Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………….…
гр.София, 19.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на десети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова
в.гр. дело № 15389 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 463079 от
02.08.2018 г. по гр.д. № 46673/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 156 с-в, са уважени
предявените от П.С.П., ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.Красно село, ул.*******,
със съдебен адрес *** срещу ДП „Национална компания Ж.И.”- УДВГД, със седалище
и адрес на управление ***, искове по чл.128, т.2 КТ за заплащане на сумата 95.61лв.,
представляваща трудово възнаграждение за м.11.2014г., и по чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата 1.49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
16.05.2017г.-11.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба 11.07.2017г. до изплащането.
С постановеното
решение са отхвърлени като неоснователни исковете за сумата 4230.40лв.,
представляваща обезщетение по чл.36, ал.2 КТД, сумата 65.94лв., претендирана на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава за периода
16.05.2017г.-10.07.2017г., сумата 1680лв., представляваща паричната
равностойност на ваучери за безплатна храна за периода м.12.2014г.-м.03.2017г.
включително и сумата 26.19лв. обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода 16.05.2017г.-10.07.2017г.
В срока по чл.259,
ал.1 ГПК срещу решението в частта, в която са отхвърлени исковете, е постъпила
жалба от ищеца П.С.П.. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на
постановеното решение, както и за несъобразяване на крайните изводи на съда със
събраните в производството доказателства и установените чрез тях факти.
Отправено е искане за отмяна на решението на СРС, като неправилно. Според
жалбоподателят неправилно съдът е приел, че ищецът не е бил член на
синдикалната организация към момента на напускане на работа. Поддържа правни и
фактически доводи, че не е бил уведомяван за изключването си от синдикалната
организация. Съгласно чл. 7 от Устава на СЖБ членството се прекратявало при
писмено поискване, неплащане на членски внос за три месеца, за които е
получавано трудово възнаграждение и при неспазване на уставните изисквания,
които не били налице в настоящия случай. Твърди, че отговарял на посочените
изисквания за член в Устава на СЖБ. Бил заплащал членския си внос до момента на
незаконното уволнение, след което не е получавал трудово възнаграждение
следователно не дължал и членски внос. След възстановяването му на работа е
следвало членството му да бъде възстановено. Тежестта на доказване за
изключването от синдикалната организация била на ответника, което в случая не
било сторено. Прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна е оспорила жалбата като
неоснователна. Моли за потвърждаване решението на СРС като правилно,
законосъобразно и обосновано. Претендира разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства
в първоинстанционното и въззивно производства по реда на чл.235 от ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
СРС е сезиран на
11.07.2017 г. с подадена от П.С.П. срещу ДП „Национална компания Ж.И.”- УДВГД
искова молба за заплащане на:
- сумата 4230.40лв.,
представляваща обезщетение по чл.36, ал.2 КТД и сумата 65.94лв. на основание
чл.86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава за периода
16.05.2017г.-10.07.2017г.;
- сумата 1680лв.,
представляваща паричната равностойност на ваучери за безплатна храна за периода
м.12.2014г.-м.03.2017г. включително и сумата 26.19лв. обезщетение за забава по
чл.86 ЗЗД за периода 16.05.2017г.- 10.07.2017г.;
- сумата 95.61лв. на
основание чл.128, т.2 КТ вр.чл.272 КТ, представляваща неправомерно удържано от
трудово възнаграждение за м.11.2014г. обезщетение по чл.221, ал.2 КТ и сумата
1.49лв. обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода 16.05.2017г.-10.07.2017г.
Ищецът претендира за
главниците по исковете присъждането на законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащането им.
