№ 176
гр. Сливница, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно
наказателно дело № 20241890200111 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. З. И. срещу електронен фиш Серия К № 6904909,
издаден от ОДМВР - София, с който му се налага глоба в размер на 1700 лева на основание
чл. 189, ал.4, вр. с чл.182,ал.4, вр. с ал. 2, т.6 ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.2,
вр. с ал.1 ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения, че неправилно е санкциониран жалбоподателят,
доколкото поставения знак Б26, не отговаря на изискванията на Наредба № 18 от 23.07.2001
г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци. Оспорва нарушението да е извършено в
условията на повторност.
Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва
същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения
електронен фиш.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
По същество:
От представения по делото електронен фиш Серия К № 6904909, издаден от ОДМВР -
София се установява, че на 28.09.2022 г. в 09.54 ч., в общ. Драгоман ПП 1-8 км 15+800 с
посока Сливница към ГКПП Калотина, лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег. № .............,
собственост на В. З. И., се е движел със скорост от 129км./ч., при ограничение от 50 км/ч.,
което нарушение е заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M613 и което
нарушение е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила
на ЕФ К 4271729, за което нарушение, квалифицирано по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, на
собственика е наложено наказание „глоба“ в размер на 1700 лева, на осн. чл.189, ал.4, вр.с
чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.6 ЗДвП.
По делото не се спори, че именно жалбоподателят е собственик на процесното МПС,
което се установява и от приложената в административно-наказателната преписка, справка
1
за процесното МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.187а, ал.1 ЗДвП, когато нарушението е установено в
отсъствието на нарушителя, както е в случая, се презумира, че ППС е управлявано от
собственика.
В жалбата не са изложени твърдения, че на процесната дата друг е управлявал
процесното МПС, напротив, жалбоподателят признава, че именно той е бил водач на
автомобила, като е констатирал наличието на ремонтни дейности, както и на пътен знак,
въвеждащ временно ограничение на скоростта от 50 км.ч.
Съдът намира, че електронният фиш е издаден от компетентния за това орган, както и
че съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 189, ал.4 ЗДвП.
В тази връзка следва да се посочи, че възможността за подаване на възражение срещу
електронния фиш, предвидена в чл.189, ал.6 ЗДвП и срока в който се обжалва електронният
фиш, посочен в чл.189, ал.8 ЗДвП, не са реквизит на електронния фиш и не са част от
неговото съдържание. Съдържанието на електронния фиш е записано изрично и
изчерпателно в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП.
Във фиша изрично е посочено, че се отчита допустимата грешка за измерване на
скоростта от конкретното АТСС, а именно от 3 км./ч. Грешката е действително отчетена,
доколкото видно от приложения снимков материал отчетената скорост на автомобила е 133
км/ч., а във фиша е отразена скорост от 129 км/ч.
Ясно и подробно е индивидуализирано мястото, на което е извършено нарушението
до степен да се установи дали същото е под обхвата на ограничението, а именно общ.
Драгоман ПП 1-8 км 15+800 с посока Сливница към ГКПП Калотина.
С представената от АПИ справка /л.42 - 43/ се установява, че на процесното място е
действало ограничение на скоростта от 50 км.ч., въведено с пътен знак В26 от месец
декември 2021 г. От схемата е видно, че преди знак В 26 с ограничение от 50 км. е действал
пътен знак В 26 с ограничение на скоростта от 70 км.ч.
Доколкото от справката и схемата на АПИ не се установява конкретното
местонахождение на лекия автомобил към момента на констатиране на нарушението,
съответно местонахождението на заснемащото устройство, с което е установено
нарушението, съдът е допуснал изготвянето на Съдебно-техническа експертиза.
От СТЕ /л.33/ се установява, че към процесната дата 28.09.2022 г., на пътен участък
км 15+800 на ПП 1-8 /автомагистрала Европа/ се извършва строеж на част от автомагистрала
„Европа“ от участъка от Драгоман до Калотина и в него, съобразно схема на АПИ е въведена
временна организация на движението. Съгласно тази временна организация на движението
на км 15 + 970 е действал пътен знак В 26 /50 км.ч/, действащ до следващия пътен знак В26
отново 50 км.ч., поставен на км.15+690.
