№ 493
гр. Шумен, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20233630101117 по описа за 2023 година
Предявени са искове от Ю. П. Н., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес гр. Шумен, ул. *** № 12, вх.4, ет.3, ап.78, действаща чрез адв.
А. Д. – АК София срещу „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: ***, седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146, (сграда А),
ет.4, Бизнес център „България“ представлявано от С. Р. Я. за прогласяване за
недействителен Договор за потребителски кредит № ***, сключен между Ю.
П. Н., ЕГН: ********** в качеството й на Кредитополучател и
"КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК: *** в качеството му на Кредитодател на
основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл.
26, ал.1, предложение 1-во от ЗЗД.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът
подава отговор на исковата молба, като заявява, че исковата молба е
нередовна. Посочва основанията за това. Възразява в цената на иска да бъде
включен размерът на дължимото към „Ай Тръст“ ЕААД възнаграждение за
поръчител, тъй като то има за основание друг договор - договор за
предоставяне на поръчителство, чиято действителност не е предмет на
настоящето производство.
Ответникът предявява насрещен иск срещу ищеца, с който моли в
случай, че бъде уважен предявения иск за нищожност на договор за
потребителски кредит №***/16.05.2022г., да бъде постановено решение, с
което да бъде осъден ищецът по първоначалния иск Ю. П. Н. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Шумен, ул. *** 12, вх. 4, ет. 3, ап. 78 да заплати на
ответника по първоначалния иск Кредисимо ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146
1
(сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ сумата от 1060,85 лева,
представляваща чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за
потребителски кредит №***/16.05.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното
погасяване на задължението.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ищецът
депозира отговор на насрещната искова молба в който заявява, че
предявеният иск е частично неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че
ищцата е заплатила 1768,79 лв. Не оспорва обстоятелството, че след като
договорът бъде обявен за недействителен на основание чл.22 от ЗПК, ищцата
следва да върне само главницата. Оспорва размера на главницата.
При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като
относими по делото представените от страните писмени доказателства, както
следва: Общи условия за предоставяне на кредити; Приложение № 1 към
Договор за потребителски кредит № ***/16.05.2022 г.; обединен погасителен
план, пълномощно за ответника; Общи условия за предоставяне на кредити;
Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № ***:16.05.2022 г.,
молба вх. рег. № 15436/09.11.2023 г. с приложен към нея Списък с разноски
по реда на чл. 80 от ГПК от Ю. П. Н., заверени ксерокопия на извършени
плащания от ищеца по договор за заем № ***/16.05.2022 г.; Общи условия за
предоставяне на кредити; Приложение № 1 към Договор за потребителски
кредит № ***/16.05.2022 г.; застрахователен сертификат № 154489/17.05.2022
г. ведно с ОУ; стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити.
По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, в която вещото
лице дава заключение, че размерът на годишния процент на разходите (ГПР)
по Договор за потребителски кредит № *** за предоставяне на потребителски
кредит, като се включи в ГПР и възнаграждението на поръчителя, както и
всички останали разходи по кредита е в размер на 222,69 % (двеста двадесет и
две цяло и шестдесет и девет стотни процента). За целта експертизата е
използвала достъпният онлайн калкулатор за бързи кредити, с допускането,
че застраховката и обезпечението/ възнаграждението на поръчителя се
отразят в погасителните вноски, като разход/ месечни такси.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 16.05.2022 г. между ищцата и КРЕДИСИМО ЕАД, с ЕИК *** е
сключен Договор за потребителски кредит № ***, в съответствие със Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно чл. 1
от Договора, Кредиторът се задължава да предостави на Кредитополучателя
потребителски Кредит, в размер и при условия, посочени в договора, под
условие, че подаденото от Кредитополучателя Заявление е одобрено от
кредитора. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора, Настоящият Договор, ведно с
приложенията към него, Общите условия, Заявлението и дадени съгласия чрез
изрични декларации от Кредитополучателя относно обработване и
2
съхранение на предоставените от него лични данни по реда и начина,
уговорени в Общите условия, представляват цялостно и единно споразумение
между страните с посочения по-горе предмет. Съгласно чл. 2, ал. 2 от
Договора с подписването му Кредитополучателят заявява, че е съгласен и
приема Общите условия, които са му предоставени и с които се е запознал.
Към така сключеният договор е налице и договор за поръчителство
сключен с дъщерното дружество на ответника: „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: ***.
Страните не спорят относно: наличието на сключени между тях Договор
за потребителски кредит №***/16.05.2022г., както и Договор за предоставяне
на поръчителство между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД; че ищцата е усвоила
изцяло главницата по договора за кредит в размер на 2829,64 лева, от които
2500,00 лева за усвояване и 329,64 лв. застрахователна премия; че
направените от ищцата плащания по договора за кредит са в размер на
1768,79 лв.
Ищецът в исковата молба и в хода по същество на делото, моли съда за
прогласяване за недействителен Договор за потребителски кредит № ***,
сключен между Ю. П. Н., ЕГН: ********** в качеството и на
Кредитополучател и "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК: *** в качеството му на
Кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК
във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД. Не оспорва
обстоятелството, че след като договорът бъде обявен за недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, ищцата следва да върне само дължимата невърната
част от главницата. Оспорва размера на главницата.
Ответникът в хода на делото възразява в цената на иска да бъде
включен размерът на дължимото към „Ай Тръст“ ЕААД възнаграждение за
поръчител, тъй като за същото има за основание друг договор - договор за
предоставяне на поръчителство. Иска от съда, да бъде постановено решение,
с което да бъде осъден ищецът сумата от 1060,85 лева главница,
представляваща според ответника, чистата стойност на кредита.
По предявените от Ю. П. Н. срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД искове с
правно основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, във вр. с
чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит е
нищожен на заявените правни основания. Въз основа на събраните писмени
доказателства по делото настоящият съдебен състав приема, че между
"Кредисимо" ЕАД и ищцата е бил сключен договор за потребителски кредит
от разстояние, по силата на който "Кредисимо" ЕАД предоставило на
ответника-кредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от
2500,00 лв. за срок от 24 месеца.
Между Ю. П. Н. и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил
да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който
3
да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на
всички задължения на ищцата, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу
възнаграждение в размер на 2617,59 лв., платимо на 24 месечни вноски, което
възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по
кредита съгласно погасителния план.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което
намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит
(ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 от
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на
процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на
поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила
на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са
сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните
от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки,
така и за търговските сделки. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни
съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 от
ЗПК. Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита
страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). По
силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
4
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 48,21%, т. е. формално е изпълнено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора. От служебно извършена
справка в Търговския регистър се установява, че "Кредисимо" ЕАД е
едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, като двете
дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно договора
за предоставяне на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема
вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се
потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
От клаузите в договора за потребителски кредит е видно, че ако поръчителят
е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя
"Кредисимо" юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на
договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на
заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит
в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение,
заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен
срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на
т. нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената
сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение
за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното
съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на
разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което
освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите
5
относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори
разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае,
следва да сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от
кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода,
че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции. Въпреки, че всеки един
от представените договори - този за кредит и този за предоставяне на
поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се
установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за
предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на
кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-
поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е
сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното
задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за
предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното съдът намира, че
разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на
"Кредисимо" ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря
на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се
установи, че реалният ГПР, при вариант на изчисление, при който в ГПР се
включат и разходите за възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, размерът на ГПР възлиза на 222,69 %. При това положение и
въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът намира, че
макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е, чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК.
6
В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва и, или други разходи по кредита, съгласно
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Следва да се отбележи, че договорът, сключен
между потребителя и "Кредисимо" ЕАД, и договорът, сключен между
потребителя и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си
и като система от правоотношения между страните, поради което
последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията.
Предвид гореизложеното, предявените от Ю. П. Н. срещу
„КРЕДИСИМО“ ЕАД иск с правно основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл. 11,
ал.1, т.10 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен.
По предявения от „КРЕДИСИМО“ ЕАД срещу Ю. П. Н. насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита - съдът приема следното:
Основателната на предявения насрещен иск е обусловена от
установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на
ищеца „КРЕДИСИМО“ ЕАД на следните факти: наличие на сключен между
страните по делото договор за потребителски кредит; усвояване на сумата от
страна на ответника съгласно условията на договора. Посочените
обстоятелства са установени по делото и по тях не се спори.
Във връзка с посоченото по-горе и с приложението на чл. 23 от ЗПК,
реално усвоената сума е в размер на 2500,00 лева и представлява чистата
стойност на кредита. Сумата от 329,64 лв. посочена като застрахователна
премия, съдът приема за т.н. други разходи по кредита и същата не се дължи
при обявяване за недействителен договора за потребителски кредит.
Предвид гореизложеното искът за сумата в размер на 1060,85 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба –
14.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде уважен
частично, а именно за сумата от 731,21 лв., която представлява разликата
между усвоената сума 2500,00 лева и реално направените от ищцата
плащания по договора за кредит в размер на 1768,79 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит №
***, сключен между Ю. П. Н., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес
гр. Шумен, ул. *** № 12, вх.4, ет.3, ап.78 действаща чрез адв. А. Д. – АК
София в качеството й на Кредитополучател и „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК:
***, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“
7
№ 146, (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“ представлявано от С. Р. Я.
в качеството му на Кредитодател - иск с правно основание чл. 22 от ЗПК, във
вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение 1-во от
ЗЗД.
ОСЪЖДА Ю. П. Н., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Шумен, ул. *** № 12, вх.4, ет.3, ап.78 действаща чрез адв. А. Д. – АК София,
да заплати на „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146, (сграда А), ет.4,
Бизнес център „България“ представлявано от С. Р. Я., на основание чл. 23 от
ЗПК, сумата в размер на 731,21 лв., представляваща част от чистата стойност
на кредита - дължима и непогасена главница по Договор за потребителски
кредит № ***, сключен между Ю. П. Н. и „КРЕДИСИМО” ЕАД, ведно със
законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба –
22.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля
насрещната искова претенция за сумата над 731,21 лв. до 1060,85 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен
срок от връчването му от страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8