Твърденията на ищеца
са за съществувало трудово правоотношение с ответника по трудов договор от
12.11.2001г., по който работил на различни длъжности. Със Заповед №
367/20.11.2014г. бил дисциплинарно уволнен от длъжността „ръководител
движение“, отменена с Решение № 58-45/08.07.2015г. по гр.д.№ 1494/2015г. по
описа на СРС, 58 състав, влязло в сила на 27.01.2017г., и уважен иск по чл.344,
ал.1, т.2 КТ. В срока по чл.345, ал.1 КТ се явил в предприятието на
работодателя и на 10.04.2017г. бил възстановен на длъжността. Впоследствие
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание
чл.327, ал.1, т.12 КТ и Акт № 1091/19.04.2017г. трудовото му правоотношение
било прекратено. Твърди да е упражнил правото си на прекратяване в срок по-малък
от един месец от възстановяването на работа. С оглед основанието за
прекратяване навежда, че има право на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, което
според Колективния трудов договор, сключен на 06.06.2016г. между работодателя и
синдикалните организации, е в завишен размер. Позовава се на разпоредбата на
чл.36, ал.2 КТД, според която, когато трудовото правоотношение е прекратено до 1 месец
от датата на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
обезщетението е в размер на 10 брутни трудови възнаграждения. Твърди, че
получил от работодателя обезщетение по чл.222, ал.З КТ в размер на 6 брутни
трудови възнаграждения, вместо дължимите 10. В тази връзка отправил искане за
заплащането на пълния размер на обезщетението, т.е. още 4 брутни заплати в размер
на сумата 4230.40лв., но получил отказ с аргумента, че не е член на синдикална
организация, страна по КТД. Твърди, че преди дисциплинарното уволнение заплащал
ежемесечно членски внос към КНСБ, която синдикална организация е страна по КТД,
а за времето, в което трудовото правоотношение не е съществувало поради
уволнението и неговата последваща отмяна от съда /21.11.2014г.-27.01.2017г./
като безработен не е имал задължението да заплаща членски внос. Отделно от това
навежда, че според Устава на СЖБ членството в синдикалната организация се
прекратява при неплащане на членския внос за три месеца, за които е получено
трудово възнаграждение, в която хипотеза настоящия случай не попада, съответно
предвидено освобождаване от заплащане на членски внос на безработните членове
на СЖБ. В тази връзка сочи, че не е уведомяван да е бил изключен от
синдикалната организация, поради което има право да получи пълния размер на
обезщетението според предвиденото в КТД. Излага още, че по силата на КТД
работодателят заплаща на работниците и служителите ежемесечно ваучери за
безплатна храна на стойност 60лв., заедно с изплащането на трудовото
възнаграждение, без да са предвидени специални условия, на които работниците
или служителите да отговарят.
Предвид това твърди,
че за периода м.12.2014г.-м.03.2017г. включително, т.е. от дисциплинарното
уволнение до неговата отмяна с възстановяването му на длъжност има право да
получи, но работодателят не заплатил паричната равностойност на ваучерите за
храна за този период в размер на 1680лв. На следващо място твърди, че при
дисциплинарното уволнение работодателят удържал от трудовото му възнаграждение
за м.11.2014г. сумата 95.61лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 КТ.
За разликата до пълния размер на обезщетението било образувано гр.д.№
14036/2015г. по описа на СРС, 57 състав, впоследствие прекратено. Предвид
обстоятелството, че дисциплинарното уволнение е признато за незаконно и
отменено с влязло в сила съдебно решение, счита, че не е налице и основание за
удържането на сумата, съответно същата е била удържана неправомерно. Поради
забавата претендира в негова полза да е възникнало правото на обезщетение по
чл.86, ал.1 ЗЗД, по размер и период уточнени в исковата молба. Претендира
разноски.
В срока за отговор, ответникът
ДП „Национална компания Ж.И.”- УДВГД оспорва исковете по основание и размер и
изразява становище за отхвърлянето им като неоснователни. Излага, че необходимо
условие за плащането на обезщетение по чл.36, ал.2 КТД е работникът или
служителят да е членувал в синдикат, страна по КТД, или се е ползвал от КТД
като присъединил се през последните 12 месеца, преди придобиване правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тази връзка твърди преди прекратяване
трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ да е отправил запитване до
всички синдикални организации, страни по КТД, включително и до СЖБ към КНСБ,
които отговорили, че към 21.11.2014г. ищецът не е техен член. Последната
синдикална
организация отговорила, че преди дисциплинарното уволнение ищецът бил в
членствено правоотношение, но впоследствие изключен и след възстановяването му
на работа не е подал молба за ново членство. Поради това възразява да дължи
пълния размер на сумата 4230.40лв., представляваща разликата от 4 брутни
трудови възнаграждения за обезщетение по чл.222, ал.З вр. чл.36, ал.2 КТ.