В експертизата схематично е посочено, какви пътни знаци са действали към дата
28.09.2022 г. /коригирана и уточнена от вещото лице при изслушването му в открито
съдебно заседание, проведено на 16.05.2024 г./ на процесния пътен участък, къде се е
намирал лекия автомобил към момента на констатиране на нарушението, както и къде е била
ситуирана камерата към момента на установяване на нарушението. Установява се, че на
км16+160 е бил поставен път знак Д6 „Край на автомагистрала“, след него на км.16+070 е
поставен знак В26 /70км.ч./, след него, на 100 м разстояние, на км.15+970, е поставен пътен
знак В 26 /50 км.ч./, мястото на камерата е на км.15+800, а именно в обсега на действие на
знак В 26 /50 км.ч./
Местоположението на камерата вещото лице е установило по данните от Протокола
за използване на Автоматизирано техническо средство или система от 28.09.2022 г., в който
е отразено, че камерата е позиционирана на км.15+800 на ПП I -8 в посока ГКПП Калотина.
Използвайки като изходна точка мястото където е позиционирана камерата и
инструкцията за нейното експлоатиране, съгласно която камерата има обхват на заснемане
максимум до 150 метра, както и разстоянието от мястото на камерата до пътен знак В26 /50
км.ч./, което е 170 м., е дал заключение, че процесният автомобил, към момента на
заснемането, се е движел в обхвата на ограничението на знак В 26 /50 км.ч./ и именно в това
ограничение е заснет.
Ограничението е въведено със Заповед № РД 11-1160/05.11.2020 г. на ОПУ към АПИ
/л.55/ и с Протокол за въвеждане на временна организация и безопасност на движението
2
/л.57/.
В посочената Заповед е отразено, че временната организация на движението, при
процесния пътен участък, е в сила до подписване на Акт обр.16 за обект „Модернизация на
път I -8 „Калотина – п.в. Храбърско“ от км. 15+500 до км. 32+449.08 – км 32+447.20 и етапни
връзки“
Видно от Разрешение за ползване от 25.12.2021 г. за въвеждане в експлоатация на
обект „Модернизация на път I -8 „Калотина – п.в. Храбърско“ от км. 15+500 до км.
32+449.08 – км 32+447.20 и етапни връзки“, представляващо обр. Акт 16, такъв е издаден,
поради което и временната организация на движението, при процесния пътен участък е била
в сила до 25.12.2021 г.
От тази дата до датата на твърдяното нарушение, за което е издаден електронен фиш
- 28.09.2022 г., включително ограничението не е било в сила.
Отново е въведено временно ограничение на скоростта на движение в процесния
пътен участък със Заповед № РД – 11-1114 от 21.10.2022 г. /л.59/, един месец след датата на
твърдяното нарушение. Заповедта няма обратно действие.
С оглед изложеното съдът приема, че на процесната дата 28.09.2022 г. не е било
въведено валидно ограничение на скоростта на движение за процесния пътен участък със
знак В26 /50 км.ч./, а въведеното такова е било отпаднало, поради настъпване на условието
за това.
В този случай, доколкото на процесния пътен участък няма действащ знак В26,
действа общото въведено законово ограничение по чл.21, ал.1 ЗДвП, което се извежда по
аргумент от ал.2 на чл.21 ЗДвП, която гласи, че когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
От САТЕ и схемата отразена в нея за мястото на нарушението, е видно, че измерената
скорост на процесния лек автомобил е била в рамките на извън населеното място, след знака
Д6 /Край на автомагистрала/. Не е налице и знак, означаващ, че пътния участък е част от
скоростен път, при който ограничението на скоростта е до 120 км.ч. Поради което, съдът
приема, че в процесния участък ограничението на скоростта е до 90 км.ч. Жалбоподателят е
управлявал автомобила си със скорост от 129 км. ч., тоест с 39 км. над ограничението, с
което е нарушил правилата за движение.
В случая е приложим чл.21, ал.1 ЗДвП, а не посочения в електронния фиш чл.21, ал.2,
вр. с ал.1 ЗДвП, доколкото не е имало валидно поставено ограничени със знак В 26 от 50
км.ч.
