№ 984
гр. Сливен, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20232230101999 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключен договор между А1 ЕАД и
В. И. А. за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 27.12.2016 г., ответника е ползвал
далекосъобщителни услуги, за което съответно са издадени три фактури и в тях са
фактурирани съответните дължими суми. Твърди се, че въз основа на договора е закупен и
таблет Леново на изплащане с първоначална вноска 4.98лв и 23последващи равни месечни
вноски в същия разме, съгласно погасителния план.
Сочи се, че ответника не е изпълнил задължението си по договора, не е заплатил
потребените договорни услуги и му е начислена неустойка. Твърди се, че претендираната
сума от 1191.83 лв. е формирана като сбор от предоставените на ответника
далекосъобщителни услуги за сумата от 191.97лв, дължима сума за таблет Леново в размер
на 24.90 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на договора в размер на 713.40лв,. Сочи
се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповед за
изпълнение е издадена, връчена е на ответника и на 30.03.2023г. е подадено
възражение,съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което ищеца
предявява настоящите положителни установителни искове. Твърди се, че с общите условия
за взаимоотношенията между А1 и абонатите и потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи на А1 и общите условия на А1 ЕАД за сключване на договори за лизинг,
страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги да се
определят месечно едностранно, въз основа на договорения тарифен план, от ищеца чрез
1
издаването на фактура, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението за плащане на цената на договора.
Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че
ответника дължи заплащане на ищцовото дружество сумата в размер на 1191.83 лв. е
формирана като сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни услуги за сумата
от 191.97лв, дължима сума за таблет Леново в размер на 24.90 лв., неустойки за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 713.40лв, ведно с мораторна лихва в размер на
261.56лв за периода 23.03.2020г.-1.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на образуване на заповедното производство.
Поискано е, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски в
заповедното и в исковото производство.
Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.200,ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.200,ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му,
че между страните е имало сключен договор между А1 ЕАД и В. И. А. за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 27.12.2016 г., че ищцовото дружество е издало 3 броя
фактури, че с общите условия за взаимоотношенията между А1 и абонатите и потребителите
на обществените мобилни наземни мрежи на А1 и общите условия на А1 ЕАД за сключване
на договори за лизинг, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от
ответника услуги да се определят месечно едностранно, въз основа на договорения тарифен
план, от ищеца чрез издаването на фактура, като неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението за плащане на цената на договора, че общите
условия са действали между страните в процесния период ,дължимостта на сумите по
договорите, е негова.
Във възражението подадено в заповедното производство е заявено, че ответницата не
е сключвала такива договори с ищцовото дружество
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се
явява, постъпило е писмено становище да се даде ход на делото и да бъдат уважените
предявените положителни установителни искове.
В съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява,.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
2
По откритото производство по оспорване автентичността на подписа на договор от
27.12.2016 г., декларация към договора, приложение № 1 към договора, допълнение от
27.12.2016 г. – 3 броя, приложение № 3, приложение № 1 от 20.08.2018 г., приложение № 1
от 10.06.2019 г., приложение № 1 от 09.07.2018 г., приложение № 1 от 20.08.2018 г.,
приложение № 1 от 20.08.2018 г., приложение № 1 от 10.06.2019 г., приложение № 3 от
20.08.2018 г., приложение № 1 от 20.08.2018 г., договор за продажба на изплащане от
20.08.2018 г., приемо-предавателен протокол от 20.08.2018 г. изрично е указано на
ответницата, че доказателствената тежест по отношение на факта, че документите не са
подписани от нея е нейна.Препис от определението е връчено на ответницата на 19.10.2023г.
и съответно до следващото открито съдебно заседание няма направени никакви
доказателствани искания от ответницата, поради което и на основание чл.193,ал.3 от ГПК
ще следва да се приеме, че не се доказа факта, че ответницата не подписала процесните
документи.
На 27.12.2016 г. е сключен договор между Мобилтел ЕАД (оператора) и В. И. А.
(потребителя-абоната), по силата на който оператора се е задължил да предоставя на абоната
електронно съобщителни услуги, чрез една или няколко мрежи.
С приложение №1 към договора е уговорена инсталационна такса 29.99лв и такса за
активация 9.99лв.Посочено е, че договорът се сключва за две години 27.12.2016г. до
27.12.2018г.
С допълнение към приложение №1 е уговорено заплащането на допълнителен пакет,
като е посочена дължимата сума за всеки канал.
С допълнение към приложение №1 от 27.12.2016г. е уговорено ползването на два
допълнителни ТВ приемника на обща стойност 5.98лв.
С приложение №3 към договора от 27.12.2016г. е уговорено ползването на
електронно съобщителни услуги с такса 9.99лв.