Излага, че не е налице основание за ищеца да получи паричната равностойност на
ваучери за храна за периода, в който между тях не е съществувало трудово
правоотношение поради дисциплинарното уволнение, както и навежда, че като
социална придобивка в КТД е предвидено от това право да се ползват работници и
служители, членове на синдикални организации или присъединили се към КТД. По
отношение иска за сумата 95.61лв., като неправомерно удържана от трудово
възнаграждение за обезщетение по чл.221, ал.2 КТ и отпадане основанието за това
поради отмяна на дисциплинарното уволнение, изразява становище за
недопустимост. Претендира разноски.
В доклада по делото
изготвен на основание чл. 146 ГПК, СРС е указал на ищеца, че по иска по чл. 36,
ал. 2 КТД вр. чл. 222, ал. 3 КТ следва да установи упражняването на правото за прекратяването
на трудовото правоотношение, членството си в синдикалната организация, стажа си
от 10 години при работодателя и изискуемостта на вземанията, респ. забавата. Отразено
е, че между страните не се спори относно съществуването и прекратяването на трудовото
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ-поради придобито право на
пенсия, незаконното уволнение на ищеца за посочения период и възстановяването
му на работа.
В производството пред
първата инстанция е било спорно единствено обстоятелството дали към деня на
прекратяване трудовия договор на ищеца на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ
членството му в СБЖ към КНСБ е било прекратено поради неговото изключване след
дисциплинарното уволнение през 2014г.
С обжалваното решение
съдът е приел, че към датата на незаконното уволнение ищецът е бил член на
синдикалната организация. Изрично е посочено, че от фактическа страна не е
спорно, че към деня на дисциплинарното уволнение м.11.2014г. ищецът бил член на
синдикалната организация СБЖ, като видно от представените фишове за работна
заплата в периода м.01.2014г.- м.09.2014г. /стр.99-106 от делото на СРС/ от
трудовото му възнаграждение било правено отчисление за членски внос. Съдът е
формирал изводи, че по силата на чл.49 КТ синдикалната организация била
юридическо лице, включително нейни поделения, която в устава си регламентира
реда и условията за възникване и прекратяване на членството. Работодателят не е
страна по това правоотношение и няма право на преценка дали работник или
служител е член на синдикална организация. Установено е, че ищецът бил изключен
като член поради неспазване на уставните изисквания. От полученото писмо от СЖБ
се установявало, че към датата на прекратяването на трудовото правоотношение на
основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ ищецът не е бил член на синдиката
следователно не следвало да му бъдат присъждания претендираните суми. По
отношение на претендираната равностойност на ваучерите за храна, съдът приел,
че след като ищецът не е член на синдиката, претендираната сума не следва да му
се присъжда.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Съобразно така установените си задължения, настоящият
въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Релевираните в
подадената жалба доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в
обжалваната част, въззивният съд намира за основателни, поради следното:
Страните не спорят,
че по сключен през 2001г. трудов договор към 2014г. ищецът е заемал длъжността
„ръководител движение”. Със Заповед № 367/20.11.2014г. трудовият договор бил
прекратен с налагане наказание „дисциплинарно уволнение”, считано от
21.11.2014г. С влязло в сила на 27.01.2017г. съдебно решение № 58-
45/08.07.2015г. по гр.д.№ 1494/2015г. по описа на СРС, 58 състав, уволнението
било отменено като незаконно на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и искът по
чл.344, ал.1, т.2 КТ бил уважен. Трудовото правоотношение било възстановено с
явяване на ищеца в срока по чл.345, ал.1 КТ на работа, който започнал
изпълнение на трудовите задължения, считано от 11.04.2017г.
