№ 3750
гр. Варна, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110114481 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, заведена във ВРС с
рег. вх. № 35139/06.10.2021 г. от ищеца М. В. И., ЕГН **********, с адрес *** против ответното
дружество „Е. С.“ АД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление : *** , представлявано
заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет – Х. П. Х., А. А. К. и Р. Г. Л. .
С исковата си молба ищецът е предявил против ответното дружество “ *** „ АД осъдителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, като в изпълнение на даваните от РС Варна
указания ищецът е въвеждал необходимите уточнения в исковата молба.
В производството по делото с Определение № 6072/ 06.06.2022 г.ВРС е уважил искането на
ответника и по надлежния ред в качество на трето лице помагач на ответника съгл. чл.219 ГПК е
конституирана Застрахователна компания „ У. „ АД , ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление *** , представлявана от Д. С. Т.- изпълнителен директор и Б. Х. П. –Главен
изпълнителен директор .
В исковата молба ищецът М. В. И. излага, че на 14.09.2021 г. двама служители на ответника
прекъснали електрозахранването на имота му, находящ се в ПИ № ***, ул. „***“, С.О. „ *** “, гр.
Варна, с абонатен № ***, в изпълнение на заповед на кмета на район „ *** “ относно разрушаване
на незаконната част от имота, и към 05.10.2021 г. то все още не било възстановено, макар в
премахнатия на 17 и 18.09.2021 г. обект (ограда) да нямало електроинсталация, а такава имало
само в законния обект.
Твърди, че редовно заплащал за потребената електроенергия. Поддържа, че поради
прекъсването на електрозахранването е претърпял вреди - била преустановена работата на
електрическите уреди (настолен телефон, фризер, печка, телевизор, радио,) и осветление в имота,
не работела видеосистемата за наблюдение и аларма, заради което била извършени на 15.09.2021г.
и на 27.09.2021 г. кражби на вещи (2 бр. велосипеди; 4 бр. водопроводни спирателни кранове 3/4 -
1
4 бр; душ-батерия комплект; медна тръба ф 25 мм, 2м дължина; 10 литров меден котел за вода с
антикварна стойност) на стойност 320 лв., развалили се хранителни продукти (12 кг риба и 5 кг
свинско месо) на стойност 180 лв., а заради невъзможността за работа с електрически инструменти
за работа (ъглошлайф, електрожен и др.) не могъл да отстрани останалите след премахване на
оградата железни предмети, затова към 14 ч. на 24.09.2021 г. се препънал в прикрита тел и наранил
главата и лявата си ръка. Твърди, че бил обезпокоен от вероятността от нови кражби и страдал от
упражнявания над него психически тормоз, а качеството му на живот се влошило.
Отправеното до съда искане е да се осъди ответника да му заплати сумата от 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в кражба на вещи
за 320 лв. и развала на хранителни продукти за 180 лв. вследствие на прекъснато на 14.09.2021 г.
електрозахранване на имота, находящ се в ПИ № ***, ул. „***“, С.О. „***“, гр. Варна, с абонатен
№ ***, както и сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, претърпени вследствие на прекъснато на
14.09.2021 г. електрозахранване на имота, находящ се в ПИ № ***, ул. „***“, С.О. „***“, гр.
Варна, с абонатен № ***, ведно със законна лихва за забава върху всяка от главниците, считано от
депозиране на исковата молба - 06.10.2021 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Е. С.“ АД, чрез процесуалния си представител,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска.
Твърди, че била издадена заповед на кмета на р-н „***“ за премахване на строеж „масивна
едноетажна постройка и масивна ограда“ на ищеца, като незаконнният строеж бил долепен до
съществуваща постройка в ПИ № ******, за която признава, че е била разкрита партида за обект с
абонатен № ***. Поддържа, че незаконният строеж е бил свързан към съществуващата жилищна
постройка след електроразпределителното табло, затова е бил електрозахранван след границата на
собственост без знанието на ответното дружество и то не би могло да разполага с информация, че
при изпълнение на заповедта на кмета ще бъде прекъснато електрозахранването и на законната
постройка. Твърди, че на 14.09.2021 г. електрозахранването било прекъснато от стълб извън
процесния имот, за което обстоятелство бил съставен констативен протокол, като само по този
начин можело да изпълни законоустановените си задължения. Възразява, че електрозахранването
на обект с абонатен № *** може да бъде възстановено, защото принудителното изпълнение на
заповедта за този обект било осъществено. Оспорва по основание и размер претендираните
имуществени и неимуществени вреди. Възразява, че прекъсването на електрозахранването е по
вина на ищеца. Моли за отхвърляне на иска.