С приложение №1 от 9.07.2018г. сключено междуА1 България ЕАД, като оператор, и
В. И. А.,като абонат е уговорено предоставяне на услугата мобилен интернет.
С приложение №1 от 20.08.2018г. сключено междуА1 България ЕАД, като оператор,
и В. И. А.,като абонат е уговорено предоставяне на услугата мобилен интернет.
С приложение №1 от 20.08.2018г. сключено междуА1 България ЕАД, като оператор,
и В. И. А.,като абонат е уговорено предоставяне на услугата мобилен интернет.
С приложение №1 от 20.08.2018г. сключено междуА1 България ЕАД, като оператор,
и В. И. А.,като абонат е уговорено предоставяне на услугата екстра дигитални услуги.
С приложение №3 от 20.08.2018г. сключено междуА1 България ЕАД, като оператор,
и В. И. А.,като абонат е уговорено ползване на допълнителни електронни съобщителни
услуги към мобилни данни на стойност 9.90лв
С договор за продажба на изплащане от 20.08.2018г., сключен междуА1 България
ЕАД, като продавач, и В. И. А.,като купувач е продаден таблет Леново, който да се изплати
3
на 24 месечни вноски всяка в размер на 4.98лв.
На 20.08.2018г. с приемо-предавателен протокол А1 България ЕАД са предоставили
на В. И. А. таблет Леново
С приложение №1 от 10.06.2019г. сключено междуА1 България ЕАД, като оператор,
и В. И. А.,като абонат е уговорено предоставяне на услугата мобилен интернет на стойност
5лв.
С приложение №1 от 10.06.2019г. сключено междуА1 България ЕАД, като оператор,
и В. И. А.,като абонат е уговорено предоставяне на услугата екстра дигитални услуги на
стойност 2лв.
С приложение 3 от 10.06.2019г. сключен междуА1 България ЕАД, като оператор, и В.
И. А.,като абонат е уговорено предоставяне на електронно съобщителни услуги по тарифен
план А1 с месечна абонаментна такса 19.99лв, промоционална 15.99лв.
На 26.02.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател В. И. А., в
която са отразени такса за мобилен интернет, домашен интернет, мобилна услуга и
телевизия на стойност в размер на 100.37 лв.
На 26.03.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател В. И. А., в
която са отразени такса за мобилен интернет, домашен интернет, мобилна услуга и
телевизия на стойност в размер на 63.90 лв.
На 27.04.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател В. И. А., в
която са отразени такса за мобилине интернет, домашен интернет, мобилна услуга и
телевизия на стойност в размер на 63.90 лв.
На 6.05.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател В. И. А., в която
са отразени неустойка месечни такси в размер на 29.97 лв.
На 6.05.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател В. И. А., в която
са отразени неустойка отстъпка от цена на услуги в размер на 5.89 лв.
На 6.05.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател В. И. А., в която
са отразени неустойка отстъпка от цена на устройство в размер на 12.85 лв.
На 6.05.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател В. И. А., в която
са отразени неустойка месечни такси в размер на 49.98 лв.
На 6.05.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател В. И. А., в която
са отразени неустойки в размер на 44.45 лв. обща стойност на фактурата с ДДС 44.45 лв.
На 6.05.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател В. И. А., в която
са отразени неустойки в размер на 77.06 лв. обща стойност на фактурата с ДДС 77.06 лв.
На 6.05.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател В. И. А., в която
са отразени неустойка устройство в размер на 100 лв.
На 6.05.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател В. И. А., в която
са отразени неустойка месечни такси в размер на 19.99лв.
4
На 6.05.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател В. И. А., в която
са отразени неустойка отстъпка от цена на устройство в размер на 11.13лв.
На 6.05.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател В. И. А., в която
са отразени неустойка устройство в размер на 100 лв.
На 6.05.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател В. И. А., в която
са отразени неустойка устройство в размер на 100 лв.
На 6.05.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател В. И. А., в която
са отразени неустойка устройство в размер на 100 лв.
На 6.05.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател В. И. А., в която
са отразени неустойка месечни такси в размер на 39.96лв.
На 6.05.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател В. И. А., в която
са отразени неустойка отстъпка от цена на услуги в размер на 22.13 лв.
На 23.03.2023 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от А1
България ЕАД срещу В. И. А. за главница в размер на 191.97 лв. суми за използвани, но
незаплатени електронни съобщителни услуги, неплатена сума за устройство на изплащане в
размер на 24.90 лв. и неустойки в общ размер на 713.40лв, мораторна лихва върху цялата
сума в размер на 261.56 лв., законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението и направените по делото разноски.
На 24.03.2023 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден В. И.