Впоследствие поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст трудовият договор
бил прекратен на 19.04.2017г. на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ въз основа акт
№ 1091/19.04.2017г.
С оглед основанието
за прекратяване на трудовия договор ищецът имал право и работодателят заплатил
обезщетение по чл.222, ал.З КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, по
което страните не спорят.
С молба от
16.05.2017г. ищецът заявил, че поради уволнението членственото правоотношение със
синдикалната организация не е прекратено и отговаря на условията по чл.36, ал.2
КТД, поради което има право да получи 10 брутни възнаграждения, като е
направено искане да му бъдат заплатени още 4 брутни заплати в размер на
4230.40лв.
От фактическа страна
не е спорно, че към деня на дисциплинарното уволнение м.11.2014г. ищецът бил
член на синдикалната организация СБЖ, като видно от представените фишове за
работна заплата в периода м.01.2014г.- м.09.2014г. от трудовото му
възнаграждение било правено отчисление за членски внос.
Преди прекратяване на
трудовия договор, с писмо от 12.04.2017г. работодателят отправил запитване до
всички синдикални организации, страна по сключения през 2016г. колективен
трудов договор, дали ищецът членува в някоя от тях и ако е такъв от кога,
съответно редовно ли плаща членския си внос. В отговор всяка от тях уведомила
ответника, че П. Станчев не е синдикален член. В отговора по писмото на СЖБ към
КНСБ /стр.211 от делото пред СРС/ след дисциплинарното уволнение през 2014г.
същият бил изключен от ОСО София-1 към СЖБ и при възстановяването му на работа
не е подавал заявление за членство, съответно не е неин член.
По исковете с правно
основание чл.36. ал.2 КТД и чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл. 228, ал.
2 КТ размерите на обезщетенията по чл.
215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в
колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи
размери. С настоящия КТД е предвидено, че размерът на обезщетението по чл. 222,
ал. 3 КТ е в размер на 10 брутни възнаграждения. Правилно районният съд е
определил фактическия състав на чл. 222, ал. 3 КТ във вр. с чл. 36, ал. 2 КТД,
а именно че следва да се прекрати трудовото правоотношение след като е
придобито право на пенсия, служителят да има десет години трудов стаж при
работодателя и да е член на синдиката или да се е присъединил към КТД.
Както в
първоинстанционното производство така и във въззивното производство
единственият спорен въпрос е членството на жалбоподателят в синдикалната
организация към момента на прекратяването на правоотношението.
Членството в
синдикална организация е доброволен избор и поведение на лицата, обвързващо ги
с права и задължения. Лицето не може да черпи права от свой избор при
положение, че в конкретния случай не са се осъществили предпоставките на закона
за ползване на допълнителни права. Видно от регламентацията на КТД в КТ,
по съществото си този договор е допълнителен регулатор на отношенията между
работодател и синдикална организация, респективно организации, страни по
договора и техните членове,
който детайлизира уредбата на трудовите и осигурителни отношения на работниците
и служителите, които по начало не са уредени с повелителни норми на закона. Безспорно
е, че в колективния трудов договор са уговорени клаузи, по-благоприятни за
работниците и служителите от установените в закона. При наличие на КТД и
установеното в чл. 57, ал. 1 КТ действие на същия само спрямо
работниците и служителите, които са членове на синдикалните организации - страни по него, за
останалите работници и служители, независимо дали членуват или не в синдикална
организация, която не е страна по КТД, могат да се предвиждат различни условия
и ред за присъединяване към него. Това следва от нормата на чл. 57, ал. 2 КТ и се отнася до индивидуалното присъединяване към сключения вече
колективен трудов договор.
