РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. С, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С в публично заседание на двадесет и осми април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440100704 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата ЗДР. ПЛ. СТ. от гр. С е предявила срещу „***“ ООД, представлявано от НПП
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.
8 от договора за потребителски кредит № 508122/22.03.2021 г. за заплащане на сумата от
1 322,70 лв. поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с
добрите нрави, вр. чл. 11, чл. 19, ал. 4, чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Претендира за деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до
следното:
Страна е по Договор за потребителски кредит № 508122/22.03.2021 г., сключен със
„***“ ООД. Съгласно Договора за потребителски кредит е следвало да върне обща сума в
размер на 1 748,30 лева, при сума на получаване 1 500 лева, ГПР 49,38 %, годишен лихвен
процент 40,05 %, при срок на кредита от 37 седмици.
Съгласно чл. 8 от Договора, ищцата следва да плати и неустойка в размер на 1 322,70
лв. на 38 седмични вноски, с което общото задължение по договора възлиза на 3 071 лв..
Ищцата твърди, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 8 от Договор за
потребителски кредит е нищожна поради противоречие с добрите нрави и тъй като е
сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗЗП,
както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като излага следните твърдения: Накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава
1
правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна
за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е
прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират
приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката
дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки
конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1,предл. 3 от ЗЗД. Поради
накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се
достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на длъжника с цел извличане на собствена
изгода на кредитора.
Така уговорената клауза в чл.8 от Договор за потребителски кредит № 508122 е
нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 от
ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е
и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. В
глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за
кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата в чл. 8 от Договор
за потребителски кредит № 508122 според която се дължи неустойка в размер на 1322.70
лева, при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения
чрез поръчителство/гарант или банкова гаранции се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и юди до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди /няма данни за
кредитора да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/, е пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по тълк. дело № 1/2009г„ ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е
тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната
калуза на чл. 8 от Договор за потребителски кредит № 508122 в полза на кредитора се
уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение -
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.
2
Предвидената клауза за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от
ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока - в този смисъл е и т. 32 от извлечение от
протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 г. Неустойката по съществото си е
добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за
заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така
уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още %
от предоставената главница. Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави. С предвиждането на такива разходи посочени в чл. 8
от Договор за потребителски кредит № 508122, се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва
да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 от ЗПК като с уговорката по чл. 8 от Договор за потребителски кредит № 508122 се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 г. Реално, чрез
нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно
обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.
Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията
между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1
и ал. 2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-
453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на
договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Същевременно - посочването на по -
нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по
кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че
клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива
93/13/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
Също така има нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското
законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО
3
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които
въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива
93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание, каквата е клаузата за неустойка уговорена в. Договор за потребителски
кредит № 508122 В тази насока е и практиката на Съда на Европейския съюз.
Нарушен е и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването
на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и
общо дължимата сума по договора. В Договор за потребителски кредит № 508122 е посочена
само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компонента точно са включени в него и как се
формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален
израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да
са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва.
Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в
ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елемента обаче, както бе посочено и
по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи
за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка.
От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при
формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Не е ясно по какъв начин е формиран,
неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компонента, които го
оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в
тях. Именно и поради това Договор за потребителски кредит № 508122 е недействителен, а
от там и недействителна е клаузата за неустойка, поради неспазване на изискването на чл.11
ал.1 т.10 от ЗПК.