В случая нарушението на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП предвижда по-леко
наказание за дееца, като не се променя съществено фактическата обстановка. Това е така,
доколкото жалбоподателят е нарушил правилата за движение, като не е съобразил скоростта
си с максимално позволената такава, което задължение стои в основата и на чл.21, ал.1 ЗДвП
и по чл.21, ал.2 ЗДвП. Съдът приема за несъществена разликата във фактическата
обстановка, че в единия случай – чл.21, ал.2 ЗДвП максималната скорост е ограничена със
съответен пътен знак, а в чл.21, ал.1 ЗДвП е определена от закона, доколкото, ако липсва
пътен знак, ограничаващ скоростта, то действа общото правило. В случая жалбоподателят е
бил наясно, че управлява лекия автомобил в извън населено място и следва да съобразява
скоростта си с ограниченията на движенията за такова място.
Предвид изложеното горното е основание за изменение на електронния фиш,
съгласно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН,
Приложимата материално правна норма е чл.21, ал.1 ЗДвП, а приложимата
санкционна норма е разпоредбата на чл.189, ал.2, т. 4 ЗДвП, доколкото превишението на
скоростта в случая е 39 км/ч. /разликата между заснета скорост 129 км.ч и ограничението от
90 км.ч./., в която се предвижда глоба в размер на 300 лева, което е по – леко наказание от
това, което е посочено в процесния електронен фиш.
Нарушението е констатирано с мобилна камера TFR1-M613, временно разположена
на участък от пътя и самото АТСС е статично. То се характеризира с винаги автоматизиран
контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган,
т.е. независимо от него. Последният не участва в процеса по установяване на нарушението
чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и
3
установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на
нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен
подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административно-наказателна
отговорност - в присъствието на нарушителя.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на
определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за
законосъобразността на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред
автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното
използване.
Отсъствието на контролния орган и на нарушителя не е предпоставка за издаване на
електронния фиш. Същият се издава, дори и нарушението и нарушителя да са заснети от
мобилна камера от контролен орган, тоест при присъствие на нарушителя и контролен орган.
Самото му издаване, в последствие, се извършва в отсъствието на последните. В закона
няма изискване в електронния фиш да бъде отразявано дали заснемащото устройство е
стационарно или мобилно, това е без правно значение.
С оглед изложеното е неоснователно възражението на жалбоподателя за
незаконосъобразност на електронния фиш, доколкото не било отразено дали е издаден в
отсъствието или не на контролен орган или дали АТСС е стационарно или мобилно, което
правило електронния фиш незаконосъобразен.
Наред с това в закона няма изискване, за да е законосъобразно установяването на
административно нарушение чрез АТСС, водачите на МПС да бъдат уведомявани, чрез
поставяне на съответен знак, че се извършва заснемане с камера.
В тази връзка следва да се посочи, че всеки водач на МПС следва да съобразява
поведението си на пътя с въведената пътна сигнализация.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице
следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след изменението с
ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г. използваното техническо средство да е от одобрен тип;
техническото средство да е вписано в Българския институт по метеорология; техническото
средство да е преминало през първоначална и последваща метеорологична проверка; при
контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС
се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в
зоната с ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места;
да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като
надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система.
Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, на процесното
такова.
Към датата на нарушението – 28.09.2022 г., срокът на валидност на
удостоверението за одобрен тип средство за измерване на АТСС TFR1-M613 е изтекъл - на
24.02.2020 г. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят
на одобрения тип се считат от одобрен тип.
Случаят е точно такъв. Конкретното средство за измерване TFR1-M613 е
преминало проверка на 02.06.2022 г., видно от Протокол № 6-41-22 г. и същата съответства
на одобрения тип.
Следователно мобилната система е била годно и надлежно средство за измерване
4
скоростта на пътното превозно средство към датата на нарушението и отговаря на
изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
В този смисъл е и трайната съдебна практика Решение № 589 от 17.06.2021 г. по
к. а. н. д. № 309/2021 г. АдмС - София област, Решение № 787 от 28.10.2010 г. на АдмС –
София област по ч. к. а. д. № 594/2010 г.
В процесния електронен фиш жалбоподателят е санкциониран по квалифициращ
състав - повторност на деянието, по смисъла на пар.6, т.33 от ДР на ЗДвП, доколкото
нарушението е извършено в рамките на една година от влизане в сила на предходен
електронен фиш за нарушение от същия вид.