Съгласно
чл. 49, ал. 1 КТ синдикалните организации придобиват качеството на юридическо
лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдружения с нестопанска
цел. С чл. 49, ал. 2 КТ е посочено, че поделение на организация, вписана
съгласно предходната алинея, придобива качеството на юридическо лице съгласно
устава й. Видно от 32 от Устава синдикалната организация сама определя
организационната си структура, като същата е самостоятелна структурна единица
със свой печат, банкова сметка ***. Съгласно чл. 2, ал.1 от КТД/действащ към
момента на подаване на заявлението за напускане/ същият се прилага само за
членове на синдикатите, страна по КТД - за времето на членството им, както и за
присъединени към договора - за времето на присъединяването им. В чл. 5 от КТД е
предвидено, че работодателят поема задължението да не прилага КТД за работници
и служители, нечленуващи в Синдикатите и неприсъединили се по договорения ред.
Синдикалната организация приема собствен устав. Според чл. 7, ал.1 от
приложения устав на Синдиката член на синдиката може да бъде всеки работещ,
временно освободен или пенсионер от системата на жп транспорта и свързаните с
него предприятия, производства и учреждения. Като встъпването се декларира с
писмено заявление до Основната синдикална организация, подадено чрез
съответната ПСО, а за колективните членове с писмено заявление до КС.
Чрез
събраните пред първата инстанция доказателства в производството е установено,
че към деня на дисциплинарното уволнение през м.11.2014г. ищецът бил член на
синдикалната организация СБЖ.
Доказателства
за изключването му от синдикалната организация въз основа на дисциплинарното
производство проведено срещу ищеца, което впоследствие е прието от съда за
незаконно не са представени пред двете инстанции.
Правилни са
формираните от СРС изводи, че в Устава на синдиката е уговорено, че членството
се прекратява при поискване от служителя, неплащане на членски внос и неспазване
на уставни изисквания, като в последните два случая прекратяването се решава на
ПСО/Първичната синдикална организация/, за което решение служителят се
уведомява.
Поради това, за да
бъде изпълнен фактическият състав за прекратяване на членство в синдикалната
организация е нужно някоя от предпоставките да е налице, да е взето решение за изключване
и служителят да бъде уведомен за това.
В настоящето
производство не е представено решения на ПСО за изключване на ищеца от
синдикалната организация на някое от посочените основания.
Не са ангажирани от
страна на ответника /чиято е доказателствената тежест за този факт съобразно
чл.154, ал.1 ГПК/, и доказателства, за това дали ищецът е уведомен за
прекратяване на членственото му правоотношение въз основа на конкретно решение
на компетентния орган – ПСО.
Освен това, както бе
посочено по-горе, член на синдиката могат да бъдат и „освободените“ служители.
Следователно няма пречка ищецът да продължи да бъде член на организация след
уволнението му.
В производството не
се установи ищецът да е подавал заявление за напускане като член на
организацията и такива твърдения от страна на работодателят -ответник не са
изложени.
Представеното пред
първата инстанция писмо на синдиката СЖБ към КНСБ изх.№ 5856 с посочена дата 19.04.2017
г. /л.211 от делото на СРС/, в което се посочва, че ищецът е изключен, тъй като
бил дисциплинарно уволнен не представлява решение на ПСО/Първичната синдикална
организация/ и не се придружава от такова, поради което като частен свидетелстващ
документ не се ползва с материална доказателствена сила за установяване на
обстоятелството, че членството на ищеца в синдикалната организация е било
прекратено на предвидено в Устава основание. Съгласно чл. 180 ГПК частни
документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство,
че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. частният
свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила, освен ако съдържа
неизгодни за издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно
признание.
Доказателствената
стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно
убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. - Решение № 136 от
14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 88 от
23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4766/2013 г., III г. о. По делото не са
представени други доказателства освен процесното писмо, така въпреки него
дисциплинарно уволнен служител може да продължи да бъде член, докато не се
изпълни фактическия състав на чл. 7, ал. 2 от Устава. Дисциплинарното уволнение не представлява
неспазване на уставни изисквани. С оглед на горното неправилно СРС е приел, че
е налице изключване на служителя от синдикалната организация.