4
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
иска. Твърди, че в случая клаузата за неустойка не попада в обхвата на нищожност поради
противоречие с добрите нрави, тъй като във всеки случая на предоставяне на потребителски
кредит финансовата институция следва да държи сметка за носения риск във връзка с
отпускане на кредита. Рисковият профил на клиента се оценява преди момента на сключване
на договора за заем, като към този момент се преценява и носения от финансовата
институция риск. Обезпечението на задължението е съществен елемент п ри оценката на
носения от кредитора риск с оглед обстоятелството, че то му предоставя възможност да
реализира правата си срещу трето лице или банка гарант в случаите на неизпълнение на
договора от страна на потребителя. Поради тази причина при вземане на решение за
сключване на договора за заем, като е оценил кредитоспособността на клиента, кредиторът е
приел да поеме финансовия риск и да сключи договор за заем с клиента при условие, че
същият представи надлежно обезпечение- поръчител или банкова гаранция. Неизпълнението
на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя води до
непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск при неизпълнение
на договора от страна на заемателя. Ето защо съобразно изискванията на чл.92 от ЗЗД
страните са уговорили неустойка, която да обезпечи изпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение в една от двете му форми. Следва да се съобрази и
обстоятелството, че предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависи изцяло от
волята на потребителя. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
потребителят де факто едностранно и без оглед на волята на кредитора е увеличен носеният
от него финансов риск. В случай, че ищецът изначално е бил наясно, че не може да
предостави исканото от кредитора обезпечение, то същият очевидно е договарял
недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.12 ЗЗД с ясното съзнание да лиши
кредитора от обезпечение по кредита. Заемателят нито е поискал удължаване срока за
предоставяне на обезпечение, нито е предложил на кредитора друг вид заместващо
обезпечение. Неустойката следва да се приеме за нищожна ако единствената цел, за която е
уговорена излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В настоящия случай при сключване на процесния договор за кредит ищцата не е
представила каквото и да било обезпечение, което да гарантира дори и в минимална степен
интереса на кредитора от връщане на сумата по договора за заем. Неоснователно счита, че е
твърдението на ищеца, че в ГПР е следвало да се включи и уговорената в чл. 8 от договора
за кредит неустойка. Посоченото противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК,
съгласно която в ГПР не се включват разходите, които потребителя заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Обезщетението за
неизпълнение на договорно задължение, каквото се явява неустоечната клауза не попада в
общите разходи и не може да се взема предвид при изчисляване на ГПР. Редът за определяне
на ГПР е дефиниран императивно в чл. 19 ал. 2 от ЗПК и страните по договора не разполагат
с правна възможност за неговото определяне по различен начин. В конкретния случай ГПР
в размер на 49,88 % е изчислен по формула, съгласно Приложение № 1, като видно от
5
съдържанието на процесния договор единственият разход е посоченият в договора годишен
лихвен процент. В процесния договор ясно е определен размера на ГПР - 49,88 %, ясно е
посочен и размерът на възнаградителната лихва 40,05 %, с оглед на което е изпълнено
задължението по чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК. Според ответника клаузата за неустойка не е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2. т.19 ЗПП. В чл.8 от договора ясно и точно е
посочено какви ще са финансовите последици за потребителя, в случай че същият не
предостави исканото обезпечение. Размерът на неустойката е цифром ясно посочен за целия
период на договора, с оглед на което потребителя е информиран каква точно финансова
тежест следва да понесе. Разпоредбата, задължаваща потребителя да заплати неустойка по
чл. 8 от договора е уговорена по ясен и разбираем начин за потребителя, даващ възможност
да добие ясна представа за икономическите последици от договора и не следва да се третира
от съда като неравноправна. Не е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
нито е налице заблуждаваща търговска практика, за което в отговора се излагат подробни
съображения. В договора ясно са посочени параметрите за главница, възнаградителна лихва
и размерът неустойката и още при сключване на договора потребителя може да прецени
икономическите последици от договора. Не е налице никаква подвеждаща информация,
която може да въведе потребителя в заблуждение и да повлияе на решенията дали да сключи
или не процесния договор за кредит. Неоснователни са и доводите, че клаузата за неустойка
противоречи на императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК цитираната разпоредба няма
отношение неустойката за неизпълнение на договорно задължение, изразяващо се в
предоставяне на обезпечение, а визира единствено обезщетението за забава по чл. 86 от ЗЗД.
Неоснователни са твърденията, че неустоечната клауза е неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗПК. С процесния договор не се създава задължение за потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. При изследване на размера на уговорената неустойка, следва да се вземе предвид
финансовия риск, който предприема кредиторът, предоставяйки заемни средства на
потребителя, при неизпълнение на задължението на последния да предостави исканото
обезпечение.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, претендира за разноски.
В съдебно заседание ищцата не се представлява. В писмено становище
пълномощникът адв. М моли исковете да бъдат уважени по изложените в него съображения.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..
Ответникът не се представлява.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 22.03.2021 г. между „***“ ООД като кредитор и ЗП С. като кредитополучател е
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 508122, по силата на който
кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 1 500 лева с краен срок за
издължаване 06.12.2021 г., платим на 37 седмични вноски в размер съответно първите три
на 11,68 лв. и останалите в размер на 50,39 лв.. Кредитополучателката се е задължила да
6
върне кредита ведно с лихва от 40,05 % и ГПР 49,88 %. Съгласно чл. 6 от договора кредитът
се обезпечава с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на чл. 23 от общите условия
към договора – да има осигурителен доход в размер най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата в страната, да не е поръчител по други договори, сключени с
кредитора, да нямат кредити към този кредитор и към други банки, а ако са двама, размерът
на дохода на всеки от тях да е поне 4 пъти размера на МРЗ. Според чл. 8 при неизпълнение
на задължението по чл. 6 в тридневен срок от страна на кредитополучател я, същият дължи
неустойка в размер на 1 322,70 лв., платима също на 37 седмични вноски в размер на
първите три на 71,32 лв. и останалите в размер на 32,61 лв. Общият размер на подлежащата
сума за връщане по кредита с включената неустойка по чл. 8 възлиза на 3 071 лева.
Съгласно заключението по назначената СИЕ посоченият в т. 5 от Договор за
потребителски кредит № 508122 към искане № 0562346 ГПР в размер 49.88 % отговаря на
изчисления ГПР по кредита, съгласно чл. 19 от Закона за потребителския кредит и включва
само договорната лихва по кредита. ГПР е обективен показател за това колко струва
кредитът, който се изчислява като се сумират всички разходи за него под формата на
изходящи парични, които ще бъдат заплатени и се разделят на размера му на осреднена база
за целия период на кредита. При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита
не се включват разходите: които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
си по договора за потребителски кредит; различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга,
независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; за поддържане на сметка
във връзка с договора за потребителски кредит; за използване на платежен инструмент
(кредитна или дебитна карта, овърдрафт), позволяващ извършването на плащания, свързани
с усвояването или погасяването на кредита. В т. 3 от сключения договор за кредит -
Параметри на договора за кредит се съдържа информацията, взета предвид от Кредитора за
изчисляване на ГПР, съгласно Приложение № 1 на Закона за потребителския кредит -
договорна лихва по кредита - 40.05 %, размер на кредита – 1 500 лева, размер и брой на
погасителните вноски - 3 бр. по 11.68 лева и 34 бр. по 50.39 лева, вид на вноската -
седмична, срок на издължаване на кредита - 06.12.2021 г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:
Предявените искове са процесуално допустими, предявени между надлежно
легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение.
Безспорно се установи, че в случая между страните е бил сключен договор за
кредит, по който ищцата е кредитополучател, а ответникът е кредитор.
Оспорената от ищцата клауза от договора за кредит – чл. 8 предвижда заплащането на
неустойка от страна на кредитополучателя при неизпълнение на задължението за
обезпечаване на кредита.
7
Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи,
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът
може да иска обезщетение за по-големите вреди.
В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за
нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, противоречат
с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. В мотивите на ТР е прието, че съдът следи служебно за спазването на
добрите нрави по иск за дължимост на неустойка. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с
неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл е решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о. и др..
Предвидената в чл. 8 от договора неустойка за неизпълнението на договорно
задължение за представяне на обезпечение на договора чрез банкова гаранция или
поръчител, отговарящи на условията на чл. 23 от общите условия е нищожна. Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и
наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора чрез представяне на
банкова гаранция или посочване на поръчител, отговарящ на изискванията на кредитора в
тридневен срок от сключване на договора, като при неизпълнение е предвидена неустойка в
размер на 1 322,70 лв., който е близко до размера на заемната сума от 1 500 лева.
Предвидено е предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка
вноска. Няма законова пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче нейният размер е значително завишен. Такава клауза изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично
нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните
функции, които законодателят определя за неустойката. По начина, по който е договорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху основното задължение за погасяване на заетата сума, тъй като само по себе си
непредоставянето на обезпечение не води до настъпването на вреди за кредитодателя. Така
уговорената неустойка излиза извън присъщата обезпечителна функция. При договор за
потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на
предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното
ползване и разходите по събиране. Уговорената между страните неустойка не обезпечава
възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето
8
на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Обезпечението има цел различна
от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в
различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото
изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва
вреда за кредитора, размерът на която да бъда обект на обезвреда в клауза за неустойка. При
неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за
ползването , кредиторът ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за
общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД.
По начина, по който е договорена, основната цел на тази неустоечна клауза е да
дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до
увеличаване на подлежащата на връщане сума с почти двоен размер, което излиза извън
общоприетите разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя драстично
нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от
неизпълнението. В този смисъл е решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010
г., IV г. о., ГК.
Ето защо уговорката между страните за заплащане на неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за обезпечение на кредита не изпълнява законовите функции и е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими
изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит
представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и
изискванията на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.
20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй
като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Ищцата е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключила през
2021 г. договора за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.
9
Клаузата за неустойка е заблуждаваща по смисъла на чл. 68е, ал. 1 и 2 ЗЗП и
представляваща нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, тъй като противоречи на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност, което противоречи на
забраната на чл. 68в ЗЗП, поради което е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо
и второ ЗЗД.
Съдът извърши служебна проверка на цитираните текстове от ЗПК във връзка с
изложените твърдения от ищцата за нищожност на клаузата за неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал.
2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен
реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение №
1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ разход
по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият разход по
кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Съдът счита, че посоченият в договора за кредит ГПР от 49,88 % не е действителният
10
такъв разход и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченият ГПР е
заблуждаващ и не отчита реално оскъпяването на договора за заем с дължимото
възнаграждение за допълнително сключения договор за предоставяне на гаранция.
Предвиденият в договора тридневен срок за обезпечаване на кредита е трудно
изпълним, поради което и към момента на сключването му съществува сигурност за
настъпването на условията за начисляване на предвидената неустойка. В случая по
собствена преценка кредиторът избира изначално да санкционира кредитополучателя като
начисли неустойка, която е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, което
води до скрито оскъпяване на кредита, тъй като се касае за вземане, което се плаща заедно с
вноските за главница и лихва, което вземане по икономическата си и правна същност, макар
и наречено от кредитора „неустойка“, представлява допълнителна печалба за кредитора в
размер на сума, която е близка до главницата по кредита. Когато търговецът създава
предпоставки за получаване на допълнителна парична облага във връзка с предоставения
кредит и когато това се прави с цел да се избегнат законови ограничения – ЗПК, да се
реализира по –голяма печалба от страна на кредитодателя, чрез договаряне на по- високо
възнаграждение, независимо от начина на нейното наименуване „неустойка“, тази облага
представлява печалба за него и като такава следва да бъде калкулирана като елемент на
договорна лихва.
Предвид изложените съображения процесната неустойка следва да бъде отразена при
формирането на ГЛП и при формирането на ГПР по договора за потребителски кредит.
След като не е взета предвид, то посоченият в договора ГПР от 49,88 % очевидно не
отговаря на реалния размер на ГПР, който би се получил, ако всички възнаградителни
плащания бяха включени при изчисляването му. По този начин се заобикаля императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР.
Реалното включване на разхода за неустойка в ГПР автоматично увеличава неговия
размер, надхвърлящ значително предвидения законов горен праг, което е в противоречие с
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Определяйки отделно стойността на гаранцията и то в отделен договор, се
цели заобикаляне на посочените законови разпоредби.
Кредиторът има задължение да провери кредитоспособността на кредитополучателя
преди вземането на решение за отпускане на кредит – глава четвърта от ЗПК.
Санкционирането на потребителя за неизпълнение на задължението на кредитора да
провери платежоспособността му е недобросъвестна практика, приложена във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като задължава последния, при неизпълнение на негови задължения, да осигури
обезпечение, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. /чл. 143, ал.1, т. 5
ЗЗП/.
Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
11
че сделката би била сключена и без недействителните й части, съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Тъй като липсват повелителни норми за уреждане на отношенията по договора при
неизпълнение от страна на кредитополучателя за осигуряване на обезпечение, съдът приема,
че договорът за кредит би бил сключен и без нищожната уговорка за заплащане на
неустойка.
По изложените съображения клаузата за неустойка в договора за кредит е нищожна
като противоречаща на законовите изисквания на чл. 11, чл. 19, ал. 4, вр. чл. 22 ЗПК и на
основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП, поради което следва да бъде прогласена неговата нищожност.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове за прогласяване
нищожна на клаузата за неустойка в Договор за потребителски кредит № 058122, сключен
между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1 322,70 лв. на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
И двете страни са заявили искане за присъждане на деловодните разноски.
Предвид изхода от спора на ответника не се дължат разноски.
Ищцата е направила разноски за платена държавна такса в размер на 53 лв..
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищцата държавната такса върху уважените искове в размер на 53
лв..
Адв. М – пълномощник на ищцата е заявил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.. Съдът счита същото за основателно, тъй като
осъществената правна защита и съдействие от страна на адв. М е безплатна за ищцата като
материално затруднено лице, за което се представят и доказателства. С оглед изхода от
спора ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на адв. М 300 лв. адвокатско
възнаграждение за уважения иск.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, вр. чл.
11, чл. 19, ал. 4, вр. чл. 22 ЗПК и вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, по иска предявен от ЗДР. ПЛ. СТ.,
ЕГН **********, от гр. С, ул. „О“ № 4 срещу „***“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. София, общ. Столична, район С, ул. „****“ № ***, представлявано от
НПП, клаузата по чл. 8 от Договор за потребителски кредит № 508122/22.03.2021 г. за
неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 6 от договора за обезпечение на кредита в
12
размер на 1 322,70 лв.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София,
общ. Столична, район С, ул. „****“ № ***, представлявано от НПП на основание чл. 78, ал.
1 ГПК да заплати на ЗДР. ПЛ. СТ., ЕГН **********, от гр. С, ул. „О“ № 4 сумата от 53 лв. за
платената държавната такса по уважения иск.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София,
общ. Столична, район С, ул. „****“ № ***, представлявано от НПП на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат МВМ от АК – П, със служебен адрес гр. П, ул. „****“ №
81, ет. 3, ап. Б сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение за уважения иск.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Сски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищцата чрез адв. М.
Съдия при Районен съд – С: _______________________
13