Повторността е обусловена от ЕФ № К 4271729 /л.18/, връчен на жалбоподателя на
08.07.2022 г., видно от представена по делото разписка /л.21/
Електронния фиш е влязъл в сила на 23.07.2022 г., след изтичане на 14-дневен срок от
връчването му, като липсват данни и твърдения на жалбоподателят, че фишът е оспорван по
съдебен ред и е отменен. Нещо повече глобата по този електронен фиш е платена от
жалбоподателя.
Нарушението, за което му е наложена глоба по ЕФ № К 4271729 е също на
разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП.
С оглед изложеното по делото се доказа повторност на деянието на жалбоподателя и
същият следва да се санкционира по чл. 182, ал.4, вр. с ал.2, т.4 ЗДвП, като му се наложи
глоба в размер на 600 лева, а именно в двоен размер.
В тази връзка от жалбоподателя е направено възражение, че повторността е
обусловена втори път с нарушението по ЕФ № К 4271729, веднъж в ЕФ К № 6789332 и
втори път в ЕФ К № 6904909, поради което в тази част електронния фиш бил
незаконосъобразен.
Действително, както в ЕФ К № 6789332, издаден за нарушение, извършено на
11.09.2022 г. /приложен към АНП/, така и в процесния електронен фиш, издаден за
нарушение, извършено на 28.09.2022 г. е обусловена повторност на деянието въз основа на
издаден и влязъл в сила ЕФ № К 4271729.
С процесния електронен фиш жалбоподателят е санкциониран за втори път за същото
нарушение, за което вече е бил санкциониран веднъж след влизане в сила на ЕФ № К
4271729, обусловил повторността.
В случая отново е приложима хипотезата на повторност по арг. от пар. 6, т. 62 от ДР
на ЗДвП, в който е посочено понятието за „системно“ нарушение, а именно това, което е
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага
наказание за същото по вид нарушение.
Поради горното съдът приема, че за всяко следващо нарушение до третото от влизане
в сила на ЕФ № К 4271729 е налице повторност, а при трето нарушение в рамките на една
година от влизане в сила на ЕФ № К 4271729, ще е налице системност на нарушението.
Предвид изложеното съдът приема, че правилно в обжалвания електронен фиш
деянието е квалифицирано като повторно.
С оглед всичко изложено електронният фиш ще бъде изменен, като бъде приложен
закон за по-леко наказуемото деяние с правна квалификация чл. 21, ал.1, вр. с чл.189, ал.4 ,
вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т. 4 ЗДвП.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни, съразмерно
на уважената и отхвърлена претенция.
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, поради което
такива не следва да му се присъждат.
АНО е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
5
Представлявал се е от юрисконсулт по делото, поради което такива разноски му се дължат.
На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева за осъществената защита, като съобрази фактическата
и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност. Намалено по
съразмерност с оглед уважената част от претенцията, жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 35.29 лева
Съдът служебно е допуснал изготвяне на Съдебно-техническа експертиза, за което от
държавния бюджет е заплатена сума в размер на 391.86 лева за възнаграждение за вещото
лице, която ще се възложи за плащане от страните съразмерно с уважената, респективно
отхвърлена част от претенцията, а именно 253.56 лева – за АНО и 138.30 лева – за
жалбоподателя.
При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.4, вр. с ал.7, т.1 ЗАНН, Районен съд -
Сливница
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 6904909, издаден от ОДМВР – София, с който
на В. З. И. е наложено наказание глоба в размер 1700 лева, на основание чл. 189, ал.4, вр. с
чл.182,ал.4, вр. с ал. 2, т.6 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП,
КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението на чл.21, ал.1 ЗДвП и санкционната разпоредба
на чл.189, ал.4 , вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т. 4 ЗДвП, поради което НАЛАГА на В. З. И.
административно наказание глоба в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА В. З. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ОДМВР – София сумата в
размер на 35.29 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. З. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Сливница
сумата в размер на 138.30 лева – разноски за СТЕ.
ОСЪЖДА ОДМВР - София ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Сливница сумата в
размер на 253.56 лева – разноски за СТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6