Според разпоредбата
на чл. 222, ал. 3 от КТ, която е относима към настоящият случай - при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от
основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е
работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж -
на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Според чл. 36, ал. 2 от
КТД /сключен между ДП“НКЖИ“ и КНСБ – Синдикат на железничарите в България и
Съюз на транспортните синдикати в България и КТ“Подкрепа“-Национален
железничарски синдикат и Федерация на транспортните работници/ в сила от 2016
г., "при прекратяване на трудовото
правоотношение, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, вкл. и при условията на чл.68а КСО, независимо от основанието за
прекратяване, работниците и служителите имат право на обезщетение по чл.222,
ал.3 КТ. Когато последните 10 години трудов стаж са при един и същ работодател,
обезщетението е в размер на 10 брутни трудови възнаграждения, ако трудовото
правоотношение е прекратено до 1 месец от датата на придобиване на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Според Решение № 270
от 24.03.3014 г. на ВКС по гр. д.1296/2013 г. на III ГО, което въззивната
инстанция споделя изцяло, разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ предвижда
по-скоро "гратификационно" плащане, отколкото обезщетение, като вид
благодарствено признание на работодателя към неговия работник или служител за
положения през годините труд. Фактическия състав на материалното право по чл.
222, ал.3 от ГПК предвижда следните предпоставки - 1. прекратяване на трудовото
правоотношение, независимо от основанието за това, 2. работникът или служителят
да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и 3. да не е
изплащано такова обезщетение. Фактическия състав на разпоредбата на чл. 36, ал.
2 от КТД предвижда допълнителна предпоставка - трудовото правоотношение да е
прекратено до 1 месец от датата на придобиване на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Чрез събраните в производството доказателства се установява наличие на
посочените основни и допълнителна предпоставки, поради което искът по чл. 36,
ал. 2 КТД вр. чл.222, ал.3 КТ се явява основателен и доказан. След
възстановяване на работа със заповед № 1059/10.04.2017 г. ищецът е подал
заявление вх.№ 5826/19.04.2017 г. за прекратяване на трудовото му
правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати оставащите 4 брутни трудови възнаграждения на служителя
дължими на основание чл.36, ал. 2 от КТД доколкото в проведеното производство
се установи, че работодателят ответник е заплатил при прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца със заповед № 1091/10.04.2017 г. обезщетение в размер
на 6 брутни трудови възнаграждения на основание чл.222, ал.3 КТ.
Основателен се явява
и искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД за обезщетение в размер на законната лихва,
изчислено върху главницата – 4 брутни трудови възнаграждения. Видно от
представената жалба от 16.05.2017 г. ищецът е поканил ответника да заплати
претендираната сума.
По отношение на иска
по чл. 70 КТД и чл. 71 КТД, съдът намира следното:
Нормата на чл. 269,
ал.2 от КТ предвижда, че допълнителни трудови възнаграждения или част от тях
могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския
съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор. Съгласно чл. 14 от Наредба № 7 от 9 юли 2003 г. за
условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност
като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор
/наричана за по-кратко Наредба № 7/ ваучери за храна се предоставят при
условия, уговорени между работодателя и представителя/ите на работниците и
служителите и/или на представителя/ите на национално представителните
синдикални организации в предприятието. В наредба № 7 е дадено определение за
ваучер, като същите са средство за замяна, посредством което ползвателите
получават храна и хранителни продукти срещу номиналната стойност на ваучерите в
ресторанти, заведения за бързо обслужване, както и в обекти за търговия с
храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети, хипермаркети и
др., осъществяващи дейност в съответствие с изискванията на Закона за храните.
В чл. 70 КТД и чл. 71 КТД е предвидено, че на служителите се осигуряват ваучери
за храна в месечен размер от 60 лв. Те се различават от безплатната храна по чл. 285, ал. 1 КТ, която е
предвидена за специфичен характер на работата и организация на труда и винаги
се осигурява в натура. За разлика от нея, изплащаното в натура допълнително
трудово възнаграждение по чл. 269, ал.2 КТ представлява доход, поради което
стойността му следва да бъде включена към размера на трудовото възнаграждение
на работника. В същия смисъл са и цитираните в мотивите на обжалвания съдебен
акт Решение № 254 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2012 г., IV г. о., ГК
и Решение № 23 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2015 г., III г. о., ГК.