А. да заплати на А1 България ЕАД на 191.97 лв. суми за използвани, но незаплатени
електронни съобщителни услуги, неплатена сума за устройство на изплащане в размер на
24.90 лв. и неустойки в общ размер на 713.40лв, мораторна лихва върху цялата сума в
размер на 261.56 лв., законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението и направените по делото разноски, законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението и направените по делото разноски в размер на 175 лв.
Заповедта е връчена на В. И. А., в едномесечния срок от връчването й А. е подала
възражение и е указано на заявителя, че може да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за
установяване на вземанията си.
В едномесечния срок ищецът е предявил положителни установителни искове за
главницата, за мораторната лихва и за неустойката .
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения главен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.1 от
ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, а именно да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 191.97 лв. за използвани,
но незаплатени електросъобщителни услуги за периода от 23.01.2020 г. до 22.04.2020 г.
Съдът приема, че така предявения иск е основателен и доказан. В производството се доказа
наличието на облигационна връзка между страните след сключването на договора и
приложенията към нето. Установи се договарянето между страните на съответните цени, за
5
съответните услуги-мобилна услуга, мобилен интернет, домашен интернет, телевизия, както
и факта, че ищцовото дружество е издало фактури за потрбление в посочения размер, а
именно фактурите от 26.02.2022 г., 26.03.2022 г., и 27.04.2020 г. С оглед изложеното,
предявеният иск ще следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.1 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, а именно да бъде признато за установено, че
ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 24.90 лв. за неплатена сума за
устройство, съдът приема, че така предявения иск е основателен и доказан. В
производството се доказа наличието на облигационна връзка между страните след
сключването на договора за продажба на изплащане. Установи се договарянето между
страните на месечна вноска за изплащането на устройството. С оглед изложеното,
предявеният иск ще следва да бъде уважен изцяло.
По акцесорният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.1 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД, с оглед основателността на главния иск, ще
следва да бъдат уважени и акцесорните искове за четиринадесет неустойки като
основателни и доказани в размер на 713.40 лв.Неустойките, които са претендирани от
ищцовото дружество са четиринадесет и съответно нито една от тях не надвишава
трикратния размер на самото вземане и не е налице неравноправна клауза по отношение на
неустойките.
По акцесорният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.1 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявеният иск е частично основателен.
Ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва за забава само и единствено
върху вземането за главница и вземането за неплатена сума за устройство. За вземанията за
четиринадесет броя неустойки, ответникът не дължи мораторна лихва на ищцовото
дружество, тъй като би се получил анатоцизъм, а именно върху начислената неустойка,
която е обезщетение за неизпълнението на задължението за изплащане на ответника и има
обезщетителен характер да се начислява мораторна лихва, която има същия обезщетителен
характер.
На основание чл.162 от ГПК мораторната лихва върху главниците за ползвани , но
незаплатени електросъобщителни услуги и неплатена сума за устройство , възлизат на 77.32
лв. и за тази сума предявеният иск ще следва да бъде уважен, като за разликата до пълния
предвиден размер от 261.56 лв., искът ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищцовото дружество направените по исковото и заповедното производство разноски в
размер на 295.89лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА за установено по предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, че В. И. А., ЕГН ********** от гр. ........ дължи на А1 България ЕАД,
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш № 1 сумата от
713.40 лв., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 23.03.2023 г. до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА за установено по предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, че В. И. А., ЕГН ********** от гр. ........ дължи на А1 България ЕАД,
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш № 1 сумата от
24.90 лв., представляваща неплатена сума за устройство по договор за продажба на
изплащане от 20.08.2018 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 23.03.2023 г. до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА за установено по предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр.чл.92 от ЗЗД, че В. И. А., ЕГН ********** от гр. ........ дължи на А1 България ЕАД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш № 1 сумата от 713.40
лв., представляваща четиринадесет неустойки в размер на три стандартни месечни такси
четири броя, отстъпки от цената на месечна абонаментна такса четири броя, отстъпка от
цената на устройството, неустойка за невърнато устройство 4 броя.
ПРИЗНАВА за установено по предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр.чл.86 от ЗЗД, че В. И. А., ЕГН ********** от гр. ........ дължи на А1 България ЕАД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш № 1 сумата от
77.32лв., представляваща мораторна лихва за забава върху неизплатените суми за ползвани
и незаплатени електронни съобщителни услуги и неплатени суми за устройство по договор
за продажба, като отхвърля предявеният иск за разликата от уважената част до пълния
претендиран размер от 261.56 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. И. А., ЕГН ********** от гр. ........ ДА ЗАПЛАТИ НА А1 България
ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш № 1
сумата от 295.89 лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7