№ 119609
гр. София, 28.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110152080 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ю, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу В. Г. Д. за вземане в размер на 1 951,86 лева - главница по Договор за кредит №
L313690 от 16.01.2023 г., ведно със законната лихва от 21.09.2023 г. до окончателното
плащане, 60,59 лева – възнаградителна лихва за периода от 16.04.2023 г. до 05.05.2023 г.,
18,44 лева – обезщетение за забава за периода от 10.09.2022 г. до 14.09.2023 г. и за вземане в
размер на 698,87 лева - такса за разглеждане.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница,
обезщетение за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част от вземанията.
Следва да бъде отказано обаче издаването на такава за сумата от 698,87 лева - такса за
разглеждане и за сумата от 60,59 лева – възнаградителна лихва, съображенията за което са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Искането за сумата 698,87 лева - такса за разглеждане, се основава уговорка в договора
за кредит, съгласно която кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане в
размер на 748,79 лева, която е дължима преди подписване на договора, финансира се от
кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план. Съгласно посоченото от заявителя, въпросната такса е дължима във
връзка с оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. Дейността по оценка на
кредитоспособността на бъдещия кредитополучател обаче е задължение на лицата, които
предоставят потребителски кредити, съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. С посочената
уговорка в договора се прехвърля върху длъжника финансовата тежест от изпълнението на
задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на кандидатстващия за кредит, вменени й с нормата на чл. 16 ЗПК и същата води до
1
неоправдано допълнително увеличаване на размера на разходите по кредита.
В настоящия случай претенцията на заявителя по същество прикрива истинската цел
на клаузата, която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в
нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя тяхната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК), като
този извод е очевиден и с оглед размера на процесните вземания (в същия смисъл е и
практиката на въззивната инстанция, обективирана в Определение № 3909/27.03.2023 г. по
в.ч.гр.д. № 3300/2023 г. на СГС, IV-В състав, Определение № 3848/24.03.2023 г. по в.ч.гр.д.
№ 2172/2023 г. на СГС, VI-В състав, Определение № 2719/01.03.2023 г. по в.ч.гр.д. №
915/2023 г. на СГС, I-Н състав, Определение № 2428/24.02.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1655/2023 г.
на СГС, VI-Ж състав, Определение № 3622/21.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 2601/2023 г. на СГС,
II-Е състав, Определение № 9401/03.08.2023 г. по в.ч.гр.д. № 8338/2023 г. на СГС, II-В и
др.).
По изложените съображения, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК следва да бъде отхвърлено в посочената част за заявената сума за такса за
разглеждане.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираната възнаградителна
лихва, тъй като видно от договора за кредит уговореният ГПР е в размер на 54,12 %, т.е.
същият надхвърля предвидения размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК, а съгласно разпоредбата на чл.
19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски
съразмерно на отхвърлената част или над сумата от 39,36 до пълния заявен размер от 54,53
лева за платена държавна такса и над сумата от 36,10 лева до пълния дължим размер от 50
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на ю, ЕИК ,, срещу В. Г. Д., с ЕГН **********, в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата от 698,87 лева - такса за разглеждане и за сумата от 60,59 лева – възнаградителна
лихва за периода от 16.04.2023 г. до 05.05.2023 г., както и в частта, в която се претендират
разноски за държавна такса над сумата от 39,36 лева до пълния заявен размер от 54,53 лева
и разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 36,10 лева до пълния дължим
размер от 50 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2