този род прояви и в същото време окажат необходимия генерален превъзпитателен и
възпиращ ефект по отношение на останалите.
На основание чл.307а от НК съдът
отне в полза на държавата предмета на престъплението –1 бр. банкнота с номинал
от 5 евро със сериен номер ******.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Съдия: