Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 35

град Габрово, 17.02.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари ................................. през две хиляди и двадесета година ................................... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА ............................. и в присъствието на прокурора ..................................................................................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 1223 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя Х.Д.Х. *** е обжалвал Наказателно постановление № **********, издадено на 11.11.2019 година от Заместник директор на РДГ – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (Обн. ДВ брой 11/07.02.2012 г.) във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 5/05.08.2011 г. за сечите в горите (Обн. ДВ брой 64 от 19.08.2011 г.), същият е бил санкциониран с “Глоба” в размер на сумата от 300 лева, наложена въз основа на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. По съображения, изложени в жалбата и подробно развити чрез процесуален представител, който е упълномощил според предвидения за това ред, жалбоподателя е счел издаденото постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Към последните спадат и разноски, заплатени на този процесуален представител, които се претендират за присъждане въз основа на предвиденото с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Ответната по жалба страна чрез процесуални представители, които също са упълномощени по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище за нейното оставяне без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез същата наказателно постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също се поддържа искане за присъждане на разноски.

След като съпостави събраните в рамките на производството както писмени, така и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното:

Свидетелите Т.Г. и Я.И. работят като горски инспектори към РДГ – В. Търново.

На 26.03.2019 година св. Т.Г. и Я.И. заедно с други служители на ТП „Държавно горско стопанство” Габрово и ИАГ София осъществили проверка в имот - сечище, който се намирал в Отдел 139, подотдел „Ш” на землище Габрово, Община Габрово. При проверката (която била извършена въз основа на сигнал с Вх. № 2867/19.03.2019 г.) свидетелите констатирали, че за този имот с площ от 13,3 хектара, който се явявал държавна горска територия, спадаща към тази на РДГ -  Велико Търново, имало издадено позволително за сеч № 0488320/01.03.2019  г. от К.Д. на името на жалбоподателя Х.Х., с което на последният като представител на фирма „Палисандър лес” ЕООД се разрешавало да извърши сеч на дървесина в него по количество и видове, упоменати в това позволително. При извършената проверка на терен било установено, че: в северозападната част на имота имало новосъздаден път с дължина 140 метра и широчина 3,0 - 3,20 метра – измерен с ролетка, който не е бил нанесен на технологичния план; че същият бил очертан с оранжева боя и една ивица, а отсечения дървостой в очертанията му е от черен бор и е бил маркиран в основата на пъновете с оранжева боя и КГМ, която не се чете; както и че по средата на този новоизграден път на някои от дърветата била поставена зелена боя като граница между потодели „Ш” и „Щ”. На технологичния план е посочен съществуващ път, който на плана е нанесен като граница между тези два подотдела, и на терен е бил очертан с една ивица и оранжева боя, а дърветата в него са били маркирани с КГМ и оранжева боя. В новосъздадения път са били отсечени 53 броя дървета от вид черен бор с диаметри на пъновете, подробно описани в сортиментна ведомост, част от съставения за проверката констативен протокол Серия В, № 006264/26.03.2019 година, дървесината от които не е била намерена в сечището. Поради възникнал спор между фирмата изпълнител на сечта и ТП „ДГС” Габрово, с констативния протокол са били дадени предписания за извършване на допълнителна проверка от оторизирана геодезическа фирма за установяване на точната граница между подотдели „Ш” и „Щ” от Отдел 139.

Въз основа на данните, отразени в констативния протокол, на 13.05.2019 година в присъствието на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение от свид. Т.Г., който е приел, че след като през периода 01.03.2019 г. – 26.07.2019 година в качеството си на лесовъд на частна практика, отговарящ за имота, не е следил за спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина от Отдел 139, подотдел „Ш” на землище Габрово, Община Габрово, за който е било издадено позволително за сеч № 0488320/01.03.2019  г., като в имота има изграден извозен път, направен в северозападната част на отдела с дължина 140 метра и широчина 3,0 – 3,20 метра, неотразен в технологичния план за добив на дървесина, жалбоподателя Х.Д.Х. е извършил нарушение по смисъла на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 5 от 05.08.2011 година за сечите в горите. Актът е бил връчен на жалбоподателя на същата дата, след неговото съставяне. По-късно, въз основа на него и останалите приложени материали по административно-наказателната преписка е издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.

При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

 От данните, които се съдържат в приложената на л. 21 от делото разписка, се установява, че обжалваното наказателно постановление е било получено от жалбоподателя на 12.11.2019 година. Намиращото се на л. 22 копие от пощенски плик сочи, че жалбата против него е подадена към наказващия орган на 18.11.2019 година, или в рамките на предвидения с чл. 59 от ЗАНН седем дневен срок за обжалване, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на препис от самото постановление. С оглед на изложеното и въз основа на обстоятелството, че се явява подадена от правоимащо лице, жалбата следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за неговата отмяна.

Данните, които се съдържат в приложените писмени материали и показанията на разпитаните свидетели, водят до безспорни констатации само по отношение на дължината и широчината на новосъздадения път, както и по отношение на това, че същият не е съвпадал със съществуващия път, който на схемата за добива на дървесина към технологичния план е бил нанесен като граница между подотдели „Ш” и „Щ” от Отдел 139. В констативния протокол не е отразена информация, която да сочи, че този новосъздаден път се е намирал на около 20 метра от съществуващия такъв, както и че се е явявал успореден на него, каквито твърдения се поддържат  в дадените показания от св. Я.И.. От документацията по делото е видно, че въпросния новосъздаден път се е намирал в северозападната част на подотдел „Ш”. Други данни за неговото местонахождение не са налице. Липсват данни за посоката на този път, като не са налице и такива, които да дават яснота за това какво е било неговото точно месторазположение по отношение на конкретен участък (или участъци) от съществуващия път, който е разделял двата подотдела на Отдел 139.

След като отчете липсата на данни за точното местоположение и посока на описания в констативния протокол „новосъздаден път”, както и на такива, които да позволяват неговото свързване с определен участък от онзи път, който на технологичния план е бил нанесен като граница между двата подотдела „Ш” и „Щ” на Отдел 139, съдът прие, че събраните по делото доказателства не са достатъчни да установят съществуването на самото нарушение като обективен факт. И това е така, тъй като точно заради липсата на тези данни не би могло да се счита, че трасето на т. нар. „новосъздаден път”, описан в констативния протокол, не е съвпадало с трасетата на някой от седемте проектирани временни тракторни извозни пътища, отбелязани както в карнет - описа, съставен на 01.03.2019 година за извършеното маркиране в имота преди започване на сечта, така и в съответната схема за добива на дървесина от него към технологичния план, началните точки на общо пет броя от които започват именно от пътя, нанесен като граница между двата подотдела. Следва да се отбележи, че  самият извозен път, който е отразен в констативния протокол, не е бил маркиран от жалбоподателя, а от други лица – служители на ТП „ДГС” - Габрово в рамките на нормативно предвидена процедура, предхождала издаването на посоченото по-горе позволително за сеч. От показанията на свидетелите Т.Г. и Я.И., както и от изложеното в констативния протокол, е видно, че този път е бил маркиран с оранжева боя, т.е. по начин, по който (според данните в приложения на л. 38-41 от НАХД № 1223/2019 г. карнет опис) в съгласие с установените изисквания са били маркирани и подлежащите на сеч дървета в имота. Между последните очевидно са попадали и онези 53 броя от вида „черен бор”, които са били включени в „новосъздадения път”, тъй като отбелязаните в протокола данни във връзка с цвета на използваната боя и марката върху техните пънове, налагат подобен извод. При това положение не може да се счита, че събраните доказателства са в състояние да определят въпросния път като „новосъздаден”, а оттук – че вмененото във вина на дееца административно нарушение е налице от обективна страна, тъй като в резултат на своето бездействие той действително е допуснал да се прокара такъв, който не е фигурирал в схемата към технологичния план за добив на дървесина. Следва да се има предвид, че трасетата на нанесените пътища  технологичния план са схематични, както и че при способите за тяхното определяне по начина, който е описан в показанията на разпитаната свидетелка И.И.-Т., винаги би могло да се стигне до отклонения вследствие на обстоятелството, че те не са установени с помощта на геодезични координатни точки. Такава хипотеза е възникнала и в конкретния случай, като нейното съществуване се установява не само от дадените указания в констативния протокол, но и от приложения на л. 46 от делото протокол за трасиране и означаване, чрез който на 19.04.2019 година оторизирана фирма е определила и източната граница между подотделите „139ш” „139щ” по действащия ГСП от 2015 година на ТП „ДГС” Габрово.

Освен изложеното до момента следва да се има предвид, че както в акта, така и в издаденото във основа на него наказателно постановление, не са посочени данни за конкретното съдържание на самото бездействие, чрез което жалбоподателя не е изпълнил задължението си да следи за спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина от Отдел 139, подотдел „Ш”. Данните по отношение на това бездействие имат важно значение за състава на нарушението от обективна страна, тъй като именно те позволяват да се извърши преценка дали той е виновен за него, както и въз основа на каква (умишлена или непредпазлива) проявена форма на вина. Поради това отразената в акта констатация (че не е следил за спазването на този технологичен план) също не се явява достатъчна за законосъобразното ангажиране на неговата административно-наказателна отговорност, още повече и поради факта, че датата (датите), на които той не е проявил дължимото поведение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 5/05.08.2011 г. за сечите в горите, не са отразени в материалите по административно-наказателната преписка, и не са установени от събраните доказателства. Те безспорно попадат в рамките на периода, който е изтекъл между издаването на позволителното за сеч и момента за установяване на нарушението. Само посочването на този период обаче (без допълнителното пояснение, че се касае за нарушение, извършено на неустановен ден/дни от него) не е в състояние да определи, че акта и НП отговарят на предвидените изисквания в чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, още повече при въведената начална дата от него, която не  съвпада с деня 04.03.2019 г., от който (според издаденото позволително под № 0488320) е била разрешена и самата сеч. Възникналата във връзка с гореизложеното непълнота по отношение на обстоятелствата, при които нарушението е било прието за осъществено от страна на актосъставителя, е била пренесена и в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, в което също липсват данни за конкретното съдържание на съответното бездействие, отчетено от наказващия орган като причина за налагане наказание въз основа на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. С оглед на това  се налага заключение, че жалбоподателя също е санкциониран в разрез със законовите изисквания, защото липсващите данни за изпълнителното деяние на съответното нарушение не позволяват да се даде еднозначен отговор на въпроса дали то би могло да бъде санкционирано въз основа на приложената санкционна норма, а ако да – в съответствие с коя от двете различни хипотези, предвидени в нея. Това обстоятелство самостоятелно определя издаденото постановление като незаконосъобразно по същество, тъй като разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е предвидила наказание за лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по Закона за горите, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното  наказателно постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че съобразно предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ответната по жалба страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя стойността на съответните разноски – възлизащи на сумата от 300 лева, които (според приложения на л. 30 договор за правна защита и съдействие Серия А, № 013514) той е направил за упълномощаване на процесуален представител в рамките на настоящото дело.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТМЕНЯВА № **********, издадено на 11.11.2019 година от Заместник директор на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 5/05.08.2011 г. за сечите в горите, на Х.Д.Х. ***, ЕГН ***********, е била наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 300 (триста) лева – на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново към ИАГ при МЗХГ София, с адрес гр. Велико Търново, бул. „България” № 23, и инд. № 00138396, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.Х. ***, с ЕГН ***********, сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща направени от същият разноски по делото за адвокат, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................