Третото лице - помагач на страната на ответника „Застрахователна компания У.“ АД
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска и
моли за отхвърлянето му.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 04.11.2022 г. ищецът моли съда да
уважи предявения иск.
Ответната страна – „ ***“ АД ,чрез процесуален представител юрисконсулт Н. моли съда да
отхвърли иска като неоснователен, необоснован и недоказан и представя списък на разноските по
чл.80 ГПК .
В същото съдебно задание третото лице помагач на страна на ответника – Застрахователна
компания „ У. „ АД не изпраща представител, но депозира преди заседанието писмена молба в
която изразява становище за неоснователност на иска.
2
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и по отделно, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Ищецът по делото е представил с исковата си молба и по делото са приети като писмени
доказателства : жалба рег. № УРИ 460000-4294/28.09.2021 г. до Началника на Пето РПУ - Варна;
жалба рег.№ УРИ 460000-4298/28.09.2021 г. до Началника на Пето РПУ - Варна; лист за преглед
на пациент в КДБ/СО № 3393/24.09.2021 г.; декларация за съгласие за обработка на данни и
маркетингова комУ.ция от 19.07.2021 г.; писмо изх.№ 5890406/19.10.2021 г. от „Е. С.“ АД.
С отговора на искова молба ответникът, от своя страна , е ангажирал писмени
доказателства, а именно – приобщените по делото заверени за вярност с оригинала копия на :
възлагателно писмо рег.№ Д21000747ВН_002ВН/17.06.2021 г.; Заповед № 434/08.08.2016 г. на
Кмета на Район „ ***“ при Община Варна; писмо рег.№ Д21000747ВН 033ВН/19.08.2021 г.;
Констативен протокол № 6111493/14.09.2021 г.; писмо рег.№
УСКОР21002453ПР001ВН/02.12.2021г.; Констативен протокол №6199302/07.12.2021 г.
В проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание от 04.11.2022 г.
ищецът е представил и по делото на листи 83 - 85 са приложени заявление на ищеца и 2 броя
разпечатки на черно бели снимки .
Отделно от цитираните писмени доказателства по делото са събрани и гласни – чрез
показанията на водената от ищеца свидетЕ. Е. С. И.а – съпруга на ищеца .
Съвкупния и поотделен анализ на така събраните само писмени и гласни доказателства
мотивира съда да приеме за установено и доказано по делото от фактическа страна следното :
С възлагателно писмо с рег. № Д21000747ВН _002ВН от дата 17.06.2021 г. Директор на
Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред „ при Община Варна е
възложил на осн. чл. 225 а , ал. 3 ЗУТ, във вр. с чл. 271 , ал.2 АПК и сключен Договор №
Д21000747ВН/01.06.2021 г. между възложителя Община Варна и изпълнителя „***“ ЕООД, ЕИК
*** принудителното изпълнение на влезлите в сила заповеди , а именно Заповед № 434/08.08.2016
г. на Кмета на район „***“ , Община Варна за премахване на незаконен строеж „ масивна
едноетажна постройка и масивна ограда „, находящ се в ПИ № ****** по КК на гр.Варна , СО
„***“, гр.Варна , като принудителното премахване на незаконния строеж съгласно вписаното във
възлагателното писмо е следвало да започне в 10.00 ч. на 06.07.2021 г. , със срок на изпълнение 7
работни дни. Видно от л. 53 - ти от делото , цитираното възлагателно писмо е било получено от
единия от общо седемте адресата – ответното „***“ АД и заведено при ответника под рег. № 3449
от 21.06.2021 г. Останалите адресати на възлагателното писмо са били : фирмата изпълнител „***
„ ЕООД, Директора на ОП „Инвестиционна политика“, Директора на ОД - МВР Варна ,
Управителя на „*** „ ООД , Кмета на Район „***“ и ищеца М. В. И. .
Установява се от приобщеното на лист 55 – ти заверено за вярност с оригинала опие на
уведомително писмо с изх. № Д21000747ВН/19.08.2021г. на Директор Дирекция „Управление на
сигурността и контрол на обществения ред „ при Община Варна, получено от „***“ АД на същата
дата , че изпълнението на Заповед № 434/08.08.2016 г.на Кмета на Район „ *** „ , Община Варна ,
за премахване на незаконен строеж : „Масивна едноетажна постройка и масивна ограда „, находящ
се в ПИ с идентификатор № ****** по КК на гр.Варна – СО „***“ , гр.Варна, след обжалване по
съдебен ред на действията по изпълнението , е било преустановено до произнасянето на съда с
влязъл в сила съдебен акт. С Решение № 1143/11.08.2021 г. на Административен съд Варна било
отхвърлено оспорването по жалбата срещу действията по принудително изпълнение на заповедта .
3
В тази връзка и Директора на Дирекция “Управление на сигурността и контрол на обществения
ред „ при Община Варна е посочил, че действията по принудителното изпълнение на цитираната
заповед следва да бъдат възобновени в 10.00 ч. на 14.09.2021 г., за което са уведомени посочените
и по-горе адресати, сред които и ищеца и ответното дружество.
Заповед № 434/08.08.2016 г.на Кмета на Район „ *** „ , Община Варна е приложена по
делото на лист 54 – ти , като от отбелязването върху десен горен ъгъл върху същата по делото е
доказано , че е влязла в законна сила .Заповедта на Кмета на р-н *** при Община Варна за
принудително премахване на незаконен строеж, находящ се в имота на ищеца съдът приема, че е
влязла в сила с влизане в законна сила на Решението на Административен съд Варна с което
оспорването е било отхвърлено .
От текста на същата заповед се установява, че Кметът на район „***“ още през 2016 г. е
наредил съгласно дадените му правомощия от ЗУТ на ищеца М. В. И. да премахне незаконен
строеж : „Масивна едноетажна постройка и масивна ограда„, находящ се в ПИ с идентификатор №
****** по КК на гр.Варна – СО *** –Варна, и представляваща масивна едноетажна постройка със
застроена площ около 35 кв.м. , и масивна ограда с приблизителна височина около 2,20 м. и
дължина около 5,50 м. в северната си част и около 4,00 м. в източната си част, напълно завършени,
като е определен 30 дневен срок от влизане в сила на Заповедта за доброволно изпълнение на
разпореждането за премахване и посочено , че при неспазване на срока за доброволно изпълнение
ще се извърши принудително премахване на незаконния строеж от Община Варна , съгласно чл.
225 а , ал.3 ЗУТ , като така направените разноски ще са за сметка на М.И. . На последно място в
цитираната заповед е посочено ,че същата подлежи на обжалване по реда на чл. 215, ал.1 и ал.4
ЗУТ , чрез Кмета на Район *** – Община Варна пред Административен съд Варна в 14 дневен срок
от съобщаването й .
Сравнявайки датите на които са съставени индивидуалния административен акт от Кмета
на Район „*** „ Община Варна и възлагателно и уведомително писмо от Директор Дирекция
„Управление на сигурността и контрол на обществения ред „ при Община Варна, съдът приема, че
Заповед № 434/08.08.2016г. е стигнала до знанието на ищеца, който я е оспорил пред ВнАдмС,а
Община Варна е предприела действия по принудително изпълнение на заповедта, които са били
спрени до произнасяне на ВнАДмС с влязъл в сила съдебен акт, след което въз основа на вече
влязлата в законна сила Заповед № 434/08.08.2016г. Директор „Дирекция Управление на
сигурността и контрол на обществения ред „ е разпоредил възобновяване на действията по
принудително изпълнение на административния акт да се извърши в 10 ч. на 14.09.2021 г.
Видно от приложеното на л. 57 – ми писмено доказателство- заверено за вярност с
оригинала копие на уведомително писмо с изх.№ УСКОР21002453ПР _001ПР от 2.12.2021г.
Кметът на Район „*** „ при Община Варна е информирал писмено Изпълнителния директор на
„*** „ АД , ведно с копие до Началник Пето РУ ОД МВР Варна и Районен прокурор при РП
Варна, затова че принудителното изпълнение на Заповед № 434/ 08.08.2016 г. на Кмета на Район
„*** „ Община Варна , към момента на съставяне на писмото , е осъществено в цялост , поради
което и при липса на други възпрепятстващи обстоятелства , които да са установени от *** АД ,
електрозахранването на обекта , предмет на горепосочената заповед, може да бъде възстановено .
От гърба на л. 57 – ми от делото и датата на пощенско клеймо,се установява че ответното
дружество е било уведомено за становището на Кмета на район „*** „ на дата 06.12.2021 г.
Изяснено е по делото , че на 7.12.2021 г., в 16:30 ч. служители при „*** „ АД са
4
възстановили ел.захранването на обекта присъединен към ЕРМ, на процесния адрес , по партида на
абоната и ищец, водена под кл.№ ********* и аб.№ *********, а действията йм са отразени в
писмена форма в Констативен протокол № 6199302 / л. 58/. В КП е вписан и номера на СТИ ,
както изрично е посочено , че ЕРТ се намира на стълб/пилон/стойка извън имота и са вписани
данните на СТИ с фабр.№ 1125 0812 1066 0914 по нощна тарифа 562 и по дневна 1218 .
От приложения на л. 56 – ти по делото в заверено за вярност с оригинала копие на
Констативен протокол № 6111493 се установява, че на дата 14.09.2021 г. в 10.10 ч. служители при
ответното „***“ АД са постили процесния обект на потребление на ел.енергия , като са отчели в
присъствието на свидетели данните от СТИ с фабр. № 1125 0812 1066 0914 по нощна тарифа 562 и
по дневна 1218 , след което прекъснали захранването на обекта с ел.енергия по Заповед на община
Варна с вх.№ EDN 4769/20.08.2021 г.
Сравнителния анализ на двата КП , съставени от „***“ АД, направен от съда обоснова
извода от фактическа страна, че от 10:10 ч. на 14.09.2021 г. до 16:30 ч. на 07.12.2021 г. в имота на
ищеца находящ се в СО “*** „- Варна не е имало ел.захранване посредством СТИ фабр.№ 1125
0812 1066 0914, т.к.на 14.09.2021г. е било преустановено от ответника съгласно Заповед на кмета
на р-н „***“, а на 7.12.2021 г. е било възстановено отново.
От приложените по делото на л. 12,13 заверени за вярност с оригнала копия на жалби
депозирани от ищеца и от съпругата му до Началник Пето РУ ОД МВР Варна, заведени с номера
УРИ 46000-4294 /28.09.2021 г. и УРИ 46000-4298 /28.09.2021г. се установява, че ищецът М.И. е
подал Жалба до Пето РУ ОД МВР Варна затова, че на 14.09.2021 г. около 10:00 ч., когато отишъл
до имота си – ПИ *** в СО „***“ , във Варна установил, че кмета имал намерение да събаря
постройка/ ограда в имота му .Пред събралите се около 20 човека, вкл. 2 полицаи от Пето РУ , без
да бъдат дадени обяснения на М.И. и да му се покаже заповед , безцеремонно му било прекъснато
електрозахранването , което не било възстановено и до деня на подаване на жалбата.Вследствие на
това М.И. е изложил в жалбата си , че търпят неоснователно лишения и нарушени права ,
неприсъщи на граждани в 21 век , като подал жалби и до КЕВР и Енерго Про Север и ежедневни
молби по телефона до оператора йм , но все още бил без ток, поради което е поискал съдействие от
РУ .
Във втората жалба съпругата на ищеца е изложила твърдения, че на 27.09.2021 г. около
14:05 ч. , когато отишли до имота си тя , съпругът й и сина йм И. И. заварили двама човека – мъж и
жена да изнасят от него и да товарят на микробус метални предмети – тяхна собственост . Свалили
натовареното и ги попитали да си кажат имената и защо влизат в имот без разрешение, на което
мъжът и жената отговорили , че съседа на И.и йм казал да влязат и да си вземат каквото йм
трябва.Т.к. друг съсед до И.и освен Т. В. Т. нямало , Е. И.а е посочила в жалбата си до Пето РУ
ОД МВР Варна, че подозирали, че въпросният съсед е Т. В. Т., който бил враждебно настроен към
семейството на И.и . Посочено е още в същата жалба, че след като непознатите си отишли И.и
подали сигнал на 112 в 14:11 ч. , като описали микробуса – „***“ , бял на цвят с номер *** и от
този номер йм отговорили , че ще информират за случая Пето РУ. Искането на И.а обективирано в
жалбата и до районното полицейско управление е било да бъдат предприети необходимите
действия по установяване на извършителите и разпознаването на съседа , който ги насърчил да
влязат в имота йм , а в случай че се окаже Т. В. Т., молят да бъдат уведомени затова, т.к. същият с
клеветите си и с фалшиви документи успял да склони кмета на Варна да разруши имота йм.
Именно във връзка с изложеното в жалбата на ищеца до Пето РУ ОД МВР Варна е и
5
приложения отговор от „***“ АД до ищеца от 19.10.2021 г. От копието на приложеното на л. 23
уведомително писмо на ответника до ищеца, по повод възражение на ищеца относно
преустановяване на ел.захранването в ПИ ***, ответникът е информирал ищеца, че
ел.захранването е било прекъснато на основание чл. 22, т.4 и т.6 от ОУ на *** АД след получено
писмо от Община Варна относно принудително изпълнение на заповед № 434 /8.8.2016 г. на Кмета
на р-н „*** „ и бил съставен КП № 6111493/14.9.2021 г. в присъствие на представител на Община
Варна . Ищецът е бил уведомен, че ел.захранването на обекта може да бъде възстановено , ако това
бъде разпредено на „*** „ АД от Община Варна или от друг орган, в съответствие с неговата
компетентност, както и че съгласно чл. 51 , ал.5 , т.3 от ОУ ДПЕЕ и чл. 122, ал.4 ЗЕ, „***“ АД не
носи отговорност за причинени вреди.
Последното писмено доказателство относимо към спора по същество е приложения на лист
14 –ти и представен от ищеца Лист за преглед на пациент в Спешно отделение . От цитирания лист
се установява, че на 24 септември 2021 г. в 15 : 35 ч. ищецът е посетил спешен център, където е
бил прегледан от д-р Л., а последната му поставила основна диагноза Vl capitis – травма на
главата, отразила премереното кръвно налягане 160/90 , и вписала анамнеза „ спънал се и
паднал.Рана на глава и л.ръка, не е губил съзнание … „.
Последно представените от ищеца писмени доказателства , приети в откритото съдебно
заседание два броя снимки и заявление съдът не анализира поотделно, т.к. снимковия материал не
е видно кога е съставен, а заявлението съдържа въпроси по реда на чл.176 ГПК , които съдът не е
допуснал, излагайки мотиви затова в протокола от о.с.з.
Както бе посочено и по-горе освен писмени доказателства по делото са събрани и гласни
такива . Водената от ищеца свидетЕ. Е. И.а ( съпруга на ищеца по делото, предупредена, че може
да откаже да свидетелства, както и за наказателната отговорност по чл. 290 от НК ) e заявила пред
съда, че желае да дава показания , като е допусната до разпит с оглед искането на ищеца за
установяване на състоянието му при получената травма.
Св.Ел.И.а сочи, че със съпруга й разчиствали, т.к. било ужасно след събарянето и стърчали
железа от всякъде. Мъжът й се спънал в една арматура, политнал напред и в един камък си ударил
главата , шурнала една кръв и те двамата с подръчни средства се опитали да я спрат и веднага
избягали към Спешен кабинет в Окръжна болница. Това се случило в района на „***“, ***
планоснимачният номер на мястото йм. Кагото станал индицента с падането на ищеца имало две
момчета от „*** „, но съпрузите И.и не могли да ги установят. При самото падане на ищеца
свидетЕ.та сочи, че в имота имало много железа стърчащи, арматури, те били там, защото
Кметството йм съборило постройка, макар че нямали основание, имало Решение на съд, че
постройката е в границите на имота, но Кметът не изпълнил решение на Общински съвет да
приведе в действие това решение на Административен съд. Постройката била един гараж с една
стая, нещо такова. Миналата година, сочи св.И.а , че на 14-ти или 15-ти септември го съборили, а
те със съпруга й отишли след това да чистят. Така след удара , в Спешен център мъжът на
свидетЕ.та взлязъл сам вътре, чакали доста , боляло го и като излязъл бил със шита глава. Във
връзка с травмата на главата обяснява свидетЕ.та доста време правили промивки на главна
сменяне на превръзката, месец и половина някъде, докато зарастне, докато се затвори раната. През
това време мъжът на свидетЕ.та,твърди св.И.а, че стоял вкъщи, ходили вече след първата седмица,
след 10 дена почнали пак да ходят там да видят какво става. Към момента, св.И.а е заявила , че
съпругът не е забелязвала да се оплаква от тази травма.
6
Твърди се от свидетЕ.та ,че нямало ел. инсталация , имотът в момента бил в разруха след
три месеца възстановяване на електричеството .
Отделно от горното свидетЕ.та е заявила пред съда, че седем пъти йм ограбвали имота за
няколко години , всяка година похищавали имота и вече нямало какво да се краде, всичко било
окрадено - имали акордеон, на мъжа й - голям акордеон.На конкретно поставени въпроси от съда ,
св.И.а е отговорила , че каквото намерят , това и крадяли : кранчета, хладилникът го опразвали
всичко опразвали от него, кранчета - всякакви, което е бронз, такива работи, метални, всичко се
обирало , а те възстановявали и пак се обирило .
По повод кражбите от имота свидетЕ.та е заявила , че се оплаквали в Пето РУ всеки път, но
те не намирали крадците .
На последно място свидетЕ.та е обяснила пред съда, че съборената сграда била
непосредствено до другата, били долепени , но тази масивната която съборили нямала стена към
дървената, която била тяхната постройка, сега, която съществувала , просто било все едно като
навес.Масивната сграда съборили , която имала масивна стена към бараката , тя била оградата –
една плоча отгоре и толкова , с колони , а според свидетЕ. можело да се разбере коя страда е
законна и коя не, защото едното било бетонно , а другото дървено , едната била дървена постройка
и в момента си съществувала.
На последно място съдът намира за нужно да отчете и изявлението на ищеца в открито
съдебно заседание : „ Вещото лице няма как да отговори имало ли е в съборения имот
електрическа инсталация с 220 V, правилно каза колежката...“, т.к. и ищеца и ответника нямат
спор, че строежът е съборен .
При така изложената по-горе фактическа страна на спора, съдът прави следните изводи от
ПРАВНА СТРАНА :
С предявяването на иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД ищецът М. И. претендира за
осъждане на ответника „*** „ АД да му заплати обезщетение за причинените в следствие на
неизпълнение на договорно задължение по доставка на ел.енергия вреди – имуществени вреди в
размер на 500 лв. и неимуществени в размер на 2000 лв. ведно с акцесорното искане за законна
лихва, начиная от датата на сезиране на съда .
Основателността на исковата претенция възлага в тежест на ищеца да установи наличието
на елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно валидно облигационно
правоотношение между страните по договор при общи условия за предоставяне на услуги – достъп
и разпределение на ел.енергия, изправност на ищеца във връзка с договорните му задължения,
виновно неизпълнение на насрещните задължения на ответника, наличие на претърпени
имуществени вреди изразяващи се в кражба на вещи за 320 лв. и развала на хранителни продукти
за 180 лв. вследствие на прекъснато на 14.09.2021 г. електрозахранване на имота, находящ се в ПИ
№ ***, ул. „***“, С.О. „***“, гр. Варна, с абонатен № ***, както и претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, претърпени вследствие на прекъснато на
14.09.2021 г. електрозахранване на имота, находящ се в ПИ № ***, ул. „***“, С.О. „***“, гр.
Варна, с абонатен № ***, на посочена от ищеца стойност 2000 лв., както и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между твърдяното неизпълнение и настъпилите вреди.
В тежест на ответника е да установи по същество на спора, че също е изправна страна по
договора за пренос на ел.енергия или ако ищецът е претърпял вреди то те не са в пряка причинно –
следствена връзка с действията /бездействията на ответника.
7
Спорът между страните се свежда до това изпълнявал ли е ответникът задълженията си по
договора за пренос на ел.енергия към ищеца и имал ли е основание да прекъсне подаването на
ел.енергия към абоната – ищец по делото .
Ноторно е , че ответникът „***“ АД /“***“ АД/ притежава Лицензия за дейността
„разпределение на електрическа енергия” № Л-138-07/13.08.2004г. Установено е по делото, че
обектът на ищеца попада в териториалния обхват на тази лицензия. Съобразно чл. 89 ЗЕ „За
територията, обхваната от разпределителната мрежа, разпределителното предприятие осигурява: 1.
разпределение на електрическата енергия, постъпваща в разпределителната мрежа; 2.
непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия; 3.
управление на разпределителната мрежа; 4. поддържане на разпределителната мрежа, обектите и
съоръженията и спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания; 5. разширяване,
реконструкция и модернизация на разпределителната мрежа и спомагателните мрежи; 6. други
услуги, като продава електрическата енергия, при публично известни общи условия /чл. 98а ЗЕ/”.
Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през разпределителната
мрежа, действащи към момента, в който се твърди от ищеца да са настъпили имуществени и
неимуществени вреди в правната му сфера, са публично известни и публикувани в сайта на
ответника, одобрени от КЕВР / с предходно наименование ДКЕВР / .
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства в това число цитираните по-горе
писмени доказателства и гласните доказателства попадащи под хипотезата на чл.172 ГПК / т.к.
съпругата на ищеца, разпитана като свидетел съдът допуска че е вероятно заинтересована от
изхода на делото / не доказват елементите от фактическия състав на нормата на чл.79 ЗЗД .
Доказано е по делото , че ищецът и ответното дружество са страни по договор за доставка
на ел.енергия през ЕРМ , както и че ищецът има качество „потребител“ на ел.енергия , която се
отчита по кл. № ********** и аб.№ *** за обект на потребление находящ се в гр.Варна СО „***“,
ПИ № *** . Наличието на валиден договор между ищеца и ответника за доставка на ел.енергия не
е достатъчно за да се изведе извод, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора ,
задължения които се регламентират основно от Закона за енергетиката и Общите условия на
договорите за продажба на ел.енергия , както и ПИКЕЕ .
Доказано е по делото твърдението, че на ищеца , че служители на ответното „*** „АД на
14.09.2021 г. са преустановили ел.захранването на обекта на потребление на ел.енергия и са го
възстановили на 07.12.2021 г. в 16:30 ч.
Напълно недоказани са обаче твърденията на ищеца, че от неизпълнение на договорно
задължение на 14.09.2021 г. изразяващо се в преустановяване на ел.захранването на имота ищецът
да е претъпял вреди . Твърденията за претърпени имуществени вреди на стойност 500 лв. не се
доказват от нито едно от доказателствата по делото , а твърденията за наличие на неимуществени
вреди се подкрепят само от показанията на съпруга на ищеца. Въпреки, че съпругата на ищеца е
дала показания които попадат под нормата на чл.172 ГПК, същата не дава показания от които да
се може да изведе връзка между падането на ищеца върху арматурно желязо в имота му и
преустановеното на 14.09.2021 г. ел.захранване. От писмените доказателства по делото се
установява, че ищецът е получил травма на главата си на 24.09.2021 г. / л. 32-ри от делото – лист за
преглед на пациент / , която травма неминуемо е обусловила болки и страдания у ищеца, но липсва
връзка между падането на ищеца от 24.09.2021 г. и преустановяване на ел.захранването на имота
му на 14.09.2021 г.Доказателства по делото за характера и вида на вредите , чието репариране
8
ищецът желае - по делото не се съдържат.
Ето защо и искът следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан .
На последно място, за пълнота и яснота на мотивите съдът намира за необходимо да
посочи , че установеното по делото изпълнението на влязъл в сила административен акт –
Заповед № 434/8.8.2016 г. на Кмета на Р-н „*** „ Община Варна от страна на ответника и
цитираните от самия ответник в срока по чл.131 ГПК норми от ОУ на ДПЕЕ – чл. 51 , ал.5 , т.3 и
чл.122, ал.4 от Закона за енергетиката , пряко относими към действията на ответника от 14.09.2021
г., изключват отговорността на *** АД по реда на чл. 79 ЗЗД , а от там и съдът не обсъжда по
същество твърденията на ищеца касаещи размерите на предявените искове и разпоредбите на чл.
82 и чл.52 ЗЗД .
Неоснователността на главния иск обуславя и неоснователност на акцесорното искане за
присъждане на законна лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Приемайки осъдителните искове за неоснователни и недоказани , съдът ги отхвърля като
възлага дължимите се съдебно – деловодни разноски в тежест на ищеца съгласно нормата на чл.
78, ал.3 ГПК. В списъка за разноски по чл. 80 ГПК, приложен на л. 86 – ти по делото , ответникът
чрез юрисконсулт Б.Н. претендира един разход – за процесуално представителство, а именно
юрисконсултско възнаграждение.Посочения от юрисконсулт Б. Н. размер на юрисконсултско
възнаграждение от 360 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и чл. 78,
ал. 8 ГПК не обвързва съда , т.к. съдът е този, който следва да определи размера на
юрисконсултско възнаграждение.
Цитираната от ответната страна норма на чл.24 от НЗПП (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2021 г., в
сила от 1.10.2021 г.), гласи : По административни дела възнаграждението за една инстанция е от
100 до 240 лв. По административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лв.
Производството по настоящото гражданско дело не е от административен, а с граждански
характер . Съгласно приложимата норма от НЗПП - чл. 25. (1) (Предишен текст на чл. 25 – ДВ, бр.
98 от 2015 г., в сила от 15.12.2015 г., изм., бр. 74 от 2021 г. , в сила от 1.10.2021 г.) За защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Съдът намира , че
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. с оглед характера и вида на исковата защита,
фактическата и правна сложност на спора, процесуалните действия предприети от ответника е
размера, който следва да бъде определен за юрисконсултско възнаграждение , на основание чл. 78,
ал.3 и ал. 8 ГПК , а не максимума от 360 лв. Ето защо и съдът присъжда дължимото се
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на 100 лв.
На третото лице помагач разноски по делото не се дължат, а съдът следва да отчете в
диспозитива участието по делото на подпомагаща ответника страна .
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения осъдителен иск от ищеца М. В. И., ЕГН **********, с
адрес *** против ответното дружество „Е. С.“ АД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление :
9
*** , представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет – Х. П. Х., А. А.
К. и Р. Г. Л. , с ИСКАНЕ да бъде осъдено ответното дружество „Е. С.“ АД, ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца М. В. И., ЕГН **********, с адрес ***СУМАТА от 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в кражба на вещи за 320 лв. и
развала на хранителни продукти за 180 лв. вследствие на прекъснато на 14.09.2021 г.
електрозахранване на имота, находящ се в ПИ № ***, ул. „***“, С.О. „***“, гр. Варна, с абонатен
№ ***, както и СУМАТА от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, претърпени вследствие на прекъснато на
14.09.2021 г. електрозахранване на имота, находящ се в ПИ № ***, ул. „***“, С.О. „***“, гр.
Варна, с абонатен № ***, ведно със законна лихва за забава върху всяка от главниците, считано от
депозиране на исковата молба - 06.10.2021 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 79,
ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД , като неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА ищеца М. В. И., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ответното
дружество „Е. С.“ АД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление : *** , представлявано
заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет – Х. П. Х., А. А. К. и Р. Г. Л., СУМАТА
от 100,00 лева (сто лева) – представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
пред настоящата инстанция процесуално представителство на ответника, на основание чл. 78, ал.3
и ал. 8 ГПК .
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника, съгл. чл.219 ГПК - Застрахователна компания „ У. „ АД , ЕИК *** , със седалище и
адрес на управление *** , представлявана от Д. С. Т.- изпълнителен директор и Б. Х. П. –Главен
изпълнителен директор .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10