РЕШЕНИЕ
№ 817
гр. Бургас, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120108803 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Х. Г. Ж., Д.
И. Ж., Р. И. Ж. и Д. И. Ж., четиримата от гр. Бургас, против „Еос Матрикс“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. С., с която претендират приемане за
установено, че не дължат разделно на ответника парично вземане в общ
размер на 1872,27 лева, съгласно изпълнителен лист от 04.09.2014 год.,
издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 3468/07.08.2014 год. по ч. гр. д. № 5856/2014 год. на БсРС,
което сборно вземане е предмет на принудително изпълнение по изп. д. №№
241/2015 год. и 673/2019 год. на ЧСИ рег. № ***, поради изтекла от 04.09.2014
год. до 10.01.2020 год. погасителна давност.
Исковата молба е уточнена с писмена молба от 13.01.2025 год., според
която Х. Ж. не дължи 1/8 част от паричното вземане, а всеки от другите 3-има
ищци не дължи по 1/8 част.
Ищците са изложили следните фактически правни твърдения:
четиримата ищци са наследници по закон на И.Д. Ж., поч. на **** год.;
наследодателят им е легитимиран като длъжник по изпълнителен лист от
04.09.2014 год., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 3468/07.08.2014 год. по ч. гр. д. № 5856/2014
год. на БсРС, за следните суми: 1835,56 лева – главница по кредитна карта
Visa от 19.08.2005 год., и 36,71 лева – разноски, или общо 1872,27 лева;
1
титуляр на вземането е ответникът; за събиране на вземането на „Еос
Матрикс“ ЕООД е образувано изп. д. № 241/2015 год. на ЧСИ ***, прекратено
поради перемпция; впоследствие е било образувано изп. д. № 673/2019 год. на
същия ЧСИ; паричното задължение е погасено по давност, на основание чл.
110, ЗЗД; изп. д. № 241/2015 год. е образувано по повод молба на взискателя
на 20.02.2015 год., в която взискателят е поискал да бъде направена справка в
БНБ за банкови сметки и да бъде наложен запор; справката е извършена на
01.06.2015 год., но запор не е налаган, тъй като не са открити декларирани
банкови сметки, а други действия по делото не са искани и не са
предприемани; на 15.05.2019 год. взискателят е депозирал молба за
прекратяване на изпълнителното дело; на 15.05.2019 год. той е приложил
същият изпълнителен лист пред същия ЧСИ, за да образува ново дело – №
673/2019 год.; на 04.12.2019 год. до длъжника е изпратено съобщение, с което
е уведомен за актуалното задължение по делото; на 21.12.2020 год. длъжникът
И.Д. Ж. е извършил признание на дълга, като е предложил частичното му
погасяване – тази му молба е по вече погасено по давност задължение и е без
правно значение; погасителната давност е започнала да тече на 04.09.2014
год., когато заповедта за изпълнение по чл. 410, ГПК е влязла в сила;
давността е спряна при образуване на изпълнителното дело на 20.02.2015 год.,
по силата на Постановление № 3/18.11.1980 год. на Пленума на ВС, докато
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането, и давността се е възобновила на 26.06.2015 год., с приемане на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год. по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК;
през периодите 04.09.2014-20.02.2015 год. и 26.06.2015-10.01.2020 год. са
изминали 5 години на бездействие на взискателя, поради което задължението
е погасено по давност; краен момент на давността е 10.01.2020 год., а молбата
на длъжника, с която е признал задължението си, е от 21.02.2020 год., след
изтичане на предвидения в закона давностен срок.
Ищците са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си;
претендират присъждане на деловодните разноски.
Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е
чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който е признал допустимостта на иска, но е оспорил основателността му;
навел е следните насрещни твърдения: процесното задължение произтича от
договор за кредитна карта от 19.08.2005 год., сключен между И.Д. Ж. и
„Обединена българска банка“ АД; вземането е прехвърлено на „Еос Матрикс“
ЕООД съгласно договор за цесия от 06.12.2013 год., а считано от тази дата
кредитор по вземането е ответникът; образуваното изп. дело № 241/2015 год.
на ЧСИ *** е прекратено поради перемпция през 2019 год.; въз основа на
същия изпълнителен лист е образувано второ изпълнително дело – №
673/2019 год. на ЧСИ ***; в неговия ход е установено, че длъжникът И.Д. Ж. е
починал и са конституирани наследниците му – четиримата ищци; това
2
изпълнително дело е висящо и понастоящем; вземането се счита за безспорно
установено с влизане в сила на заповедта за изпълнение; по отношение всички
факти и обстоятелства, необхванати от законовите изключения, влязлата в
сила заповед за изпълнение има преклудиращо действие и те не могат да
бъдат навеждани по-късно по исков ред; следва да се приеме, че след като
длъжникът веднъж не е възразил срещу вземането, то последното се счита за
безспорно, което от своя страна препятства възможността за провеждането на
последващ исков процес с предмет същото това вземане, без да са налице
изрично предвидените в закона изключения; докато е траел изпълнителният
процес относно вземанията по образувани изпълнителни дела преди
обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год. по тълк. д. №
2/2013 год. на ОСГТК, давност не е текла; след образуването на изп. дело №
241/2015 год. на ЧСИ ***, от 26.06.2015 год. е започнала да тече нова
погасителна давност; след прекратяване на изп. дело № 241/2015 год. на ЧСИ
*** погасителната давност е прекъсната с депозирането на молба за
образуване на новото изпълнително дело – на 15.05.2019 год., тъй като с нея е
поискано извършването на изпълнителни действия; в хода на
новообразуваното изп. дело № 673/2019 год. погасителната давност е
прекъсната многократно: на 17.12.2019 год., 21.02.2020 год. 10.06.2021 год.,
15.06.2021 год., 02.08.2021 год., 24.08.2021 год., 12.04.2023 год., 16.05.2023
год., 09.06.2023 год., 26.06.2023 год., 12.01.2024 год.; на **** год. длъжникът е
починал и производството е спряно ех lege; на 24.09.2024 год. е входирана
молба за извършване на изпълнителни действия спрямо конституираните
наследници; редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил
изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника,
включително когато първоначалната й нередовност е била поправена в срок,
както и молбата при възлагане по чл. 18, ЗЧСИ; когато искането на кредитора
за предприемане на изпълнително действие е направено своевременно, дори и
изпълнителното действие да не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на
кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство; в процесния случай кредиторът не е
бездействал, като са извършени множество действия, с които 5-годишната
давност е била прекъсвана многократно; следва да се отбележи и
удължаването на давностните срокове със ЗМДВИПОРНСПП – считано от
13.03.2020 год. до отмяна на извънредното положение спират да текат
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичването
на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за
частноправните субекти, а сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по този закон, продължават да текат след изтичване
на 7 дни от обнародването на закона в Държавен вестник.
Ответникът ангажира доказателства; претендира присъждане на
деловодните разноски.
3
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от писмените доказателства по делото, въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение № 3468/07.08.2014 год. по ч. гр. д. № 5856/2014
год. на БсРС, на 04.09.2014 год. е издаден изпълнителен лист, с който И.Д. Ж.
е осъден да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД следните суми: 1835,56 лева –
главница по договор за издаване на кредитна карта от 19.08.2005 год.,
обезщетение за забава върху нея, начиная от 06.08.2014 год. до окончателното
й изплащане, и 36,71 лева – деловодни разноски.
Видно от извършената от БсРС по настоящото дело писмена служебна
справка, заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 30.08.2014 год.
За принудителното събиране на посочените парични вземания е било
образувано изп. д. № 241/2015 год. на ЧСИ рег. № ***, което е прекратено
поради перемпция на 14.05.2019 год. (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК). По молба на
кредитора-ответник от 15.05.2019 год., за събиране на същите вземания е било
образувано изп. д. № 673/2019 год. на ЧСИ рег. № ***, понастоящем висящо.
В хода на второто изпълнително дело, на **** год. длъжникът И. Ж. е
починал, негови наследници по закон са ищците Х. Г. Ж. (преживяла съпруга)
и децата му Д. И. Ж., Р. И. Ж. и Д. И. Ж., които отговарят за задълженията на
наследодателя по реда на чл. 5 и сл., ЗН.
Ищците отричат дължимостта на процесните парични вземания, като
се позовават на 5-годишна погасителна давност, изтекла през периода
04.09.2014-10.01.2020 год.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения иск за неоснователен. По отношение спорните парични вземания
приложение намира общата 5-годишна давност – чл. 110, ЗЗД. Според
задължителните указания на ВКС по правилното прилагане на закона – т. 10
от 2/2013-2012-ОСГТК, погасителна давност започва да тече от датата, на
която взискателят е поискал или съдебният изпълнител служебно е предприел
извършване на последното валидно изпълнително действие. Ответникът-
взискател носи тежестта за установяване, че през периода на висящност на
двете изпълнителни дела са предприети изпълнителни действия през такива
периоди от време, които изключват изтичане на 5-годишната погасителна
4
давност за паричните притезания. След влизане с сила на заповедта за
изпълнение – 30.08.2014 год., е започнала да тече погасителна давност, която е
била прекъсната на 26.02.2015 год., с образуване на изп. д. № 241/2015 год. С
молбата за образуване на това дело е поискано извършването на
изпълнително действие – налагане на запор, а и на ЧСИ е възложено
извършването на действия по чл. 18, ЗЧСИ. За част от периода на висящност
на изп. д. № 241/2015 год. – от образуването му на 26.02.2015 год. до 26.06. с.
г., следва да се приеме, че погасителната давност не е текла поради
съобразяване със задължителните указания на ВС в Постановление № 3/1980
год. Тези указания са действали към момента на образуване на изп. д. №
241/2015 год. и не могат да бъдат игнорирани за посочения период, тъй като
обявяването на този акт за изгубил сила с Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС няма обратно действие. Според
цитираното постановление, през периода на висящност на изпълнителното
производство давност не тече (вж. Решение № 68 от 24.04.2013 год. по търг. д.
№ 78/2012 год. на II ТО на ВКС). Това правно разрешение е променено едва с
приемане на т. 10 от ТР 2/26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС – в този смисъл е
Решение № 170/17.09.2018 год. по гр. д. № 2382/2017 год. на IV ГО на ВКС,
постановено по чл. 290, ГПК. Давността е започнала да тече от постановяване
на ТР 2/26.06.2015 год. (до тази дата не е настъпила перемпция и
изпълнителното дело е било висящо), но до датата на образуване на изп. д. №
673/2019 год. – 15.05.2019 год., не е изтекъл 5-годишният давностен срок.
Образуването на второто изпълнително дело също е прекъснало давността,
тъй като в молбата си до ЧСИ взискателят е направил искания за
предприемане на изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ – налагане на запор на банкови сметки или сейфове,
както и насрочване на дата за оценка и опис върху движими вещи.
Прекъсването на давността се извършва с всяко изпълнително действие,
поискано от взискателя или служебно извършено от съдебния изпълнител, но
в рамките на определен изпълнителен способ. Такива действия са извършени
и на 04.12.2019 год. – с изпращане на съобщение на 04.12.2019 год. за
насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника И. Ж., и на 10.06.2021
год., с молба на взискателя за налагане на запор върху вземания на длъжника
по трудови доходи или пенсия. На всяка от посочените дати давността е била
прекъсната и е започнала да тече нова.
5
Прекъсване на давността е настъпило и на 20.02.2020 год., когато с
писмено заявление И. Ж. е признал задължението си и е изразил готовност да
го погасява доброволно, разсрочено.
Изложеното мотивира съда да приеме, че от влизане на заповедта в
сила – 30.08.2019 год., до настоящия момент не е изтекла 5-годшна
погасителна давност върху процесните суми, поради което искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на иска налага в полза на ответника да бъдат
присъдени деловодни разноски, за юрисконсултско възнаграждение в размер
от 150 лева (чл. 78, ал. 3 и 8, чл. 80, ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1, НЗПП).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439,
ГПК, за приемане за установено, че, поради изтекла погасителна давност през
периода 04.09.2014-10.01.2020 год. ищците Х. Г. Ж., ЕГН **********, Д. И.
Ж., ЕГН **********, Р. И. Ж., ЕГН **********, и Д. И. Ж., ЕГН **********,
четиримата с адрес гр. Бургас, кв. **, ул. „***“ № *, не дължат разделно на
ответника „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ****, сума в общ размер на 1872,27 лева, представляващо
сбор от следните суми: 1835,56 лева – главница по договор за издаване на
кредитна карта от 19.08.2005 год., и 36,71 лева – деловодни разноски, съгласно
изпълнителен лист от 04.09.2014 год., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3468/07.08.2014 год.
по ч. гр. д. № 5856/2014 год. на БсРС, което сборно вземане е предмет на
принудително изпълнение по изп. д. №№ 241/2015 год. и 673/2019 год. на ЧСИ
рег. № ***.
ОСЪЖДА Х. Г. Ж., ЕГН **********, Д. И. Ж., ЕГН **********, Р. И.
Ж., ЕГН **********, и Д. И. Ж., ЕГН **********, четиримата с адрес гр.
Бургас, кв. **, ул. „***“ № *, на основание чл. 78, ал. 3 и 8, ГПК, да заплатят
на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
6
С., ****, деловодни разноски в размер от 150 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7