Не се установи плащане от страна на ответника за процесния период. Следователно
основателен се явява искът по чл. 70 КТД и чл. 71 КТД. Изводите на двете
инстанции са различни, поради което решението на СРС следва да бъде отменено в
частта, в която искът е отхвърлен като неоснователен.
Идентичен извод се
налага и за претенцията за акцесорното вземане по чл. 86, ал.1 ЗЗД за
обезщетение в размер на законната лихва, изчислено върху главницата. Видно от
представената жалба от 16.05.2017 г. ищецът е поканил ответника да заплати
претендираната сума. Също така не е налице хипотезата на чл.14, ал. 3 от
Наредба № 7, тъй като ищецът не е получавал ваучерите, чиято равностойност
претендира.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на жалбоподателя се дължат разноски по
спора. В настоящото производство същият претендира разноски в размер на 800 лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени и сторените разноски в първоинстанционното
производство в размер на 787,26
лв., като бъдат приспаднати присъдените
такива с решението на СРС в размер на 12,74 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС таксите и разноските в размер на 168,20 лв.,
представляваща държавна такса и разноски за въззивното производство и в размер
на 336,40лв. –държавна такса и разноски дължими в първоинстанционното
производство.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 463079 от 02.08.2018 г. по гр.д. №
46673/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 156 с-в, В ЧАСТТА, В КОЯТО са отхвърлени като
неоснователни предявените от П.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.Красно
село, ул.*******, със съдебен адрес ***, срещу ДП „Национална компания Ж.И.”- УДВГД,
със седалище и адрес на управление ***, искове за сумата 4230.40лв.,
представляваща обезщетение по чл.36, ал.2 КТД, за сумата 65.94лв. на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава върху сумата 4230.40 лв. за
периода 16.05.2017г.-10.07.2017г., за сумата 1680.00 лв., представляваща
паричната равностойност на ваучери за безплатна храна за периода
м.12.2014г.-м.03.2017г. включително и за сумата 26.19лв. обезщетение за забава върху
сумата 1680.00 лв. по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 16.05.2017г.-10.07.2017г. и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ДП „Национална компания Ж.И.”- УДВГД, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на П.С.П., ЕГН **********, с
адрес ***, ж.к.Красно село, ул.*******, със съдебен адрес ***, сумата от
4230.40лв., представляваща обезщетение по чл.36, ал.2 КТД вр. чл.222, ал.3 КТ, ведно
със законната лихва от 11.07.2017 г. до окончателно погасяване на задължението,
сумата 65.94 лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за
забава върху сумата 4230.40 лв. за периода 16.05.2017г.-10.07.2017г., сумата
1680.00 лв., представляваща паричната равностойност на ваучери за безплатна
храна за периода м.12.2014г.-м.03.2017г.
включително, ведно със законната лихва от 11.07.2017 г. до окончателно
погасяване на задължението, и сумата 26.19 лв. обезщетение за забава по чл.86,
ал.1 ЗЗД върху сумата 1680.00 лв. за периода 16.05.2017г.-10.07.2017г.
ОСЪЖДА ДП „Национална компания Ж.И.”- УДВГД, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на П.С.П., ЕГН **********, с
адрес ***, ж.к.Красно село, ул.*******, със съдебен адрес ***, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 800.00 лв.- разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ДП „Национална компания Ж.И.”- УДВГД, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на П.С.П., ЕГН **********, с
адрес ***, ж.к.Красно село, ул.*******, със съдебен адрес ***, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 787,26 лв., разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение пред първа инстанция.
ОСЪЖДА ДП „Национална компания Ж.И.”- УДВГД, със
седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски
съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 168,20 лв. –държавна такса и
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА ДП „Национална компания Ж.И.”- УДВГД, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на по сметка на Софийски районен
съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 336,40 лв. - държавна такса и
разноски за първоинстанционното производство.
ДОПУСКА на
основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.